За японския министър-председател Шиндзо Абе 2016 година е специална. В ролята си на ротационен председател на Срещата на върха на Г-7 той си поставя за цел да представи в най-добра светлина глобалното лидерство на Япония. Увлечението на министър-председателя по дипломацията е добре известно и щедро подхранвано от неговата „доктрина Абе“. С нея той лансира една амбициозна многовекторна външна политика, която го превръща в най-често пътуващия японски лидер в историята. Само за три години Абе е посетил повече от 63 държави и е провел над 400 срещи на високо равнище.

Но председателството на Г-7 няма да предостави възможност на Абе да постигне успех по наследения въпрос, който изглежда най-силно го интересува, а именно сближаването между Русия и Япония . Това помрачава всички останали аспекти на външнополитическата енергичност на министър-председателя. Русия има отдавнашен териториален спор с Япония за Курилските острови и двете държави нямат официално подписан мирен договор след края на Втората световна война – обстоятелство, което Абе би искал да коригира след повече от седемдесет години. Русия обаче се намира също така в конфликт със Запада заради Украйна (което става причина за безцеремонното й изгонване от Г-8) и Сирия. В този контекст сближаването с Русия се превръща в една все по-противоречива идея за един иначе лоялен съюзник на Съединените щати, какъвто е Япония. При все това, въпреки опасенията във Вашингтон, ентусиазмът на Токио да се опита да преговаря за сключване на мирен договор с Москва не е нищо ново. Всъщност той съживява взаимодействието на високо равнище между двете държави през последните месеци.

Абе вижда благоприятната възможност да бъде единственият лидер на Г-7, който е в състояние да поддържа дружески отношения с Путин. И действително Абе на практика разполага с пълната свобода да „режисира“ как ще протече Срещата на върха, тъй като неговото председателство на Г-7 му предоставя значителни пълномощия що се отнася до членството и определянето на дневния ред. Но все пак с оглед на състоянието на международните отношения не изглежда особено вероятно Путин да бъде поканен на Срещата на върха на Г-7. Това обаче не намалява амбициите на Абе да извади Путин от изолацията и да го върне в Г-7. Абе е обявил провеждането на „неофициална“ среща с Путин през наближаващия месец май в Сочи. Начинът на представяне на това събитие, символиката и подбирането на подходящия момент са показателни. Абе ще разговаря с Путин малко преди Срещата на върха на Г-7 на идиличния остров Кашико, която вероятно ще бъде последвана веднага от реципрочна визита на Путин в Токио заради силното желание на Абе да послужи като мост за завръщането на Русия в международната общност .

Ангажирането с Кремъл обаче е по-лесно на думи, отколкото на дела. Защото то има потенциала непреднамерено да възпрепятства солидарността на Япония с останалите членове на Г-7 и особено със Съединените щати, докато работи в полза на Русия. Затова ефективната комуникация както с Вашингтон, така и с Москва ще е от особено значение. Ако Абе успее да постигне това, той не само ще подпомогне утвърждаването на Япония като глобална сила, но може и да ограничи задълбочаването на враждебните отношения между Запада и Русия, които не друг, а руският министър-председател Дмитрий Медведев определя като нова Студена война. За целта Абе би следвало да съобрази привидно невъзможния за изпълнение балансиращ акт да покани Путин в Япония с притесненията на съюзниците относно опитите му за преговори с „руската мечка“ преди Срещата на върха на Г-7 през май.

От Япония с маслинова клонка

В исторически план Япония гледа на Русия като на ключа към своята морска стратегия. Двете държави изпитват здравословен респект една към друга, тъй като Япония е първата азиатска държава, победила европейска сила в Руско-Японската война в началото на ХХ век, а след това приключват Втората световна война като участници в противниковите лагери. Но за Абе Русия има повече лично, отколкото геостратегическо значение. Неговият баща Шинтаро Абе, който е външен министър през 80-те години на ХХ век, се радва на топли лични отношения със съветския генерален секретар Михаил Горбачов. Преждевременната смърт на Абе-старши през 1991 г. обаче прекъсва  неговите усилия за разведряване на отношенията с Москва. През 2013 г. Абе-младши разкрива пред руската държавна информационна агенция ТАСС, че постигането на руско-японско сближаване е било „предсмъртното желание“ на покойния му баща.

През април 2013 г. Абе става първият японски лидер, посетил Русия след последната визита на бившия министър председател Юничиро Коидзуми през 2003 г. По време на посещението си Абе изразява пред Путин своето своя ентусиазъм от сближаването. Той използва също така възможността да обсъди евентуална среща, на която биха могли официално да подновят двустранния диалог за решаване на териториалния спор за Курилските острови и в крайна сметка да подпишат мирен договор за приключване на Втората световна война. Новата фаза в руско-японските отношения възражда двустранното сътрудничество, включително и срещите между външните министри и министрите на отбраната на Русия и Япония („2+2“). Тя създава също така и персонална връзка между двамата лидери, която достига връхната си точка през 2014 г. с участието на Абе в церемонията по откриването на оспорваните Олимпийски игри в Сочи.

Макар че избухването на Украинската криза забавя очертаващото се разведряване между Япония и Русия, Абе вижда 2016 година като ново начало в отношенията им чрез все по-активното поемане на ангажименти към Москва. Министър-председателят споделя своя ентусиазъм от сближаването с помощта на различни високи трибуни, като например в едно широко разгласено интервю на английски език във „Файненшъл Таймс“, в англоезичното списание „Никей Ейжън Ривю“ ( Nikkei Asian Review ) на 16 януари и в своята годишна политическа реч „За състоянието на Съюза“ пред парламента на 22 януари 2016 г. Всички тези изяви са предвестник на пътуването му до Сочи през месец май, което от своя страна изглежда да е прелюдията към дълго очакваната визита на Путин в Токио.

Макиавелистките сметки на Путин

Оптимизмът на Абе в голяма степен се основава на успехите на Путин в разрешаването на териториални спорове и намеците на Москва, че постигането на споразумение с Япония е напълно възможно. През 2004 г. руският лидер урежда например неразрешеният от триста години спор за границата между Китай и Русия, който някога е бил символ на чувствителното охлаждане в отношенията между двете държави през 60-те години на миналия век, довело и до въоръжени сблъсъци. През март 2012 г. тогавашният кандидат за президентския пост Путин използва термините от джудото „хаджиме“ („започни!“ – команда за начало, старт) и „хикиваке“ („равенство“), за да загатне за промяната в гледната точка на Москва по спора за Курилските острови, като отново демонстрира своето желание да разреши старите спорове за границите в периферията на страната. Путин се връща пак на четирите най-южни Курилски острова след анексирането на Крим през 2014 г. като тема за бъдещи двустранни преговори, давайки знак, че е възможно Москва да се отклони от официалната си до този момент позиция да отстъпи само два острова, противопоставена на искането на Токио да сключи „сделка“ и за четирите острова.

Въпреки оптимизма на Абе се налага и известна предпазливост. Путин е реалист и често се е отнасял към своите японски партньори с груба откровеност. Това се дължи в голяма степен на честите консултации на Абе с Вашингтон относно политиката му спрямо Русия, която е била основна дискусионна тема, предхождаща Срещата на върха на Г-7 . От перспективата на Путин подобни действия допълнително показват по-скоро зависимостта на Токио от Вашингтон, отколкото да са част от задължителния протокол между две съюзнически държави. В резултат на това поведение Москва изпраща провокативни сигнали към Токио, които намират най-ясен израз в неотдавнашното струпване на военна сила на оспорваните острови.

Сметките, които си прави Путин също се основават на различни мотиви в полза на сближаването между Токио и Москва. Токио се надява да превърне своите затоплящи се отношения с Москва в инструмент за балансиране на силите с Китай, както и за укрепване на позицията на Япония като глобален играч . Обратно – Москва, макар и точно толкова притеснена от възхода на Китай, има по-голям интерес да намали своята икономическа зависимост от своя азиатски съсед. Путин се надява да използва оптимизма на Токио, за да привлече японски инвестиции, които да дадат тласък в развитието на сибирския хинтерланд. Русия действително има по-малко причини да се тревожи от военния напредък на Китай, отколкото Токио, защото продажбата на руски оръжия успешно подпомага усилията на Пекин да модернизира своите военноморски сили, измествайки геополитическия му фокус към Източнокитайското и Южнокитайското море. Освен това Москва на практика няма желание да се откаже от Курилските острови, най-вече заради изграденото през 70-те и 80-те години на миналия век „убежище“ за стратегически ядрени подводници в Охотско море, чиито ракети са насочени към Западното крайбрежие на САЩ .

Изглежда, че докато се стремят към историческо сближаване между двете държави, Путин все още е в по-изгодни позиции от Абе. Въпреки равнодушното отношение на Путин обаче Москва всъщност повече се нуждае от Токио поради отчайващите икономически затруднения на Русия и необходимостта да даде нов тласък на неуверения си завой към Азия, за да компенсира фланга си в Източна Европа. Независимо от тези обстоятелства стратегията на Путин успешно поражда у международната общност усещането, че Япония тормози Русия, а предстоящата визита на Абе в Сочи преди Срещата на върха на Г-7 може допълнително да подсили такова едно впечатление, ако не се подходи внимателно.

Това усещане подтиква американските съюзници на Япония да изразят резерви към задълбочаващите се отношения между Токио и Москва. По време на телефонен разговор в началото на февруари президентът Барак Обама настоява Абе да отмени планираното в края на пролетта свое посещение в Сочи. В нетипичен стил японският министър-председател хладнокръвно отклонява настойчивото искане на Вашингтон, като подчертава своята непоколебима решимост да постигне нормализиране на отношенията с Русия. Изненадата на Вашингтон говори за предизвикателството, пред което Токио нехайно изправя стратегията на САЩ за изолиране на Русия.

Завръщането на Русия в Г-7: потенциален спомагателен механизъм за глобалното лидерство на Япония

От друга страна, намесата на Русия в сирийския конфликт сякаш разчупва нейната изолация на международната сцена и превръща Путин в една сила, която трябва да бъде взета под внимание по множество въпроси, и особено във връзка с продължаващата сирийска гражданска война. Това довежда до ситуация, в която Западът се оказва все повече принуден да се съобразява и да преговаря с Русия. Посрещането на Путин обратно в международната общност с отворени обятия обаче все още продължава да бъде противоречива идея за повечето западни лидери, най-вече в контекста на тлеещата война в източната част на Украйна и хуманитарната катастрофа в Сирия, дължаща се в немалка степен и на руските въздушни удари.

Ходенето по това тънко въже означава за Абе едновременното изпълнение на два сложни акробатични номера. Първо, той трябва добре обосновано да убеди своите колеги лидери и държавите-членки, и по-специално Съединените щати, в ползите от връщането на Путин обратно в Г-7. За целта е необходимо да увеличи максимално предстоящите си посещения в Съединените щати и Европа през пролетта преди Срещата на върха на Г-7, наблягайки на необходимостта от международно сътрудничество с Русия заради кризата в Сирия. Също така трябва да накара Обама да разбере, че не подхожда наивно в своите преговори с Путин относно спора за Курилските острови.

Второ, Абе трябва да постави общите въпроси за сигурността, свързани със Сирия, на централно място в дневния ред на Г-7, акцентирайки преди всичко върху това как да бъде победена „Ислямска държава“ и как да се справят с бежанците. За момента той трябва да избегне повдигането на териториалните въпроси на Русия, включително около Украйна и Курилските острови. Подчертавайки единството и общата ценностна система на Г-7 по темата за Сирия Абе би могъл евентуално да насърчи останалите шест държави да открият области за сътрудничество с Путин. Това би могло да доведе до сдобряването с Москва и до превръщането на Абе в помирител. Такива обединени усилия също така биха обуздали възможните опити на Путин да се възползва от международната среща.

Дори за пробивния политически лидер на Япония Абе тези задачи са трудни за осъществяване. Но когато човек има работа с макиавелист, той трябва да отговаря на огъня с огън, демонстрирайки virtù ( необходимите /според Макиавели/ качества и умения ). Такава демонстрация на реална политика през ХХІ век при зачитане на взаимната изгода и суверенитета на държавите би доказала ефективността на „доктрината Абе“, след като председателят на Г-7 Абе успешно премине по тънкия дипломатически лед между Вашингтон и Москва. Благодарение на ентусиазма на Абе и благоприятния геополитически климат, Срещата на върха на Г-7 през 2016 г. ще бъде подходящ момент за осъществяване на привидно невъзможното решение за завръщането на Русия обратно в международната общност.

Джошуа Уокър ръководи секцията за Япония в Германския фонд „Маршал“ на Съединените щати, преподава политика за сигурност в Университета „Джордж Вашингтон“, където Хидетоши Адзума учи за магистър.

Автори: Джошуа Уокър и Хидетоши Адзума, 1 март 2016 г.
Превод: Мария Дерменджиева