Транстихоокеанското споразумение обхваща 40% от световната икономика и поставя нови правила за онлайн бизнеса, но и за традиционния такъв
Тези дни беше подписано едно споразумение, което много експерти и активисти наричаха „най-голямата заплаха за интернет пространството“. Това споразумение би могло да наложи големи ограничения на това, което хората могат да правят с компютрите си.
Транстихоокеанското партньорство е резултат от преговори, продължили 5 години и обхваща 40% от световната икономика. Една от обявените му положителни цели е да се създаде единен икономически блок, чрез който бизнесът и компаниите могат да правят търговия помежду си по-лесно. Но също така този договор поставя някои от основните принципи на интернет свободата под съмнение, твърдят активисти. Една от най-спорните разпоредби в него е да се приема за престъпление разкриването на корпоративни закононарушения „през компютърни системи“. Експерти посочват, че текстът е изключително неясен и може да доведе до тежки наказания за разобличители на важна информация и да откаже журналистите от разследване на такива случаи. Други пък клаузи изискват онлайн доставчиците на услуги – такива като Youtube и Facebook – да свалят съдържание, ако получат дори и една жалба, както е в САЩ. Това ще бъде пагубно и за стартиращи компании, които искат да развиват бизнес, но ще бъдат задължени да разполагат с необходимите ресурси, за да могат да отговорят на всяка една от жалбите, посочват експерти. През 2013 година, когато партньорството все още се дискутираше, фондация „Електронна свобода“ нарече Транстихоокеанското партньорство „една от най-големите глобални заплахи за интернет пространството“. Промените са опасни, тъй като с цел уеднаквяване правилата за интелектуална собственост и други интернет регулации, страните от партньорството ще приемат силно ограничаващите правила на САЩ .
„Транстихоокеанското споразумение е на път да изнесе най-лошите закони за авторско право в Америка към останалите държави, които са част от икономическото партньорство: широка забрана за разбиване на дигитални ключалки на устройства и творчески произведения (дори и за легални цели); минимален срок на закрила на авторското право 70 години след смъртта на автора (настоящата международна норма е 50 години след смъртта на автора); приватизация на правоприлагането, касаещо нарушаване на авторските права; пагубни административни наказания, без наличие на доказателства за реални нарушения, както и конфискации на компютри и оборудване в предполагаемо нарушение от страна на правителствата“, това пишат Катица Родригес и Майра Сютон от американската фондация Electronic Frontier Foundation.
„Промените, които следват от това споразумение, могат да доведат и до нови правила за наблюдение. Съгласно ТРР доставчиците на интернет достъп могат да бъдат задължени да „контролират“ потребителската активност, да свалят интернет съдържание и да ограничават хора в достъпа им до интернет за потребителски генерирано съдържание“, пише групата Expose the TPP, която се противопоставя на споразумението.
Освен налагането на строги нови правила за ползването на интернет от потребителите, активистите отбелязват, че някои от частите на търговското споразумение могат да ограничат основни аспекти от интернет и съвременните компютри. Такова е ограничението за дигиталните ключалки например, то е замислено да позволява на компаниите да контролират продуктите си, дори след като те са закупени от потребителя – това може да попречи на хората с увреждания да правят важни промени на компютрите си или да използват различни технологии.
Транстихоокеанското споразумение беше направено тайно и няма да бъде публикувано публично години напред. Технически експерти са писали до Конгреса през май, за да поискат повече прозрачност по партньорството.
„Въпреки че съдържа много разпоредби, които прескачат обхвата на традиционната търговска политика, обществото тъне в неведение, докато тези сделки продължават да се договарят при закрити врата, под силното влияние на ограничен брой акционери“, пишат те.
Превод: Юлия Владимирова