Масовият разстрел в ЛГБТ-клуб от мюсюлманин ще даде аргументи на двамата претенденти в президентската надпревара и ще задълбочи разломите в обществото.

82-ма дневно. Това е средният брой на убитите от огнестрелно оръжие в САЩ за 2015 г. На годишна база броят надхвърля 30 000. За сравнение, за десет години в Ирак американските жертви са 4491. Негласната война на улиците влиза в медиите поне веднъж на десет дни, при масов разстрел. За такъв местните стандарти признават случай, при който има поне четирима ранени. Сценарият се повтаря с отчайваща монотонност. Изблик на медиен адреналин, Breaking news, панорамни снимки на местопрестъплението от дрон или хеликоптер, мрачен шериф, който докладва обстановката пред гора от микрофони и дежурното обръщение на президента. Той задължително пледира за ограничителен режим за продажба и носене на оръжие. Прави го в различен лад: понякога емоционален, друг път хладно рационален. След касапницата в Орландо в изявлението му пролича нотка на съкрушеност и фатализъм. „Трябва да решим това ли е Америка, която искаме. Ако не вземем решение, това също е решение”, декларира Обама. Спектакълът на президентската безпомощност е признание за безсилието на институциите пред шантажа на лобистите от могъщата NRA (National Rifle Association), Националната асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие, в която членуват 5 милиона американци. Никой местен политик в предизборен период не може да пренебрегне NRA. Дори радикалният Бърни Сандърс пледира само за „разумно” решение на проблема с притежаването на оръжие. А той е колосален.

По приблизителни данни в ръцете на американските граждани има около 300 милиона цеви: 106 милиона пистолети, 105 милиона пушки и автомати и около 83 милиона ловни оръжия. В това отношение САЩ са световен първенец с близо едно оръжие на глава от населението (323 милиона). Втори в класацията е размирният Йемен. Законодателството, свързано с притежаването на лично оръжие не просто не се затяга, а се либерализира, въпреки позицията на Обама и натиска на много граждански организации.

През 2005г. Флорида прие така наречения Закон за защита на своята земя (Stand Your Ground Act), който дава правото на притежателите на оръжие, обект на нападение, да го използват за самозащита не само при неизбежна самоотбрана, но дори когато са могли безпрепятствено да се оттеглят. Законът се прилага, когато лицето е нападнато където и да е, не само у дома си.

До 1980 г. само в законодателството на пет щата се разрешава гражданите да носят оръжие извън домовете си. Днес това право е скрепено законово в 44 щата.

От 1 януари 2016г. Тексас, сякаш напук на призивите на президента Обама, разреши притежателите на легално оръжие да го носят открито. Нещо повече, заведенията, училищата, институциите и магазините, които имат нещо против нововъведението, трябва изрично да го заявят, за да се възползват от правото си да не ги посещават новите каубои.

Но трагедията в Орландо далеч надхвърля традиционния дебат ЗА и ПРОТИВ притежаването и носенето на оръжие. Причините са няколко. Атакуваната цел е ЛГБТ-клуб, а жертвите на касапницата са хора от сексуалните малцинства. Същите, чието право на брак бе узаконено от Върховния съд на САЩ през юни 2015 г. Тогава президентът Обама прибързано заяви, че „любовта е победила”. Може би законово, но не и в нравите. Никъде по света хомофобията не е вземала подобен брой жертви при еднократен акт на насилие, както в Орландо. Втората отлика на трагедията във Флорида е профилът на извършителя: 29-годишен афганистанец. Мюсюлманин. Съседи и познати описват Омар Матин като набожен самотник, който посещавал местната джамия по 3-4 пъти седмично. Според имама – спокоен младеж, според бившата му съпруга – неуравновесен и склонен към насилие. 20 минути след началото на кървавата баня Матин звъни на спешния телефон 911 , за да се закълне във вярност към „Ислямска държава”, както твърдят разследващите. ФБР потвърждава, че Матин е бил в списъка на заподозрените в контакти с ислямисти американски граждани и като такъв е бил разпитван през 2013 г. „Ислямска държава” побърза да припознае престъплението на Матин 12 часа след неговото извършване. Неясно остава дали терористичната организация е замесена в подготовката на саморазправата или просто подпечатва престъплението на афганистанеца, но то окончателно е класифицирано като терористичен акт.

Цитираните обстоятелства превръщат трагедията в Орландо във фокус на няколко основни залога на американската политика: ислямският тероризъм, отношението към мюсюлманите, сексуалните различия и притежанието на оръжия. Кървавата баня ще истеризира и бездруго острия тон на президентската кампания. Кандидатът на републиканците Доналд Тръмп ползва случая да припомни идеята си да бъде забранен достъпа на мюсюлмани до територията на САЩ. Макар и абсурдна, предвид факта че на американска земя и бездруго живеят 3,3 милиона мюсюлмани, идеята среща одобрение сред широки кръгове. От своя страна Хилъри Клинтън, чиято кампания акцентира върху правата на сексуалните малцинства, ще трябва да отговори на въпроса как би ги защитила, след като признаването им очевидно не гарантира безопасността на ЛГБТ-общността. Двамата кандидати ще се окажат в менгеме. Могъщото лоби на притежателите на оръжие не може да бъде пренебрегнато, но след подобна трагедия статуквото също не е решение и радетелите на по-строгия режим ще преминат в атака. Доналд Тръмп вече получи подкрепата на NRA и е избрал своя лагер, но той е достатъчно обременяващ. „Вашингтон пост” вече обвини републиканеца в „пълна липса на съпричастие”. Хилъри Клинтън е притисната от обстоятелствата да избере другия лагер, но ако го стори, ще трябва да намери аргументи, които да убедят въоръжените й сънародници в нуждата от нов режим за притежание и носене на оръжие.  Най-сетне трагедията в Орландо е и поредно доказателство, че след години на неуязвимост, тероризмът отново нанася удари на американска земя. Това е поне третият случай, след експлозиите на Бостънския маратон и касапницата в Сан Бернардино.

Масовото убийство в Орландо няма да арбитрира изхода от президентската кампания, но ще качи опасно градуса й. То ще вкара в центъра на дебата теми, доскоро обговаряни с политкоректна предпазливост. Това е още една стъпка в ескалацията на кампанията, а експертите са единодушни:  предизборната атмосфера в САЩ не е била толкова експлозивна от 1968 г. насам.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto