Григорий Йоффе е председател на Обществената палата на Република Крим. Това е една от основните структури на гражданското общество, която започва работа през юни 2014 г. Целта на Обществената палата е да осигурява връзката между гражданите на Крим и органите на властта. Григорий Йоффе беше начело и на комисията, която изработи новата конституция на Крим след връщането на полуострова в състава на Руската федерация. Той е роден през 1953 г. в Симферопол. Завършва руска филология и работи като учител. От 1980 г. започва журналистическата му кариера. В продължение на 30 години е репортер, коментатор и главен редактор на редица кримски издания. Води и телевизионно предаване. През 2010 г. става депутат в кримския парламент. С него разговаря Петър Волгин.
Снимки: Темелко Темелков
Г-н Йоффе, кои са най-важните промени, които станаха в Крим през последните две години?
През цялото време след 1954 г. в Крим се усещаше една неудовлетвореност, свързана с решението на съветската държава полуостровът да бъде даден на Украйна. Да, Крим е присъединен към Русия през 1783 г. вследствие на едни сложни тогавашни геополитически процеси. Само че с течение на времето тези процеси се забравят и Крим винаги е бил възприеман като естествена част от Русия. И даже като една много особена част от руската територия. Достатъчно е само да споменем, чу тук са живели и работили много велики руски културни дейци – Лев Толстой, Антон Чехов, Александър Куприн, Максимилиан Волошин. Ще ви дам пример с моята лична съдба. Аз съм роден през 1953 г. в Симферопол, тогава част от Русия. Година по-късно, живеейки на същото място, се оказвам жител на Украйна в състава на СССР, после и на независима Украйна. И едва сега се връщам у дома. Днес противниците на връщането на Крим в Русия, разни хора в Украйна и в Европа, говорят така, все едно полуостровът е бил украински от незапомнени времена. Тоест след времето, когато тук са се разхождали птеродактилите, веднага са почнали да се разхождат украинците. Обаче всички знаят, че Крим е територия на Русия. Да, тази територия през средните векове е минавала в различни ръце. Но в онова време териториалните въпроси са се решавали с войни. И когато Екатерина Велика присъединява Крим, това не се е възприемало като нарушение на нещо. Пък и с този акт са се съгласили и онези, които преди това са владеели Крим. Дори в указа на Екатерина по присъединяването има специален пасаж за правата за местното население. И кримо-татарският елит дори е имал повече права, отколкото руското дворянство. За това също днес никой не иска да говори.
Да се върнем към решението на Никита Хрушчов от 1954 г. да даде Крим на Украйна.
Това решение се е възприемало двояко. От една страна, в рамките на огромната съветска страна не е имало особено значение коя територия под чия формална юрисдикция е. Обаче процесите, свързани с езика и културата, които последват, започват да създават напрежение. И затова, когато на 20 януари 1991 г. тук се прави референдум дали Крим да стане автономна република в рамките на СССР, огромният брой хора гласуват именно за това Крим да не е част от Украйна, а да е независим. Само че политиците не изпълниха волята на кримския народ. Напомням ви, че тогава още действаха законите на СССР, а според тях референдуми не можеше да има. Обаче все пак той се проведе и никой по света не го обяви за незаконен. А когато преди две години направихме нашия референдум, напълно законен според конституцията на Украйна, изведнъж се оказа, че е незаконен. Ето ви класически двоен стандарт.
Мислите ли, че ако го нямаше Майданът, Крим щеше да се върне в Русия?
Ако го нямаше Майданът, проблемите щяха да се решават по еволюционен път. Но понеже се случиха въпросните събития в Киев, ние се оказахме в революционна ситуация. Ако не беше се случил Майданът, ако Украйна се развиваше според принципите на демокрацията, ако властите в Киев слушаха какво им казват гражданите, Крим пак би се върнал в Русия, само че по еволюционен начин. Тази тема за връщането в Русия никога не е изчезвала. Знаете ли, към края на периода, в който бяхме част от Украйна, вече нямахме почти никакви права. Ако се върнем пак към Майдана, трябва да кажем, че това си беше класически държавен преврат. Не знам дали има сериозен юрист, който би окачествил случилото се по друг начин. Когато имате законно избран президент, без значение как се казва, без значение какво е правил, колко килограма злато е имал или каквото и да било там, който е принуден да се спасява с бягство, когато функциите му се поемат от човек, който няма това право, когато се провеждат предсрочни избори при жив президент, това си е класически преврат.
Какво ставаше тук, в Крим, когато започна Майданът?
Вече ви казах, че ние тук нямахме почти никакви права, нашата т.нар. автономия си беше чиста оперета. Нищо от това, което беше написано в украинската конституция, не се изпълняваше. Даже когато Янукович започна подготовката за конституционна реформа, Крим изобщо отсъстваше от този проект. А в тогава действащата конституция имаше цяла глава, посветена на автономната република Крим. Янукович и това искаше да махне. В комисията по изготвяне на нова конституция не беше включен нито един кримски гражданин. Ние искахме това да се промени, искахме кримският парламент да има право на законодателна инициатива. Е, всичко, което искахме, го получихме, след като се върнахме в състава на Руската федерация. Парламентът ни стана законодателен орган, а при Украйна не беше така.
В такъв случай с какво се занимаваше този т.нар. парламент?
Приемаше нормативни актове, които бяха под всички закони и актове на Украйна. Нашите актове на практика действаха само в сградата на парламента. Когато поискахме да даваме наградата „почетен гражданин на Крим“, от Киев ни се развикаха: „Ама какъв гражданин!? Вие да не сте държава!? Наградата трябва да бъде наречена „почетен кримчанин“. Смешна работа. Днес имаме и „почетен гражданин“, и държавни награди, защото сме държава в рамките на Руската федерация.
Разкажете и за други важни промени, които се случиха в Крим през последните две години.
Изключително важна е темата, свързана с езиците. През последните години на нашето пребиваване в Украйна тя стана много болезнена. Защото след 1954 г. в Крим започна процес на украинизация. Много добре го помня още от малък. Когато станах втори клас, се разбра, че трябва да уча украински. Моите предци са живели тук дълги години и не е имало никакъв украински език. А ето сега аз трябваше задължително да го уча. Стигна се дотам, че малко преди 2014 г. старите хора не можеха да си прочетат листовките към лекарствата, защото бяха само на украински. Ние побързахме да решим въпроса с езиците. Имаше различни предложения. Обединихме се около идеята, че и трите езика – украинският, руският и кримско-татарският, са държавни. Задължително се изучава само руският, а другите два по желание. Обаче държавата, в лицето на кримската администрация, е длъжна да предостави възможност за изучаването на тези езици. Тази тема е много сериозна. Заради езиците са се водили войни в миналото.
А какво става в икономическата сфера?
Всички пари, които бяха изкарвани в автономната република Крим, си ги прибираше Киев. До последната копейка. След което нашите ръководители заминаваха за украинската столица, протягаха ръце и молеха да ни дадат нещо. Днес никой не взима никакви пари. Напротив. Има специална Федерална целева програма, по която се финансира Крим. Украйна беше докарала дотам икономиката на Крим, че беше прекратено производството на много стоки. Всичко се доставяше от Украйна. По времето на СССР най-добрият завод за производство на телевизори беше тук. Обаче икономиката на Украйна функционираше така, че този завод престана да съществува. Имахме прекрасни ябълкови градини. И те изчезнаха. И се оказа, че без украинските стоки ние сме за никъде. Днес производството се възстановява. Независимо, че има санкции, независимо, че ни спираха водата, независимо от всичко, кримчаните започват да произвеждат. Искам да кажа нещо и за образованието. Преди 2014 г. то беше изцяло в съзвучие с украинските принципи. Имаше тотално пренаписване на историята, истинските герои биваха превръщани в антигерои и обратното. Понякога по-възрастните хора, които четяха учебниците по история, изпадаха в потрес. Днес връщаме истинската история, с всичките й постижения, победи и поражения. Същото се отнася и до литературата. Съвсем доскоро в Крим беше невъзможно да се купи книга на руски. Днес нещата не стоят така, хората спокойно гледат руски тв канали, четат руски вестници и изобщо получават този информационен продукт, който искат.
А как се отразяват санкциите върху живота тук?
Обикновените хора не ги усещат. Санкциите са насочени основно срещу големия бизнес, а той не присъства толкова силно в Крим. Обикновените хора гледат на санкциите от политическа перспектива. Ние много ясно усещаме несправедливостта. Знаем как се случи нашият референдум. Знаем, че той не се провеждаше под дулата на автоматите. А точно в това се опитват да ни убедят. Опитват се да ни обясняват, че сме нарушили някакво международно право и ние веднага усещаме несправедливостта. Това усещане за несправедливост се предава и на децата, и на следващите поколения. Убеден съм, че и тези, които въведоха санкциите, също знаят, че те не са справедливи. Знаят, че тази несправедливост може да се върне към тях като бумеранг. В света има достатъчно примери за действителни нарушения на международното право, а за това не се прави нищо. Днес казват, че сме нарушили някакви хелзинкски споразумения… Извинете, ама когато двете Германии се обединиха, това не беше ли нарушение? Когато Чехословакия се раздели, това не беше ли нарушение? Защо само Крим да е нарушение? Хайде тогава пак да разделим Германия, да обединим Чехия и Словакия. Просто след Хелзинки от 1975 г. страшно много неща се случиха по света. Да не говорим пък за станалото в Югославия, Косово и всичко останало. Ето защо санкциите срещу нас са огромна несправедливост и огромна лъжа. И неслучайно във френския парламент имаше гласуване срещу санкциите. Просто тези неща не могат да продължат дълго време.