Изглежда, че членството в Европейската икономическа зона (ЕИЗ) е единственото осъществимо споразумение за периода на преход

В центъра на преговорите за Брекзит има черна дупка. Някои предани политически поддръжници може да не са доволни от това, но тази черна дупка засмуква всичко около себе си. Името ѝ е преход, а формата ѝ наподобява очертанията на Норвегия.

Идеята Великобритания да се присъедини към Европейската икономическа зона, когато вече не е член на Европейския съюз (ЕС), така нареченият „норвежки модел”, е възможно най-доброто решение, поне според Мишел Барние, главен преговарящ от името на Европейската комисия по отношение на преходното споразумение след Брекзит.

Това ще улесни излизането на Великобритания от ЕС и ще доведе до минимални сътресения за британския бизнес сектор, като запази достъпа ѝ до единния пазар. В същото време ще предостави достатъчно време на преговарящите да изяснят спецификите на едно бъдещо търговско споразумение. В Брюксел тази идея се възприема като единственото сериозно предложение, което Европейската комисия би могла да направи във връзка с преходното споразумение. Петима дипломати от ЕС заявиха пред POLITICO, че това е разумно решение на заплетения казус около преходния период след Брекзит.

Двама висшестоящи представители на британското правителство, които пожелаха да останат анонимни, потвърдиха становището на ЕС по въпроса. През последните седмици наследилите британския кабинет министри одобриха предложението преходният период да продължи до три години след Брекзит.

Въпреки че никой не говори открито за модела, обвързан с ЕИЗ, дори ревностните привърженици на Брекзит като министъра на търговията Лиъм Фокс и министъра на околната среда Майкъл Гоув пригласят на канцлера Филип Хамънд, на бизнес секретаря Грег Кларк и на министъра на вътрешните работи Амбър Ръд. Всеки един от тях ясно подчертава колко е важно да се избегне това британският бизнес да бъде изтикан до ръба на скалата след Брекзит.

Изглежда, че дори опозиционната Лейбъристка партия се ориентира именно към тази позиция. Нейният лидер Джереми Корбин заяви, че напускането на ЕС означава отказване от единния пазар (което би попречило на членството в ЕИЗ). От друга страна, Киър Стармър, министър в сянка за Брекзит, отбеляза пред Guardian на 1 август, че партията ще се опита да предизвика гласуване за оставането на страната в единния пазар.

Под натиска на британския бизнес, както политически противници, така и абсолютни привърженици на реалната политика, са принудени да възприемат прехода чрез ЕИЗ.

Вратата към Европейската асоциация за свободна търговия е отворена

ЕИЗ включва всички държави – членки в ЕС, заедно с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Тези три страни, както и Швейцария, също са членки и на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), представляваща регионална зона за свободна търговия, която функционира паралелно с ЕС. За да се присъедини отново към ЕИЗ, когато излезе от ЕС, Великобритания ще трябва да се присъедини към ЕАСТ.

Говорителят на търговския блок Торфинур Омарсон потвърди пред POLITICO, че техните врати са отворени. „Готови сме да приемем молбата за членство на Великобритания”, каза той. ЕАСТ не са получили потвърждение от Лондон, но ако Великобритания избере да подаде молба, влизането на страната в ЕАСТ „не би било твърде сложно”, добави той. Такъв развой на събитията би бил възможен, ако молбата бъде подадена сравнително скоро след започването на преговорите.

Въпреки всеобщото съгласие в британския кабинет, че е необходим някакъв преходен период, някои аспекти от членството в ЕАСТ/ЕИЗ биха били проблемни за привържениците на Брекзит, дори и то да е само временно. Стив Бейкър, младши министър по въпросите свързани с Брекзит, който беше повишен след изборите, заяви миналия месец, че оставането в ЕИЗ след Брекзит ще доведе „само до подклаждане на конфликта”, с което намекна, че по-умерените поддръжници на Брекзит могат да очакват борба. 

Една от причините за това е, че членките на ЕАСТ/ЕИЗ действат спрямо свободното движение на хора. Обществената позиция на британското правителство все още е, че свободното движение ще бъде прекратено на 29 март 2019 г., когато Великобритания напусне ЕС. Въпреки това привидно противоречащите си изявления от страна на Хамънд, според когото ще мине „известно време” преди абсолютните мерки за контрол върху миграцията могат да бъдат наложени, и Ръд, която обеща на бизнеса да избегне „рискована” миграционна политика, подсказват, че правителството ще бъде склонно да направи компромис.

Една клауза за изход от ситуацията беше предложена от бившия председател на Комисията по външни работи в Камарата на общините Криспин Блънт непосредствено след изборите в статия на Times, която предполага преход чрез ЕИЗ за Великобритания. Той отбеляза, че би било възможно Великобритания да се позове на член 112 от Споразумението за ЕИЗ, което позволява на страна от договора едностранно да предприеме „превантивни мерки” за ограничаването на свободното движение в определени региони или сектори.

Стивън Кинок, депутат на Лейбъристката партия, син на бившия лидер Нийл Кинок и партньор на бившия датски премиер Хеле Торнинг-Шмит, коментира, че според тази клауза преходът чрез ЕИЗ отговаря на всички три цели от манифеста на партията му спрямо Брекзит: Великобритания да напусне ЕС, да запази ползите от достъпа до единния пазар и да се направят поправки относно свободата на движение. Такъв правен прецедент е имало единствено в Лихтенщайн, но според Кинок „ако това е споразумение, което малка страна като Лихтенщайн може да постигне, в такъв случай и ние сме способни да го постигнем, имайки предвид дипломатическото и икономическото влияние на Великобритания”.

„Сега това зависи от Тереза Мей и Дейвид  Дейвис”, добави той.

Кинок е част от група лейбъристки депутати, които се стремят към сътрудничество с консерватори, които споделят вижданията им, с цел да предизвикат гласуване за оставането на страната в ЕИЗ по време на прехода, когато законопроектът за оттегляне от Европейския съюз ще бъде представен в Камарата на общините през септември.

Един член на кабинета в сянка заяви, че вече е „почти неизбежно” преходния период да следва ЕИЗ модела, тъй като няма достатъчно време от настоящия момент до приключването на преговорите, което се очаква да стане през есента на 2018 г., за да се създаде специално споразумение. Твърди се, че в последните няколко дни Хамънд е разяснил ситуацията на лидерите в бизнес сектора, като е подкрепил стандартизирано споразумение за периода на преход.

Въпреки това член на лейбъристкия кабинет в сянка смята, че членството в ЕИЗ не е решение, което може да разреши изцяло проблема. „Ако имаш някакво самоуважение в качеството си на международна политическа и икономическа сила в 21 век, не можеш да си позволиш да се превърнеш в Норвегия”, отбеляза представителят на кабинета в сянка. Един основен недостатък на членството в ЕИЗ, докато въпросната страна не е част от ЕС, е това, че тя е принудена да приеме правилата на единния пазар, без да има каквото и да било влияние върху тях. С напускането си на ЕС, Великобритания ще спре да има представители в Европейския парламент и в Съвета на Европейския съюз, като освен това ще изгуби правото да назначава комисар.  

Връзката със законопроекта за Брекзит

Изборът за членство в ЕАСТ/ЕИЗ не е безпроблемно решение, водещо до плавен преход. Това решение не обхваща митнически споразумения и ако се наложи да бъдат избегнати сътресения за търговията по време на прехода, би било необходимо да се направи отделно споразумение, чрез което да се запази мястото на Великобритания в митническия съюз на ЕС.

Междувременно един представител на британското правителство заяви, че процесът по повторното влизане в ЕИЗ, чрез ЕАСТ, няма да е толкова прост, имайки предвид промяната на процедурите по приемане в двете организации, както и наложителните мерки за приспособяването на такъв голям член в организацията. Все пак представителят не изключи възможността преходът да се случи, докато Великобритания членува в ЕИЗ, „което е нещо ново, но подобно като концепция”.

Непоклатимата позицията на ЕС е, че каквото и да е споразумението за прехода – обвързано или не с ЕИЗ – то не би могло да бъде постигнато, докато не бъдат разрешени проблеми, свързани с различията по отношение на законопроекта за Брекзит например. Мартин Зелмайер, който оглавява кабинета на Жан-Клод Юнкер, сподели в Twitter статия от Times, която подкрепя това становище, и добави: „Много вярно наблюдение. Добър анализ.”

Европейската комисия възприема споразуменията за прехода като проблеми, които би следвало да се дискутират във втората фаза на преговорите за Брекзит. Това би могло да се случи през есента, ако Европейския съвет сметне, че е постигнат „значителен напредък” в ранния етап от преговорите. Решението най-вероятно зависи от това дали Великобритания е направила приемливо предложение относно законопроекта за Брекзит, тоест относно финансовите задължения на Великобритания към ЕС.

Твърденията в британските медии, че Великобритания ще предложи 10 милиарда паунда годишно в продължение на три години като част от споразумението за прехода кореспондират с очакванията на ЕС.

Двама дипломати от ЕС заявиха, че очакват Великобритания да обвърже законопроекта за Брекзит с преходния период при преговорите тази есен. Дипломатите отбелязаха, че ако Великобритания успее да изпълни финансовите си задължения спрямо многогодишната финансова рамка на ЕС до 2020 г., Брюксел може би ще направи правилният избор и няма да принуди Великобритания отново да плаща за достъп до пазара в качеството си на участник в ЕИЗ.

При този сценарий законопроектът за Брекзит би могъл да бъде билетът за достъп на страната до пазара по време на преходния период. Норвегия ще трябва да плати 1.3 милиарда евро на ЕС между 2014 г. и 2021 г., но брутният ѝ вътрешен продукт (313 милиарда евро) е значително по-малък от този на Великобритания (2.2 трилиона евро), следователно плащанията от страна на Великобритания ще бъдат значително по-големи.

Обвързването на законопроекта за Брекзит с членството в ЕИЗ би могло да е положително решение от страна на Великобритания. Преговарящите от Обединеното кралство заявиха, че „политически е невъзможно” Тереза Мей да обяви публично законопроект за Брекзит, който ще повлече след себе си десетки милиарди евро, без да има добра причина за това.

Гунтрам Волф, директор на мозъчния тръст „Брюгел” в Брюксел, смята, че ранното споразумение за преходен период чрез ЕИЗ „ще улесни и без това проблемния дебат по отношение на законопроекта за Брекзит. Дискусията ще бъде по-спокойна, което ще спомогне за развитието на други сфери, като например преговорите за бъдещо търговско споразумение”.

Въпреки това преходният период чрез ЕИЗ няма да бъде възприет от всички като правилното решение от финансова гледна точка. Някои депутати ще изискват Великобритания да се въздържа от действия, вместо да приемат, че преходният процес чрез ЕИЗ/ЕАСТ е единствената възможност в създалата се политическа ситуация.

„Преговорите определено ще изискват компромиси и от двете страни. Трябва да разберем метода на изчисление на ЕС по отношение на „онова, което дължим”, каза консерваторът и депутат Дейвид Джоунс, бивш министър по въпросите за Брекзит, който беше уволнен след изборите, но остава ревностен поддръжник на Брекзит. „Настояваме за споразумение за свободна търговия, което би осигурило възможно най-добрия достъп до единния пазар”.

„Освен това, явно ще трябва да бъдат провеждани множество дискусии. По мое мнение сме много далече от момента, в който можем да кажем със сигурност какъв ще е изходът от тази ситуация”, отбеляза Джоунс.

Автори: Чарли Купър и Ханс вон дер Бурхард

Източник: politico.eu

Превод: Лилия Николова