Ако Тръмп не е агент на Мосад, не е таен ционист и не е луд, защо тогава направи тази стъпка, която отстрани изглежда като безумие? Става дума за признаването  на Йерусалим за столица на Израел. Колкото обаче и да изглежда странно, в изявлението му има рационално зърно, свързано с позицията на Русия и на Владимир Путин. Решението на президента Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел беше единодушно осъдено в целия свят, с разлика само в степените на възмущение. Но въпреки негодуванието на всички, все още никой не е дал смислен отговор на елементарния и всъщност основен въпрос: защо той направи това? Разпространяваните от политиците и анализаторите версии са нелепи, защото те са базирани на два аргумента. Единият e, че Тръмп е безумец, a другият e, че е марионетка на Израел и на еврейското лоби в САЩ. Без тези два „кита” няма никаква друга разумна обосновка на версията за поведението на американския президент. Със съжаление трябва да съобщим на привържениците на тeзи версии, че Тръмп не е луд и не е еврейски агент. Като цяло еврейската част от американския елит е настроена категорично против Тръмп. Срещу Тръмп работят и всички медии, собственост на американски евреи. Но ако Тръмп не е психар и не е ционист, тогава защо му трябваше да прави това? Сега го проклинат 1.5 млрд. мюсюлмани и още 1 млрд. в целия свят го заклеймяват. Отделен е въпросът, че това е стил на Тръмп – да върши работата по този начин. Той стана президент на САЩ на 70-годишна възраст и имаше една цел: „Да направи Америка отново велика”. Тоест да я укрепи като национална държава и да върне нейното влияние, както и уважението към нея в целия свят. Сега все още се боят от Америка, но никой не вярва в нея. Не вярват и в нейната способност да отстоява своите интереси, а най-главното е, че не виждат нейната загриженост за отстояването им. До неотдавна американците можеха да нападнат когото си поискат, но какво получиха от това? Разрушена инфраструктура в страната и падане на жизнения стандарт на средната класа на фона на фантастичното забогатяване на американските елити. Но на тези „елити” не им пука нито за самите американци, нито за целия останал свят. Другите народи, както дори и самите американци виждат в „американския елит” наднационални сили, стремящи се да контролират целия свят и да установят някакъв глобален, стандартизиран ред, който само по форма ще изглежда американски.

В този свят дойде Тръмп и обеща да го разруши. Той обеща да пресуши „вашингтонското блато” (тоест да смени корумпирания и откъснал се от корените си федерален елит). Да промени международните отношения така, че Америка да има изгода от това. Да направи така, че Америка като държава с 300 млн. население да си върне бизнеса у дома, а не американците да работят между Ню Йорк и Хонконг. Америка, не такава, която налага на света своите ценности, а такава, която ще върне на своите жители работните места и увереността в утрешния ден. Точно това започна да прави Тръмп, като в отговор получи феноменална съпротива от същия този наднационален елит и то в самите САЩ. Тези „елити” се опитаха да блокират всички негови начинания. От данъчната реформа до ограничаването на миграцията. Обявиха го за руски агент с цел да го дискредитират и да не му дадат възможност да се договори с Путин. Путин беше необходим на Тръмп за съвместна работа за преустройство на цялата сега съществуваща международна ситуация, защото и двамата лидери бяха заинтересовани от укрепването на своите държави и формирането на нов световен ред.

Какво представлява решението за Йерусалим? Същото, което вече една година Тръмп прави със ситуацията в Северна Корея, тоест максимално изостряне на напрежението. „Боже мой, Тръмп е луд. Той е готов да започне война с Ким. Това е катастрофа. Светът е пред гибел”. Такава е истерията обхванала американските медии. При това, за анализаторите е ясно, че Тръмп използва темата за корейските ракети със съвършено прагматична цел. Той се опитва да окаже натиск върху Китай, за да постави Пекин в позицията на виновен, че не може да се разбере със съюзника си КНДР и да получи определени отстъпки. Но една година след началото на корейската история, тя затихна и влезе в „глуха” линия. Обаче Тръмп имаше в запас близкоизточната тема, или по точно мюсюлманската. Тя е още по-гореща, дори и за това, че в региона отдавна се води война, а отношенията на САЩ с ислямския свят са крайно обтегнати. Мюсюлманите ненавиждат Америка заради подкрепата на Израел, заради агресията в Афганистан и Ирак, заради Сомалия и Либия, заради дроновете, заради „американските ценности”, натрапени им от продажните местни елити. Тръмп допълнително наля масло в огъня със забраната граждани от определени арабски страни да посещават САЩ.

И сега наред е Йерусалим? Защо? Каква е целта? А освен това защо и Корея? Защо бяха съмненията на Тръмп в необходимостта от съществуването на НАТО, които той постави пред американските партньори в началото на годината? Тръмп действително не вижда особен смисъл в НАТО, но тази тема му трябваше, за да може европейците да отделят повече пари за отбрана, с което да се намалят военните разходи на САЩ за отбраната на Европа. Освен това европейците ще живеят с чувство на вина и ще са по-склонни на отстъпки в търговските отношения. Темата Йерусалим е най-болезнената не само за палестино-израелските отношения, не само за целия Близък изток, а и за целия ислямски свят. В тази тема действително са концентрирани всички интереси и символи. За да се намери решение на безизходния арабско-израелски конфликт, който може да доведе до реална световна война, трябва да се намери решение за статуса и разделянето на Йерусалим. Евреите не искат да отстъпят стария град, който превзеха през 1967 г. На свой ред, арабите никога няма да се откажат от борбата за него. Изход от това положение може да се намери в някакъв международен статут на града и предаване контрола над него на ООН. Но даже и преговори по този въпрос не се водят. Сега изобщо не се водят никакви преговори между Израел и Палестина, независимо от това, че постоянно се правят опити арабите и евреите да се съберат заедно на една маса. А сега какво направи Тръмп? Със своите действия той взриви ситуацията и измести вниманието от Путин, който в последно време рязко засили позициите си в Близкия изток. Това не е просто конкуренция с президента на Русия, това е желание САЩ да си върнат статуса на водещ модератор в този регион. Истина е, че днес най-влиятелният човек в Близкия Изток е Путин. Победната операция в Сирия, близките отношения с Иран и Турция, сближаването с Египет, сътрудничеството на нефтения пазар със Саудитска Арабия, прекрасните лични отношения с йорданския крал и топлите връзки с Нетаняху правят Путин ключов играч в ислямския свят. Русия може да се опита да смегчи саудитско-иранското противопоставяне и да стане посредник в палестино-израелския диалог, което още повече би повишило авторитета на Русия. За Тръмп обаче е необходимо да възстанови позициите на САЩ в световен план и казусът с Йерусалим подхожда идеално за тази цел. Вярно е, че сега той привлече огъня върху себе си, признавайки града за столица на Израел. Но когато се разсее димът от антиамериканските вълнения, арабските страни отново ще обърнат поглед към Вашингтон. Именно на това разчита Тръмп. После арабите ще го помолят  да организира преговори с Израел, защото Тръмп като „решителен и последователен” човек, може да принуди Нетаняху да седне на масата за преговори. Аргумент за такова предположение е следният пасаж от речта му за преместване на американското посолство: „Правейки това заявление, искам пределно ясно да кажа следното: Това решение по никакъв начин не означава, че се оттегляме от намерението си да има договор за траен мир. Ние желаем да съдействаме да бъде сключено такова споразумение, което да стане великолепна сделка за палестинците. Ние не защитаваме никакви позиции по въпроса за окончателния статус, включително и по въпроса за конкретните граници на израелския суверенитет в Йерусалим и по спорните граници. Тези въпроси трябва да се решават от заинтересованите страни. САЩ, както и преди са твърдо решени да съдействат за подписване на мирно споразумение, приемливо и за двете страни. Ще направя всичко, което е по силите ми, за постигането на такова споразумение. Няма съмнение, че въпросът за Йерусалим ще бъде един от най-болезнените в тези преговори. Съединените щати ще подкрепят решението за съществуването на две държави, ако за това се съгласят преговарящите страни”. Тоест Тръмп пряко говори, че за статуса на Йерусалим и неговото разделяне между Израел и Палестина трябва да се договорят арабите и евреите. Получава се така, че САЩ не признават Източен (арабския Йерусалим) за част от Израел. САЩ фактически признават за столица на Израел Западен Йерусалим, който и сега международна общност признава за израелска територия. Нещо повече, през есента на тази година Русия също заяви, че признава Западен Йерусалим за столица на Израел, а Източен Йерусалим за част от палестинската държава. При това обаче, Русия не е споменавала за преместване на посолства, защото до урегулирането на статута на града между Израел и Палестина, това би изглеждало като признание на израелската анексия. Обаче обявявеното от Тръмп преместване на посолството предизвиква масово възмущение, макар и много по-малко, отколкото би възникнало при уточняване на статута на западната част на Йерусалим. Тогава защо Тръмп говори само за Йерусалим, ако не става дума за целия град? Къде изчезна думата „западен”? Той направи това изявление специално, за да привлече вниманието и да предизвика скандал. Без него Америка няма никакъв шанс да се върне на сцената като главен модератор в урегулирането на палестино-израелския въпрос. А такъв шанс, според Тръмп, ще се появи след известно време, когато заглъхне възмущението на мюсюлманската Умма, а Израел се съгласи да преговаря. Всъщност това, което Тръмп направи, е, че постави Нетаняху в известна форма на зависимост със своя непремерен ход. Сега за израелския премиер ще бъде трудно да откаже нещо на „такъв велик защитник на Израел”. Но за да стане този план на Тръмп реалност, е необходимо все пак той да дочака края на надигналата се буря.

Автор: Петр Акопов

Източник: vz.ru

Превод: a-specto