Кое е общото между суперсилите и тийнейджърите? От позицията си на чуждестранен политически анализатор, живеещ и работещ във Вашингтон, както и на родител, бих предположил, че всеки един от тях се разстройва, когато приятелите му не се разбират. Съществуват няколко възможности за справяне с този проблем – да вземеш страна в спора (за сметка на другата страна), да не участваш в спора между двете страни или да ги накараш да се помирят. Стратегическият диалог между САЩ и Катар предполага, че администрацията на Тръмп твърдо иска да помири двете страни, а американските власти се отказват от това да бъдат на страната на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Бахрейн в техния спор с Катар. И за това има основателни причини.

През юни 2017 г. Рияд и неговите партньори прекъснаха своите дипломатически връзки с Катар. И макар всеки от тях да има собствена версия за кризата, и никоя от тях не е съвсем приемлива за повечето американски наблюдатели, разликите са съсредоточени върху едно от най-сериозните предизвикателства за сигурността на арабския свят – външната заплаха от Иран и вътрешната заплаха от (сунитски) ислямистки политически сили, в това число и „Мюсюлманските братя”. Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Бахрейн предпочитат да се изправят срещу тях, докато Катар ги подкрепят.

Що се отнася до Иран, Катар няма особен избор: двете страни владеят най-голямото поле за природен газ в света, известно като Северно поле в Катар и Южен Парс в Иран. Газовото поле е в основата на просперитета на Катар и на неговата сигурност. Почти непрестанната враждебност с Техеран би поставила на карта бъдещето на Катар. При тези обстоятелства е трудно катарският емир, шейх Тамим бин Хамад Ал-Тани, или правителството на страната му да бъдат обвинявани заради това, че запазват своите отношения със своите партньори в Иран. Саудитска Арабия няма необходимост от това да си сътрудничи с религиозните лидери на иранските шиити.

Взаимодействието на Катар с ислямистки групировки е по-сложен въпрос. Без да омаловажава съмнителните действия и цели на „Мюсюлмански братя”, Катар еднолично взе решение за района и бъдещето му, и то до такава степен, че гражданите в арабския Близък изток да могат да изискват по-големи политически роли и права – нещо, което досега САЩ подкрепят, макар и с неясен успех. За една малка страна в бурен регион явният политически избор е да подкрепи ислямистките политически сили, които ще стават по-важни. Саудитска Арабия зае коренно различна позиция – поиска да се изправи срещу тези групи, които биха могли сериозно да застрашат вътрешната стабилност. Това, че лидерите на Саудитска Арабия имат такава позиция е разбираемо, като се има предвид, че тяхната страна, която има значително по-голямо население, вероятно по-трудно ще поддържа основана на богатството политическа легитимност, следователно изглежда по-уязвима от Катар от такъв вид вътрешен натиск. 

Най-важното е, че по отношение и на Иран, и на ислямистите, Катар и Саудитска Арабия имат различни национални интереси, а в резултат на това и различни политики. С течение на времето проблемът с ядрените амбиции на Иран се изостри, а ядрената сделка, от една страна, и така наречената Арабска пролет, от друга, подсилват усещането за заплахата от страна на Рияд. В същото време, докато богатството на Катар расте, неговите лидери изглежда са придобили по-добър усет за воденето на външна политика, която не е зависима от интересите на управляващото семейство в Саудитска Арабия.

Енергийните ресурси на Катар правят неговата сигурност стратегически важна за Съединените щати; над 50% от износа на природен газ на страната отива при съюзниците на САЩ в Европа (където газът на Катар се конкурира с този на Русия и по този начин намалява зависимостта от Москва), както и в Азия. Въпреки това Доха е напълно готова да използва енергийното си богатство, за да покрие значителен дял от разходите за военновъздушната база на САЩ в Ал Удеид, която до голяма степен е построена от правителството на Катар, а наскоро се съгласи да разшири за Съединените щати, както и да купи американски военен хардуер и трийсет и шест изтребителя Ф-15 за около 12 милиарда долара. Базата „Ал Удеид” разполага с около 10 000 американски войници и е домакин на Централното командване на САЩ в региона, като подкрепя мисии в Сирия, Ирак и Афганистан. След като наскоро посетих базата и се срещнах с командира на американската база и с други висши офицери (като гост на правителството на Катар, с около дузина други експерти от САЩ), мога да свидетелствам за огромния ѝ мащаб и важната ѝ роля в американските военни операции.

Стратегическият диалог между САЩ и Катар доведе до три двустранни споразумения. Някои от тях изглеждат като усилие от страна на Катар за справяне с отдавнашни американски проблеми, за да може Съединените щати да окажат отпор, поне частично, на натиска, на който Доха е подложена от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Бахрейн. Може би най-забележително е споразумението, за което Държавният департамент смята, че ще хвърли светлина върху правителствените субсидии на Катар за Qatar Airways и ще ги ограничи, тъй като компанията е под прицела на американските въздушни превозвачи, които настояват за лоялна конкуренция. 

Най-значимият резултат от стратегическия диалог вероятно е този, който незабавно привлече вниманието на „Ал Джазира” в Катар, но Вашингтон все още не му е обърнал особено внимание. Официалното съвместно изявление в началния стадий на стратегическия диалог между САЩ и Катар, текст, който е бил одобрен и от двете правителства, изрично посочва, че „Съединените щати изразяват готовност да работят съвместно с Катар, за да се противопоставят на външната заплаха за териториалната цялост на Катар, когато противоречи на Хартата на ООН”. Съвместното изявление не е договор, който може да се приеме за правно обвързващ ангажимент. Но това е ясна политическа декларация, че Съединените щати са готови да защитят Катар срещу непровокирана атака – силно изявление в настоящия контекст, въпреки бюрократичната фразеология.

Държавният секретар Рекс Тилърсън и министърът на отбраната Джеймс Матис не споменаха това в публичните си изказвания преди стратегическия диалог, въпреки че всеки от тях най-малкото е бил запознат със съдържанието на съвместната декларация, която бе публикувана около шест часа по-късно. Тилърсън говори за Катар като за „силен партньор и дългогодишен приятел на Съединените щати”; Матис използва почти същия език, наричайки Катар „силен и ценен партньор” и „отдавнашен приятел в региона”. Колегата на Тилърсън, министърът на външните работи шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал-Тани, спомена „45-годишнината от съюза между САЩ и Катар”, а неговият колега, министърът на отбраната Халид бин Мохамед ал Атия, подчерта, че Вашингтон и Доха са „стратегически военни съюзници”. И двамата представителите на властта в Катар са доста обиграни и със сигурност са наясно с разликата между тяхното изявление (преведено на английски) и това на САЩ. Но тези различия в изказванията, стига да не отразяват опасно разминаване в разбиранията, са изцяло в рамките на нормалните параметри на дипломацията. Договореният текст на съвместното изявление говори само за себе си.

Стратегическият диалог между САЩ и Катар и публичните изявления, които го съпътстват, са необходими и конструктивни корективи. Само чрез отчетливото идентифициране на Катар като партньор и приятел, Вашингтон може да успокои саудитците, а и не само тях, като ги насочи към помирение, независимо под каква форма. От особено важно значение, разбира се, е да се намери решение, което да запази репутацията, но и да прилича на символична победа на всички страни. Това ще бъде особено трудно при разговорите със саудитските лидери, които също са подложени на натиск заради войната в Йемен, която е повече от неуспешна. От тази гледна точка, желанието на Катар да коригира собствените си подходи също е важно. За да може да бъде разплетена тази объркана ситуация, ще трябва всеки да положи усилия. Никога не е лесно да посредничим при спорове между приятели, но в този случай администрацията на Тръмп изглежда е направила стъпка в правилната посока.

Автор: Пол Дж. Сандърс 
Източник: The National Interest
Превод: Десислава Пътева