Война срещу ислямските екстремисти и ограничена военна подкрепа за Киев – това са резултатите от срещата на върха на НАТО в Нюпорт, Великобритания.
Въпреки привилигирования прием, украинският президент Порошенко не получи очакваното от пакта. Отвъд политическите декларации в подкрепа на Киев, НАТО обеща скромните 15 милиона евро за украинската армия и различни форми на логистична подкрепа. Генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен уточни, че пактът не разполага със собствени производствени възможности, но страните-членки могат да доставят оръжие на украинската армия на двустранна основа.
Спрямо Русия пактът възприема стратегията на икономическите санкции, съчетана с препозициониране на силите на алианса в Източна Европа и постоянно присъствие в Полша и Прибалтика. Липсата на решителни действия на НАТО спрямо Москва, считана от алианса за агресор в Украйна, се обяснява с няколко фактора. Първият е нарастващата нестабилност на властта в Киев. Военните поражения на украинската армия в Донбас през последните седмици предизвикват опасно напрежение в обществото. Медиите говорят за парализираща корупция сред висшето чиновничество и генералитета, а гражданите бойкотират обявената частична мобилизация. Вторият фактор за предпазливия ангажимент на НАТО в Украйна е твърдата позиция на Москва. На този фон алиансът съзнава необходимостта да се съхрани диалога с Владимир Путин при очертаващата се продължителна война слещу екстремистите от Ислямската държава в Ирак и Леванта.
Макар и съперници в Украйна, Западът и Русия са обективни съюзници в борбата с ИДИЛ. В редовете на терористичната организация се сражават екстремисти от цяла Европа и руския Северен Кавказ. „Поне стотина граждани на САЩ също воюват под черните знамена на ИДИЛ”, заяви говорителят на Пентагона полковник Стивън Уорън.
Войната срещу ИДИЛ изисква координирани действия на властите в Багдад и Дамаск. И докато САЩ съхраняват решаващо влияние върху иракските власти, то Сирия е политически, икономически и военно зависима от Москва.
Русия беше последователен съюзник на САЩ и НАТО във войната срещу афганските талибани /2001г./. Екстремистите са проблем и за Москва като дестабилизиращ фактор за постсъветската Средна Азия. Отношенията между Русия и Североатлантическия пакт обаче се влошиха след войната в Грузия /2008г./, започнала с опита на Тбилиси да присъедини сепаратистката република Южна Осетия и завършила с отделянето на Абхазия и Южна Осетия с военната подкрепа на Москва.
В битката срещу ИДИЛ Вашингтон ще се облегне на НАТО, за да разшири легитимността на своето завръщане в Ирак, но във военен план САЩ най-вече ще разчитат на проверени съюзници като Великобритания, Полша, Австралия и Франция, която вече носи основната тежест на войната с ислямските интегристи в Мали.