XXI век със сигурност ще остане в историята като началото на трансформация на света от еднополюсен към многополюсен модел, където наред с останалите полюси, Китай, плътно следван от Индия, заема видно място. Следователно, най-голямото предизвикателство пред доминацията на САЩ ще бъде Китай с неговата процъфтяваща икономика, силна армия и военноморски флот, и териториални претенции в и около границите му.

От първата визита на президента Никсън в Китай през 1972 г. до края на президентството на Обама през 2016 г. политиката на САЩ спрямо Китай е гъвкава. Например, през 1979 г. президентът Картър подкрепя политиката на „един Китай”, по силата на която е сложен край на дипломатическите отношения с Тайван, и правителството на Китайската народна република е признато за единствено легитимно правителство. Америка разгърна вноса от Китай в такава степен, че го постави на първо място в света по валутни резерви и го превърна в икономическа суперсила, която по оценки на Международния валутен фонд през 2014 г. задминава САЩ по БВП.

Но победата на Тръмп на президентските избори в САЩ през 2016 г. се явява вододел за китайско-американските отношения. В много аспекти, той представлява отклонение от статуквото, особено като се има предвид, че е новак в политиката и дипломацията. Но Тръмп има вроден и безапелационен бизнес талант. Независимо от нарцистичните, сексистки, расистки и ксенофобски моменти в кампанията му, той спечели гласовете на електоралната колегия. Неговото избиране е сигнал за разбиването на статуквото във Вашингтон. При Обама САЩ претърпяха поражение от възхода на Китай. Разбира се, неговото „завръщане към Азия” имаше за цел „възвръщането на баланса” спрямо Китай. Изглежда, че с влизането на Тръмп в Белия дом ще настъпи пълна промяна в гъвкавата политиката на нагаждане спрямо Пекин.

Китай дължи мащабния си икономически растеж основно на агресивния си подход в производството и износа. На свой ред, Съединените щати са основен потребител на евтините китайски стоки. В резултат на това търговският дефицит на САЩ с Китай многократно се увеличи. Тръмп обеща да наложи високи мита за внос от Китай, за да спре тази тенденция. Той непрекъснато обвинява Пекин, че манипулира валутата си и че нарушава правото на интелектуална собственост. Новоизбраният президент смята, че Китай е отговорен за закриването в САЩ на голям брой работни места в производството. Тъй като Тръмп ще изтегли САЩ от Транстихоокеанското партньорство, той е най-заинтересован да бъдат предоговорени търговските отношения на САЩ с неговите партньори, в това число и с Китай. Докато светът се чудеше дали Тръмп ще спази предизборното си обещание, той го направи реално, като назначи критика на Китай Питър Наваро за шеф на новосъздадения Съвет за търговия.

Наскоро Тръмп дръпна най-чувствителната за Китай струна, като постави под въпрос политиката на „Един Китай” и осъществи директен контакт с тайванския президент – нещо, което не беше се случвало от далечната 1979 г. Ако приемем, че политиката на Тръмп спрямо Китай е мотивирана най-вече от меркантилни подбуди и желание да бъдат постигнати търговски отстъпки, то в такъв случай той със сигурност е приковал вниманието на Пекин, разигравайки тайванската карта. Освен това новоизбраният президент е подразнен, че Поднебесната не оказа съдействие на САЩ за това да върне Северна Корея на масата за преговори.

В този контекст, от изключителна важност е да се прецени какво е влиянието на Тръмп спрямо Индия, особено погледнато през призмата на китайско-американските отношения. Ако новоизбраният президент иска да доведе политиката спрямо Китай до нейния логичен изход, по начина по който той заяви това в предизборната си кампания, то за него най-добре би било да съживи и капитализира стратегическите връзки с Индия. Неведнъж Тръмп е споделял открито интересите си спрямо Индия – като започнем с това, че записа предизборен клин на хинди и завършим с назначенията на хора от индийски произход на високи позиции в правителството. Наред с това, оттеглянето на САЩ от Транстихоокеанското споразумение и едно евентуално разбирателство между Путин и Тръмп работят в полза на Индия. Но от гледна точка на търговията и икономиката, онова което работи най-добре за американските интереси е пагубно за Индия. Подобно на Китай, тя е държава, в която САЩ традиционно изнася производството си. Освен това, Индия ще бъде негативно повлияна от валутната и търговска война между Пекин и Вашингтон, както и от потенциалната миграционна политика на Тръмп и скока на лихвените проценти.

В тази широка рамка на очертаващата се политика на САЩ спрямо Китай и Индия, Ню Делхи е в по-благоприятна позиция. Тръмп възприема Китай като враг, а Индия – като възможност. Вероятно той ще вземе мерки за неутрализиране на Китай и за отклоняването му от неговите териториални амбиции в Азиатско-тихоокеанския регион, като по този начин ще използва геостратегическия статус на Индия и ще засили индо-американското партньорство. И докато Съединените щати правят опити да поставят Китай в изолация, има голяма вероятност Поднебесната да протегне ръка на Индия, която на свой ред да преговаря със САЩ в полза на „региона”. Подобен развой на събитията би открил възможност Китай и Индия да счупят ледовете помежду си и да дадат нов старт на дипломатическите отношения. Това ще открехне вратите за Индия тя да започне преговори с Китай по няколко изключително важни и широкомащабни въпроса, като членството в Групата на ядрените доставчици, териториални въпроси, реформирането на Съвета за сигурност на ООН и Регионалното всеобхватно икономическо партньорство. Ето защо, победата на Тръмп изглежда е изгодна за Индия при всички положения.

Автор: Прартхана Кашинат, Foreign Policy Association
Превод: Антоанета Киселинчева