В разгара на битката за Африн, Турция предупреди, че ще отиде още по-далеч, за да установи контрол над огромни територии в Северна Сирия. Офанзивата трябва да отведе турските сили до сирийската граница с Ирак. На 28 януари Анкара призова Вашингтон да изтегли военните си от Манбидж (на 100 километра от Африн), преди да започне операция за прочистване на зоната от кюрдски милиции. Трябва да се отбележи, че САЩ провокираха действията на Турция, като обявиха своето решение да поставят нова гранична охрана в районите, които са под кюрдски контрол. Така че Вашингтон сам падна в капана, който заложи. „Който сее вятър, жъне бури.”

Настъплението на изток вероятно ще предизвика конфронтация между турските войници и ръководените от САЩ Сирийски демократически сили (СДС). Кюрдските бойни отряди в Африн пропуснаха своята възможност да избегнат най-лошия възможен сценарий.

Някои прокюрдски източници твърдят, че Русия е предала афринските кюрди, изтегляйки своите миротворци преди започването на турската атака. Това обаче е много подвеждащо твърдение. Нека погледнем фактите. Москва вярва, че всички райони на запад от Ефрат трябва да бъдат под контрола на редовната сирийска армия, защото тези зони принадлежат на Сирия – териториално свързана страна с легитимно правителство. Русия е помолила кюрдите в Африн да си сътрудничат с Дамаск и да допуснат постоянната армия в района. Те обаче са отказали. Москва все още е готова да действа като посредник при преговори за автономия в рамките на Сирия. Тази инициатива е отхвърлена. Кюрдите предпочитат САЩ за свой защитник. Сега са сами. „Каквото надробиш, това ще сърбаш.”

Военните на САЩ не защитиха кюрдите в Африн, заявявайки, че не ги смятат за равноправни съюзници, каквито са кюрдите, които са част от СДС по на изток. САЩ остават на мнение, че кюрдите в Африн не са се били с „Ислямска държава”. Дори и така да е, тези кюрди защитиха Африн и попречиха на джихадистите да превземат земята им. Вероятно САЩ никога не са обещавали да защитават кюрдите в Африн, но са поели отговорността да защитават СДС в Манбидж. Какво ще стане сега? Почти невъзможно е да се правят точни прогнози, но можем да предвидим някои възможни сценарии.

Турският вестник Hürriyet съобщи, че САЩ и Турция са в преговори, за да обсъдят възможностите за деескалация на конфликта. Заместник генералният секретар на НАТО Роуз Гьотемюлер потвърди този факт, но не е ясно дали това няма да влезе в разрез с обявената от Анкара офанзива за превземане на земи от СДС. Във всеки случай ще бъде прекалено унизително за Вашингтон да отстъпи пред искането на Турция. Ако САЩ не успеят да защитят своите кюрдски съюзници, те нямат да имат никаква причина да запазят своето военно присъствие в Сирия. Ще трябва да напуснат страната, както поискаха Русия и Сирия. Един възможен сценарий включва подклаждането на по-мащабен бунт на кюрди, живеещи в Турция, Иран и Ирак. Това може да преначертае регионалната карта. Не е изключен и такъв развой на събитията. 

Още един извод – единството в НАТО вече е подкопано, особено сега, когато Турция и САЩ подкрепят двете противоположни страни. Ако ситуацията продължи да се влошава, САЩ или ще бъдат първите, които ще си затворят очите за това, или ще поискат от НАТО да отстрани временно, или дори да изхвърли, Турция от организацията, поне докогато президентът Ердоган е на власт. Естествено, това насочва Турция към Москва и Пекин – ако прецени да се махне от НАТО, ще се насочи към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Едва наскоро президентът Ердоган спомена, че е уморен от процеса по присъединяване към ЕС.

Политическото поражение за САЩ е най-вероятният изход от ситуацията. Вашингтон ще трябва да си плати за липсата на ясен план за действие в Сирия и заради своята неспособност да разбере същината на случващото се. Очевидно Вашингтон е в затруднено положение. Той е изправен пред много сложен избор. Ако САЩ възнамеряват да останат в Северна Сирия, то със сигурност ще имат нужда от кюрдите. Но ако Америка остане на страната на кюрдите, то ще загуби Турция. САЩ могат да се окажат изключени от цялостния процес на възстановяване на държавата, тъй като са враждебно настроени спрямо всички основни актьори: сирийското правителство, Русия, Иран и Турция. Ако изоставят кюрдите, това ще взриви техния авторитет в Близкия изток, като се има предвид неотдавнашното разцепление с Палестина заради признаването на Йерусалим за столица на Израел. 

Ако САЩ успеят да постигнат споразумение с Турция, това ще означава да се сбогуват с възможността Сирийски Кюрдистан да придобие статут на независима държава. Турската офанзива вероятно ще накара кюрдите да бъдат по-склонни да преговарят с Дамаск. Бъдещ съюз със сирийското правителство е алтернатива, която ще тласне кюрдите към постигането на мир. Това ще подхрани шансовете на Сирия да остане единна държава. Москва може да действа като медиатор между Дамаск, кюрдите и Анкара. Все пак Москва е една от малкото столици, където сирийските кюрди поддържат представителство.

Всички усилия трябва да бъдат насочени към мирните преговори в Астана, които се ръководят от Москва, Анкара и Техеран. Вашингтон винаги е изтъквал това, че неговата цел в Сирия е да се бори с „Ислямска държава”. Но тази джихадистка групировка сега е отслабена до такава степен, че няма никакво влияние в Сирия. Мисията е изпълнена. Защо трябва Вашингтон да изразходва още време и усилия, като се има предвид, че стои на ръба на въоръжен конфликт с Анкара или с друг играч в Сирия? Все пак ако мирните преговори в Астана имат успех, европейските съюзници на Америка ще могат да си отдъхнат, тъй като бежанската вълна от Сирия утихва. Най-доброто, което САЩ могат да направят при тези обстоятелства, е да се изтеглят от Сирия, да се фокусират върху дипломацията и да дадат шанс на мира.

Автор: Питър Корзун

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева