Интервю на Калина Андролова с Боян Чуков, геополитически анализатор и експерт по национална сигурност и международни отношения.

В края на 2017 г. каква е равносметката за изминалата година? Приключи ли войната в Сирия? И имаме ли победител?

Изминалата 2017 година бе изключително динамична и турбулентна. Конфликтите в Украйна и Близкия Изток бяха наситени с кървав хаос, а около Северна Корея бе натрупан сериозен конфликтен потенциал. Ислямският тероризъм все по-осезателно се настани в Европа и Азия. През ноември 2017 г. ВВС публикува доклад, който потвърди, че САЩ съзнателно са подпомагали Ислямска държава. А също и че главатарите на джихадистите са се спасили от обкръжението на град Ракка с помощта на кюрдите под погледа на ръководената от САЩ коалиция. Разследване през декември 2017 г. показа, че 97% от оръжието на джихадистите е закупено и незаконно доставено от САЩ и Саудитска Арабия. Включително и това, което е купено от България.

В глобален мащаб много релефно се очертаха трите основни властови центъра в света. А това са Пекин, Москва и Вашингтон. БРИКС не оправда първоначално възлаганите надежди, че може да играе самостоятелна роля в света. А Брюксел не успя да придобие свое собствено лице в световната геополитическа мозайка. ЕС като сбор от все повече ослушващи се и оглеждащи се васали на американската „дълбока държава“ продължи да обслужва като цяло геостратегическите планове на Пентагона.

Що се касае до войната в Сирия, то битката за овладяване на сирийската територия от глобалните и регионалните фактори тепърва предстои. Руснаците изградиха по сирийското Средиземноморие две военни бази, разбира се, със съгласие и покана от Дамаск. Американците без съгласие и покана от Дамаск построиха в Северна Сирия дванайсет военни бази. В пропаганден план както Владимир Путин така и Доналд Тръмп имат изгода войната против Ислямска държава в Сирия и Ирак да бъде обявена като победна и приключила. Това, че една част от джихадистите останаха в Междуречието (между Тигър и Ефрат) и сега се прегрупират с помощта на западни съветници в други въоръжени формирования, като им се слагат нови „етикети“ за пред световната публика, е друг въпрос. Друга част от джихадистите се прехвърлят с модерни хеликоптери без опознавателни знаци в Афганистан, а от там те се „разпълзяват“ към Туркменистан, Киргизия, Таджикистан, Китай и други. Няма да е далеч моментът, когато в Централна Азия ще станем свидетели на поредното мощно възраждане на терора с участието на същите джихадисти от Близкия Изток, но най-вероятно представени под друг бренд.

Ако се говори за победител в Сирия, то това категорично в пълния смисъл на думата е сирийският президент Башар Асад. В края на 2015 г. всички очакваха, че той всеки момент ще последва съдбата на Муамар Кадафи или Саддам Хюсеин. Но руснаците се намесиха и той възкръсна като птицата Феникс. Днес много сирийски градове са с коледна украса и народът се весели.   

Предстоят избори в Русия. Владимир Путин обяви, че ще се кандидатира за президент не от партия, а като независим кандидат. Никой не очаква изненади на изборите.

През март 2018 г. в Кремъл ще влезе новоизбраният президент на Руската федерация. Най-вероятно това ще бъде отново Владимир Путин. Този път той се кандидатира като независим кандидат. Това е естествено, Владимир Путин отдавна е общонационален лидер и не принадлежи на никоя руска политическа партия. Относно крайните резултати на президентските избори в Русия, никой не счита, че ще има някакви сериозни изненади. Ксения Собчак и Алексей Навални имат единствено имагинерни шансове в надпреварата. Ще има изненади само в начините, по които ще се опитат от чужбина да се намесят в руските президентски избори. И това няма да бъде прецедент. Борис Елцин за втория си мандат бе избран за президент с мощна американска помощ. САЩ подсигуриха за тази цел както съветници така и кеш валута. По повод американската намеса в руските президентски избори даже Холивуд засне касов художествен филм. Най-вероятно ще има атаки както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план. Вакханалията около участието на руските спортисти на Олимпийските игри в Южна Корея е само един отдавна планиран външнополитически „удар“ срещу Владимир Путин в навечерието на президентските избори. По време на Олимпийските игри в началото на 2018 г., ако се спази традицията, то ще бъдем свидетели на интересни събития. Очаквам да се разразят и кървави събития в Донбас. Много е вероятно да има терористични актове в големи руски градове и в региони с мюсюлманско население. Не изключвам гранични инциденти, включително и по западните граници на Руската федерация. Вече са пресирани големите руски олигарси, които държат своите пари в офшорни зони, имат недвижимост, семейства и роднини на Запад. От тях ще се иска да финансират опозицията на Владимир Путин, а ако може и да го свалят от власт. Независимо от начина за постигане на целта. Затова Владимир Путин прави руски офшорки и призовава руските олигарси навреме да приберат своите пари в тях.

Според Вас какви промени в политическия си курс или кадрови ще направи Путин през своя следващ мандат?

През своя следващ мандат Владимир Путин ще се опита да се освободи окончателно от кадровото наследство, което му завеща Борис Елцин. Наблюдаваме редица кадрови промени още от преди няколко месеца не само в силовите институции на Русия. Навреме бе създадена Национална гвардия, която е подчинена лично на руския президент. Паралелно с подмладяване на руските губернатори се наблюдава и изпращане на стари и изпитани ръководни кадри на ключови позиции в Кавказ. Най-вероятно през пролетта на 2018 г. ще наблюдаваме промени в икономическия блок на руското правителство. Не изключвам, че ще бъде променено и ръководството на руското външнополитическо ведомство. Сергей Лавров в последно време търпи остра критика в руски специализирани сайтове, които анализират професионалната дипломатическа дейност и кадровата политика на руското външно министерство. В руските медии се появиха експертни статии, които оценяват руската политика на Балканите като „отстъпление“ или като „загуба“. Това, че Москва отстъпва на Балканите се вижда и с невъоръжено око. Парадоксално, но факт е, че искрените, но наивни русофили в България гласуват за партии и политици, които след влизането им във властта провеждат антируска политика. И този парадокс го наблюдаваме 30 години. Още по-изумителен е фактът, че български бизнесмени, които са натрупали своето богатство от търговия с Русия, финансират русофобски медии в България. За съжаление за някои ръководители на „русофилството“ в България, последното се е превърнало в семеен бизнес. Предполагам, че през 2018 г. в този план ще настъпят промени и руснаците ще вземат до известна степен пример в тази област от англосаксонците. А иначе приказките за агресивната „руска мека сила“ в България се раздухват от платения у нас евроатлантически информационен спецназ за оправдаване на получаваните обилни доларови траншове.

Стабилизира ли американският президент Тръмп своите позиции в САЩ през изминалата година? Срещу Тръмп се оказва безпрецедентен натиск през американските и европейските медии. Разбира се, медиите са просто инструменти. Защо се случва това?

Колкото и невероятно да звучи за българската публика през изминалата година Доналд Тръмп успя да стабилизира в известна степен своите позиции в Белия дом. Наблюдава се събуждане на американската икономика. Част от изнесените в чужбина производствени мощности се завръщат на американска територия. За съжаление в България благодарение на редица наши медии, които подобно на CNN поливат с медийна помия американския президент, в публичното пространство бе изграден изкривен и неверен образ на Доналд Тръмп. Изкарват го неприятен ексцентрик и неграмотен човек. А в действителност Доналд Тръмп има един от най-високите коефициенти на интелигентност сред американските президенти, ако не и най-високият. Преди години след като е фалирал, той е получил от американска банка кредит в размер на 500 милиона долара. При това без обезпечаване. Кредитът е гарантиран само с името „Доналд Тръмп“. Американските банкери не биха дали необезпечен кредит от 500 милиона долара на „ексцентричен и неграмотен“ човек, нали? На човек, който не може да защити своя план за бизнес успех.  

Доналд Тръмп е подложен на безпрецедентен медиен натиск в САЩ и Европа поради това, че развали големия частен бизнес най-вече на демократите неокони и някои републиканци в областта на американската национална сигурност. Ако перефразираме Ахмед Доган, то може да се каже, че Доналд Тръмп разруши „обръчите от фирми“ (корпорации и банки), които бяха обгърнали плътно Пентагона и ЦРУ. С техните парични потоци, получавани от държавния бюджет, се захранваха и захранват личните сметки както на висши военни чинове, така и на купища политици и високопоставени чиновници в американската администрация. А сега Доналд Тръмп нареди финансова ревизия на Пентагона. Как да го харесват? Как да не се борят срещу него? Та той им развали огромния личен бизнес. Ще го гонят до дупка! През 2018 г. ще продължим да гледаме поредния американски сериал „Кой кого във Вашингтон?“

Какво стана ясно за американските служби за сигурност след като наблюдавахме, че те работят по поръчка срещу американския президент? Къде се крие пъпната връв на службите за сигурност и кой всъщност я държи?

В САЩ има множество известни и неизвестни специални служби. Те са 16 на брой. И с  бюджет от порядъка на 52 милиарда долара. В тях има противници и привърженици на сегашния американски президент. Повече по света са познати ЦРУ, ФБР, АНС и Военното разузнаване. Острата схватка между привържениците и противниците на Доналд Тръмп се вижда както в администрацията, така и в американските специални служби. Ако в ЦРУ преобладават противниците на американския президент, то във ФБР и АНС е точно обратното. За по-голяма сигурност Доналд Тръмп си създаде своя частна специална служба. Помогна му Ерик Принс, създателят на частната военна корпорация „Блекуотър“, която днес се нарича „Академи“. Съвсем наскоро излезе информация, че хеликоптери с морски пехотинци са нахлули в ЦРУ. Те са атакували отдела на шпионската централа, който отговаря за американските медии. Както се разбра от редица алтернативни сайтове ключови фигури от американските специални служби са „на ясла“ към определени „обръчи от фирми“. По този начин финикийската следа води към големите транснационални корпорации и банки на Уолстрийт. По абсолютно същия начин към „обръчите от фирми“ са закачени и големи американски медии.  

Разгражда ли се американската хегемониална действителност, след като Русия отвоюва възможността да дирижира някакви политики в Близкия изток, а Китай започна своя глобализация по китайски? До неотдавна това беше немислимо.

Живеем в период, когато икономическият възход на Китай започва леко да се забавя. Икономическите проблеми на Русия се задълбочават. Единствено руският военно-промишлен комплекс е във възходяща линия, но това е разбираемо. Руският ПВО комплекс „С-400“ струва 25 милиона долара и е по-добър от американската система „THAAD“, която е с цена 2 милиарда долара. САЩ са в низходящ тренд, но те тръгват надолу от по-високо ниво в сравнение с Китай и Русия. Въпреки икономическото съживяване в страната, американският дълг продължава да бъде убийствено висок. САЩ живееха до този момент на гърба на целия свят. Да не забравяме, че доларът все още е световна резервна валута. Но доларът едвам удържа своето предишно господстващо положение в света. Рублата и юанът го изместват постепенно в много двустранни разплащания между редица страни. САЩ остават с най-голямата военна машина в света, но по отношение на нейната ефикасност съществуват прекалено много въпросителни. Чудовищната корупция в Пентагона е сериозно препятствие при  разработването и производството на нови американски въоръжения. Аз не си спомням някъде американските въоръжени сили през последните десетилетия да са постигнали убедителна военна победа в истински сражения. Събитията в Корея, Виетнам, Афганистан, Ирак и Сирия по-скоро говорят за точно обратното. Американската армия регистрира „блестяща“ победа единствено през 1989 г. в Панама, когато бе свален от власт диктаторът-наркотрафикант Нориега. Американците по-скоро предпочитат да „превземат крепостта“ отвътре. С помощта на своята „пета колона“. Което историята показва, че е по-ефикасно като краен резултат.    

На фона на големите промени в световния ред България си поставя за задача да съдейства за интеграцията на Западните Балкани. В чия схема всъщност влизаме? И как успяхме да решим историческите си проблеми с Македония набързо, само и само, за да успеем да участваме в чуждата схема?

„Изключителните“ постижения на „балканските лидери“ и „геополитици“ за интегриране на Западните Балкани в ЕС и НАТО не са нищо друго освен успешен междинен етап в работата на балканските политически „чираци“ за Пентагона. Като пример мога да посоча „взривното“ подобряване на българо-македонските и българо-албанските отношения. Не мога да повярвам, че прононсираният преди време българофоб Зоран Заев сега за броени месеци се е преродил ментално. И вече „в София се чувства като у дома“. По-скоро наблюдавам, че гръцкият остров Крит, съгласно някои гръцки медии, е на път да се превърне в още една американска военна база като Диего Гарсия, наситена с атомни бомбардировачи В-52. Няма да се учудя, ако една сутрин се събудим с още един „Бондстийл“(огромна американска военна база в Косово) в гръцката част на Беломорска Тракия. Балканите благодарение на Пентагона се милитаризират все повече. Черноморският басейн в никакъв случай не прави изключение. Натовизирането на Балканите влиза в плановете на Пентагона. Нашият регион се превръща във въоръжен антируски плацдарм. Кабинетът „Борисов-3“ допусна груба външнополитическа грешка като включи Кремъл като „заплаха за националната сигурност“ на България. Очевидно е, че сегашното правителство в София не се опитва да анализира достатъчно професионално новата външна политика на Белия дом и тази на Кремъл и продължава да затъва във военните схеми на Пентагона. И то в момент, когато Доналд Тръмп обяви Русия не за враг, а само за „ревизионистка държава“ заедно с Китай. Съвсем наскоро за по-малко от три дни Путин и Тръмп проведоха два телефонни разговора. Първи се обади американският президент и благодари на своя руски колега за положителната оценка, която той му даде на своята годишна пресконференция. След това на 17 декември в неделя телефона вдигна Путин. Той благодари на Тръмп за получената информация, която помогна да бъдат обезвредени терористи в неговия роден град Санкт Петербург. Беше отправена молба от руския президент да бъде предадена благодарност на директора на ЦРУ и служителите от американското разузнаване. Ако някой мисли, че това са случайности или прости съвпадения, то може да продължи да си мисли така и в бъдеще. Тръмп и Путин отправиха послание към света, че повече не мислят да крият своето общуване. Те обявиха, че тяхната обща задача е да се борят с глобалния тероризъм, който е прокси-сила на „дълбоката държава“ в САЩ. А тя е враг и на двамата. В края на 2017 г. Доналд Тръмп успя изключително грамотно да избегне процедура по импийчмънт, която му готвеха демократите. Той удържа през изтичащата година безпрецедентна атака срещу него като новоизбран президент на САЩ. След като Конгресът съвсем наскоро прие неговите поправки в данъчното законодателство, вътрешнополитическата ситуация започна да се променя в негова полза. А иначе през цялата 2017 г. неговите ръце и крака бяха „вързани“ от неговите противници. Доналд Тръмп разигра и перфектно случая с неговия съветник генерал Майкъл Флинт. Два часа преди медиите да обявят, че бившият помощник на американския президент ще даде показания срещу своя шеф, някой купи на нюйоркската борса акции за 32 милиарда долара. Всички бяха категорични, че показанията на Майкъл Флинт са 100% гаранция за импийчмънта на Доналд Тръмп. После се оказа, че в действителност генералът е свидетелствал в полза на президента. Индексът „Дау-Джоунс“ се срина с 300 пункта. И покупката за 32 милиарда бе продадена за 200 милиарда долара. За два часа „някой“ спечели 168 милиарда долара. Познайте кой? В България поради изобилието на медийни „анализатори“, които са свързани финансово със Сорос или други НПО-та на американската „дълбока държава“, имаме доста нереална представа за Доналд Тръмп.         

Считате ли, че агресивното поведение на БСП към ГЕРБ е адекватно на фона на предстоящото европредседателство? Корнелия смята, че тя трябва да бъде премиер и тогава България ще бъде Швейцария на Балканите. Само че историческата практика сочи тъкмо обратното. Да не говорим, че БСП няма да спечели изборите. И ще се наложи ГЕРБ да управлява отново с обединената десница, нещо като кабинет „Москов-2“.

Не, не считам, че по време на европредседателството трябва да се води вътрешнополитическа борба подобна на кеч, без да се подбират средства. Мисля, че е държавнически да се изчакат първите шест месеца на 2018 година и след това да се подновят вътрешнополитическите баталии. Какъв е смисълът да се вади „мръсното бельо“ точно по време на европредседателството. Мисля, че както управляващите, така и опозицията имат много „скелети в гардероба“. Въобще в българския политически живот стана традиция да се самоунижаваме, като свикваме чуждите посланиците в София, за да се жалваме и доносничим публично пред тях за политическия опонент. Това е липса на елементарно национално достойнство! Ставаме за смях и получаваме дискретни подигравки от страна на нашите приятели в ЕС.

По отношение на Нинова съм изказвал многократно своето мнение. Бих добавил, че в последно време тя се превръща за БСП в нещо като „сярна киселина“. До което се „докосне“... то изгаря. При един нов енергичен, интелигентен, прогнозируем и договороспособен лидер социалистическата партия ще има далеч по-добро бъдеще. Сегашното ръководство на „Позитано 20“ е изцяло неприлично проамериканско и не крие вече толкова старателно своята русофобия. То е по-подходящо за някоя протестърска партия, но е абсолютно неприемливо за мислещите редови социалисти. За останалите без инстинкт за самосъхранение бесепари, ако сегашното ръководство на БСП предложи американския сенатор русофоб Джон Маккейн за водач на парламентарна листа, например в Ямбол... без да мислят ще гласуват за него. А след това ще отидат на събора на Национално движение „Русофили“ на язовир „Калинка“ и ще пеят „Катюша“. Да се смееш ли или да плачеш! Релефният проамерикански профил на Нинова не се „връзва“ с преобладаващите русофилски убеждения и нагласи на мислещия социалистически електорат. Въпреки положените усилия на Нинова да запази влиянието на БСП в Национално движение „Русофили“, ръководството на движението от известно време започна да гравитира около ГЕРБ. В страната в русофилските организации на ключови места се поставят предимно гербаджии. Не е неестествено! Русофилството няма как да бъде само ляво или само дясно. Ако Нинова с американска помощ един ден, недай Боже, стане премиер на България, то облагодетелствано ще бъде само нейното най-близко обкръжение, което е съставено от нискоинтелигентни безидейни нагаждачи. Които търсят предимно лични облаги. Но мисля, че и тези, които измислиха и подкрепиха проекта „Нинова“, разбраха, че той е нефелен. Проектът „Нинова“ според мен служи вече само като инструмент, който да отслаби максимално Борисов и да разчисти пътя към парламента на разпарчетосаните протестъри, които в момента са в процес на реинтегриране. Те обединени обикновенно получават 5-7% на избори, което е достатъчно, за да влязат в управляващата коалиция... и да заемат ключовите министерски места в кабинета. Според мен глобалният хегемон след провала на Нинова на последните избори започна да търси отново конфигурация, подобна на правителството „Борисов-2“. Изказването на Ахмед Доган пред актива на ДПС само подсказа, че ГЕРБ в момента са незаобиколим фактор в българския политически живот и трудно може да бъдат победени в едни предсрочни избори. Поне такова е мнението на Ахмед Доган. А той трудно може да бъде обвинен в непознаване на българския вътрешнополитически живот. Иначе последните изследвания на социологическа агенция, собственост на бивш член на ръководството на „Позитано-20“ от времето на Нинова, показа леко обнадеждаващи резултати за БСП...