Г-жо Цимер, може ли да се каже, че гласът на левицата в Европейския парламент е като глас в пустиня? Напълно доминира неолибералната доктрина за строги икономии. Налице са и някои недемократични и съмнителни банкови мерки, които са в контрапункт с идеите на вашата група GUE
Ние представляваме само фракция в Европейския парламент, където има мнозинство на големите коалиции между консерватори и социалдемократи, в това число либералите също имат тежката дума. Имаме само петдесет и двама представители на левите в парламента, не от всички страни – членки на Европейския съюз. Особена празнина в групата ни има от представители от Източна Европа, защото лявото там все още е прекалено неразвито. А имаме изключителна нужда от такива евродепутати, за да може групата на крайната левица да бъде по-силна в позициите си. Естествено, опитваме се да противостоим на действията, с които не сме съгласни, да правим публикации и да даваме гласност на нашите виждания. Като например по темата за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство между САЩ и Европа. Опитваме се генерално да критикуваме политиката на остеритет, която се води. Провеждаме различни дебати за Гърция, Испания, Италия, страни, към които според нас се предприеха напълно грешни мерки за излизане от кризата. Открито казвам, че нашият глас, който идва от хората, които са най-засегнати от кризата, е срещу властващата политика на Европейския съюз. Голям проблем е, че националпопулистките и дяснопопулистките движения обслужват същата тема, но по антиевропейски начин и ние се борим да се разграничаваме и от тях. Това понякога е много трудно, защото трябва да обмисляме по особено фин начин всичките си изказвания, изявления и аргументации, за да стане ясно, че критикуваме властващата политика на Европейския съюз от различна гледна точка в сравнение с тази на дясноекстремистките и националистическите движения.
Смятате ли, че европейската криза в момента е всъщност криза на дълговете? Или зад тази криза стоят кризите на политическото и демокрацията изобщо? Да не пропуснем и социалната криза, заради която неравенството в Европа расте.
Проблемът е точно в това, че Европейският съюз не се разбира като социален съюз. В договорите си той носи много социални изисквания за политики, но конкретно тези точки за повече социална справедливост, изравняване на жизнените стандарти в страните членки, уравновесяване на социалната реалност са отпаднали. Това е едното. Другото е, че аз намирам дълговата криза като една дълбока политическа, икономическа, социална и демократична криза. И за да бъда по-точна, бих се позовала на германския философ и социолог Юрген Хабермас, който каза, че демокрацията в Европейския съюз е една западаща демокрация, защото се допусна всичко демократично да се разкъса. Действително всички важни решения, които протичат между правителствата на държавите, все повече са застрашени от липсата на съгласие. И от невъзможността ЕС да съдейства за това съгласие. Противоречието и липсата на механизми за решаването му стават все по-натрапчиви. Тук давам пример с Европейския фискален пакт, който предвижда ограничаващи мерки за финансовото управление на националните държави, които имат свои собствени фискални задачи и цели. От икономическата и финансовата криза през 2007-2008 г. се разкри една криза, която действително поставя под въпрос бъдещето на Европейския съюз. ЕС продължава да отрича причините за кризата, както отрича, че действията, които предприема – водене на преговори, общуване с уважение към останалите, солидарност, са неефективни. Този механизъм не функционира и с това ЕС поставя себе си под въпрос. Това е, за което нашата група в парламента съжалява. Стилът на Европейския съюз трябва да се промени, ЕС трябва да се развива по различен начин. Икономически силните държави са малко и трябва да наложим политическа воля. Вече не става дума за това кой с какви права е, за да разрешава проблемите, а за това решенията за тях наистина да се постигат. В момента се действа като на война.
Как виждате изхода от тези множествени кризи?
Противоречията между страните членки ще се изострят все повече. В самите държави вътре има съществен уклон към социални и демократични разделения. А между държавите се засилват все повече националните популизми. Налице е обръщане към националното изобщо. Ако погледнете документите относно бъдещето на ЕС, които председателите на европейските институции си разменят, ще установите, че съществените въпроси са пропуснати. Например по никакъв начин там не стои въпросът, как европейските граждани ще си върнат доверието към европейските институции, тоест не стои въпросът, какво ще се случва с проекта Европейски съюз изобщо. Ако не се постави темата за социалния съюз, за борбата срещу бедността и социалното разделение, за екологичния социален минимален стандарт, за демократизацията в ЕС, ако това не се обсъжда, не се обговаря, то тогава борбата за този съюз ще бъде загубена. Европейският съюз ще се превърне в един властови инструмент за променяне и проектиране на държавите по собствен модел.
Как бихте коментирали преговорите между европейските институции и Гърция? Не бяха ли те един формален процес, организиран, за да бъдат унищожени и осмени всички нови леви енергии, които Гърция успя да създаде, а с това и алтернативните политически възможности?
Смятам, че трябва да се разграничат различните етапи. Откакто Гърция стана член на ЕС, до времето, когато започна да се проявява кризата, европейските институции си затваряха очите за някои процеси, свързани с развитието на тази страна. В рамките на социалдемократичното консервативно правителство си затваряха очите, че има корупция, че се фалшифицират документи. Следващата фаза дойде, когато кризата вече започна да се проявява. Тогава институциите – Съветът, Европейската комисия, както и Европейската централна банка, по-нататък и Международният валутен фонд – заявиха интересите си: могат ли да са сигурни, че интересите на банките, които са инвестирали в Гърция и са вложили пари там, са предпазени?!! Преговорите от януари 2015 г. с новото правителство целяха да стане пределно ясно, че няма алтернатива. Че няма решение извън политиката на строгите икономии, на радикалното орязване на обществените бюджети, едно орязване, което населението трябва да понесе. Прие се стратегия, която отправи настояване към Гърция, което не беше приемливо. Още през февруари гръцкото правителство беше притиснато в следната ситуация: или Гърция да излезе от еврозоната, или да се огъне под натиска на Брюксел и с това демокрацията в страната да бъде компрометирана. Последната фаза на преговорите през юли беше очевиден диктат, особено от Германия, но също така от Финландия и други страни. Това нямаше абсолютно нищо общо с демокрацията, както и с уважението. Ето тези факти имам предвид, когато казвам, че нямаме нужда от германска Европа. Преговорите, които наблюдавахме, представляват именно този опит Европа да стане много по-германска. Да се оформи по едни германски представи. Това, за което съжалявам, е, че с тези преговори ролята, която Германия изигра през последните двайсет-трийсет години в Европа, се компрометира. Линията на Германия е следната: тя организира и дава съвети на всички останали страни в ЕС, защото именно тя знае как се прави всичко, тя има здрава икономика, здрава финансова система и пр. И това доведе до такава ситуация, че направеното от хора като Хелмут Кол и Вили Бранд да бъде подкопано и германците отново да присъстват в Европа с грозния си образ.
През 2012 г. излезе книгата „Германската Европа” на немския социолог Улрих Бек. Там той казва, че в бъдеще Европа ще бъде разделена на много Европи и една от тези Европи ще бъде „Европа отдолу”, т.е. Европа на гражданите. Според Антонио Грамши пък времето на криза предполага промяна на световния ред, старият започва да отмира и хората трябва да се борят за установяване на нещо ново. Виждате ли подобни процеси?
Аз мисля, че това е единственият възможен път. Според мен трябва да има транснационално сътрудничество между движенията, които задават демократична алтернатива, които да установят една Европа на солидарността. Практически това може да се случи само „отдолу”. Това е изключително важно, за да започнем борба за демократизацията на Европейския съюз. Важно е хора от всички групи на населението да бъдат включени в тази дискусия, защото успех може да се извлече само от социално справедлива Европа. Правителството на СИРИЗА не успя да се справи с тежките преговори, защото е само. А е нужна силна мобилизация на алтернативните леви и демократични сили във всички държави. В много страни алтернативните сили подкрепиха гръцкото правителство. Затова аз си представям Европа да върви по тези стъпки – на обединяването. Това може да бъде само Европа „отдолу”. Ето примера с Испания и „Подемос”, създадоха се много движения, които заявиха ясно, че искат да участват в решенията за „правенето” на Европа. Има много какво да се научи от последните събития и едно от тези неща е, че левите алтернативи не бива да се затварят в националните граници на страните. Като социалисти демократи ние вярваме, че пътят ни трябва да бъде от локалната към глобалната плоскост на Европа.
Казвате, че „имаме нужда от европейска Германия, а не от германска Европа”, какво донесе и ще постигне занапред германската политика на дресиране, на дисциплиниране? Националистическите организации добиват все повече популярност.
Да, така е, това може да се види и в Германия, и във Франция, но и в много други европейски страни. Все повече национално ориентирани недемократични движения, също така и движения на емигранти набират сили, като се опитват да придобиват подкрепа с черно-белия обектив, през който виждат света. Те казват: „Ние не сме социалната каса на Европа”. Този лозунг беше много популярен по време на последните европейски избори сред няколко различни партии в Германия – така наречената националконсервативна партия „Алтернатива за Германия”, също Националдемократическата партия, но и сред други по-малки партии. Именно в това е огромната опасност, която виждам. Ако правителството на СИРИЗА не успее да противостои на такива движения и идеи, пред самата Гърция стои опасността тези дясноекстремистки групи да поемат отговорността за страната, да получат политическа власт, създавайки илюзията, че това ще бъде завръщане към „Нова демокрация” или ПАСОК. Но това е едното. Другото е, че ако Германия и други големи икономики искат да притежават европейския и глобалния капитал, то всички останали страни членки ще бъдат поставени в абсолютна политическа, икономическа и фискална зависимост. Тогава постепенно те ще ограничат влиянието отвън за оформянето на националната и финансовата им политика. Както и контролът върху демократичните избори в същите тези страни ще става все по-слаб. Това е нещо, за което говори и Бек, че всъщност все повече ще виждаме оформянето на малки Европи, което смятам, че никак не е добре.
С протестите срещу мерките за затягане на коланите в Испания, в Гърция и в други страни от Южна Европа се случи нещо много интересно: създаде се усещане за общност. Ще успеят ли да се развият тези общности на съпротива след натиска, който им се оказа?
Все още имаме много да извървим. Резултатът от преговорите в Брюксел доведе до шок на всички надежди за солидарна Европа, които се появиха у хората по улиците на различни градове, включително и на надеждите към СИРИЗА. Мисля, че трябва да се поучим от всичко това. Да се научим, че не бива просто да очакваме нещо да се случи от само себе си, да наблюдаваме другите актьори в ситуацията и да чакаме някой друг да осъществи трудните действия. Трябва да бъдем много активни, организирани, конструктивни, идейни, не по-малко важно е да бъдем и мобилизирани, за да създадем значително противопоставяне на властващата политика. Ако оставим единствено правителството на СИРИЗА да се бори, промените, които искаме, няма как да се случат. Вижте и „Подемос” в Испания – при успех на изборите ще могат да постигнат промяна в испанското общество. За да се случи нещо съществено обаче в Европа, за такава промяна са нужни още движения, само СИРИЗА и „Подемос” няма как да я осъществят. Демократичната алтернатива е в кооперирането между много такива движения от различни точки на Европа, които заедно да пренаредят представата за Европейския съюз. Има идея да се направи нещо подобно през октомври, което наричаме „протестни дни”. Да се мобилизира шествие, насочено към Брюксел, което да бъде под формата на демонстрации във всички столици на Европа, и ясно да заявим, че искаме друга Европа. Не искаме Европа на остеритет, искаме един социален и екологичен Европейски съюз. И трябва да схванем, че разногласията между Гърция и Европейския съюз не са просто двупосочни противоречия, а че противоречието е в настоящото развитие на Европейския съюз. Въпросът е как кризата с дълговете най-накрая ще бъде решена. Това, което е причинено на Европа до този момент – опитите да се спасят банките и остеритетните мерки, са проблем на всички държави – членки на ЕС. Тази криза засяга и онези, които вярват, че тяхната страна не е засегната и доходите им по никакъв начин не са орязани. Например Германия и Холандия.
Защо според вас кредиторите не успяха да бъдат маневрени в прего- ворите, нямаше никаква гъвкавост в реакциите им. Сещам се за думите на Йошка Фишер, който казва, че никой не може да прави политика, когато насреща са пазарите. Съгласна ли сте с това твърдение?
Това вече не е толкова просто. Разбира се, пазарът господства в целия Европейски съюз, той управлява както отношенията в Европейския съюз, така и отношенията на самия съюз с други региони по света. Виждаме и ясната ориентация на европейските договори към конкурентоспособност в глобалната конкуренция от пазарни икономики. Неолибералното мислене е навсякъде и пътят на обръщане от това положение ще бъде много дълъг и тежък и той може да се случи само чрез гражданите. Но това е процес, не еднократно действие, което води до промени от днес за утре. Става дума за фундаментален проблем. Затова трябва да се умножат протестите по улиците, хората трябва да се осмелят да кажат, че положението им е крайно неблагоприятно, че не искат водената досега политика и че я отказват. Много е важно гражданите по време на избори да се осмелят да подпомогнат нужните политически движения и сили, за да можем постепенно да видим посоката на другия възможен път. Но тук трябва да кажа, че има и една дилема, която разделя хората. Някои мечтаят Европейският съюз да се разпадне и от руините му да бъде създаден нов – това няма как да функционира. Трябва да изживеем дългата трансформация, промяната, шествието през самото общество, както и през международното сътрудничество, транснационалното коопериране. Само така може да се въздейства срещу властта на пазарите в обществото. Всъщност не пазарите, а хората трябва да бъдат в центъра, не интересите на пазарите, а тези на човека. Всичко, което е свързано с пазарите и търговията, трябва да обслужва именно човека и човешкото, това е глобалната отговорност, която имаме, предизвикателството, което трябва да овладеем. Но тук бих добавила, че е нужно и подобряване на отношенията между големите икономически пространства. И фокус върху все по-задълбочаващия се проблем с миграцията по цял свят.
Друга проблематична тема специално за вашата фракция GUE е Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между Европа и САЩ. Какво се случва по отношение да прозрачността на документите и тяхната публичност и кое е най-проблематично?
Преди две седмици в Европейския парламент трябваше да вземем решение за един от докладите. Ставаше дума да се приемат и отхвърлят определени пасажи от тях, с които ние не сме съгласни. Парламентът е поставен пред сериозно предизвикателство с това споразумение. По никакъв начин не се създава усещане за дебат и възможност за трансформация на някои критични части от него. Ние смятаме, че свободната търговия върви с допускането на всички демократични и екологични клаузи и с това в никакъв случай не може да се правят компромиси. Досега не се е появил нито един социалдемократ, който да даде ясна алтернатива за арбитражите, които ще бъдат частни и инвеститорски съдилища. По този начин възможностите за демократични решения на държавите ще бъдат напълно елиминирани. За тези неща най-вече е притеснена нашата група. Но също така се притесняваме и заради интересите на Европейския съюз в стремежа му да се конкурира с азиатските пазари, с латиноамериканските икономики. Как ще успее да се превърне в силен играч, дори и срещу Русия в това число?! Разбира се, интересите на Съединените щати също са очевидни. САЩ се опитват да ни представят тяхната собствена представа за свободна търговия, икономически връзки и влияние – те искат да придобият една важна сфера на влияние и силни позиции за концерните си в Европа. Ние не сме срещу търговията, нито пък срещу търговията между Европа и САЩ. Но не бива това споразумение да бъде допуснато в такъв вариант. В това е нашата основна критика. Откакто е избрана новата комисия, има някакъв натиск TTIP да се разглежда с повече прозрачност. Членовете на парламента имат възможност да погледнат документи- те, обаче това се случва в една малка стая, почти секретно, не може да се записва или копира нищо, което говори, че изискването ни за повече прозрачност изобщо не се е реализирало. Преди време преговорите за това споразумение се водеха при закрити врати, сега се дебатира повече и в Европейския парламент, също и в останалите държави, създадоха се движения, инициативни организации, повече хора се ангажираха с този важен за Европа казус, което доведе и до по-широка информираност. Но за жалост гражданите, обществеността, разбраха много късно за какво става въпрос. Основната дилема е, че ние като Европейски парламент не можем да имаме никакво влияние занапред в преговорите и също така не можем да вземаме отношение по документите в него, не можем да променяме части в тях или да даваме други идеи. Единственото, което правим, е да се съгласяваме дали сме „за”, или да отхвърляме с „против”. Вече не можем да правим никаква промяна по текстовете. Разбирате ли, това е много далеч от демокрацията! Има една много малка група важни хора, които могат да обсъждат и гледат всички документи от споразумението. Важните промени ще бъдат разгледани от тях и решението ще вземат те. Но според нас е добре повече хора да бъдат включени в дискусиите за негативните и позитивните влияния, дори и в парламента на САЩ. Това е една много дълбока и поразяваща намеса в демократичния дебат на Европейския парламент и националните парламенти на Европа.
Мислите ли, че има и позитивни последици от това споразумение?
Много политици и хиляди експерти по всичко още в началото побързаха да обяснят как с TTIP ще се създадат хиляди работни места. Но след това стана ясно, че икономическият бум и изключителните блага, които следва да ни донесе това споразумение, не отговарят на истината. Комисията направи доста изследвания точно по тази тема, но ние не вярваме на техните числа и им казваме: „Това не е вярно”. Защитниците на споразумението казват, че TTIP няма да има негативно социално и екологично влияние за никого и че стандартите ни няма да бъдат понижени. Това ме изненадва, защото в много от изследванията, които ни се представят, пише колко много работни места ще има, но не е отделено внимание на промяната, която ще се случи в стандартите. Прекрасните работни места, които са ни обещани, ще наложат понижение на стандартите на социалната заетост. Това е доста противоречива точка. Затова не виждам какво позитивно има в това обещание, защото то всъщност ще доведе до негативни социални процеси. Според мен няма нищо позитивно в един договор между САЩ и Европа, в който правата на работещите и техните интереси ще бъдат решавани не от националните парламенти на страните, а от интересите и желанията на инвеститорските компании.
България събра пълната квота подписи срещу TTIP. Това означава, че много граждани тук знаят какво означава това споразумение, макар че у нас няма медиен дебат за него, а когато инцидентно се казва нещо, то обикновено медиите го подкрепят.
Това, което описахте за медиите в България, съм го чувала и за медиите в други страни – членки на ЕС. Латвийското правителство например не спира да разказва колко прекрасно ще бъде бъдещето с това споразумение, колко важно ще е то в развитието на източноевропейските държави. Според Латвия всички противници на TTIP налагат деструктивни идеи и искат да блокират нещо толкова полезно. Но хубавото е, че много граждани междувременно развиха усет за това какво им се говори от правителството и каква всъщност е истината. Гражданите започват да се съмняват, че всичко ще бъде толкова приказно, колкото ни разказват. Не е трудно да се разбере чии интереси са в центъра на някакво предложение. И бих добавила, че вече има много добро сътрудничество между различните движения и организации в Европа, които да говорят по друг начин за този договор. Съжалявам, че европейската инициатива от граждани срещу TTIP, която имаше няколко милиона подписа, не бе приета и допусната от Европейската комисия. ЕК се аргументира с това, че това е намеса във финансовите споразумения на Европейския съюз. Всички разногласия на гражданите, независимо дали за TTIP или приватизирането на водата, не са правни актове в мандата на преговорите. Те са вътрешни подготвителни инициативи. И това е удар в лицето на гражданите. Радвам се, че в България има голям интерес по въпроса за TTIP, защото това наистина е важно. Понякога изглежда така, сякаш дебатите съществуват само в Германия и Холандия и няма други хора в Европа, които се интересуват от темата. Крайно време е да стане ясно, че това не е така.