„Вмешателството на Русия в Сирия може да доведе до победа за Асад или в краен случай да постави сирийското правителство при много изгодни условия по време на преговорите с опозицията” , пише германският Die Welt. Укрепването на Русия в Близкия изток постави под въпрос американското глобално лидерство. Трябва да се подчертае обаче, че това стана възможно преди всичко по вина на самата Америка. Като „неизбежна империя”, както нескромно я определя „Стратфор”, от известно време тя показва всички признаци на умора. Империите, както и хората, се уморяват. САЩ със своите изключително неумели действия създадоха в Близкия изток вакуум на сила, който моментално беше запълнен от единствената съизмерима във военно отношение сила – Русия. Освен това САЩ демонстрираха на своите „съюзници” – Саудитското кралство и Израел, че не е проблем да ги предадат, ако новите им интереси го изискват. Щатите започнаха и курс към безсмислена международна изолация на Русия, който по-късно изоставиха, признавайки своето поражение по този въпрос. Всичко това трасира пътя към разкрояването на новия Близък изток, но с категоричното присъствие на Русия, чиято зона на влияние е стратегическа, тъй като контролира най-важното енергийно трасе, заради което се води и войната в Сирия – трасето към Европа. Присъствието на Русия в Латакия, която е само на 50 км от южната граница на Турция, променя напълно първоначалните схеми на САЩ, на саудитите, на Иран, Ирак, Израел и, разбира се, Турция. Именно това присъствие, а преди това и нежеланието на Путин да „подари” Украйна на натовския свят, предизвика нова вълна на хибридната война. Америка предприе операции за убеждаване на европейците в агресията на Русия и обявяването й за опасен враг номер 1 за сигурността на Европа. Финансирането на американското военно присъствие в Европа се увеличи четири пъти (от 789 милиона до 3,4 милиарда долара). Прибалтийският елит, както и полският, подковани целенасочено отвън, нададоха силни писъци за опасността от руско нахлуване на техните европейски територии. Което трябваше да послужи за логистичен мотив по придвижването на американски военни ресурси в Европа. „Ние укрепваме нашите позиции за поддръжка на нашите съюзници в НАТО пред лицето на руската агресия” , заяви Аштън Картър, шеф на Пентагона. Отвличащите маньоври обаче и все по-нелепите обвинения само затвърждават убеждението, че Руската федерация трябва задължително да извоюва правото си на равнопоставеност.

Най-малкото за да внесе нормалитет в международните отношения. Тъй като една империя е принудена да действа дори когато няма нито един полезен ход. За борба с „Ислямска държава” Картър е настоял да се отделят 7,5 милиарда долара, от които 1,8 милиарда ще отидат за закупуване на 45 хиляди умни бомби и ракети, много от които са похарчени в хода на бойните действия в Сирия. Междувременно, звучи като виц, но е реален факт – президентът Барак Обама в едно от скорошните си послания до американския Конгрес заяви, че светът по време на неговото пребиваване в Белия дом е станал значително по-сигурен, по-безопасен и стабилен, а освен това значението на САЩ на международната сцена се е засилило. Втрещени от тази историческа реч, журналистите от Boston Globe написаха, че явно светът, в който живее Обама, е плод на собствената му фантазия. А израелските медии се захванаха да привеждат безбройни доказателства, че думите му не отговарят на истината и даже й противоречат. Най-сериозният им коз са кървавите размирици и налудния хаос в Близкия изток.

САУДИТСКАТА НЕРВНОСТ

Действията на Саудитска Арабия напоследък са изключително свързани със свалянето на санкциите срещу Иран. Почти 40-годишното противопоставяне между Рияд и Техеран навлиза в нова фаза. САЩ са избрали официалната игра на разведряване с Иран и неофициалната на подбутване и употреба на Саудитска Арабия в натягането на враждата с Техеран, за да управляват напрежението в региона. Не че двойствеността не е обичайна тактика в много дипломатически стратегии, но умишленото усилване на иранско-саудитския конфликт може да взриви за пореден път Близкия изток и дори да изнесе конфликта извън региона. В средата на януари 2016 г., когато официално се обяви свалянето на санкциите срещу Техеран, саудитските власти предприеха редица действия за компрометиране на шиитския режим и нанасяне на удари по репутацията на Иран. Но решаващият удар, който саудитите подготвят и който би могъл да съкруши Иран, това е ликвидацията на сирийския режим на Асад. Затова и контролът над Сирия вече се е превърнал във фанатична цел за Саудитска Арабия, даже само заради това да се натрие носът на Техеран, като се ликвидира един от най-верните му съюзници. Съюзът между Хафез Асад (бащата на Башар Асад) и шиитските активисти възниква много преди Ислямската революция в Иран и се оказва издръжлив. А след свалянето на Саддам Хюсеин саудитите стават свидетели как Ирак се превръща в първата шиитска арабска държава, която Техеран получава на тепсия, буквално без да си мръдне пръста. Рияд усеща, че реваншът е задължителен, но едва през 2011 г. се появява възможност да нанесе смъртоносен удар по Дамаск. Само че със започването на войната и с включването на всички играчи постепенно става ясно, че комбинацията е патова. Всъщност саудитите са притеснени от обръщането на САЩ към Иран, но действията им продължават да бъдат все още „удобни” за САЩ. Чакат да се проясни позицията на САЩ, пък и скоро ще има избори, възможно е новият американски президент да смени подхода. В кралството е налице леко объркване предвид нуждата от бъдещ покровител. Саудитска Арабия се стресира от Иран не само заради надигащата се шиитска дъга, но и от факта, че Иран е мощна военна сила, която, ако реши да разбута кралството, ще го направи неприятно лесно. Според саудитите Иран обича партизанските битки. Миналата година по време на хаджа в Мека възникнаха безпорядъци и загинаха около 700 човека. Не без участието на Иран. По някои данни от 3000 ирански поклонници поне 1000 са били бойци от Корпуса на стражите на ислямската революция. В Бахрейн пък сунитският режим едва не падна, спаси го саудитската войска. Беше открита диверсионна мрежа на иранците, планираща терористични действия както в Бахрейн, така и в Саудитска Арабия. А шиитското въстание в Йемен според саудитите е имало за цел да подпали през границата и източните провинции на Саудитска Арабия. Изобщо войната между Иран и Саудитска Арабия си върви. До този момент САЩ бяха единственият гарант на Саудитска Арабия срещу Иран. А днес саудитите с тревога наблюдават постепенното оттегляне на САЩ като цяло от Близкия изток и насочването им към Азиатско-тихоокеанския регион. Може да се каже, че „коалицията” между Саудитска Арабия и Турция в сирийския конфликт е интуитивна заявка за бъдещо сътрудничество. Саудитските геополитически анализатори прогнозират, че след обръщането на американската външна политика към Азиатско-тихоокеанския регион лидерството в Близкия изток ще бъде заето от Великобритания и разполагането на британска военна база в Бахрейн през 2014 г. е сигнал именно за такова разпределение на силите. Макар че и до този момент британското разузнаване стои най-стабилно в Близкия изток. Англия винаги е присъствала доста активно задкулисно в региона.

Съобразно промените Саудитска Арабия започна да отправя делегация след делегация в Москва. Рияд разбира, че Русия ще има важно значение в резултата за Сирия, затова започна по малко да намеква за нещо като стратегически съюз, който да излезе дори извън рамките на сирийския конфликт. Саудитите заговориха за инвестиции в руската икономика и дори за закупуване на руско оръжие. Което наистина е озадачително, имайки предвид, че саудитският пазар винаги е бил затворен за Русия, тъй като беше изцяло зает от американците. Кралството явно е сметнало, че руснаците ще останат фактор в региона и натиска за „добри” отношения. Този натиск обаче е крайно неприятен за Иран, който се опитва да прецени дали Москва няма да направи някоя „неправилна сделка”. Още повече, че напоследък Саудитското кралство вече не говори агресивно за свалянето на Асад, а тактически предлага „компромисен модел” на управление, който, дори да се случи, няма да издържи дълго. След което ще се отиде към много по-големи компромиси за опозицията, ако веднъж влезе във властта. Именно в този компромисен вариант има опасност Русия да изгуби всичко, което е натрупала до този момент като възможности за влияние в региона. В дългосрочен план на Русия ще й бъде крайно трудно да удържи позиции в едно враждебно сунитско обкръжение. Да не говорим, че Турция също се прибавя като фактор. По отношение на Иран ще бъде нанесен силен удар, а вариантите за въздействие върху Рияд от страна на Русия ще са практически изчезнали.

ТЕХЕРАН

Въпреки че поради дългогодишните санкции икономиката на Иран страдаше (не можеше да внася технологии, да изнася суровини, страната беше изключена от международната система за разплащания SWIFT, иранският бизнес беше лишен от възможността за крупни доларови международни сделки, липсваха всякакви инвестиции), по обем на БВП сред страните на Близкия и Средния изток Иран е на второ място, а в Азия – на седмо. Санкциите дадоха възможност на Техеран да развие мощна промишлена структура в почти всички отрасли. Потенциалът на Иран наистина е несъизмерим със Саудитска Арабия, чиято икономика е напълно зависима от експорта на нефт. Иран никога не си е поставял за цел да смачка Саудитска Арабия, още повече, че саудитите до скоро категорично бяха пазени от САЩ. Но навсякъде, където е възможно, Техеран винаги работи за шиитския фактор, подривайки влиянието на кралството. В момента с участието си в сирийския конфликт Иран иска да задържи териториите, които вече счита за свои – Ирак, Ливан и Сирия. Също така има намерение да принуди саудитите да понесат загуби в Йемен, Бахрейн и ако може, в източните провинции на самата Саудитска Арабия, където група шиити подготвят почвата за дестабилизация. Общо в Саудитска Арабия има едва около 15% шиити, съсредоточени в Дизан, Наджран и Асир. Именно тези райони обаче са най-богати на нефт и най-малко желателно е точно там да има размирици. Това обяснява и убийството на Нимр ал-Нимр, тъй като страстните му проповеди вдигнаха такова въстание, че саудитите трябваше да го потушават с помощта на армията. Въпреки че беше в затвора отдавна, времето на убийството му беше избрано точно два дни след като ЕС размрази иранските блокирани сметки. И така, създавайки колкото се може повече проблеми на саудитите, Иран едновременно с това се държи самонасилствено прилично със САЩ и западния свят. Буквално стъпва на пръсти, опитвайки се по-бързо да възстанови икономиката си. Иранският президент Рухани направи обиколка из Европа, като реализира серия от инвестиционни обещания и бъдещи споразумения с френски, италиански и германски фирми за милиарди евро. Съветникът на върховния лидер на Иран Али Акбар Велаяти пък посети Москва и обяви, че Русия и Иран подготвят договори на стойност 40 милиарда долара. На запад посещението му се изтълкува като страх от евентуално споразумение между САЩ и Русия относно сирийската криза. Иран иска да бъде наясно с плановете на Москва за ситуацията в Сирия, тъй като има огромни съмнения спрямо намеренията на САЩ, че могат да измамят Русия и Иран. Още през 2013–2014 г. консерваторите традиционалисти в Иран сбърчиха вежди, когато Рухани и Зариф заявиха, че искат да започнат преговори със САЩ относно ядрената програма и санкциите. Консерваторите тогава подчертаха, че те отлично знаят, че подобни преговори САЩ биха водили единствено като отвличащ маньовър. Всичко при САЩ, настояваха те, се свежда до желанието на американците да свалят настоящата власт в Иран и да унищожат съюзниците на Иран в Близкия изток. И ето какво се получава. След свалянето на санкциите срещу Иран, буквално в същия ден няколко часа по-късно, САЩ въведоха нови санкции. Причината е иранската ракетна програма. Санкционният списък се отнася до ред физически и юридически лица, свързани с програмата по изпитания на балистични ракети. Официалната реакция на Иран изглежда така: „Това е „високомерен и незаконен ход на хора, които провеждат политика на иранофобия”. „Балистичните санкции” само подсказват, че САЩ не искат един свободен от тежести Иран, но им се налага да играят тази роля. Така че САЩ ще продължат да натискат Иран и да опитват да „управляват” конфликтите в Близкия изток с цел нито една от държавите да не може да нарасне до решаващ регионален фактор.

ЖЕНЕВА

Преговорите в Женева, които започнаха в края на януари, не продължиха дълго, тъй като представителите на сирийската „опозиция” напуснаха преговорния процес, защото техните „искания” не били изпълнени. А исканията им са парадоксални: Русия да прекрати военните си действия в Сирия; или пък силите на Башар Асад да не настъпват към Алепо, където са съсредоточени бойците на терористичната организация „Джабхат ан-Нусра”. Съмнителните опозиционери явно нямат представа, че според резолюцията на Съвета за сигурност на ООН 2254 не могат да се повдигат никакви предварителни условия в началото на преговорите. Виталий Чуркин, постоянният представител на Русия в ООН, сподели, че „сирийската опозиция” няма моралното и формално основание да критикува Русия за нейните действия”. „Ние не можем да прекратим бомбардировките в едностранен порядък. А опозицията ще ги прекрати ли? А възглавяваната от САЩ коалиция ще ги прекрати ли?”, пита риторично Чуркин. В същото време генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, както и държавният секретар на САЩ Джон Кери, призоваха Русия да преустанови военната си кампания в Сирия с мотива, че се затяга мирният процес. Проблемът за САЩ е, че поради точните действия на Русия скоро в Сирия няма да остане никаква „умерена опозиция” и тогава коалиционното правителство за разрешаването на конфликта ще бъде сформирано изключително от хора на Асад. Затова започна мощна и координирана кампания срещу руското присъствие в Сирия с обвинения, че руската военна авиация избива мирни граждани, най-вече жени и деца. CNN цитира патетичните притеснения на Кери, че „бомбите падат в болниците и жилищните квартали, а бомбардиращите убиват дори тези, които отиват да спасяват ранените след бомбардировките”. Разбира се, нападките не отговарят на истината, но САЩ все повече и повече използват подлостта и лъжата като основни оръжия, за да не сдават случайно случилата им се имперска власт. Външният министър на Франция Лоран Фабиюс заяви, че Франция осъжда „жестокото настъпление на сирийската войска с подкрепата на Русия”. Същата позиция зае и Германия. Реакциите срещу действията на Русия говорят за страховете на западната коалиция от позиционирането на Русия в Близкия изток. Логиката на страните от ЕС е понятна: при тях отдавна няма логика освен принасянето на собствените им интереси в жертва на диктата на Вашингтон. Освен това остава неизяснено и участието на кюрдите в преговорния процес, които внесоха своя сериозен принос в борбата срещу „Ислямска държава”. Турция остава непреклонна относно тяхното участие, тъй като счита, че кюрдите ще използват международния форум, за да поставят въпроса за своя държава. Самата „сирийска опозиция” представлява сбирщина от различни групи, които не могат да се договорят дори помежду си. Но най-общо „опозиционерите” в Женева бяха две групи. Първата група счита, че Саудитска Арабия, която е близка с втората група опозиционери, ще способства за провалянето на преговорния процес. В същото време Иран също се конфликтира, като обяви, че не желае в преговорите да участват терористични групировки като тези в опозицията. Съгласуваните действия между „сирийската опозиция” и представителите на западните страни, които поддържаха отлагането на преговорите за неопределен срок и настояваха за излизането на Русия от бойните действия, отключват известни подозрения. Ако доскоро САЩ използваха „опозицията” за кървав метеж срещу сирийската власт в лицето на Асад, то сега отново я използват, но за затормозяване на преговорите и разрешаването им в посока, каквато на тях им е изгодна. На какво основание се прекратяват преговорите, когато според официалните правила никой от участниците не може да поставя ултиматуми и условия в началотои след като идеята е да се работи за постигане на решение?! Но в ООН са готови даже да заобиколят резолюцията само и само да прекратят конструктивния диалог. Защо? Защото войната в Сирия започна, за да разпарчетоса тази държава, а не да я събира. Както каза републиканският кандидат за президент Тед Круз, САЩ водят война с „Ислямска държава” само пред телевизионната камера. Затова и войната не приключва. Ще приключи тогава, когато изпълни своите задачи. И, да, вярно е – присъствието на Русия пречи на задачите на САЩ.

НОВАТА ИСЛЯМСКА КОАЛИЦИЯ

В средата на декември 2015 г. Саудитска Арабия проведе конференция по създаването на антитерористична ислямска коалиция, в която трябва да влязат 34 страни. Но, от друга страна, в тази коалиция влизат и Коморските острови, чиито въоръжени сили са общо 500 човека, разполагащи с четири самолета и два патрулни катера. Действията по създаването й предизвикаха някой и друг дипломатически скандал, защото част от включените в нея държави разбраха за участието си от медиите. От друга страна, в коалицията не влязоха крупни държави като Алжир, Иран и Ирак. Тези факти говорят, че тази коалиция отново е маскировъчна и има определени цели, които са различни от официално декларираните. Обективно активните участници в тази коалиция ще са отново старите коалиционни познайници, виновници за сирийската криза – Саудитска Арабия, Турция и Катар. Малко след това Саудитското кралство обяви, че е готово да участва в наземна операция срещу „Ислямска държава”. Това изявление не е случайно. То идва да подскаже, че умишлено уголемяваната и претендираща за изчерпателност на ислямските страни коалиция, събрана от саудитите, вероятно ще бъде използвана за легитимиране на сухопътна операция (на Саудитска Арабия, Турция и Катар) в Сирия. И съответно за разпределяне на териториите. Говори се за общ саудитско-турски команден щаб, който ще ръководи сухопътната операция през турската граница. В тази ислямска коалиция (ислямски въоръжени сили) ще бъдат инвестирани огромни ресурси на няколко десетки страни, ще могат да се наемат частни армии, да се доставя оръжие и пр. В същото време тази коалиция ще действа подчертано срещу Русия и Асад. Ако вземем предвид и няколко поредни изказвания от класически американски „ястреби” като Маккейн и Болтън, които говорят за създаване на „сунитска държава сред развалините на ИДИЛ”, то ситуацията се изяснява: републиканците предлагат да се разиграе сунитската карта, като съвсем ясно е кой ще бъде врагът.

Новата ислямска коалиция, приветствана от САЩ, безспорно ще координира действията си със САЩ и може да измести епицентъра на конфликта в Ирак, където Русия няма да има право да лети, тъй като няма покана от иракското правителство. Но дори да получи такава покана, ще възникне въпросът, дали Руската федерация ще има ресурс да поеме още и още отварящи се фронтове, защото подпалването на няколко фронта едновременно (включително Украйна) определено ще намали ефективността на руските действия. Но възможното изместване на действията от Сирия в Ирак не е фантазия, тъй като вървят слухове, че има план за разчленяването на Ирак на три държавици, една от които с условното заглавие Сунитостан, тоест страна на сунитите. Всъщност Ирак е бил образуван след разпадането на Османската империя именно от три вилаета – кюрдски, шиитски и сунитски. Така че планът за разпадането на Ирак на три части не е съвсем безпочвен. Целта е към този Сунитостан да се прибавят и сунитските провинции в Източна и Североизточна Сирия, които също са богати на нефт. Освен това по този начин ще се разкъса най-после тази Сирия, която все още се крепи цяла благодарение единствено на Русия.

ЕРДОГАН ЩЕ СТИГНЕ ДО КРАЙ

За надигането на Турция се говори във всички стратегически анализи на американските анализатори и в частност на тези от разузнавателните служби. В момента Ердоган е фиксиран за отстрел. Което се вижда от западната медийна пропаганда, която разяснява какъв огромен провал е Ердоган. Според Foreign Policy само до преди няколко години Турция е имала идеални отношения със своите съседи и бавно е вървяла към доминираща роля в региона. „Сега тази политика лежи в руини”, пише изданието. През 2010 г. по време на Арабската пролет Турция пожела да стане категоричен лидер в региона. „Турция ще управлява вятъра на промените в Близкия изток”, заяви Ахмет Давутоглу, тогава външен министър, а сега министър-председател на Турция. Но амбицията им се разби в действителността. Първият удар дойде от Египет, където правителството, оглавено от „Мюсюлмански братя” и поддържано от Турция, беше свалено. От този момент нататък опитът за диригентство и контрол на Турция в региона започна поетапно да се проваля. Но най-големият срив за турците се оформя да бъде в Сирия. „Режимът на Асад упорито се съпротивляваше на метежа, който Анкара много активно поддържаше, и това сложи край на външнополитическите амбиции на Турция. Сирия промени всичко”, пише Foreign Policy. И уточнява, че удържането на властта на Асад е извадило от равновесие Ердоган. Той успя да влоши изключително много отношенията между турската власт и кюрдите, които нарича по-голямо бедствие от „Ислямска държава”. В момента има стълкновения в Диарбекир с членове на Кюрдската работническа партия. Изданието подчертава още, че Ердоган силно е подценил Путин и че от сега нататък политиката на Турция няма да има нищо общо с Турция, защото ще бъде производна единствено на личните емоции на Ердоган.

От 1 до 5 февруари 2016 г. в рамките на договора „Открито небе” Русия трябваше да извърши своя първи наблюдателен полет над Турция. Но Анкара отказа разрешение. Явно това е поредният опит за провокиране на търпението на Русия, тъй като сега враговете на Русия очакват симетричен отговор от страна на руската страна, тоест и Руската федерация да забрани аналогични полети. НАТО мълчи. Столтенберг се обажда единствено когато трябва да обиди или уязви Русия. Логична причина за отказа на Анкара да пусне самолет на Русия са и намеренията на Турция да започне военно настъпление на сирийска територия, което напоследък става все по-вероятно, макар че САЩ периодично опровергават слуховете, че биха могли да подкрепят подобна турска операция. Тогава Русия и Турция ще се изправят една срещу друга. Турция ще има претенциите, че зад нея стои целият ислямски свят (в лицето на сформираната от саудитите коалиция). Ще действа уж в рамките на споразуменията със западната коалиция. Бойните действия ще бъдат маскирани като война с терористите от „Ислямска държава”, но в действителност това ще бъде партизанска война, прицелена в Асад и Русия, която ще цели в крайна сметка заграбване и разпределяне на територии. Както и изтласкване и измамване на Русия. САЩ отново ще действат „под чужд флаг”, като същевременно ще искат да решат няколко свои задачи: 1. Да се конфликтират и да воюват с Русия (с ръцете на други, и то „на множество ислямски държави”, нещо, което ще отключи дълготрайно противостоене във времето и ще бъде полезно и за американската стратегия в Кавказ); 2. Ще решат териториалното разпределение в Близкия изток; 3. Ще използват афективната логика и характеропатията на Ердоган за мръсната игра, след което ще го заменят с Давутоглу, защото с Реджеп няма да могат да работят повече. Ако Ердоган спечели, печелят и САЩ, ако се провали – губи само той. Всъщност и при двата случая Ердоган е обречен, но той още не знае това.