След края на Студената война едно от най-често повтаряните заклинания беше това, че „държавата е нещо много лошо и нейните функции трябва да бъдат сведени до минимум“. Според адептите на тази теория държавата трябваше все повече да залинява, а „невидимата ръка на пазара“ да става все по-силна. Пазарните фундаменталисти даваха мило и драго, за да накарат колкото се може повече хора да повярват, че слабата държава означава щастие за всички. Според вижданията на либералите държавата трябваше да бъде заменена от две неща: пазара и наднационалните институции. Тази либерална утопия се провали тотално с избухването на световната криза през 2008 г., но независимо от този провал, зомбитата на пазарния фундаментализъм продължават да дават признаци на живот, особено в страните от някогашния социалистически лагер. Те надават ужасен вой срещу всеки политик или изобщо обществен деятел, който дръзне да заговори за това, че държавата трябва да си върне основните задължения и да престане да отстъпва както пред натиска на пазара, така и на наднационалните институции. Изключително показателни в това отношение са атаките на либералите срещу политиките, водени от унгарския премиер Виктор Орбан. За тях той е популист и диктатор. Защо така? Ами защото Орбан връща правомощията на държавата и отнема властта както от наднационалните институции, така и от самопровъзгласилите се за единствени държатели на истината либерални НПО-та. Ако има човек, който най-силно да се дразни от политиките на Орбан, това е милиардерът Джордж Сорос. Финансираните от международния финансов спекулант университет и многобройни фондации май съществуват единствено, за да критикуват Орбан и да го представят на унгарската и световната публика като някакво „политическо чудовище“ и „съвременен тоталитарист“. Възможно е някой в чужбина да се връзва на тази евтина пропаганда. Но явно повечето унгарски избиратели не вземат насериозно пропагандата на соросовите стипендианти. И това е съвсем естествено. Нормалните хора вярват повече на това, което виждат, отколкото на медийните манипулации. Каквото и да говорят випускниците на основания с парите на Сорос Централноевропейски университет, фактите не могат да бъдат скрити. Ето ги – по време на управлението на Виктор Орбан брутният вътрешен продукт на Унгария постоянно расте, а безработицата постоянно намалява, за да стане една от най-ниските в Евросъюза. Като прибавим и критичното отношение на Будапеща към много от брюкселските директиви, както и все по-голямата роля, която играе Вишеградската четворка в международните дела, не е трудно да си обясним защо Виктор Орбан печели за трети последователен, а общо за четвърти, път изборите в страната си. А като видим посланията на опонентите му, съвсем ще разберем защо унгарците никак не им се доверяват. Всичко, което предлагат най-гласовитите противници на управляващата от 2010 г. ФИДЕС, е либерализъм. Тоест това, от което повечето избиратели отдавна са се отвратили. Стипендиантите на „Отворено общество“ многократно са доказвали, че безпроблемно печелят грантове, но избори по никакъв начин не могат да спечелят.