Интервю на Калина Андролова с Валентин Вацев, експерт по политология, геополитика и европеистика, преподавател в Европейското висше училище по икономика и управление
Забелязвате ли, че президентът Радев изчезна от публичното пространство? Радев превърна позицията си в класическа синекура. Хиперболизираният му образ от изборите на „умен и смел мъжкар, който щеше да е умопомрачителен държавник”, се спихна до реалния образ на този човек. И този реален образ няма нищо общо с мечтите на хората за политически силен и елитарен управленец.
Съгласен съм. Но аз бих предложил на тези, които се чувстват разочаровани, да си спомнят началните условия на процеса. Поначало българският президент като институция не е направен да върши някаква важна работа. Българското президентство е синекура по дефиниция. С него награждават заслужили функционери, ако свършат важна работа. Аз познавам един, който беше награден с президентство като с балнеосанаториум за неоценими услуги. Така че в българската политическа, прости Господи, система... от президента не се очаква нищо особено. Разбира се, ако човек е творчески настроен и желае да върши работа, сигурно ще намери начин да я върши и на този пост. Работата е там, че ние станахме по-скоро жертви на собствените си очаквания. Така се случва с човек, който нагнетява очаквания и изисквания, живее известно време в измисления свят на сънищата си и накрая се среща с реалността. Предлагам да уважаваме реалността. Президентът е това, което е. Но големият въпрос е какво е. Той очевидно e военен. А за военните винаги съм твърдял, че са хора позитивни, отговорни и смислени, но те последни влизат в политическия живот и последни разбират какво е политически дневен ред. Не бива да се очаква от българския президент, който и да е той, нито да участва, нито да формира политическия дневен ред на обществото.
Тогава защо, господин Вацев, този човек беше натоварен с толкова големи очаквания и надежди от страна на избирателите?
Това говори не за него, а за обществото. Това говори, че българското общество фактически много отдавна вече е надрасло собствената си политическа система. Ние живеем в два свята – в света на тъпата и пошла политическа действителност и в света на своите мечти и очаквания. Вътре в този процеп се разгръща драматизмът на живота ни. А политическият живот е безсмислен и унизително низък. Аз почти не мога да посоча достойно действие, решение, мисъл, слово в днешния български политически живот. Обществото ни на дълбинно равнище е недоволно от политическия си етаж. От друга страна, ние живеем в разбирането си, в представите си за това какво трябва. За мен това е симптом на един фундаментален факт, който всеки момент ще се появи в своята голота. Политическият модел, който беше насаден в България преди трийсетина години, умря. И днес България живее без политическия си етаж, без политическа култура. В този контекст трябва да се занимаваме не с президента, а със себе си: какво сме очаквали, Боже мой? Моето отношение към уважаемия господин Радев се определя от една много проста негативна схема – той не е Плевнелиев. Но моите изисквания са минималистични. Ако един президент не издава неприлични звуци и миризми, аз съм благодарен. На фона на Плевнелиев всичко е хубаво.
Плевнелиев беше по-ефективен за своите външни кукловоди. Той беше активен президент.
Плевнелиев веселеше публиката поне. Той имаше 50% шоу. Освен това винаги имаше една странна смесица от претенциозност, войнстваща комсомолска пошлост и дребни хитринки. Да, при него имаше какво да се наблюдава. Докато днешният президент на България дава равна линия. Неговата линия на монитора е равна. Тоест в неговата антена няма полезен сигнал. Там има blank. Няма нищо. Отначало аз бях доволен, че той със своето присъствие олицетворява отсъствието на Плевнелиев. Но той вече не олицетворява отсъствието на Плевнелиев, а собственото си отсъствие. Той фактически отсъства не от ролята си, а от реалността на българския политически живот. Предполагам, че кръгове около него му създават представата, че така трябва. И няма земна сила, която да му обясни, че обществото очаква всъщност други неща от него.
А може ли да се каже, че екипът му е много слаб и затова е така, или...?
Известно време можеше да се говори за екипа му, но в един момент би трябвало да видим истината в нейната цялост. Екипът е негово дело. Не екипът носи отговорност за него, а той носи отговорност за екипа си. Тук има кръгова зависимост, като началото на кръга е в него. А не в бюрата, в канцеларията му. Вижте, това отново ми дава доказателства за моята стара, може би екстремистка теза, че България няма нужда от президент. Ние сме единствената страна в света, в която траверсите не са напряко на релсите, а са по дължината на релсите. Навсякъде по света, където има президент, той или е изпълнителна власт и носи всички прерогативи на изпълнителната власт. Това е мъката на екзекутивата. Или е клонка на парламента. Може да е като в Германия, като в Италия, като в Гърция, може да е като в Израел... Там винаги има един избран от парламента, който реже ленти, говори тържествени слова и ако иска, може да натиска секретарката си, както стана в Израел, и заради това го вкараха в затвора, горкият президент! (Моше Кацав, бел.ред.) Германският президент пък немного отдавна беше свален от поста си с ритници, защото беше ядосал редакцията на едно много влиятелно списание. Има такива президенти и те никому не пречат, обикновено имената им не се помнят. А има и други президенти от американско-руско-френски тип, там вече е сериозната власт. Българската президентура е кроена като нещо междинно, да не отговаря нито на единия, нито на другия стандарт. И тъй като аз съм един от близките очевидци на генезиса на самата идея, мога например да споделя с вас, че самата президентска институция беше замислена като лисича дупка с 10 входа и изхода. Можеш да се появиш отвсякъде и да се скриеш навсякъде. Президентството е като някаква подземна мрежа, в която президентът, ако да би поискал, да може да пречи на процеси, които са нежелателни. Това беше първоначалният замисъл. Правим президентството за един наш другар, който ще внимава, ако онези нещастници, на които даваме властта, решат да оплескат всичко. Та да ги спрем от там. След това се оказа, че Луканов не е в състояние да изпълни обещанието си към СДС и трябваше да се откупува с поста президент. Така се формира седесарската представа, че президентът – това е техен вилает. Че президентът е номенклатура на СДС. И това мина. След това започнаха различни игри, при които една политическа сила издигаше кандидат за президент, а другата политическа сила издигаше някаква политическа „мърша”, за да помогне на първата. От мен не бива да излизат сензации, но аз мога да свидетелствам, че Петър Стоянов беше кандидатът на БСП.
Сериозно ли?
Разбира се. Затова беше онази странна игра с Георги Пирински. Желю Желев беше също кандидат на БСП. Но за да не разберат червените бабички, за кандидати на БСП бяха измислени двама симпатични и уважавани радикално неизбираеми личности – бай Велко Вълканов, един достоен, безпомощен човек, и „историческата личност” Румен Воденичаров.
БСП открай време са специалисти по издигането на неизбираеми фигури.
Точно така. Но оказва се, че Иван Костов също е специалист в издигането на неизбираеми фигури. Неделчо Беронов, който вече е в по-добрия свят, беше направен нарочно, за да бъде избран другият. Бойко Борисов също владее това изкуство. Номинацията на Цецка Цачева беше директна помощ за Радев. От гледна точка на Борисов това беше инвестиция към едно по-спокойно бъдеще. „Няма да се караме за президентството. Вземете го!”.
Според мен Борисов се шашна от профила на Радев – пилот, мъжкар, при това уж „загрижен” за България… И реши да не играе с големи залози, защото така или иначе ще загуби. Борисов много късно обяви Цачева за кандидат, което подсказва, че се е колебаел кого да постави, тъй като е бил сигурен, че ще загуби от Радев.
Именно. Борисов гледа на президентството като на свое бъдещо лично достояние. Той си представя един по-щастлив свят, в който той стъпва на Обетованата земя на президентството, където ще го оставят на мира, и той ще може само да чете лекции в УНСС. Нещо като главата на нацията. Като дежурния интелектуалец.
Като гледам какво прави Радев...
Извинявайте, Радев не прави нищо. Бойко Борисов вероятно би могъл да прави същото нищо, но по-творчески и по-вдъхновено, щеше веселба да пада.
Аз вече наричам Радев „съпругът на президентшата”, тъй като жена му е страшно активна и изземва от неговото пространство.
Г-жо Андролова, има нещо, което българските жени научават последни. А то е традиция. Мога да ви го кажа като човек, на когото военното образование не му е чуждо: в България съпругите на офицерите, а още повече на генералите, са изключително важни фигури. Аз няма да забравя един командир на поделение, който се обаждаше насред учение да пита жена си как се чувства. Значи българската офицерша и българската генералша – това е изключително важна социална институция. Тоест уважаемият господин Радев може да се облече с анцуг, да изпие няколко бири и да се почувства обикновен човек, да забрави, че е генерал. Но госпожата му никога няма да забрави, че е генералша.
Хахаха, забавна констатация.
Тя няма как да забрави, защото е представител на жените на българското офицерство и генералство. Това е особена социална група. Те мислят, че знаят какво е власт, и, разбира се, не се съмняват, че знаят какво трябва да се прави. По принцип станеш ли генерал, не можеш да не се съобразяваш със съпругата си, каквато и да е тя. Това е закономерност на българския генералитет. Разбирате ли, при Радев това не е парадокс, това е проява на закономерност.
Това какво говори за неговия психологически профил? Утре ще избухне война, той първо жена си ли ще пита как да действа?
Разбира се, българският генералитет слуша жена си. Вижте, това не е най-недостойното качество на българския мъж – да се съобразява с жена си.
Обаче нея никой не я е избирал. Той може да се съобразява у дома, но не и демонстративно в президентството. Не може да го афишира това публично.
Вие сте абсолютно права от нормативна гледна точка. Но аз не съм компетентен да преценявам съпружеските отношения. Аз виждам, че президентът идеално отговаря на моята представа, на моето старо съмнение, че България няма нужда от президент.
Да, но имаме президент и е по-добре той да прави нещо.
Мисля, че ситуацията отдавна подсказва какво трябва да прави. Той трябваше да управлява обществения дискурс. По своя статус, но не нормативен, а обективен... Ще цитирам тук един велик германски философ, юрист, че повечето от правилата, които хората спазват, не са нормативни, а са екзистенциални... Така че по правилата на екзистенциалната логика, а не на институционалната нормативност президентът трябваше да бъде нещо като камертона, който да определя живота на българските медии. Това е изключителна функция, камертонна функция – формулиране на дневния ред. Този, който формулира дневния ред в една политическа общност, той държи динамичната стратегическа инициатива. Това е изключителен ресурс, ако вече говорим сериозно. Борисов разполага със статичните ресурси на управлението. Той може да изглежда много силен и много властен, но той е абсолютно безпомощен, защото не разполага с динамиката на дневния ред. Той се опитва да го формира и от време на време весели публиката. Слушайки съветниците си, разбира се. Докато при президента това го няма по конституция и го нямаше в замисъла на бащите основатели на институцията. Аз ги познавах, всъщност те и тримата са в по-добрия свят вече. Там идеята беше наистина да имаме нещо като президент-председател, което хем да може да бъде въртяно на пръст, хем да не пречи, хем да бъде наритано, хем да може да се търгува с него. Българската политическа система не товари българския президент с никакви особени отговорности и правомощия. Но въпреки това президентът чисто обективно е човекът, който може да влияе в много висока степен върху дневния ред на обществото. А между ресурса, който ти дава шанс да управляваш дневния ред, и властта има дълбока, тайнствена и много здрава връзка. Президентът би могъл например да формулира основните теми и да подрежда проблемите на обществения дебат. Тихо, достойно, спокойно и авторитетно. Никаква съпруга не би му попречила, ако той би искал да го прави. Но за него всичко това не е интересно. Аз подозирам, че той дори не знае какво означава дневен ред на политическия живот.
Една обществена и политическа позиция се изпълва от тежестта и смисъла на личността, която заема поста. Независимо от наличието или от липсата на правомощия. Самият пост сам по себе си не значи нищо. Може да имаш големи правомощия и да си слаб държавник, без силен дух, и обратно.
Безусловно. Реалната политика винаги разпуква отвътре институционалните норми, които я свързват. Тоест законът може да не ти позволява кой знае какво, но ти ще намериш начин така да напънеш ситуацията, че да покажеш действителното си съдържание. Засега виждаме само съгласието на уважаемия господин президент с неговата съпруга. Това е хубаво, това е пример за всяко българско семейство. Има възпитателен ефект. Мъжът слуша жена си или нещо от този род. Но, от друга страна, ние трябва да спрем да се занимаваме със семейните отношения на Радев и да попитаме: способен ли е българският президент, избран с толкова надежди и с такива очаквания, да произвежда адекватен дневен ред на обществения живот. Аз съм съгласен, че това не е работа за един човек. Ако човекът е Бисмарк или Дьо Гол, вероятно би могъл и сам. Но в случая не бива.
Радев изобщо няма опит. Той не иска да върши каквото и да било, не разбира за какво иде реч в политическата дейност.
Вие навлизате вече в зоната на психологията, аз се чувствам неуверен там. Да, няма опит. А кой има опит в политиката? Опитът в политиката идва, когато си трето поколение политик, когато дядо ти е бил политик, и пр. Така става в Англия.
Г-н Вацев, настоящият президент на България няма тази интелектуална сила, за да промени каквото и да било в българската действителност. Той няма никаква потребност да върши стратегически смислени дела.
Властта на сцената има този, който пали едни лампи и гаси други. Този, който осветява сцената с подходяща светлина. Този, който управлява осветлението на сцената. Който насочва вниманието на публиката към някои фигури и засенчва други. Той е реалният господар. Истинската власт – това е силата, която свързва думите с нещата. Истинската власт е институцията, която подрежда смисъла. И президентът би могъл да го прави.
Дайте ми един пример какво президентът би могъл да направи реално? Този човек можеше да повдигне дебат по определена тема, да събере експерти на Кръгла маса, да зададе тон за мислене по ключов казус за обществото. Вместо това той мълчи или се разхожда бос или пробва френски самолети. Голям пиар, няма що!
Веднага мога да наброя поне десетина важни теми. Важни не в академичен план, а важни, защото засягат живота на средния български гражданин. Президентът разполага и с форми – семинари, Кръгли маси, дискусии, пресконференции. Пресконференцията е класическото средство за общуване с публиката в целия свят. Американският президент прави пресконференции непрекъснато. Пресконференциите на Белия дом са ритуал, в който се знае кой какво прави, кой кога излиза, кога влиза и пр. Това са изключително отговорни неща. На президентските пресконференции присъстват специално подбрани журналисти, които после формират дневния ред на обществото. Нищо такова не се прави в България.
В Америка президентът е изпълнителна власт, у нас не е така.
Добре, нашият президент няма законодателна инициатива. Разбира се. Но той би могъл и без тази възможност да влияе върху проблемното съзнание на българското общество. Аз и досега не зная дали той не умее наистина, или не иска.
Той няма визия. Той не оповестява визия. Той не е казал, че този или онзи проблем е въпрос на оцеляване на нацията и че за това трябва да се говори...
Първата му заявка беше именно визионерска, която на мен ми звучеше не много естествена, но беше любопитна. Заявката беше такава: „Аз съм убеден атлантист, аз съм за НАТО. НАТО е нашата съдба, но, от друга страна, с Русия ние не бива да влошаваме отношенията си”. Само по себе си това е логически противоречиво, вътре има една невъзможност, заложена в тази комбинация. Но да кажем, че той не е виновен за това, а говорейки така, изразява добра воля. Това би могло да бъде някаква визия, макар и много трудно защитима и трудно удържима. След това визии не чухме от него. От тогава антената на уважаемия господин президент не излъчва. Той излъчва blank, тих шум. Фактически президентът не участва в българския публичен дебат по никакъв начин, той не е господар на дискурса...
... и от там няма никакво значение...
... и с това потвърждава моята теза, че България може и без президент. Но за мен въпросът не е личностен. Самата българска държавност беше измислена по такъв начин. Аз се надявам, че все някога и дано не е след много време ще започне да се тематизира проблемът откъде се роди идеята за безумието, в което ние живеем сега. Идеята за съвременната българска държавност – една действителност с невярно съдържание. Идеята, че властта може да се произведе на Кръгла маса. Такова нещо няма. Да произведеш власт на Кръгла маса това е нещо като зачеване по телефона. Моля за извинение. Това беше един симулакър. Симулакър – това е нещо, което не е възможно, но е действително. Българската действителност е невъзможна, но е действителна. И вътре в този контекст българският президент стои много добре. В кръга на другите абсурди.
Той можеше да бъде силен държавник независимо от това, че конституцията го ограничава. Имам такъв въпрос, важен. Заради бурния успех на Радев на изборите Корнелия Нинова се загърна с един лъжлив воал, че тя е голям стратег, че нещо коренно е променила в партията, че я е повдигнала на огромна височина. Корнелия се крие зад този воал и не иска да си признае, че изборът на Радев в ракурса на БСП е тотална загуба. Освен че като цяло е загуба заради бездействието му. Аз не знам такъв политик по света, който, като спечели избори с подкрепата на партиен електорат, да се дистанцира от атмосферата, която е причина за избирането му, и да не вземе нито един човек от въпросната партия около себе си. Няма такъв политик по целия свят. Това противоречи на политическата логика. Когато избра служебното правителство, там имаше хора от всички останали партии и нито един от БСП. Естествено е екипът на избрания политик да се състои от хора, близки по възгледи до партийния електорат, който го е избрал, както и от експерти от тази политическа група. Радев е един уникален политически хитрец, да не кажа по-тежката дума мошеник... Уникален, защото не разбира какво прави. В политиката има правила, само че Радев не ги знае. А тези, които го съветват, също са фатално неграмотни. Ако беше президент, подкрепен от ГЕРБ, искам да попитам щеше ли да се дистанцира от ГЕРБ?
В никакъв случай. Идеята да се дистанцираш от партията, която те е избрала, е стара социалистическа идея. Една от първите задачи на Георги Първанов беше да покаже, че не е социалист. Избрахте ме, добре, но сега вече не ви познавам! Това бяха първите ходове на Георги Първанов. При Първанов впрочем имаше и една друга зависимост, която аз и досега се чудя защо никой не желае да осъзнае, а тя е очевидна: тези кръгове в Русия, които стояха зад Първанов, съвсем откровено и искрено ненавиждаха всички видове социализъм, ненавиждаха всяко нещо, което можеше да се назове по някакъв начин или в някакъв смисъл социализъм. И как тогава Първанов да не се разграничи от партията, на която съвсем преди малко е бил председател и която го избра за президент? И как тогава българските социалисти да не стават от година на година все по-интересни за ЦРУ? И изобщо да излъчим президент, който в идеалния случай не ни познава, това е стара визия на „Позитано”. Тъй като президентът според тях е някаква шапка, под която ние трябва да се скрием и заедно с другите „да управляваме”. Госпожо Андролова, българският политически живот си има своя двоен хастар, своето двойно дъно, там има скелети в гардероба. Идеята да спечелим изборите, но всички да бъдат на власт, това е идеята на българските социалисти. Това го формулира Георги Пирински навремето, при това не става дума за негова идея. От Пирински идеи не са дошли, но той просто я огласи. Беше добър високоговорител на чужди идеи. Президентът е ничий и това беше абсолютно илюзионистката представа, която цареше на „Позитано”, за същината на властта. А иначе Вие сте абсолютно права – нито СДС, нито ГЕРБ биха позволили президент, избран по тяхно предложение, да се дистанцира от тях.
И да направи служебен кабинет, в който няма един човек от партията, която го е избрала.
Но специално за това аз не съм готов да го обвиня, според мен това беше нагласа на „Позитано”.
Как си обяснявате, господин Вацев, тези нагласи на „Позитано”?
На „Позитано” обичат да градят политически конструкции, в които те да не се виждат. Идеята да избираме народни представители, които нямат нищо общо с нашата същност, с нашата природа, с нашата идеология, с нашата съдба, е идея на българските социалисти. Така наречената гражданска квота, която всъщност е групата от приятели на другаря председател. Това е фундаменталният, отровен, проклет въпрос, за който нямаме време сега: какво е действителното отношение на българските социалисти към властта. Говоря не за чудесните хора по градове и по села – социалисти, които се държат като зрели политически личности. Говоря за особеното сборище от ръководители на БСП, които, когато са на власт, я поделят с всички други.
Защо, какво ги кара така да се държат? Опитват се да размият отговорност ли?
За мен това е идеята Лилов-Луканов. Че всъщност реалният субект на властта не е някоя партия, а е съвкупната политическа класа. Политическата класа е субект на властта, а тя вътре в себе си може да поделя прерогативите. „Затова ние, както на Кръглата маса се разбрахме, с ругатни над масата и с ръце, хванати под масата, ние в политиката така ще правим. И седесарите са негодници, защото не искат да играят тази игра.” А те, хората, просто желаеха „цялата власт за нас”. Те не искаха да делят. Борисов е по-склонен да се договаря. И той би се договорил, но той не вижда с кого да се договори. Вие бихте ли намерили начин да се договорите с Корнелия Нинова? Тя е недоговороспособна. Тя е способна да изхвърли от прякото си обкръжение човек, който я е избирал. Никой не гради стратегически отношения с такива хора. Освен това г-жа Нинова, моите уважения, но тя е с прекалено обременена политико-приватизационна биография. Логиката на новата ни история е такава – идеолозите на приватизацията са вече в новия пантеон на демократична България, бенефициентите на приватизацията ще поддържат вечно този пантеон – но самите извършители, технолозите на приватизацията, ще разговарят с прокурори, докато са живи – нали за генералния грабеж трябва да има и някой виновен. Затова биографичният план на госпожата буди тежки въпроси. А днес тази добра жена просто я лъжат, че ще я доведат за ръка до властта, при условие че успее да изгони „руската партия” от „Позитано”. На „Позитано” са две партии – „американска” и „руска”. Корнелия Нинова има интимната задача да изгони „руската партия” от „Позитано”, за да възтържествува „американската”. Никой не може да твърди, че от посолството й се обаждат по телефона, това са недоказуеми неща. Но вижте Гергов, за когото аз, вярвайте ми, не съм страдал изобщо, и, честно казано, пет пари не давам за политическото му бъдеще, но единствената причина той да бъде отсвирен така унизително беше фактът, че е почетен консул на Руската федерация в България.
Не ми се вярва тази да е причината. Около него могат да се намерят и други причини.
Да, това е причината, това е! От американска гледна точка „че са социалисти – не е проблем, но трябва да спрат да заиграват с Русия”. Една от първите задачи на американския посланик в София я забелязахме още преди да тръгне от САЩ насам. В Сенатската подкомисия по международните работи, където по конституция те се прослушват, за да ги утвърдят (всеки посланик се номинира от президента и е негов личен представител, но минава през парламентарен контрол), посланик Рубин каза своята доктрина с две думи: че ще се бори с хибридния путинизъм в България. Америка има великолепни посланици и стара дипломатическа школа, но тях ще ги видите в Москва, в Пекин, в Париж, в Токио, в Лондон... На отговорни места. А в София идват хора, които са или военни разузнавачи, които се занимават с проучване на сенчестите страни на българския политически живот, или любители на марихуаната, или хора, поддаващи се на женския чар на българките, което аз като мъж го разбирам, мога да проявя по този въпрос мъжка солидарност. Г-н Пардю беше военен разузнавач, и то добър военен разузнавач. Но това не са дипломати от кариерата. Или пък г-н Байърли, който беше чудесен дипломат, но се оказа, че е дошъл в България просто за да освежи малко славянските езици в главата си като подготовка за Москва.
Марси Рийс също беше симпатична и интересна жена.
Да. Аз мога да кажа добри думи за много американски посланици. Общото между тях е, че всички защитаваха американския бизнес на българска територия. Но великата победа на настоящия борец срещу хибридния путинизъм беше, че вече може да докладва във Вашингтон, че руски почетен консул е изгонен от БСП, от „Позитано”. Гергов ми е последна грижа, но той беше изгонен не защото е собственик на ЦУМ, не че притежава хотел „Санкт Петербург”, не че притежава половината Стар град в Пловдив, не за това, че си е купил пловдивската партийна организация, а защото има контакти с Русия. А можеше да се спаси, като подаде документи за почетен консул на САЩ.
Хахаха, разсмивате ме, г-н Вацев.
Тогава дори можеше да стане и председател на БСП. Истината за г-жа Нинова е, че някой лъже тази добра жена, че властта се движи към нея необратимо.
Проблемът е, че Корнелия се е вкопчила в победата на Радев и не си признава, че тази победа нищо не допринася за БСП. След като БСП направи кампания и плати за нея, призова електората си да гласува за Радев, можете ли да ми кажете с какво президентът Радев е полезен за БСП? Явно, че решенията и действията на Корнелия не са обмислени и не са стратегически сериозни, а, напротив, те са хаотични и случайни, ситуационни. Корнелия не си признава тази грешка с Радев, защото това е единственият коз, който има... победата на Радев. Ако тази победа се постави под въпрос, поставя се под въпрос и смисълът на Корнелия като председател. Затова тя се държи за тази победа като удавник за сламка. Няма друг коз.
БСП не са спечелили президентските избори. Българското общество не гласува за Радев. Българското общество гласува против Плевнелиев. Българите гласуваха против тази смрад, смехотворна и унизителна, която се носеше от сградата на президентството. Сега Плевнелиев е безобиден и щастлив – вече може да държи за ръка синоптичката си и да обикаля с нея моловете. Аз си знаех, че любовта побеждава винаги! Да, сега вече всичко е наред, а тогава България отхвърли Плевнелиев и всеки беше добър, за да застане на неговото място. На второ място идва една друга странна диалектика, която знам отдавна. Съгласете се, че не е едно и също нещо някой да бъде избираем за президент и да бъде президент. България е пълна с хора, които са избираеми, но не могат да бъдат. И други, които биха били добри президенти, но няма как да бъдат избрани. Това отдавна са го забелязали американските анализатори. Америка е пълна с идеални президенти, но те няма как да стигнат до там, че да си качат краката на бюрото в Овалния кабинет. И обратно, в Овалния кабинет присъстват понякога странни хора.
Толкова борба имаше да бъде избран Радев. Ама правилният избор не се състои само в това да избереш някой. То по тази логика да бяхме избрали някой от шоубизнеса, който щеше да бъде много разпознаваем герой, всеобщ любимец. И ще спечели 100%. Въпросът е какво този човек, който е избран, ще прави след това, как ще се държи. Инвестицията е да имаш на поста стратегически умен ресурс. Полезен ресурс. Та, пак питам: с какво Радев е полезен? Защо Корнелия не признава тази грешка? БСП сгреши в нейно лице с избора на Радев. Този президент се гнуси от БСП.
Може би не се гнуси, може би просто не желае да има нищо общо с тях. И аз бих го разбрал. Но аз разбирам и вашата логика. Избраха ли президент, когото бяха номинирали? Да, избраха го. Победа ли е? Да, победа е. Какво правим след това? Нищо. Тоест Корнелия Нинова няма визия за бъдещето. Това е късофокусният начин на живот от днес до след малко. Най-далечният хоризонт на този тип политическо проектиране е до утре следобед. Не е добър тон да се повтарям, но г-жа Нинова е въплъщение на ленинския идеал как всяка домработница може да управлява държава.
Корнелия би се обидила от това определение за нея. Тя e интелигентна жена, която може много неща.
Не, аз се извинявам веднага! Тя може и да е интелигентна, но политиката предвижда да имаш и други способности освен някаква минимална интелигентност, и аз мога да приема, че при нея тя се наблюдава, а нима Живков не беше интелигентен, макар че обичаше да се прави на простак?! Живков беше тежко необразован, но се оправяше много добре в реалиите. Не бива да оспорваме интелигентността на г-жа Нинова, но нейната визия, нейният начин на проектиране, нейното усещане за това накъде води политиката като председател са от днес до след малко. На нея просто й е обещано, че властта ще я връхлети. Стига да не прави глупости. Ако например синът й реши да зареже кариерата си в САЩ и реши да направи кариера в Москва, знаете ли колко много неща ще се променят с госпожата и с политическата линия на БСП?!
С какво можем да обясним нарастващата агресивност на Корнелия Нинова спрямо ГЕРБ и желанието й за предсрочни избори на фона на пълния организационен разпад на партията? С това, че я „лъжат тази добра жена, че ще я доведат за ръка до властта” ли? Корнелия явно ще събаря ГЕРБ :)
Съгласен съм, че това е ключовият въпрос на днешния ден. Първо, Корнелия Нинова на този пост е закономерен резултат. След нищо неправещия, но симпатичен Михаил Миков, след най-дълго управлявалия БСП български политик Сергей Станишев, който не беше неефективен, но дълбоко не се интересуваше от тази партия, тя му беше дълбоко чужда, за него тя беше площадка за отскок, той отскочи и стъпи, където трябва. Преди тях беше Георги Първанов, който се яви случайно на поста председател, свърши неоценима услуга на „Газпром” и беше награден с два балнеосанаториума (тоест два мандата президент). Преди това беше Виденов, който беше невероятно ефективен, трудолюбив и изпълнителен, но се прослави с патетичните провали в кадровите си назначения. Виденов просто счупи всички рекорди за абсурдност при кадрови решения. А съвсем преди това бяха незабравимите Лилов и Луканов, които си отидоха, несъгласили се по това какво изобщо представлява Българската социалистическа партия. Нека да разглеждаме нещата в развитие. Корнелия Нинова е наследник на дълъг и съвсем не възходящ процес. Второ, ще Ви предложа същия подход като развитие и за Бойко Борисов. Ако един процес започва с доктрината Лилов-Луканов, накрая не може да не дойде Борисов. Борисов е отговорът на оня чудовищен, безумен, ужасно глупав и претенциозен замисъл държавата да се направи така, както се направи. Днес ГЕРБ представлява исторически микс от три вида хора. Това са дребни партийни секретари от последното десетилетие на социализма, всеки от които е запасен с носна кърпичка, и като му се каже за социализъм, той я вади, плаче и си бърше очите, защото дядо му, видиш ли, бил репресиран. Втората съставка на ГЕРБ са дребни чиновници от паразитичен тип, за които Обетованата земя е да стъпиш на парите на Европейския съюз. Точно както казваше Александър Томов: „Вальо, да им стъпим на парите, няма да ни стигнат”. И третият елемент на ГЕРБ това са остарели и опитващи се да бъдат достолепни мутри от криминален тип. Хора, които вече, тъй като са станали хора, могат да си позволят да си оставят пищовите вкъщи. Защото класическата мутра ходеше въоръжена навсякъде, а днешната мутра е ъпгрейдвана – ходи без оръжие, нали е на власт. И всички тези категории накуп – това е ГЕРБ днес. Така че ГЕРБ също е резултат от историческо развитие, те не са извънземни, наши хора са, но им се е случило развитие.
Добре, и защо така агресивно се държи Корнелия Нинова?
Това донякъде е нейното разбиране за политически активитет. Тя така си представя активността. Ако си в кухнята, тенджерите ще дрънчат много силно. Ако си в политиката, ще се чува непрекъснато гръм и трясък. Без стратегия, без втори план, без далекосрочна концепция, без доктрина, без готовност да подреждаш дневния ред... Но джангърът трябва да стига до небето, за да разберат всички, че „аз съм активна”. И това, което е най-важното, Корнелия Нинова или се досеща, или по-скоро знае, че Борисов е към края на своите няколко политически мандата. Работата е там, че не ГЕРБ, а именно лично самият Борисов е към края на политическата си валидност. Борисов успя да събуди недоволството на Вашингтон и Москва едновременно. А за това се иска особен талант.
Какво според Вас направи Борисов?
Вземете например това, че нито веднъж в цялата българска история от края на XIX век до днес няма парламентарно решение, че Русия е враг. Ние сме били във война с Русия, ние сме имали стамболовистки режими, когато е било прието Русия да се попържва от сутрин до вечер. Но становище на парламента, че Русия е враг – няма. Макар че в Москва гледат на Борисов с лека усмивка и свити рамене, тези неща прекалиха. Руският политически елит вече няма никакво време за куртоазия. Те в момента решават ужасните си собствени проблеми. И са в състояние да те изхвърлят, да те забравят. Фактически Борисов загуби дългосрочната не подкрепа, а търпимост на Кремъл. Едновременно с това още отдавна Борисов загуби и доверието на Държавния департамент на САЩ. Затова в момента неговите, прости Господи, стратези се опитват да му намерят нишата в Европа. Меркел, Ердоган, а между тях блести с политическия си интелект Борисов! Това е запасната площадка за политическа реализация. Забелязахте ли как Борисов го представят като Стратегът? Геополитикът на Балканите. Това е компенсаторна формула. В Москва изобщо не ни вземат на сериозно, във Вашингтон сме им омръзнали до немай къде.
През последните една-две години Борисов сякаш стопли отношенията си с Москва. Повдигна отново темата за „Белене”. Отказа да купува F-16, ще се ремонтират миговете. Отказа за „Уестингхаус”, отказа за „Шеврон” преди няколко години...
Американците хладнокръвно събират точки, плюсове и минуси, и накрая теглят чертата: с този не може да се работи. Ще изчакаме следващия. И ние дори вече знаем коя е следващата. Корнелия Нинова знае това и затова се държи като титуляр на властта далеч преди тя да е влязла в нейната чантичка. От тук идва и готовността й да прави шум всеки път когато трябва.
Съгласна съм, че Корнелия знае това, но има един съществен проблем: не може да спечели изборите! Няма креатив за това.
Тя не знае, че не може да спечели изборите. Освен това тя е носителка на известен историко-политически опит. В България на власт са идвали сили, които не са можели да вземат изборите. Знаете ли, че великата победа на СДС първия път, когато спечелиха с малко, но завинаги, беше една тежко насилена победа. А преди това – няма да забравя в централния предизборен щаб на изборите за Велико народно събрание влиза един чичо, май от Червен бряг, и вика: „Другари, победа!”. А един известен български социалист-нотабил напсува и каза: „Майната й на тая партия, не я научихме да губи!”. После я научиха да губи, тъй като стратегемата беше: властта у СДС. Корнелия Нинова много добре знае, че СДС всъщност е бил многократен бенефициент на политически взаимодействия. Тя не може да не знае, че мандатът беше взет от ръцете на Виденов и беше пренесен до ръцете на Костов по технико-лабораторен път. Тя много добре знае, че ако не може, но много иска, може да се окаже, че може. Българският политически живот разрешава да спечелиш властта с недостатъчен брой бюлетини, ресурси и възможности. Както казва един мой познат политик: „Докато американците са зад мен, всичко хубаво е възможно”. Работата е там, че Борисов не е стоплил никакви отношения с Русия, той успя да разсърди много влиятелни хора там. И опитът му да заговори отново за „Белене” е именно компенсаторна реакция. „Да, с моя подпис влезе становището, че Русия е заплаха за България, но, от друга страна, нима не забелязвате, ние отново ще говорим за „Белене”.” Бойко Борисов си представя отношенията с Русия като каране на кола – тук малко наляво, тук малко по-надясно, накъдето може. Но това не е посредничество между СИК и ВИС. Това са друг тип отношения – между САЩ, Русия и ЕС. Там има друго равнище на сложност. И за да си адекватен, трябва или да си много навътре персонално в цялата проблематика, или да имаш светли глави за съветници. Тъй като нито едното, нито другото е налице, той разполага с третото – с много добре развитата си интуиция на човек, който усеща кога ще го бият. Борисов загуби подкрепата на Кремъл, така както Станишев загуби подкрепата на Кремъл. Защото той загуби властта, когато стана ясно, че Кремъл няма да инвестира в него нищо. А Кремъл прекрати търпимостта си към Сергей Станишев, когато стана ясно, че Станишев въоръжава Грузия, отваряйки българските военни складове, за да изпрати на Саакашвили съветското българско оръжие, с което да убиват руски войници в Цхинвал. В този момент Путин реши, че така повече не може. Ще търсим друг. И тогава те се спряха на Бойко Борисов. Нищо особено не обещава, но е търпим. Към този момент обаче Борисов е омръзнал и в Кремъл, и в Държавния депаратмент.
Според мен Борисов порасна малко. Не е оня Борисов, какъвто беше преди десет години. Мисля, че често гледаме на него с онова първо впечатление. А той вече е съвсем друг.
Безусловно. Борисов съвсем не е безпомощният дърдорещ охранител, чийто единствен актив беше, че е разтривал ушите на Тодор Живков. Имаше и такъв период. Но Борисов вече е друг. Той се научи на елементарни административни хватки. Но самият днешен политически режим е отвъд края на своята политическа валидност. Нинова много добре разбира, че другата година, някъде през февруари или март, в България ще има правителствена криза. Че другата година вероятно ни очакват и избори. Аз не очаквам с добро чувство тези избори, защото те ще оголят главния въпрос на България. А главният политически въпрос на България е нашата безсубектност. В България няма субекти, които да са готови да носят власт. Г-жо Андролова, от драматургична гледна точка това е трудно да се обясни, но ще го кажа като афоризъм: всичките основни действащи лица на българската политическа сцена вече нямат полезни ходове. Те могат да повтарят това, което са правили досега, до безкрайност, но нищо полезно не може да се роди. Обикновено това се оправя с радикално събиране на картите, хвърляне на тестето в печката и разпечатване на нова колода. Но никой няма време да произвежда нов политически елит. Или пък това може да се оправи с появата на нов политически субект, който да оправи драматургичния баланс на сцената.
Ето тези надежди бяха вложени в Радев. Разбирате ли защо толкова голямо е разочарованието ми. Той и неговата съпруга изпортиха всички очаквания. И дори забъркаха неумели политически каши от неграмотност. Пък била седесарка генералшата, ами като е седесарка, защо седесарите не гласуваха за съпруга й? Така и не разбрах. Защо кръгът „Капитал”, с който Десислава е „голяма приятелка”, не се ангажира с избирането на Радев, а се ангажира БСП?
Да. Така е. Не стана. Тези, които са се надявали президентът да оправи нещо, би трябвало да внимават в конституционните правомощия на президента. Институцията беше замислена като безвластна, но пък човекът се очакваше да е главен интригант или поне главен дърдорко на републиката. И за двете роли Радев не става, а да създаде власт там, където я няма, както са правили големите личности в политиката, просто не знае как...
... това е ясно. Става дума през авторитета и личността си да произвежда политически ефекти и емоции, които биха били полезни.
Аз разбирам, Вие говорите за потенциалната харизма на един държавен служител, който е обвързан от конституцията, но съвестта му го тласка да не спира да действа. Това се нарича харизма. Ще трябва да свикнем с мисълта, че българските президенти не са харизматични.
Аз съм радетел на това ГЕРБ и БСП да бъдат в коалиция, тъй като, ако двете най-големи партии се обединят, те могат да вземат някакво стратегическо решение, важно за нашата държава, което иначе се оказва под ударите на външните фактори. Обаче това трябва да се осъзнава от лидерите им. Защото те могат да бъдат принудени да се обединят, за да може външният фактор „да контролира” Бойко Борисов през Корнелия Нинова. Това са две коренно различни причини за коалиция.
Днес Америка няма никакви особени интереси на Балканите. Единствената грижа на американския истаблишмънт е да свалят Тръмп. И една друга регионална мечта на хората на Клинтън: да направят целите Балкани членове на НАТО. Разбира се, това е безумно. Може всички балкански страни до една да са членове на НАТО, но Турция вече я няма в картинката – тя се въоръжава с руско оръжие. Докато Турция беше стожерът на НАТО в тази част на света, нямаше нужда от влизане на Македония или някакви български напрягания. Но без Турция е безсмислена идеята да атлантизираш Балканите. Разбира се, тъй като нито Държавният департамент, нито Пентагонът не се подчиняват вече (или още) на президента си, в момента, в който целите Балкани се покрият с американски войски, руското ръководство с мъка на сърце като отговор ще разположи ракети със среден радиус на действие в Куба. А нас ще ни сполети тихото щастие да заместваме Турция в НАТО – какви щастливи сълзи ще рони Паси!
В момента Бойко Борисов се е посветил на интеграцията на Западните Балкани.
Това не е негова цел, това е идеята на Държавния департамент. Борисов знае какво трябва и ще се постарае да покаже, че е добро момче. Но той се движи, повтарям, по една пътечка, която непрекъснато се стеснява. Вашата идея за някаква широка коалиция не е еретична, не е безумна, но вижте материала, с който работим. ГЕРБ не е партия. ГЕРБ не е идейна общност, това са държавните чиновници плюс балдъзите им. Това е сивата маса, рентиерите на българската европеизация. Те живеят от рентата на европейското ни членство. А БСП все още е партия. Все още разполага с чудесен актив, но не в центъра, а по места и по региони. В центъра тази партия доживя да консумира резултатите от дългогодишното наследство на всички предишни председатели в лицето на Корнелия Нинова. Но толкова може жената, трябва да спрем да й се сърдим.
ГЕРБ предлагат промени в конституцията за разглеждане на приватизационните сделки. Можете ли да ми обясните защо БСП са против? БСП партия на корпоративния капитал ли е, или е социалистическа партия?
В момента ръководството на БСП е изцяло под властта на бенефициентите на голямата българска приватизация. Те ще се борят до последно, ако трябва, и с танкове. Танкове нямат, но имат Янаки Стоилов, интелектуалния танк, който пък гледа на българската конституция като на свидната си рожба. Мотивът на ГЕРБ да преразглеждат конституцията с оглед да се препипат резултатите на приватизацията е напълно понятен. Това са хора, които живеят със съзнанието, че тези преди нас грабеха, грабеха и ограбиха всичко. Фондовете са изчерпани – и какво правим сега? И честно ли е това?
Да, но ударът би могъл да бъде и срещу кръга „Капитал”, и се чудя в случая БСП ще гласува за кръга на Прокопиев, който произвежда странни десни партии ли?
Нищо парадоксално няма в това БСП да защити Прокопиев – разберете, те са единородни и единосъщни, имам предвид не социалистите, а червеното самодоволно чорбаджийство, което по силата на родовото си право притежава властта в БСП. А кръгът „Капитал” е силно надценено явление. Не виждам там нищо значително освен парите на Иво Прокопиев.
Е, да, точно за тях става дума.
Вижте, идеята, че парите могат да правят политиката, е невярна идея. Добрата политика прави сама себе си, намира сама парите си, ако е успешна и правилна. Правете правилна политика, парите ще ви намерят. Това е потвърдено от живота. А че Прокопиев е готов да инвестира в какво ли не, да, това е лична особеност на човека, от което не следва нищо. Не може да има коалиция между БСП и ГЕРБ, защото, първо, ГЕРБ не желаят да променят нищо в начина си на съществуване – това са държавни рентиери. Те нямат нужда от политика. Там се решават въпросите по друг начин – детето учи, където трябва, балдъзата е на правилното място, сменихме джипа. Това е ГЕРБ, няма нищо друго.
БСП не е ли и тя такава партия?
БСП е обременена генетично от идеята, че „ние ще участваме в политическия процес, но ще губим винаги, за да легитимираме другата, правилната партия”. Г-жо Андролова, Вие тогава сте били съвсем невинна и не можете да повярвате. Не можете да повярвате, че тази партия, БСП, беше направена, за да играе ролята на гето. Ние всички живеем в гетото и се гърчим под 24-часовото си чувство за вина, за Белене, за лагерите, картата с черепите и пр., за това, че сме мръсни комунистически тоталитаристи. Ние стоим там и сме доволни, че не са ни избили още. А наши специални агент-провокатори пишат в интернет: „Сбъркахме, че не ви изтрепахме още тогава!”. Част от тези, които пишеха това, аз ги познавам и знам откъде идват. А със самото си присъствие в българския политически живот БСП легитимира другата, правилната партия, която е хегемонът на историята – това е синята идея и пр. Разбира се, това беше първичният замисъл. Той се провали още през първите три години. Тъй като това е мъртво родена идея. Не може толкова голяма партия да я държиш непрекъснато в позиция партер, на загубила. Това е голям страх, непрекъснато трябва да се правят мероприятия да не би тази партия да пипне властта. От другата страна пък се оказа, че СДС, това е запаленото късносоциалистическо градско гюбре. Това бяха хората, които смятаха, че са пострадали от комунизма, като тези, които аз познавам, наистина са пострадали, защото два пъти им отказваха да ги приемат в комунистическата партия. Нима това не срутва живота на човека? Накрая и СДС избълбука в канализацията на историята. Остатъците ги наследи кой знае защо Бойко Борисов. А той можеше да има друга политическа съдба. Ако не беше се ангажирал с много странно миришещото наследство на СДС. Вижте, съдбата на Борисов беше в ръцете му. И тя се състоеше не във вдъхновено рентиерство за сметка на европейските фондове и подялба на европейски пари. Той имаше историческа задача. Неговата историческа задача беше да направи Термидор. Термидорът е период след революцията, когато революцията започва да изяжда децата си, начало на разчистване на криминалитета, който изплува на повърхността по време на революционните събития. През 90-те години в България нямаше никакъв закон. През 90-те години един премиер говореше ласкаво и усмихнато за силовите застрахователи. Като разбираше, че т.нар. силови застрахователи са паралелна власт, това е въоръженият криминалитет, който посяга към властта.
Кой беше този премиер?
Това беше Иван Костов. При това той съвсем не беше най-лошият български премиер, имаше и други, при които въоръжените застрахователи, тоест криминалитетът, с пълно право участваше във властта. Нали трябваше да се разбият онези подозрителни комунистически тайни служби и на тяхно място да дойдат „нашите бандюги”, които са демократи по душа и по сърце. Тоест в онези години самата държава беше някакъв хрущял – такъв, мек, който не можеше да се защити.
Бандитите и силовите групировки не бяха създадени от Иван Костов, а от комунистическата номенклатура на бившия комунистически режим.
Да. Но самият Костов беше номенклатура. Но аз винаги съм бил против да се обвинява персонално Иван Костов. Той правеше това, което изискваха условията на играта тогава. Властта му беше натикана в ръцете по насилствен път. И той се опита да направи каквото според него трябваше. Той е българският Чубайс. Е, и досега в Русия никой не смее да закачи Чубайс. Така е и с Иван Костов. Аз говоря за духа на времето.
Духът на времето беше изобретен именно от комунистическата номенклатура, а не от Иван Костов.
Разбира се, и това е известно още от тогава. Знае се, че Иван Костов беше надеждата на Андрей Луканов, и затова в един момент просто Костов трябваше да завърши това, което Луканов не успя да свърши предвид спешното си отпътуване за по-добрия свят. Затова беше решено да се издърпа мандатът от ръцете на Виденов и да се натика в разтрепераните ръце на Иван Костов. Двете крила бяха длъжни да се договорят и никой не ги питаше какво им харесва. Нито Костов са питали, нито Виденов са питали. Просто властта трябваше да отиде на друго място. Такъв беше генералният замисъл. Но сега говоря за друго – за това, че през 90-те години криминалитетът и властта почти нямаха синор, нямаше какво да ги разделя, а нима 90-те в Русия не бяха точно такива? Аз съм съгласен, че в исторически план при всяка революция се получава точно това. След Великата френска буржоазна революция около десетина години във Франция е било опасно да се живее, държавата е умирала, регионите са се автономизирали, местните големци не са признавали никаква централна власт, появили са се дори десетки френски езици и нито един от тях не е бил френски наистина, а в Париж е било опасно да се разхождаш по нощите, защото криминалитетът е бил на власт. След това идва Термидорът и с изключително жестоки средства започва да се създава днешна Франция.
Яко разчистване.
Те разчистват просто мръсотията от революционния процес.
И какви паралели могат да се направят с Борисов тук?
Паралелът е една моя глупава илюзия, на която сега се смея, че с Борисов идва не нещо друго, а българският 18 брюмер. Че това е човекът, който ще разчисти криминалитета, ще създаде нови условия на нова държавност. Защото проблемът на България днес не е, че няма социализъм – да, аз мога да кажа много добри думи за социализма, но той е отвъд хоризонта. А днес България има други задачи. Първо, 18 брюмер, тоест победа не на клептокрацията от еврорентиерски тип, а на националната буржоазия, разчистване на криминалитета, ама не по смехотворния път на борба с корупцията. Щото смисълът на думата корупция се определя от Държавния департамент на САЩ. От там спускат списъка на корупционерите. България има нужда не от фалшива борба срещу корупцията, а от разчистване на революционния криминалитет. Второ, България има нужда от националноосвободителна борба за обратно отвоюване на заложения си в Брюксел национален суверенитет. А за това, че заложихме суверенитета си, не е виновен нито Тръмп, нито Путин. Това е българска съдба. Българският политически елит реши да живее добре като европейски рентиер – с рентата от заложения в Брюксел национален суверенитет. Трето, ние имаме нужда от буржоазнодемократична революция, която да опази здравия смисъл, да върне ролята на закона в обществения живот, да възстанови вертикалата на властта, да сравни горе и долу, за да се види, че отрепките не могат да са на върха на обществото. Когато откровени бандити се разхождат в парламента, това деморализира не мен и Вас, ние сме свикнали. Деморализира децата ни, следващите поколения на България, затова те бягат от страната си, погнусени от компрадорската смрад.
Кой може да свърши тази работа?
България има нужда от буржоазнодемократична революция и националноосвободителна борба, тъй като историята на България е затихнала. Съжалявам, но нито Корнелия Нинова има нещо общо с тази задача, нито Бойко Борисов. Ние сме безсубектни. Затова аз се озъртам непрекъснато и търся субектността, която трябва да се появи отнякъде, ама това не е Путин и не е Тръмп.
И Радев не е.
Нищо такова не бива да се очаква от господин Радев. Той трябва да изобразява себе си. Според мен на този етап изобразява съпругата си. Вие като че ли сте преживели някакво тежко разочарование. Защото мисълта Ви се връща непрекъснато към президентството.
Видях в него възможности, които той не усвои, а пропиля абсолютно безотговорно и безхаберно. Това е разочарование, да. Не знам дали е тежко, но със сигурност е разочарование. Ние очаквахме силен и смислен президент, а не такъв, който, както Вие се изразихте: „изобразява съпругата си”.
Вие сте права, много надежди бяха инвестирани в него. Много очаквания бяха проектирани.
Радев се оказа пълен блъф, една огромна лъжа. Това е всичко. Човекът усвои поста и ще го проспи в оставащите три години. Само че на следващите избори ГЕРБ няма да го подкрепи с неучастие в изборите и президентството му ще приключи. Ако пък и БСП реши да не го подкрепи, няма смисъл Радев да се явява на избори.
Все нещо ще се измисли – и ще е същото, което беше и преди това. За мен БСП означава две неща – няколкостотин хиляди свестни хора, с които аз не винаги съм съгласен, но ги разбирам напълно. И позитанската клика, при която просто не бива да се ходи, от там не бива да се очаква нищо. Това са хора, които не са съгласни да се преразглеждат резултатите на приватизацията. Това са хора, които с телата си ще легнат на пътя на процеса за разчистване на торището на българската нова история. Това са хората, които са главните бенефициенти на мерзостите, сред които живеем от 30 години до сега. За всичко това не е виновен горкият седесар, когото употребиха като гориво и го изхвърлиха. Даже не е виновен и гербаджията, който го тегли към властта, както поповата лъжичка я тегли към слънчевата част на локвата. Аз очаквах чрез Борисов да дойде 18 брюмер. Но той няма харизма. Има само имидж. Трябва да правим разлика между тези две понятия. Борисов не пречеше да му се направи имидж. Той е фотогеничен, той е оригинален, той прави смели постановки: „Да си кажем, вие сте прости хора и аз съм прост човек”, че на кого друг би се простило подобно нещо? Но той го прави и го прави добре. Борисов е гениален комуникатор.
А какво тогава му липсва, какво считате, че му липсва, за да бъде добър държавник? Аз мисля, че Борисов е натоварен с прекалено много обидни констатации, част от които изобщо не отговарят на истината. Не може един човек, на когото му липсват много неща, непрекъснато да печели избори...
Не му липсват много неща. Макар че властта му я тикат насилствено от „Позитано”. В БСП никога не са се борили за власт, г-жо Андролова. Там не искат власт, те искат да са колкото се може повече в парламентарната група. Елитът на БСП не се бори за власт. Бори се за топло място в парламента, за право да прави заменки, за добри позиции на заместникминистерско място или, ако може, в прокуратурата... Те искат синтетична власт с другите, бесепарите да не се виждат. А какво липсва на Борисов? Много малко неща му липсват. Аз си спомням за този глупав анекдот, в който съпругата щипва мъжа си за големия нос на сутринта след първата брачна нощ и му казва: „Лъжльо!”. Госпожа Историята ще щипне Борисов по големия нос и ще му каже: „Лъжльо!”. Той имаше една историческа задача. Да произведе българския брюмер. Но той реши да прави трудови спестявания. Да дели европейските пари, които развратиха цялата българска политическа класа.
По време на предизборните кампании за президент и парламент Корнелия Нинова постоянно се обявяваше срещу антируските санкции, звучеше доста обективно по отношение на Русия, а сега на националните съвети заявява, че няма време да се обсъждат подобни теми, и директно е забранила на депутати от БСП да пътуват до Крим. Чудя се с какво едно такова пътуване застрашава каузата на г-жа Нинова и каква всъщност е каузата? Какво се преобърна при тази госпожа?
Нищо не се е преобърнало. Г-жо Андролова, ЦРУ винаги е работило много добре с левите партии. И винаги е намирало големи проблеми с десните. Например ЦРУ няма проблем с унгарските социалисти. С тях те имат пълно съгласие по всички въпроси. ЦРУ има проблем с Орбан. Защото Орбан се оказа автентичен десен. Истинският десен в Европа е Виктор Орбан. В Чехия има една малка, корава, вредна за режима и неунищожима компартия, оставили са я на мира, защото е ясно, че власт скоро не може да вземе. А има и социалисти, които имам чувството, че в ЦРУ много ги обичат. Но чешката десница е сериозен проблем. С полската десница пък – не в Ленгли, а в Държавния департамент на САЩ – просто не знаят какво да правят. Вижте и какво се е задало на десния хоризонт в Германия. Как да не крепиш Меркел до последно! Защото там се е задала една много странна германска десница. Която вече е предупредила, че няма да прави компромиси. Ами Австрия? А Марин льо Пен? Тоест с българските десни, ако се появят отнякъде, аз вече загубих надежда, американското ръководство на България вероятно би имало проблеми. Но с българските леви ЦРУ няма никакви проблеми. Корнелия Нинова ще изпълнява всички намеци на американския сюзерен. А спомняте ли си изключително пикантната аналогия, която направи Станишев, между референдума в Крим и един евентуален референдум на българските турци в България? Така че никакви антируски санкции не могат да се обсъждат, особено в контекста на тяхното сваляне. Корнелия Нинова е изцяло в смисловата координатна система на американската политика на Балканите. Тя се надява това да я доведе до спасителния бряг на властта. Ще й направят и правителство.
А как ще елиминират ГЕРБ? Може ли да извадят нещо на Борисов и да го дискредитират набързо?
Разбира се, че могат. Борисов е човек, който не е беден. Аз не очаквам никакви скандални компромати или разкрития, защото това е много лош тон. Но в американското Министерство на финансите има един специален разузнавателен отдел, който е секретна служба – финансово разузнаване, което даже не е в същата сграда, а на друго място. Работата на тази служба е да знае всичко. Всеки трансфер, по-голям от 200 000 долара, е фиксиран в компютрите на американското финансово разузнаване. Те знаят и банковите сметки в съответните банки, знаят почти всичко. Така че на Борисов могат да му се причинят всякакви неудобства. Като му се съобщи например: „Ти знаеш, че ние знаем къде са твоите пари и колко лесно можеш да се разделиш с тях”. Борисов може да бъде направен честен човек само за един следобед. А Борисов не е идеен борец. Борисов е опитен политически технолог, който преминава през теснините на новата българска политика. ГЕРБ може да бъде разрушена много бързо – с компромати срещу ръководството, със серия целенасочени взривове в ръководството, чрез активиране на спящи клетки, там има хора, които са готови да изпълнят заповеди и изведнъж да започнат да се държат странно. ГЕРБ може да бъде принудена да действа под натиск и Борисов много добре разбира това.
А има ли вътрешна конкуренция в партията между Борисов и Цветанов, както се говори?
Аз не вярвам в това. Има български конспиролози, които измислиха този сюжет. Аз не мога да знам по този въпрос нищо и, честно казано, дори не ми е интересно. Може ли да се направи контра срещу Бойко Борисов? Ами сигурно може. И какво?
ГЕРБ без Бойко Борисов не може да съществува, това е лидерска партия. Ще изчезне напълно, както НДСВ.
ГЕРБ без Бойко Борисов не може да съществува, да. ГЕРБ може да бъде поделена на три-четири различни формации, всяка от които ще се стреми към нулата напълно самостоятелно. Това е лидерско политическо образувание, което разглежда себе си като най-важната част на държавата. Наскоро истината я разкри един не последен в йерархията гербаджия, който каза: „Ние не можем да бъдем в опозиция, на нас това не ни е дадено”. Кое е това, което не може да бъде в опозиция? Само държавата не може да бъде в опозиция. Партията се познава по това, че може да бъде в опозиция поне за известно време. Така че ГЕРБ може наистина да бъде разрушена с целенасочени действия.
В парламентарната група на БСП в момента няма един нормален лекар, един специалист по национална сигурност освен някакви ръгби играчи, международникът е Вигенин и пр. Липсват сериозни юристи. Какво прави тази жена, председателката? Кой върши работата в тази парламентарна група? С кои хора Корнелия ще събаря ГЕРБ, с ръгби разбирачите ли?
Вие искате да ги уморите. Вигенин е толкова международник, колкото Нинова е балерина. Но, първо, интелектуалните градуси на ГЕРБ и БСП не са чак толкова различни и, второ, по-важно – Вие защо смятате, че парламентът трябва да е витрината на българските достойнства, интелект и харизма? Тъкмо напротив, парламентът е свързващото звено между българската политика и българския шоубизнес, това е естественото място на вдъхновения български народен трибун Слави Трифонов – забелязахте ли главозамайващата му идея за политически кастинг? Просто кабелите на реалната власт в България не минават под парламента, те са на друго място.
Корнелия е човекът, който ще сглобява ударната сила срещу ГЕРБ, ще прави нещо. В същото това време вкарва хора в парламента, които са непотребни. И не стават за чеп за зеле.
Наистина не стават, но ако са си платили? Депутатските места имат цена. Те се купуват и продават. С изключение на малка група депутати в парламента, които са т.нар. „бял кокал”, те получават мястото си по наследство. Парламентът е немислим без някои хора. Нинова прекрати тази практика, но само донякъде.
Аз не мисля, че депутатът Иво Христов си е платил. Примерно.
Иво Христов не е. Той е от тези, които безплатно получиха място. Но кампанията му преди изборите не беше евтина. Също така Елена Йончева, разбира се, не е плащала. Нито пък Тома Томов е давал някакви пари. Но това са т.нар. „нови лица” и това просто не е БСП. „Ново лице” – това е много високо надпартийно звание. И на Иво Христов не беше ли първата му работа след изборите да обясни, че няма нищо общо с БСП? И изобщо – подредбата на една парламентарна група до голяма степен е и стихиен процес, нямащ почти нищо общо с разума.
Ако тези хора не са БСП, то кой е БСП в тази парламентарна група? Вигенин ли?
Корнелия Нинова е БСП, а другите са обкръжение, което я украсява. И не й противоречат. А Вигенин е довереното лице на Държавния департамент и с него шега не бива. Вигенин спокойно можете да го видите някога и премиер-министър. Аз разбирам, че Вие тогава много ще се смеете. Но можете би е време да се примирите с унизително мерзката ни и убога политическа действителност. Това е, което имаме. За външен министър имахме Вигенин. Вижте, след Желю Желев президент и Филип Димитров – премиер, в България може всичко. Забравихте ли Стоян Ганев в ООН?
Просто един философ беше Желев, какво толкова? За времето, силно идеологизирано тогава, сякаш беше подходящ.
Той е мой колега от философията. И ние всеки път когато го наричахме философ, се усмихвахме. Това е великата освободителна мисия на Корнелия Нинова. След Корнелия всеки може да управлява тази партия. Аз подозирам, че председател на БСП може да бъде и не член на БСП. Ей така. И защо не?
Не виждам кой може да смени Корнелия. По върховете няма никой. Единствено Румен Овчаров може да я смени на поста и да не изглежда смешно.
Нека това да не Ви бъде грижа. Може да бъде сменена от всеки друг около нея. Правилният въпрос е КАК може да бъде сменена. Иначе всеки може да я смени. Румен Овчаров може, но не иска. Има хора, които ще внимават да не станат председатели.
Румен Овчаров е умен и може да заеме този пост адекватно и да се получи нещо. За съжаление непрекъснато му завеждат дела.
Той не иска. Но има достатъчно хора, които са готови. Нима един Жаблянов не може да я смени?
Ооо! Читателите няма да могат да усетят интонацията Ви, а тя в случая е важна. Ще помислят, че говорите сериозно, и няма да схванат, че силно иронизирате.
Тоест „Позитано” е пълно с хора, които са готови да станат председатели, като махнете тези, които не биха разрешили да ги изберат за такива. Но не бива да се занимаваме с кадрови въпроси. Трябва да гледаме далечните перспективи.
Хората, които са в най-близкото обкръжение около Нинова, се оказват изключително непопулярни в областите, откъдето са избрани. Какъвто е Драго Стойнев. Това според Вас, що за стратегия е? Да избираш хора за депутати, които не могат да общуват с електората си по места, защото електоратът има непоносимост към тях и пише писмени оплаквания срещу тях.
Днешното състояние на БСП е резултат от десетилетно гниене. От няколко епохи една след друга. Трябва да бъдем справедливи към госпожа Нинова. След голямото объркване по времето на Виденов, след тежкия цинизъм по времето на Георги Първанов, след сладкия мързел по времето на Станишев, след безвремието на Михаил Миков, който иначе е добър човек, аз го харесвам, но той не пожела да свърши каквото и да било...
Какво трябва да се направи в БСП, за да се свести тази партия? Защото познавам хора, активисти и членове на БСП, които ми казват: „Трябва да се направи друга партия!”.
Тогава нека да я направят тази друга партия. Без да разрушават тази, нека да я направят друга отвътре. Да не позволяват на ръководството си да прави каквото си иска, без да ги пита. Значи в тази партия от много отдавна не е проведен нито един смислен, реален партиен конгрес. Нека да припомним какво значи това. Събират се социалистите на село плюс техните близки и започват да обсъждат проблематиката на държавата, на живота си и на цяла България в бъдещето. В резултат на което решават да предложат нещо на бъдещия конгрес, избират свои делегати, формулират своите предложения за ръководни дела и правят конгрес. Нито един конгрес на БСП през последните десетилетия не е бил предхождан от отчетно-изборна кампания, която представлява местната активност на политическото тяло на партията. Така наречените конгреси на БСП са всъщност сбирки и заседания на разширения състав на Висшия съвет. Тъй като несменяемите делегати са всъщност продължение на Висшия съвет. Те не са представители на тялото на партията в ръководството, а са ръководството на партията, вторият ешелон на ръководството. На всеки конгрес, който трябва да се прави в разумен срок, през четири години, трябва да има отчетно-изборна кампания, в която да се чува мнението на хората. Ще дойдат чудесни хора. Аз обикалям страната по различни поводи и срещам едни прекрасни хора, енергични, млади, с държавнотворно мислене, с идеи за управление, хора, готови да носят отговорност за партия. Така че стига сме ругали народа си! Аз предполагам, че Иво Христов се е шегувал, когато обяви 80-процентов дебилитет. Напротив, аз пък виждам хора, зрели за политическа отговорност. Но тъй като те са опасни за „Позитано”, техният ход натам е затворен. Вертикалните лифтове на „Позитано” не работят. Площадките в билдинга са затрупани с чували с пясък и са сложени картечници, които да пазят подстъпите. Няма вертикална мобилност в БСП. Което означава, че когато говорим за БСП, говорим за една широко разлята политическа маса по места и аз я виждам – това са живи чудесни хора, и за един малък елит, който се е окопал на върха, който живее добре. Просто на тях им е хубаво. Още повече, когато им обещаха добрите чичовци да ги вкарат във властта през задното отверстие. Е, как да не се радва Корнелия Нинова и как да не обещава на всички всичко. И паницата на Бузлуджа, и телевизия, как не са се сетили да изстрелят и изкуствен спътник. Тоест БСП са две неща. Едното е широка разлята човешка маса, а част от тях отидоха в ГЕРБ от отчаяние, защото аз няма да забравя как Станишев ги гонеше от партията. Усещайки, че някой не е „бял кокал”, той нямаше място на „Позитано”. И тези хора в никакъв случай не се превърнаха в най-лошата част на ГЕРБ. Едни от най-достойните социалисти като опит, като идеи, като управление, като култура, като енергия отидоха в ГЕРБ. И Борисов ги прие. Той внимава да не ги обижда. В България има много хора, които биха могли да напълнят социалистическата партия и да упражняват власт, но никой не ги пуска в ръководството. Това е вътрешнопартиен въпрос.
Докато не се реши този въпрос, новото време в България няма да дойде. Или ще дойде – и ще измести завинаги и БСП, и ГЕРБ, които ще си отидат като всички седесета досега, вкопчени едни в други, решавайки отчаяно своя смешен главен въпрос: кой все пак е А отборът и кой – Б отборът, кой има право на по-голяма лъжица? Всъщност България вече е надрасла и партиите си, и президента си.