Днес руската тръба с природен газ е затворена! Украинският олигархат вижда своя живот и бъдещето си в много мрачни краски.

Преди около петнайсетина години някои аналитично-информационни агенции започват да наричат Украйна „територия У”. Предсказват, че страната ще се разпадне на три части: Запад, Изток и Крим. Някои даже говорят за пет. Посочените причини за разпада са обективни, а не като резултат от разпускането на СССР след Беловежката пуща. (На 7-8 декември 1991 г. в Беловежката пуща Елцин, Кравчук и Шушкевич разписват съглашение, в резултат на което се разпада СССР и се образува Съюзът на независимите държави.) Сега хиляди политолози, геополитици, антропологически политолози, социолози и „обикновени дизайнери” се надвикват по телевизионните екрани на глобалните медии. Анализатори, отгледани в спонсорирани неправителствени оранжерии, творчески забъркват и предлагат на българското обществено мнение коментари, сглобени набързо с фрази от CNN, BBC, Fox news и т.н. Накратко, предлагат една-единствена гледна точка за събитията в Украйна: как украинският народ свали отвратителните олигарси и се бори за своята незалежност (независимост) срещу руските „агресори”. Преди да говорим за геополитика, трябва да знаем, че една държава, за да е читава, е необходимо да има стабилна политическа система, прилична икономика и сериозна армия. Бълват се десетки причини за избухването на безредиците, преврата, а после и на гражданската война в Украйна. Но все пак три са основни:

  1.    НАМЕСАТА НА САЩ Е БЕЗЦЕРЕМОННА И РЕШАВАЩА.
  2.    СТАРТИРА ЕТНОГЕНЕЗИСЪТ НА „УКРАИНСКИЯ НАРОД”.
  3.    В ДОНЕЦК НАМЕРИХА ЗАЛЕЖИ НА ШИСТОВ ГАЗ И СЕГА СИ ГИ ПОДЕЛЯТ.

Американците обаче не обичат да вадят горещите кестени със собствените си ръце. Обикновено това го правят други, отивайки на смърт с благородни идеи и скандирайки лозунги, които по-късно всички забравят. Така се случи и в Либия, Египет, Тунис, Ирак, Сирия и пр. По отношение на днешен Ирак „потъваме” в анализите за конфликтите между шиити, сунити и кюрди. По този начин първопричината за трагедията се увъртолва и любезният читател се потопява в далечното минало на Мохамед, на неговата смърт и битката за власт между неговите роднини и сподвижници. Говорим за всичко, за да не кажем нищо. За да покрием истината. Че САЩ направиха от Ирак кипящ смъртоносен котел, че използваха и използват радикалния ислям, както и фракциите в исляма, за собствени цели, че за никаква демокрация и загриженост за Ирак не става дума, а за корпоративистки, ресурсни, хегемониални и геополитически интереси, че това е класическа война и окупация, която доведе до разруха и отчайваща несъстоятелност и нестабилност на региона, че така вече не може, защото в един момент светът ще се обедини срещу безпардонния си господар. С Украйна формулата е същата. Връщаме се на „територия У”. Според Адам Смит стойността на стоката се разпада на три части: част, която покрива суровините и оръдията на труда, част, която покрива работната заплата на работниците, и свръхстойност. Казано по-простичко, става въпрос за следното. Бизнесменът си купува суровина, арендова или строи помещение, в което поставя оборудване, плаща на работника и получава на изхода продукт с надценка – свръхстойност, т.е. добавена стойност, и продава на пазара. Ако капиталистът е кадърен и бързомислещ, то тогава печели. Ако е измислен бизнесмен, то тогава резултатът е минус. Тази теоретична постановка бе нужна, за да разберем защо някои от основните движещи сили вътре в Украйна се решиха да предизвикат кървавия хаос на „територия У”. Безредиците в Киев започнаха със силни викове срещу олигархията, която се оказа виновна за всичко лошо в страната. По-късно, когато бе извършен превратът в Киев, „революционната власт” отново е окомплектована от „крупни капиталисти”, изгонили олигарха Янукович. И новият президент, шоколадовият Петро Порошенко (собственик на фирмата за шоколадови изделия „Рошен”), се оказва олигарх. Обикновено при революции капиталистите и богатите бягат в чужбина, а в украинския случай нещата стоят точно обратно. Вместо да се разхождат по Швейцария, Австрия и Италия, капиталистите от „територия У” се загрижиха за съдбата на украинския народ, потопиха се в драматичните събития с риск да бъдат застреляни. Олигархът Кернес например, като тичаше в парка, получи куршум в гърба и едва го спасиха във високотехнологична болница в Израел. Малко пооправил се, човекът отново се завърна в Украйна. За да се разбере това „странно” поведение на олигарсите в Украйна, трябва да се върнем назад във времето и да видим как се появиха тези „почтени” капиталисти. Секссимволът на украинската политика пани Тимошенко е нагледно учебно помагало за това как се ставаше богат в началото на 90-те на миналия век в незалежната (независима) Украйна. Юлия Владимировна, наричана още „газовата кралица”, направи светкавичен бизнес с търговията на природен газ. Естествено, има нещо нелогично в тази история! Ако някой газов крал се появи в Русия, Саудитска Арабия или Катар, това е много естествено. Защото там има залежи на газ. Уникално е обаче да си „газова кралица” в страна, в която няма природен газ. Схемата е много проста. Преди 1989 г. и у нас тя работеше перфектно със суровия нефт, който внасяхме от СССР и реекспортирахме на запад. След промените и разпада на Съветския съюз Москва продължи да продава на братския украински народ енергоресурси все едно, че нищо не се е променило. По този начин Киев получаваше природен газ на смешни цени, които бяха по-ниски от тези включително и за някои руски потребители. Украинският народ за съжаление не се облагодетелства, но редица „предприемачи”, предимно комсомолци и водещи партийци, използваха внесения руски природен газ съгласно правилата на капиталистическия пазар. Нали си спомняте крилатата фраза на неолиберализма! „Невидимата ръка на пазара” ще подреди всичко и всеки. Редица „предприемачи” се подредиха в личен план, но огромната част от народа потъна в бедност и криза. При препродаването на запад на руския газ се получаваше една прилична разлика от 100 долара за 1000 куб. метра. Същата формула се прилагаше за дизела, бензина и други подобни продукти. Ето откъде се появи мнозинството от украинските олигарси. Партийните и комсомолските босове се уредиха да препродават на запад руски енергоресурси. По-ниските рангове бяха принудени да правят по-сложен бизнес. Те „приватизираха” металургични, химически и други подобни заводи, където природният газ и дизелът са основни енергосуровини. На запад добрият капиталист си прави точна сметка на всеки един цент, за да получи прибавена стойност. За украинските „капиталисти” нещата стояха далеч по-просто. Заводите бяха почти откраднати, а енергийните суровини бяха на супер изгодни цени. Световноизвестният украински милиардер пан Ринат Ахметов „приватизира” металургични комбинати и ги закачи на евтината руска газова тръба. С откраднат завод, природен газ почти даром и много евтина работна ръка на невписалите се в пазарната икономика украинци може лесно да се превърнеш в „печеливш” олигарх. Става ясно, че руските и украинските капиталисти във времето са се обогатявали по един и същи начин. Разликата е, че руските олигарси продават „свое”, а украинските се хранеха с това, което е останало от трапезата на руснаците. Днес ситуацията на богатите бивши комсомолски секретари в Украйна е драматична. Вчера те все още можеха да отидат на запад с торби, пълни с пари, и да си въобразяват, че говорят като равни със западните капиталисти. Нещо повече. Да ги учат как се прави „бизнес”. Днес руската тръба с природен газ е затворена! Човек, който е бил никой и с вълшебна пръчица е станал някой... отново са го направили никой. Украинският олигархат вижда своя живот и бъдещето си в много мрачни краски. Подобно на наркоман, на когото рязко са му прекратили дозата. За черен и червен хайвер все още има пари, но на запад украинските „капиталисти” вече не са интересни събеседници. Дълговете останаха, а приходите секнаха. „Газпром” затвори тръбата и вълшебната приказка приключи. Като залог на своите „приватизирани” активи украинските „капиталисти” взеха огромни кредити. Без евтина енергия заводите и фабриките за миг се превърнаха в купища метали за вторични суровини. По доход на глава от населението Украйна е близо до Кабо Верде и Монголия. В незалежната Украйна има доларови милиардери, а няма даже огромни стада с едър рогат добитък. В класацията на „Форбс” има украински милиардери, но има една тънкост. Там се съобщава за стойността на активите, които владее „капиталистът”, но няма и дума за това какви са му дълговете. Новият президент на Украйна, „шоколадовият крал” господин Петро Порошенко, според „Форбс” е милиардер с 1,4 милиарда долара. Нищо не пише за това, че самият той и неговите предприятия имат дългове на стойност 2 милиарда долара. „Олигархът” Порошенко преди време като министър беше замесен в афера с получаване на подкупи. Защо са му на един истински милиардер машинации и подкупи? А и шоколадовите му бонбони се купуват само от бившите граждани на СССР. В ЕС не искат да ядат шоколадови изделия на фабриката „Рошен”. С идването на финансово-икономическата криза Руската федерация започна да затваря плавно винтила на газовата тръба за Украйна. Тогава се появиха кражбите на руски газ. В Киев започнаха да плашат, че ще изгонят руските военни бази и кораби от Крим и страната ще влезе в НАТО. Точно по това време в Украйна се разигра добре познатата игра – да направим цар на плъховете. В една бъчва се слагат плъхове и ги държат гладни. Те започват да се самоизяждат и последният се обявява за цар. Такъв „цар” стана Виктор Янукович. При плавното затваряне на руската газова тръба той започна да отнема брутално печелившия бизнес на другите олигарси. Последните бързо се прегрупираха, забравиха старите вражди и „прегризаха” гърлото на пан Янукович. И пожелаха, след като взеха властта в Киев, да продължат познатия енергиен бизнес. Средната цена на природния газ в Европа е 400-500 долара за 1000 куб. метра. Започнаха да изнудват Руската федерация да продава суровината за 268 долара, за да я препродават на запад за 385 долара. Само че шефът на „Газпром” Милер им отговори по следния начин: „Или плащайте по 385 долара, или вървете на... (три букви)”. Накратко, газовия бизнес на украинския олигархат го приключиха! Сега наблюдаваме действията на официален Киев, който прилича като две капки вода на буйстващ наркоман, който се мъчи да си намери доза. Естествено, постоянните външни фактори имат своя интерес в тази бъркотия, но обстановката в Украйна в края на миналата година се взриви именно от разказаното по-горе. Кой в крайна сметка ще се възползва от създадената ситуация, предстои да видим.