Какво се крие зад Букурещката деветка и как България застава едновременно срещу Русия и Европа?

България подхваща старата песен на нов глас. Отмина радващото ухото затишие след излизането от „Дондуков” 2 на бившия президент Росен Плевнелиев, който се посвещава на семейни дела, и София отново започна да припява фалшивите нотки на антируската истерия. Засилването на военната мощ на НАТО в Източна Европа е крайно наложително „в контекста на политиката на сдържане и отбраната на източния фланг на Северноатлантическия алианс”, за да може алиансът да противодейства на „руската заплаха”. Това, в обши линии, гласи текстът на приетата на 8 юни във Варшава съвместна декларация на девет източноевропейски страни, между които и България. Очаква се на срещата на върха през юли в Брюксел това заявление да стане официална позиция на НАТО. Документът идентифицира причини за прехвърляне на нова военна техника и строителството на военна инфраструктура на изток, заради действията на Русия, „насочени към подриване на основните правила за реда в Европа и създаването на нестабилност в Близкия изток и Северна Африка”. Подписът си под декларацията поставиха президентите на България и още седем от деветте държавни глави от т.нар. Букурещка деветка (президентът на Чехия Милош Земан, който е критик на дрънкането на оръжия, отказа да присъства на срещата). Държавните глави на България, Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Литва, Латвия и Естония настояват за разширено военноморско и военновъздушно присъствие на САЩ и НАТО в Черно море и за засилване на военната мобилност на алианса в Източна Европа. И докато агресивната риторика на противоречивия президент Плевнелиев остана в сферата на вербалната комуникация, то присъединяването на България към един лагер от страни като Прибалтийските държави представлява опасен външнополитически ход. Става въпрос не просто за сладки приказки, а за геополитически проект, който може да обърне България едновременно срещу Русия и Европа.

В каква игра влиза България?

Залитанията на София към политическите проекти под покровителството на Полша влизат в противоречие не само с жизнените интереси на Русия, но са в разрез и с плановете на лидерите на Европейския съюз от Берлин и Париж. Букурещката деветка няма нищо общо нито с политиката на Евросъюза, нито с неговите локомотиви Германия и Франция, а още по-малко с някакви опити на източноевропейските страни за съвместно изграждане на единно политическо бъдеще. „Деветката” е стратегически инструмент на Съединените щати за реализиране на проекта „Триморие” – опит за създаване на единна геополитическа зона между Балтийско, Черно и Адриатическо море под американски контрол. Задачите, които се опитва да реши Вашингтон са две – засилване на натиска спрямо Москва и изграждане на буферно пространство между Западна Европа и Русия. САЩ имат поводи за притеснение. Сериозните американски анализатори с тревога наблюдават засилващото се в последните години сътрудничество между Европа и Русия. Независимо дали става въпрос за газопроводи и крупни енергийни проекти, за растящ товарооборот или за сближаване на позициите по политически въпроси като кризите в Близкия изток, Иран или Северна Африка, тенденцията е красноречива – от началото на новия век връзките между Москва, от една страна, и Париж и Берлин, от друга, укрепват зад кулисите на международната политика.

„Предсказах, че тя (концепцията „Триморие”, бел. авт.) ще се появи след неизбежното повторно възраждане на Русия като голяма регионална сила... Нейната цел ще бъде да сдържа всяко потенциално движение на Русия на запад. САЩ ще я подкрепя. Останалата част от Европа ще страда от нея”, откровеничи директорът на частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор” Джордж Фридман. Според него новият източноевропейски блок няма да бъде формално извън НАТО, но функционално няма да е част от военния алианс, тъй като ще разчита изцяло на американската помощ. „Той ще бъде в ЕС, но ще се държи по различен начин от ЕС – по-предприемачески, наподобявайки повече Съединените щати”, смята Фридман. Смисълът на инициативата Фридман вижда в блокирането на всички по-значими руско-европейски проекти и появата на нов формат на историческата политика на сдържане на Москва. Страните от „Деветката” трябва да играят ролята на телена мрежа по руската граница, която да препятства развитието на отношенията между Западна Европа и Русия.

 Букурещката деветка като стратегически инструмент на проекта „Триморие”

Американският проект предвижда икономическа, политическа, логистична и енергийна интеграция на страните между трите морета. Идеята е да бъде изградена единна транспортна мрежа по направление Север – Юг, чрез която да се насърчи икономическата интеграция и да се улесни бързото придвижване на военна техника. Новата транспортна и логистична артерия, която Вашингтон лансира чрез Букурещката деветка, се нарича Via Carpatia. Транспортният коридор започва от литовското пристанище в Клайпеда, преминава през Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България и завършва на гръцките беломорски пристанища. На българска територия маршрутът преминава край американските бази в Ново село и Граф Игнатиево. По време на срещата на ниво министри на Букурещката деветка, по-рано през тази година, полският военен министър Мариуш Блащак заяви в прав текст, че Via Carpatia не е икономически, а военен проект. „Това е важен маршрут за бърз отговор на заплахите”, отбеляза Блащак, според когото проектът позволява подобряване на мобилността на войските на НАТО.

Политическата опека на САЩ в региона трябва да се реализира под егидата на НАТО, но с помощта на икономически лост – американските енергоносители. С подкрепа на САЩ се работи по важен енергиен проект – газопровода „Север – Юг”, който трябва да свърже терминала за втечнен природен газ (ВПГ) в полския град Швиноуйшче на Балтика с този на хърватския остров Крък в Адриатическо море. Вашингтон помогна за изграждането на терминалите, а освен това вече беше реализирана отсечката Чешув – Вежковице на полска територия. Плановете са в близко бъдеще газовата връзка да се интегрира с мрежата на Чехия и Словакия. В началото на юли 2017 г. в рамките на срещата на проекта „Триморие” във Варшава беше подписано споразумение за сътрудничество между хърватския газов оператор Plinacro и полската Gaz-System. Американският втечнен природен газ трябва да обезпечи енергийните нужди на източноевропейските страни с истинска демократична енергия, доставяна по новите газопроводи. Въз основа на енергоносители под контрола на САЩ и военното господство на НАТО трябва да бъде дадено началото на мащабна интеграция между страните от „Нова Европа” – Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Австрия, България, Гърция, Хърватия, Словения и държавите от Западните Балкани. „Изграждането на коридора „Север – Юг”, в който главната роля ще се изпълнява от Полша, е последният вариант за реализация на старата рецепта на англосаксонските геополитици, целта на които е разделящият Европа и Русия проект „Междуморие”“, смята полско-американският политолог Джейф Арнолдски.

Водещите страни в букурещкия формат – Полша и Румъния – не крият реалната задача пред  многостранното сътрудничество. Срещата във Варшава бе предшествана от преговори между президентите на Румъния и Полша Клаус Йоханис и Анджей Дуда по повод на перспективите пред проекта „Триморие”, стана ясно от изявлението на двамата. В навечерието на срещата бившият министър на обраната на Полша Антон Мачеревич бе до болка откровен: ние не сме обречени вечно да сме в съюз с Брюксел, нашата алтернатива е съюз на страните от Централна и Източна Европа с опора – САЩ, коментира Мачеревич.

Винаги срещу Германия, никога с Русия

Залитанията на новия стопанин на „Дондуков” 2 към стратегическите замисли на Вашингтон за вбиване на клин в сърцето на Европа са озадачаващи. Това, което в НАТО наричат „укрепване на източноевропейския фланг”, в Русия му казват струпване на войски по руските граници. Реакцията на Москва е особено остра. Новата редакция на руската военна доктрина, приета през 2014 г., разглежда разширяването на НАТО на изток като военна заплаха за Русия. Москва взема предвид новите американски сили в Източна Европа и включва това във военното си планиране. С други думи, редица военни обекти в България и останалите страни в Източна Европа стават мишена за руските ракети – включително и на тактическо ядрено оръжие в случай на глобален конфликт. В същото време европейският лидер Германия днес е в особено обтегнати отношения със САЩ. Берлин няма никакъв интерес от това да бъде обграден от американски сателити, които блокират търговските връзки на изток и поставят под заплаха сигурността на енергийните доставки за страната.

Лошите новини за България са, че в Русия продължават да разглеждат страната като несамостоятелна – въпреки слизането от сцената на „острието” Плевнелиев и смяната му с Румен Радев. Слабите места на Букурещката деветка са Унгария и Чехия, категорични са руските анализатори. „Така президентът на Чехия Милош Земан не отиде във Варшава, а вместо това изпрати председателя на парламента Радек Вондрачек. Участието на Унгария в деветката също е обусловено не толкова от желанието да се играе по разписаната от Вашингтон схема срещу Москва, колкото от намерението да се противостои на опитите на Германия да подчини външната политика на Виктор Орбан”, смята руският международен анализатор Владислав Гулевич. На този фон присъствието на България сред ястребите се оценява иронично от Москва – някои коментатори изразяват недоумение как президентът на България може в рамките на две седмици едновременно да иска от Русия помощ за реализирането на енергийни проекти и в същото време да обявява страната за заплаха, подкрепяйки американските планове за военно укрепване по руските граници. В случай, че тази позиция на президентската институция среща подкрепата и на правителството, това означава, че България спокойно може в близко бъдеще да ревизира популярната формула на цар Борис III: „Винаги с Германия, никога срещу Русия”. Новата доктрина не може да звучи по друг начин, освен: „Винаги срещу Германия, никога с Русия.”