ОТНОСНО СИРИЯ И ВОЙНАТА ЗА ТРЪБОПРОВОДА
Между войната в Сирия и войната в Украйна има силна връзка. Те са две страни на една и съща цел. А стратегическата цел е контролът над енергийните маршрути, този път конкретно над газопроводите към ЕС. От Русия през Украйна. И от Иран през Сирия за Европейския съюз.
Изплуват подробности от секретната и доста глупава сделка между САЩ и Саудитска Арабия относно Сирия и т.нар. „Ислямска държава”. Тази сделка включва нефто-газовия контрол на Близкия изток, както и отслабването на Русия и Иран чрез наводняване на света с евтин саудитски нефт. Детайлите от сделката са съгласувани през септември между държавния секретар на САЩ Джон Кери и краля на Саудитска Арабия. Като непредвидено последствие обаче тази сделка ще стимулира Русия да завие още по-бързо към Китай и Евразия. Странна аномалия се наблюдава. На фона на мащабната война, бушуваща в най-богатия регион на нефт на света, цената на нефта неочаквано пада, при това рязко.
Започвайки от юни, когато „Ислямска държава” завзе богатия на нефт регион на Ирак около Мосул и Киркук, цената на петрол „Брент” падна примерно с 20%, някъде от 112 до 88 долара. Световната денонощна потребност на нефт обаче не е падала с 20%. Потребностите на Китай за нефт не са се съкращавали с 20%, а вътрешните запаси на нефт в САЩ не са се повишили. Случва се следното. Саудитска Арабия, старият американски съюзник в ОПЕК, наводнява пазара с евтин нефт, инициирайки вътре в ОПЕК ценова война, в която Иран също се повлича. На пазарите на нефтените фючърси се развива паническа игра на понижаване. Саудитите възнамеряват да осъществяват продажбите в Азия с намаление, в частност на своя главен азиатски клиент – Китай. Според информации Саудитска Арабия предлага своя нефт всичко на всичко за 50-60 долара за барел, а не по предишната цена около 100 долара. Тази саудитска операция на свой ред се координира с операцията на финансова война, която Министерството на финансите на САЩ осъществява чрез своето Управление за контратерористично и финансово разузнаване съвместно с ограничен кръг вътрешни играчи на Уолстрийт, контролиращи търговията с нефтени деривати. Като резултат се появява паника на пазара, която ежедневно набира обороти. Китай, напълно щастлив, купува евтиния нефт. Но под жесток удар попадат неговите близки съюзници Русия и Иран. Според Рашид Абанми, президент на Центъра за стратегическо прогнозиране и енергийна политика на Саудитска Арабия, резкият спад на цените е преднамерено предизвикан от саудитите, най-големите производители в ОПЕК. Официално оповестената причина е необходимостта от усвояване на нови световни пазари в условията на намаляващо търсене на нефт. Истинската причина според Абанми обаче е оказването на натиск върху Иран и неговата ядрена програма, а също така върху Русия, за да прекрати своята поддръжка за Башар Асад. Заедно с финансовите загуби от украинските газови дългове и перспективата САЩ да провокират тази зима затваряне на транзита на руски газ за гигантския пазар на Евросъюза това сваляне на цените на нефта удря по Русия с удвоена сила. Повече от 50% от приходите на Русия постъпват от експорта на нефт и газ. Американско-саудитската манипулация на цените на нефта има за цел да дестабилизира и други силни противници на американската политика на глобализма. Например Иран и Сирия се явяват съюзници на Русия в противодействието на единствената американска свръхдържава. Главната цел обаче е Путинова Русия – към днешна дата това е единствената и най-голяма заплаха за хегемонията на САЩ. Стратегията на САЩ напомня онзи случай през 1986 г., когато САЩ заедно със Саудитска Арабия организираха наводняването на света със саудитски нефт, което предизвика падане на цените до ниво под 10 долара за барел. Това погреба икономиката на тогавашния съветски съюзник Садам Хюсеин в Ирак и де факто съветската икономика, прокарвайки път към реалното рухване на СССР. Днес разчетът е такъв: падането на нефтените приходи на Русия да се умножат по избраните точкови санкции, разработени от Управлението за контратерористично и финансово разузнаване към Министерството на финансите на САЩ, и това кардинално да отслаби огромната поддръжка на Путин вътре в страната и да се създадат условия за неговото окончателно сваляне. Тази стратегия обаче е обречена на провал поради много причини. Една от които е, че Русия предприе сериозни стратегически крачки с цел да отслаби зависимостта си от ЕС. Русия се насочи към Азия. В действителност нефтеното оръжие ускорява последните крачки на Русия в посока към концентрация на нейната икономическа мощ върху националните й интереси, както и към намаляване на зависимостта от доларовата система. Ако доларът престане да бъде световна търговска валута, особено нефтена, Министерството на финансите на САЩ ще бъде изправено пред финансова катастрофа. По тази причина аз определям нефтената война на Кери – Абдула като много глупава тактика.
На 11 септември 2014 г. държавният секретар Кери и кралят на Саудитска Арабия Абдула се срещат в личния му дворец на Червено море. Кралят кани на срещата бившия шеф на саудитското разузнаване принц Бандар. Там се изработва важно съглашение. То предвижда Саудитска Арабия да поддържа сирийските авиоудари по „Ислямска държава”, при условие че Вашингтон подкрепи усилията на саудитите за свалянето на Асад – твърдия съюзник на Русия и де факто на Иран. Башар Асад пречи на плановете на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства: 1. Да установят контрол над растящия пазар на природен газ в ЕС. 2. Да разрушат печелившата търговия на Русия с ЕС. В материал на „Уолстрийт Джърнъл” се отбелязва, че са се провели „месеци на задкулисна работа на американските и арабските лидери, които в крайна сметка са се договорили за сътрудничество против „Ислямска държава”, но не точно „как” и „къде”. Което е дало на саудитите възможност да поискат от САЩ нова подкрепа и помощ в подготовката на въстаниците, които се сражават с Асад, чиято смърт саудитите разглеждат като най-висш приоритет”.
За саудитите войната е между два старинни вектора на исляма, които си съперничат. Саудитска Арабия, където се намират свещените градове Мека и Медина, претендира за фактическо върховенство в сунитския свят на исляма. Саудитският сунизъм има форма на ултраконсервативен уахабизъм, наречен така в чест на ислямския фундаменталист бедуин, салафита от XVIII век Мухамад ибн Абдел Уахаб. Движението „Талибан” е произлязло от уахабизма при съдействие и религиозно обучение, финансирано от саудитите. Обединените арабски емирства, Кувейт и катарският емир също поддържат сунитския уахабизъм на саудитите. От друга страна, Иран традиционно се намира в центъра на другия клон на исляма – шиизма. Населението на Ирак се състои от шиитско мнозинство около 61%. Президентът на Сирия Башар Асад се явява представител на периферно отклонение на шиизма, известно като алауити. Алауитите мюсюлмани също така представляват 23% от населението на Турция. Обстоятелството, което още повече усложнява картината, е, че от другата страна на Саудитска Арабия се намира миниатюрната островна държава Бахрейн, чието население е около 75% шиити. Обаче управляващата фамилия Ал-Калиф е сунитска и е здраво свързана със Саудитска Арабия. Освен това в най-богатия регион на Саудитска Арабия огромното мнозинство от населението са мюсюлмани шиити, работещи на нефтените обекти. Държавният департамент и ЦРУ разпалиха „свещена война”, която нарекоха Арабска пролет, с която тези спящи исторически линии на разлом вътре в исляма бяха приведени в състояние на открита война. Вкоренените в администрацията на Обама неоконсерватори и техните приятелски медии като „Вашингтон пост” говореха в защита на скритата американска поддръжка на любимия проект на ЦРУ, известен като „Мюсюлмански братя”. Както съм описал подробно в моята последна книга Amerikas’ Heiliger Krieg, ЦРУ е култивирало своите връзки с „Мюсюлмански братя” от началото на 50-те. Ако се нанесат на картата ресурсите на газ в Персийския залив, се изяснява защо намиращите се под саудитско ръководство Катар и ОАЕ финансират с милиарди долари опозицията на Асад, включително и сунитската „Ислямска държава”. Природният газ през XXI век е най-популярният източник на „чиста енергия”, а ЕС е най-големият растящ пазар на газ в света. Вашингтон иска да разруши ресурсната зависимост на ЕС от „Газпром”, за да отслаби Русия и да запази контрола над ЕС чрез своите верни слуги от типа на Катар. Най-големите известни в света запаси от природен газ се намират в средата на най-широката част на Персийския залив в териториалните води на Катар и частично на Иран. Иранската част се нарича „Северен парс”. През 2006 г. държавната китайска компания CNOOC подписва с Иран споразумение за разработване на „Северен парс” и строителство на инфраструктура за сгъстяване на газ и неговата доставка в Китай. Катарската част на Персийския залив се нарича „Северно поле” и съдържа третите по обем запаси на природен газ след Русия и Иран. През юли 2011 г. правителствата на Сирия, Иран и Ирак подписват историческо енергийно споразумение за газопровод, което в разгара на войната със Сирия за свалянето на Башар Асад остава незабелязано в медиите. Тръбопроводът с предполагаема стойност 10 милиарда долара и 3-годишен срок за строителство е трябвало да бъде прокаран от иранското пристанище Асалуйе, което е в района на газовото находище „Южен парс” в Персийския залив, до Дамаск в Сирия през територията на Ирак. Както се изразява кореспондентът на „Азия Таймс” Пепе Ескобар: „Газопроводът Иран–Ирак–Сирия (ако бъде някога построен) ще укрепи предимно шиитската икономическа ос и ще бъде нейна опора”. Скоро след подписването на договора с Иран и Ирак на 16 август 2011 г. министърът на нефтената промишленост на Сирия в правителството на Башар Асад обявява откриването на газова сонда в областта Кара, Централна Сирия, в района на град Хомс. В случай на запазване на властта на Асад „Газпром” ще бъде главният оператор на новите газови находища в Сирия. Иран планира в крайна сметка да положи тръбопровод от Дамаск до ливанското пристанище на Средиземно море, откъдето газ ще се доставя на гигантския пазар на ЕС. Допълнително към споразумението с Ирак за продажба на ирански газ от иранската част на находището „Южен парс” иранският газ ще се купува и от Сирия. В същото време Катар в момента е най-големият износител на втечнен газ за Азия, но иска да получи още и големия пазар на ЕС. Към европейския пазар обаче се стремят също така Иран и Сирия. За своите експанзионистични цели Катар трябва да построи тръбопроводи към Средиземно море, поради което много важна задача става избавлението от проиранския Асад. Защото още през 2009 г. Катар се обръща към Башар Асад с предложение за прокарване на газопровод от катарското находище „Северно поле” през Сирия за Турция и от там в ЕС. Асад отказва, защото има дружески отношения с Русия и „Газпром”, и предпочита друга схема. Този отказ в съчетание със споразумението за газопровода Иран–Ирак–Сирия е причината за пълномащабното настъпление на саудитите и катарците срещу Асад. Целите оправдават средствата, включително финансиране на терористите на „Ал Кайда” и на вербувани джихадистки фанатици, готови да убиват „неверните” алауити и шиити за 100 долара месечно. Вашингтонските неоконсервативни „ястреби” на войната вътре и около Белия дом на Обама заедно с техните съюзници в дясното правителство на Нетаняху аплодираха от трибуните, когато след пролетта на 2011 г. Сирия беше обхваната от войната.
Днес войните, които се водят с подкрепата на САЩ – в Украйна и в Сирия, се явяват само два фронта на една и съща стратегическа война. Тя има за цел да извади от строя Русия и Китай, а също така да разбие всеки евразийски полюс, противопоставящ се на Новия световен ред под американски контрол. Стратегическата цел е контролът над енергийните маршрути, този път конкретно над газопроводите към ЕС. От Русия през Украйна към ЕС. И от Иран и Сирия към ЕС през Сирия. Истинската цел на поддържаната „Ислямска държава” се състои в това да се даде повод за бомбардиране на жизненоважни зърнохранилища и нефтопреработвателни заводи на Асад. Така ще се разруши икономиката на Сирия и ще се подготви елиминирането на Башар Асад в стил Кадафи. Вашингтонските неоконсерватори смятат, че този, който контролира Сирия, може да контролира и Близкия изток. През Сирия вратите към Азия са и ключ към Русия. А през Пътя на коприната и към Китай. Исторически религиозните войни са най-жестоките от всички войни и тази война не е изключение, особено когато става въпрос за трилиони долари нефто-газови доходи. Защо тайната сделка Кери–Абдула, сключена на 11 септември, е глупава? Защото блестящите тактици във Вашингтон, Ел Риад и Доха, а до някаква степен и в Анкара, са неспособни да видят взаимовръзката между целия хаос и разрушенията, които те провокират. Неспособни са да погледнат по-далеч от представите си за контрол върху нефто-газовите потоци. В крайна сметка те сеят семената на своето собствено унищожение.
The Secret Saudi-US Deal on Syria and the Oil Gas Pipeline WarBy F. William Engdahl