(откъс)

Скъпи читатели,
списание a-specto публикува специално за вас с цел да бъдете по-добре информирани част от доклада на Атлантическия съвет и Центъра за международна сигурност „Брент Скаукрофт”, посветен на темата как Полша и НАТО трябва да се противопоставят на възраждащата се Русия. Автори на доклада са ген. сър Ричард Ширеф и Мачей Олекс-Шчитовски. Ген. сър Ричард Ширеф е бивш заместник върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа от 2011 до 2014 г. Наскоро публикува книгата „2017: Война с Русия”. Мачей Олекс-Шчитовски е независим бизнес консултант, специализиращ в областта на отбраната. През 2011-2012 г. той е специален икономически съветник на външния министър на Полша Радослав Сикорски. Докладът е оповестен през юли 2016 г. Списание a-specto препоръчва на читателите си да обърнат особено внимание на натиска, който се оказва върху Полша да увеличи бюджета си за отбрана, като умело се чертае несъществуващата заплаха от Русия. Докладът представлява описание на горещата руска потенциална агресия, в отговор на която се извеждат сериозни препоръки за превъоръжаване на Полша и позиционирането й в ролята на основен противник на Русия при евентуален конфликт в Балтийския регион. Сам по себе си докладът подсказва, че един бъдещ балтийски конфликт внимателно се обмисля. На фона на Грузия и Украйна Прибалтика остава за натовските (тоест американските) стратези „недалновидно спокойна зона”. По всичко изглежда, че напрежението в Балтийския регион сериозно се планира като част от кръга на горещи конфликтни зони, които трябва да заобикалят възраждаща се Русия. Целта е да се затормозява спокойният й растеж, а и да се създават благоприятни информационни поводи за демонизирането й. Това е т.нар. Стратегия на възпиране, която би могла да включва всякакви средства, както по време на Студената война.

От доклада става ясно, че Полша няма особено желание да се милитаризира, но че натискът върху нея е принудителен, включително и като икономическо изнудване за повишаване на военния й бюджет. Операциите, за които НАТО (тоест САЩ) се подготвят в Прибалтика и източната полоса, където влизат още България и Румъния, подсказват, че тези страни се планират за участие в ролята им на „проксита” за решаване на задачите на глобалния фактор. Внимателно прочетете!

Заплахата от Русия

Режимът на руския президент Владимир Путин не крие враждебността си към Запада и неговите основни институции – НАТО и Европейския съюз (ЕС). Западните ценности като демокрация, плурализъм, прозрачност, човешки права, свободи и върховенство на закона са противоположни на един клептократичен, авторитарен режим. Затова Кремъл гледаше с нескрита тревога както на скорошните „цветни революции” в съседни на Русия страни, така и на въстанията от Арабската пролет. От страх, че това очаква и Русия, Кремъл обвини Запада в подбуждане или дори във „въоръжаване” на тези въстания. Москва фактически обяви Запада за главния си враг, както изрично е заявено в ревизираната Стратегия за национална сигурност на Руската федерация, подписана миналата година от президента Владимир Путин. Стратегическата цел на Русия е да възстанови статута си на велика сила, което ще й позволи да доминира в това, което тя разглежда като нейна сфера на привилегирован интерес. Военната сила е ключово средство за осъществяването на тази амбиция. Трансатлантическите институции и цялата европейска архитектура на сигурността стоят на пътя на изпълнението на основната стратегическа цел на Русия, затова Москва е решена да ги подкопае. По този начин Русия стана най-сериозната геополитическа и военна заплаха за НАТО. Парадоксално Москва обвинява алианса в обкръжаване на Русия и подготовка за военна агресия срещу нея, въпреки че военният отпечатък на НАТО в районите, предмет на Основополагащия акт между НАТО и Русия, беше изключително скромен, особено в сравнение с военните активи, които Русия насочи към Европа. Кремъл демонстрира увлечението си към поемането на рискове, като постоянно търси и използва слабостите на Запада и така го държи извън равновесие. Москва е агресивно опортюнистична в налагането на интересите си, а характерният й начин на действие е да изземе инициативата и да постави Запада пред свършен факт, на който той няма желание или не може да се противопостави.

Модернизация и натрупване на военни сили

Русия провежда най-амбициозната програма за военна модернизация в новата си история и задели общ бюджет в размер на около 19,3 билиона рубли за превъоръжаване на въоръжените си сили до 2020 г. Приоритетите й са модернизацията на ядрените оръжия и внедряването на нови хардуерни и оръжейни системи във Въздушно-космическите сили, Военноморския флот и Сухопътните сили (в този ред). Заслужава да бъде отбелязана и способността на Русия да прилага уроците, научени от минали операции, като войната срещу Грузия през 2008 г. или по-пресните кампании в Украйна и Сирия. В резултат Русия постигна стабилен напредък в подобряването на командването и контрола, в областта на разузнаването, наблюдението и опознаването (РНО), в интегрирането на службите, в подобряването на свързаността и ефективността на различни части и формации при воденето на бойни действия и в подобряването на логистиката. Във военно отношение Русия със сигурност вече не е западаща сила от периода след края на Студената война с остарели или изчезващи способности.

Системи за възпиране на достъп/блокиране на зона (A2/AD) в натовския Североизток

Русия притежава множество оръжейни системи като многопластова система за ПВО, мобилна брегова охрана, крилати ракети с наземно и морско базиране, както и такива, изстрелвани от въздуха, и платформи за тактически балистични ракети, които й позволяват да прилага т.нар. подход за възпиране на достъп/блокиране на зона (A2/AD). С помощта на подобни системи в съчетание с нейните военноморски надводни и подводни сили, електронна и кибер война и други възможности Русия може да превърне зоните, попадащи в обсега на тези оръжия, в стратегически и оперативно изолирани „балони”. Елементът A2 (възпиране на достъп) е стратегически и решаващ проблем, защото означава, че в тези балони е много трудно да се проникне по суша, вода или въздух, за да бъдат доставени подкрепления. Частта AD (блокиране на зона) е оперативната страна на проблема, защото затруднява оперирането със силите, разположени вътре в такъв балон. Противопоставянето на A2/AD е съпътствано от висок риск за ескалация на конфликта, както и от значителна загуба на време и възможности. Балтийските страни, части от Полша и Финландия и големи площи в Балтийско море представляват една такава зона под заплаха от A2/AD благодарение на способностите на Русия в анклава Калининград и близо до руската граница с Естония и Латвия, както и в резултат на съюза на Русия с Беларус. Усъвършенстваните системи за ПВО на Русия С-300/С-400, които са дислоцирани в Калининград и близо до Санкт Петербург, и интеграцията на тези системи със съответстващите им системи за ПВО в Беларус представляват застъпваща се зона за водене на противовъздушен бой над балтийските страни и Източна Полша, способна да застраши повечето, ако не и всички самолети, прелитащи в тяхното въздушно пространство. Мобилността на системите означава, че е много трудно пусковите установки да бъдат атакувани и унищожени без наличието на сухопътни войски вътре в руската територия. Освен това Балтийският флот на Русия (разположен в Санкт Петербург и Калининград) е способен да затрудни, ако не и напълно да прекъсне морските комуникационни линии между балтийските страни или Полша и останалата част от НАТО. Руските балистични ракети с близък обсег на действие „Искандер” (SS-26 Stone), ако бъдат постоянно дислоцирани в Калининград, са способни да атакуват инфраструктурни цели, бази и съсредоточени войски в Полша, Литва и Южна Латвия. Заедно със същия вид системи, разположени по западните краища на Западния военен окръг, обсегът им се разширява до цели в Естония и останалата част на Латвия. Такива системи могат да унищожат възлови точки (пристанища, летища) и инфраструктура, необходими за посрещането, разстановката, напредването и интеграцията на съюзническите сили, разгърнати през Полша и в балтийските страни, и по този начин още повече да усложнят операциите на НАТО по бързо разгръщане. Като се вземат под внимание възможностите на крилатите й ракети, изстрелвани от въздуха и морето, Русия има капацитета сериозно да възпрепятства и значително да увеличи разходите за подсилването на Източна Полша и балтийските страни. Не на последно място в случай на конфликт руските Сухопътни сили, действащи от Калининград и Беларус, могат да се опитат да затворят така наречения Сувалски коридор – тесен сухопътен коридор между Полша и Литва. Въпреки че имат общо около 1000 км граница с Русия и Беларус, балтийските страни са свързани с останалата част от алианса посредством широк едва 65 километра „прозорец” между Калининград и Беларус, през който минават само два пътя и една железопътна линия от Полша към Литва. Овладяването на контрола над този коридор от страна на Русия би отрязало балтийските страни от останалата част от алианса и би превърнало изпращането на подкрепления по суша в изключително трудно начинание. В контекста на A2/ AD заслужава да се отбележи и че Русия би могла не само да отцепи балтийските страни в „балона”, който има въздушни, морски и сухопътни измерения, но би била способна да се бори и за други сфери от ключово значение за военните операции – в електромагнитния спектър, кибер пространството и дори в открития Космос (чрез използване на противосателитни възможности). В по-далечен план Русия би могла да използва възможностите си, за да прекъсне притока на подкрепления от САЩ към Европа, като атакува коридора Гренландия–Исландия– Великобритания, където способностите на НАТО намаляха през годините.

Ядреното измерение

Москва продължава да инвестира много в ядреното си оръжие. Дългосрочните планове за модернизиране на ядрената й триада (стратегическите ядрени сили, включващи наземните балистични ракети, бомбардировачите с ядрено оръжие и изстрелваните от подводници балистични ракети, бел.пр.) са в разгара си. През 2015 г. на въоръжение влязоха шест полка междуконтинентални балистични ракети РС-24 „Ярс” (SS-27), а делът на модерното въоръжение в състава на Ракетните войски със стратегическо предназначение достигна 51%. Ядрената триада беше допълнително подсилена от модернизирането на два стратегически бомбардировача Ту-160, три Ту-95МС и пет Ту-22М3, а флотът от атомни подводници, въоръжени с балистични ракети, постигна степен на модернизация от 56%. Като цяло руската ядрена триада вече е 55% модернизирана.

Стратегия и позиции на НАТО

След смъртта на Съветския съюз съюзниците приеха, че Русия е заинтересована от сътрудничество с НАТО, и потърсиха диалог с нея. Въпреки напредъка, постигнат от 2014 г. насам, на алианса му липсват съгласувана стратегия и възпиращи и отбранителни способности, за да се справи с възраждащата се Русия.

Стратегия

Стратегията на НАТО спрямо Русия се нуждае от преработване. Алиансът се завръща към двупосочния подход на възпиране и диалог от времето на Студената война. (Сайтът на НАТО обяснява: „Докладът на Съвета за бъдещите задачи на алианса от 1967 г., известен още като доклада „Армел”, е основополагащ документ в историята на НАТО. Той въвежда понятието за възпиране и диалог, като по този начин подготвя почвата за по-кооперативния подход на НАТО спрямо въпросите на сигурността, който се появи през 1991 г.”.) При съвременните условия обаче възпирането и диалогът трябва да бъдат преоформени.

През 60-те години на миналия век най-голямата заплаха пред НАТО беше Съветският съюз да прегази целия европейски континент. Най-голямата заплаха за НАТО днес е евентуалната грешна преценка на Русия, че би могла да надхитри алианса, като създаде бърз свършен факт вътре в границите на НАТО, който би избегнал задействането на съответния отговор по силата на Член V или би направил такъв отговор неефективен. Такава грешна преценка би се основавала на допускането от страна на Русия, че тя има значително предимство във време пред НАТО и че може да повлияе на съюзниците чрез сплашване, несигурност и дезинформация, така че те да не ескалират ограничения конфликт в обширен. Фокусът на НАТО трябва да бъде върху възпирането чрез отказване – военната цел на Русия вече не е да превземе целия континент, така че днешният подход на защита в дълбочина/възпиране чрез наказание трябва да бъде коригиран. Възпирането чрез отказване е и по-приложимо сега, отколкото беше през Студената война, защото военните цели на Русия са по-ограничени в сравнение с онзи период. Има страхове, че подсилването на възпирането ще увеличи вероятността от ескалация, но историята показва друго: слабостта окуражава Русия, а силата я възпира.

Стратегическо предвиждане

Притеснително е, че алиансът често изглежда изненадан от действията на Русия, от нашествието й през 2008 г. в Грузия до текущата й роля в украинската криза. Това се дължи отчасти на трудностите при тълкуването на непосредствените намерения и планове на кремълския режим. Логиката на Москва обаче е, че когато й се удаде шансът да придвижи интересите си, тя ще използва възможността да изпълни плановете си без колебание. Изместването на приоритетите на алианса от опита да бъде разбрана Русия увеличава опасността от погрешна преценка. Броят на рускоговорящите аналитици в западната разузнавателна общност подсказва, че не са отделени достатъчно ресурси за събиране и анализ на разузнавателна информация с цел напълно да бъдат разбрани стратегическото мислене и намерения на Русия.

Кухите възпиращи и отбранителни способности на НАТО

Към момента отбранителните способности на НАТО не са достатъчно силни, за да възпират Русия. Отчасти това се дължи на факта, че процесът на вземане на решения в алианса винаги ще бъде по-бавен от този в Русия. На НАТО й липсват и съгласувани нива на възпиране. Организацията сама си върза ръцете, като декларира, че няма да използва всички инструменти в свое разположение, като например ще се въздържа от използване на офанзивни кибер операции. Преобладаващото схващане, че Европа не е застрашена от война, доведе до загуба на възможности за бойни операции от висок клас – ядрени и конвенционални. Скорошните операции на НАТО в Афганистан и Либия, където въздушното превъзходство на алианса беше даденост, доведоха до намалени способности, въздушната мощ на организацията атрофира в сравнение с тази на Русия. В инвентара на НАТО остават само ограничен брой системи за противовъздушна отбрана. Дейността на алианса е спъвана и от критичен недостиг на самолети за стратегически и тактически въздушен транспорт, презареждане с гориво във въздуха, РНО, морско патрулиране, електронна война, потискане на вражеската противовъздушна отбрана и противоподводни бойни мисии. Особено значим е спадът в съюзните Сухопътни сили. Бойните сили с достатъчна огнева мощ бяха заменени от лековъоръжени единици, които са по-приспособени за експедиционни реакции на кризи и операции за борба с бунтовници. НАТО разполага с ограничени възможности да води битка с комбинирано въоръжение на ниво бригада, да не говорим за ниво дивизия или корпус. Военноморските усилия на НАТО са пренасочени към южния фланг, а всички командвания, отговорни за северната част на НАТО, са премахнати. Военноморският компонент на НАТО редовно е с непълен личен състав и не разполага със способностите, необходими за противопоставяне на А2/AD стратегията на Русия. Ядреното възпиране на алианса също страда от дефицит на способности. Възможностите на НАТО да отговори на евентуалното използване на ядрени оръжия от страна на Русия се изчерпват с гравитационни (неуправляеми, бел.пр.) бомби B-61, пускани от все по-застаряващи самолети с двойно предназначение (СДП) (за конвенционални и ядрени мисии, бел.пр.), и стратегически ядрени ракети. Като се има предвид, че СДП не биха могли да проникнат в А2/AD зона, единственият вариант пред НАТО за отговор на ограничен ядрен „деескалиращ удар” от страна на Русия би бил използването на стратегическите ядрени сили. На този подход му липсва необходимата правдоподобност, за да служи като спирачка за ядреното изнудване от страна на Русия. В допълнение към това способността за ядрено възпиране е подкопана от някои европейски нации, които настояват за пълното изтегляне на американските тактически ядрени оръжия от Европа. Членовете на НАТО не харчат достатъчно за отбрана, за да възстановят набора от възможности, необходими за възпирането на възраждащата се и агресивна Русия. Ученията на НАТО са насочени повече към успокояването на нервни съюзници, отколкото към възпирането на потенциални противници. В Европа не се забелязва психологическа готовност за водене на война, колкото и малка да е вероятността за това.

Позициите на НАТО на североизток (в Полша и балтийските страни)

Взети заедно, силите на горепосочените държави и тези на съюзниците в Североизтока понастоящем значително отстъпват като численост и огнева мощ на силите на Русия в Западния военен окръг. Районът няма стратегическа и оперативна дълбочина, което прави невъзможно отстъпването на територии за печелене на време. Русия може да предприеме ограничено нахлуване, създаващо бърз свършен факт в балтийските страни и съответно директно заплашващо Полша, със силите си, които вече са разположени в близост до границата с тези страни и с изключително ограничено ранно предупреждение. Това се превръща в още по-голям проблем по време на учения, когато истинските намерения (операция или учение) са неизвестни. Без силна и адекватно позиционирана изнесена конвенционална сила организацията НАТО понастоящем не е готова да предотврати или да се противопостави на такова нахлуване. Конвенционалната военна позиция на НАТО в Полша и Прибалтика трябва да бъде способна да убеди Русия, че е в състояние да забави и парира нахлуващата сила, като й нанесе неприемливи щети. От тази натовска войска не се изисква да спечели войната, но тя трябва да може да се бие редом със силите на местните държави, за да спечели на НАТО повече време за изпращане на подкрепления. Присъствието на НАТО в района понастоящем не е достатъчно голямо, за да постигне това.

Последици за Полша

Като се има предвид характерът на заплахата и във връзка с необходимостта НАТО да изгради надеждна система за възпиране в района, налице е спешна нужда от усилване на отбранителния капацитет на Полша с оглед да бъде намалено изкушението за Русия да извърши изненадваща атака. На първо място това изисква способност за защита срещу асиметрични интервенции в Прибалтика или от Калининград. Както и способност за възпиране на широкоспектърно изненадващо конвенционално нападение. Необходимите ходове са две категории – незабавни действия и дългосрочни мерки.

Незабавни действия

Има нужда от политически декларации и действия, както и от бързото извършване на конкретни военни приготовления.

Политически декларации

Полша трябва да направи ясни политически декларации по отношение на поведението си в случай на руски нашествия и за набелязване на цели вътре в Русия. Например:

  • Необходимо е заявление, че Полша незабавно и едностранно ще се притече на помощ на прибалтийските страни (и Румъния), ако те бъдат нападнати по какъвто и да е начин, в очакване на решение на НАТО по силата на Член V. Тя трябва да изиска аналогични декларации за себе си, Прибалтика и Румъния от страна на САЩ, Великобритания и др. съюзници. nПолша трябва да каже, че няма да се поддаде на ядрен шантаж и че в отговор на руската доктрина за ядрена „деескалация” си запазва правото да атакува руски цели с конвенционални средства включително в Калининград. Полша трябва да се стреми да се включи в схемата за тактически ядрен потенциал в рамките на НАТО, като позволи самолетите й F-16 да носят тактически ядрени оръжия и боеприпаси.
  • Полша трябва да декларира, че си запазва правото да контраатакува дълбоко на руска територия, ако Русия някога я нападне, особено с изстрелваните от въздуха крилати ракети с далечен обсег на действие JASSM, които ще получи от САЩ по-късно тази година. Това се отнася и до крайбрежните ракети Naval Strike Missile (NSM), с които разполага (способни да поразяват кораби и цели на брега), заедно с Управляемите ракетни системи за залпов огън (УРСЗО), с които планира да се сдобие.
  • Полша трябва да публикува списък с потенциални цели, например в Калининградска област. Калининград е на по-малко от 30 км от Полша, а стратегическият радар „Пионерски” е отдалечен на около 60 км.

Полша трябва да обяви, че си запазва правото да предприеме офанзивни кибер операции (при това не непременно в отговор само на кибер атаки). Властите могат да предложат и потенциални цели, сред които могат да са московското метро, енергийната мрежа на Санкт Петербург и руските държавни медии като RT.

  • Полша трябва да декларира, че ако бъде атакувана, си запазва правото да изпрати Силите за специални операции на руска територия като Калининград, за да помогнат в унищожаването на цели с особена стойност, напр. „Панцир” и други ракетни батареи, които могат да бъдат трудни за изваждане от строя с методи като заглушаване.

Полша трябва да демонстрира способност независимо да насочва оръжия. Трябва да покаже и способност да придвижва сили в Прибалтика и в Румъния, като демонстрира съвместни действия с американски и други съюзнически части.

Политически действия

Полша трябва по-активно да се изказва в ЕС по въпросите на отбраната и сигурността.

  • Полша трябва да се противопостави твърдо на всеки план, предвиждащ създаването на военна сила на ЕС. Не може да бъде допуснато каквото и да е отслабване на НАТО, особено в този политически момент при предполагаемото напускане на ЕС от страна на Великобритания.
  • Полското правителство трябва да намери стимули за гражданите си да остават в страната, вместо да емигрират. Това има важни последици за отбраната.

Военни приготовления

Хората, вземащи решенията в Полша, като шефа на Бюрото за национална сигурност (BBN) Павел Солох, подчертаха необходимостта от повторно разширяване на Въоръжените сили до 150 000 души (от сегашните 100 000). Редовните сили трябва да бъдат структурирани и екипирани за бой. Полша трябва да подобри общото командване и контрол, както и да осъществи редица спешни придобивки, за да подсили способностите си за стратегическо възпиране и тактическата си подготовка.

  • Полша трябва да придвижи експедитивно поръчките и да не извършва тези придобивки с темпото на своя План за техническо модернизиране (ПТМ). Обнародваният през 2012 г. ПТМ е десетгодишна пътна карта на стойност 34 милиарда долара за преоборудване на Въоръжените сили. В момента ПТМ се разширява. За 20-те години на този век могат да се добавят около 26 милиарда долара.
  • Много от спешните промени са сравнително евтини за осъществяване. Сумарната цена на тези изисквания не изглежда твърде обременяваща (тазгодишните бюджетни разходи по ПТМ са в размер на 2,5 милиарда долара).

Спешни стратегически мерки

Основното стратегическо възпиращо оръжие на Полша са американските крилати ракети Joint Air-toSurface Standoff Missile (JASSM), с които е предвидено да бъдат въоръжени 48-те полски самолета F-16. Полша е поръчала само 40 ракети от модела AGM-158A (това са ракети JASSM с максимален обсег 370 км), а доставката им ще започне в края на 2016 г. В ход е извършването на последваща поръчка за още 28 ракети. nПолша обмисля поръчването на крилата ракета JASSM с разширен обсег на действие (900 км). Ако направи поръчка, тя ще бъде първият съюзник на САЩ, който ще използва модела с разширен обсег на действие. Полша трябва да ускори тази доставка.

  • Полша трябва да обърне внимание на способността си за самостоятелно прицелване на ключови оръжия, ракети JASSM и други. Първоначално ракетите JASSM ще бъдат насочвани с помощта на италиански сателити. Догодина Полша ще има по-добър достъп до наземни станции за връзка със сателити, а по-нататък ще може да използва и петте безпилотни летателни апарата (БЛА или дронове) на НАТО „Глобал Хок” („Глобален ястреб”, бел.пр.), разположени в Сицилия.
  • Полша трябва да се обучава за предислоциране на самолети F-16 на временни, произволни летища и пътища в страната, в Прибалтика и Румъния.
  • Едно предизвикателство, свързано с тази задача, е повишаването на боеготовността на самолетите, тъй като докладите сочат, че само 50% от тях са на разположение в даден момент. За това отчасти е отговорна Полша както чрез ресурсите си за ремонт и поддръжка (РП), така и защото нивото на обучение на пилотите постоянно се мени (в експлоатация се въвеждат тренировъчният самолет Leonardo M-346, летателни симулатори и т.н.).
  • Въпреки това американският производител на F-16, „Локхийд Мартин”, трябва да удвои ресурсите за поддръжка, необходими за полските военновъздушни сили. Kрайбрежните ракети Naval Strike Missile (NSM), изстрелвани от две батареи брегови мобилни установки, служат основно за пресичане на корабоплаването, но могат да имат и стратегическо предназначение. Със 185-километровия си обсег на действие, ако бъдат правилно насочени, те могат да унищожават и цели на брега, да речем, в Калининград.
  • Полша трябва бързо да повиши обхвата на насочващите си радари за по-големи разстояния.
  • Трябва да поръча повече от тези ракети NSM и установките за тях. Двете й батареи струват общо 132 милиона долара. Наскоро беше съобщено, че допълнителните ракети ще струват малко над 2 милиона долара бройката.

Управляемите ракетни системи за залпов огън (УРСЗО) също предлагат възпиращ, както и тактически потенциал. Полша вече две години обмисля покупката на три УРСЗО батальона (вероятно с по 18 установки всеки) и са необходими спешни решения.

  • Полското правителство трябва да разглежда като приоритетни всички мобилни артилерийски ракетни системи, които могат да бъдат разгърнати бързо.
  • Обмисля се производствен модел, при който правителствената военнопромишлена холдингова компания на Полша PGZ ще бъде водещ доставчик, а полски частни фирми и американски доставчици ще са подизпълнители.

Под ръководството на PGZ в Полша ще се произвеждат и сглобяват модулът за зареждане и изстрелване, повечето ракетни компоненти, системата за контрол на огъня и шаситата на превозните средства. Ако бъдат необходими бързи решения, Полша може да достави ракетни системи на Румъния, България и др. Пакетът от 7 установки, 360 ракети и 60 балистични ракети MGM-140 ATACM (които могат да бъдат изстрелвани от същата система, бел.ред.) заедно с превозните средства и системите за контрол на огъня струва 460 милиона долара. На последно място придобиването на стратегически кибер потенциал, както отбранителен, така и офанзивен, е много евтино. Същото се отнася и до способностите за информационна война.

  • Полша трябва да сключи договори с цивилни фирми и армии от страните – членки на НАТО, за развиване на кибер потенциала си и обучение на полски кибер войски, в допълнение към вече провежданите мерки.
  • Полша трябва да развие способности за водене на информационна война с използване на социалните медии и други канали, за да се противопостави на активната пропагандна кампания на Русия.

Други спешни придобивки

Пресният опит от Украйна показва, че има редица области, в които Полша има нужда от спешни придобивки.

  • Бойните действия в Донбас показаха, че Полша се нуждае от повече противотанкови управляеми ракети (ПТУР) с тандемна бойна глава, способни да пробиват реактивна броня, както и от противовъздушни (включително противохеликоптерни) ракети и от такива за борба с дронове. Броят на установките и ракетите, с които Полша разполага и предвижда да закупи, не е достатъчен.
  • Полша трябва да се стреми да ускори лицензираното производство на 1000-та ПТУР „Спайк”, поръчани на завода на PGZ „Меско” със срок на доставка 2017-2020 г. В момента страната разполага с 2675 ракети и 254 установки.
  • Някои от 670-те й колесни бойни машини на пехотата (БМП) „Росомак” могат да транспортират войскови части, въоръжени със „Спайк”. Поръчани са и още 307 „Росомак”. При необходимост Полша трябва да поръча конкурентни ПТУР системи с цел по-бърза доставка.

Нужни са и повече преносими зенитноракетни комплекси (ПЗРК – ракети, изстрелвани от рамото на войника) за близка отбрана от вертолети, самолети и дронове.

  • Полша трябва незабавно да поръча адекватно количество от новите полски ракети „Пьорун”, които да допълнят сегашните около 2000 полски ракети „Гром” (с около 400 установки за изстрелване).
  • Поръчките на ракети могат да бъдат извършени спешно чрез сключване на договор или лицензно производство в Полша или чужбина. Друга алтернатива са светкавичните поръчки на системи в чужбина. Сериозна необходимост е застаряващите щурмови вертолети Ми-24 (31 на брой) да бъдат заменени. Процесът на поръчка продължава вече над две години и трябва да бъде ускорен.
  • Договорът е за 32 вертолета и трябва да бъде увеличен до около 50-60. Ако придаването на спешност на тази поръчка означава намаляване на амбициите за максимално местно производство, биха могли да бъдат договорени други компенсации за полската промишленост.

Полша трябва да ускори и програмите си за безпилотни летателни апарати (БЛА) за разузнаване и целеуказване. Въпреки че някои от програмите за дронове изглеждат в напреднала фаза, предвидените количества дронове могат да са твърде малко.

Спешни поръчки: методи

Вътрешните правила и консервативната култура на Министерството на националната отбрана възпрепятстват вземането на решения. Затова Полша трябва да възлага на външни изпълнители управлението на процеса на поръчка на особено необходимите придобивки. Той включва уреждането на сложни договорни споразумения и на финансиране с доставчиците – област на познания, която най-много липсва сред полските длъжностни лица. Всички възражения на Европейската комисия срещу директните покупки (т.е. онези покупки, които избягват продължителните и неконфиденциални търгове на общоевропейско ниво) трябва да бъдат отхвърлени чрез позоваване на Член 346 от Договора за ЕС. Този член дава на Полша пълен национален суверенитет над жизненоважни въпроси, свързани с отбраната.

Териториални сили

Териториалните сили потенциално са много полезно допълнение към полската стратегия за възпиране. Първоначално се предвижда създаването на сили, състоящи се от 17 бригади с обща численост 35 000 души. Полша разполага с над 400 000 души в различни паравоенни организации. В крайна сметка териториалните сили могат да бъдат разширени до 75-90 000, когато парите го позволят. Според полския Национален център за стратегическа наука в момента се обсъждат три оперативни модела.

  • Първият предвижда леки пехотни бригади, организирани на база 16-те провинции в страната. Шестте или осемте най-големи града също биха могли да образуват по една част. Базиращите се донякъде на шведския модел бригади ще са натоварени със задачи като независимо разузнаване, забавяне на противниковите действия и съпротива зад фронтовата линия. Те могат да са оборудвани и структурирани като пехота.
  • Вторият вариант е по-близък до системата на американската Национална гвардия: напълно механизирани сили, способни да подсилват редовни части. Оборудването в този случай първоначално би включвало излишни или остарели бронирани сили и артилерия от съветската епоха като Т-72 и производните му основни бойни танкове (Полша има около 580, 360 от които са в експлоатация), верижни бойни машини на пехотата BWP (Полша има около 1300, от които около 800 са годни за употреба) и 122-милиметровата самоходна верижна артилерийска гаубица „Гвоздика”.
  • Третият вариант е за сили от типа на милиция, лековъоръжени части, които от самото начало биха възприели партизанска роля по подобие на планираните от Естония милиции.

Първата опция има най-широка подкрепа сред експертите. Тя е оптимална от гледна точка на ниската си цена и бързината на прилагане. Предлага най-много по отношение на ефективността, защото леката пехота може да бъде разгръщана срещу хибридни нахлувания (като тези на „вежливите хора”), както и за допълване на редовни части в случай на пълномащабно проникване. Полша трябва бързо да започне набирането на териториални сили по модела на леката пехота, но при спазването на някои важни условия.

  • Трябва да бъде изградена мрежа от всесезонни укрития със запаси от храна, гориво, оръжия и боеприпаси, медицински комплекти и комуникационно оборудване. За тази цел следва да бъдат предпочитани гори и други труднодостъпни терени. Гористите райони преобладават на север и изток близо до Калининград, Сувалския коридор и Беларус. Тази голяма и гъста мрежа от укрития би улеснила разгръщането на съпротивителните части.
  • Доколкото елементите на териториалните сили биха възприели тормозеща партизанска роля, този оперативен модел е близо до използвания от естонската милиция, базиращ се на традицията на Горските братя от 40-те и 50-те години на XX век. (Терминът се отнася до антикомунистическите партизански движения в балтийските страни, които се противопоставят на съветската власт.)

За да ускори формирането на териториалните сили, Полша трябва да търси съдействие от съюзниците в НАТО по отношение на лекопехотните и „нередовните” техники и в ролята им съветници за това как новите части и редовните сили да работят заедно. Ще има необходимост от нови бързи придобивки – лично оръжие, минохвъргачки, ПЗРК, ПТУР, леки безпилотни самолети плюс комуникационно и друго оборудване. Могат да бъдат използвани и някои налични материали като значителните резерви (90 000 бр.) от РПГ-76 в ролята на оръжие за борба с бронирана техника.

Планът за техническо модернизиране

Властите декларираха, че ще ревизират Плана за техническо модернизиране (ПТМ). Както заяви по-рано тази година заместник-министърът на националната отбрана Томаш Шатковски: „Програмите за придобиване на потенциал изглеждат като несвързана колекция от плановете на съответните им агенции. Министерството на националната отбрана трябва да има подразделение, способно да предоставя аналитични съвети, подобно на Офиса за нетни оценки на Пентагона и Офиса за оценка на разходите и програмите”.

Реформи в извършването на поръчки

Заедно с тази оценка страната трябва да предприеме драстична ревизия на методите за осъществяване на поръчки. Въпреки че някои покупки бяха успешно финализирани, голяма част от ПТМ затъна тежко от приемането й преди 42 месеца. Необходими са системни промени, за да се придвижи полският процес на извършване на поръчки в посока на по-голяма ефикасност. (...) Ключов оперативен план, който изисква спешни действия, е този за стратегическата противоракетна отбрана. Повече от три години след започването му няма и следа от решение на проблема. Друга дълго забавена програма цели подмяната на верижните бойни машини на пехотата BWP с универсална верижна платформа. Тя ще осигури БМП и поддържащи превозни средства (леки 35-тонни танкове със 120-милиметрово оръдие). Последните ще заменят танковете Т-72 и производните им и ще бъдат способни да се сражават паралелно с 247-те танка „Леопард 2” на Полша. Максималният брой машини, които полското правителство би искало да поръча, е около 1000. Друга важна програма цели да достави три подводници. Разговорите с потенциални доставчици започнаха през 2008 г. Лъкатушещите мнения по ключови аспекти породиха забавяния и няма изгледи за постигане на решение. (...) Допълнителни пречки поражда политическото изискване полските фирми да извличат полза от различните форми на сътрудничество с чуждестранните доставчици: компенсации, съвместно производство в страната, трансфер на технологии и т.н. Министерството е поставено в затрудненото положение да се съобразява с промишлените измерения и (както е видно от програмата за подводници) не може да оцени дългосрочните разходи и ползи за армията и за полската икономика от алтернативните бизнес решения, предвиждащи участието на местната индустрия. Самата полска държавна отбранителна фирма PGZ трябва да натрупа познания в много измерения на правенето на бизнес с глобални отбранителни корпорации. Персоналът и познанията, необходими за един модерен процес на извършване на поръчки в Полша, трябва да дойдат от частни, цивилни обекти, способни да наемат и плащат на служители според пазарните стандарти.

Превод със съкращения Свилен Георгиев