Интервю с президента Барак Обама за Иран, „Ислямска държава” и Израел
От Джефри Голдбърг, The Atlantic, 21 май 2015 г.

Във вторник (19 май 2015 г. – бел.пр.) следобед, докато приключваше едночасовият ни разговор с президента Обама за Близкия изток, аз изразих една натрапчива тревога. „Мнозинството от американските евреи искат да подкрепят сделката за ядрената програма на Иран, заявих, но голям брой хора са притеснени от нея, както и аз.” Подобно на много евреи и неевреи аз смятам, че не е разумно да се дава в ръцете на антисемитски режими ядрено оръжие. Обама, който по-рано в разговора открито нарече върховния ирански духовен лидер аятолах Али Хаменей „антисемит”, отговори с аргумент, какъвто преди това не съм го чувал да използва. „Вижте, през следващите двайсет години с Божията воля аз все още ще съм тук някъде. Ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, моето име ще стои там”, обясни той. Обама имаше предвид почти постигнатото ядрено споразумение между Иран и групата от световни сили, водени от САЩ. „Наред с нашите дълбоки интереси в областта на националната сигурност аз имам личен интерес да се доведе ядрената сделка до край.” Изглежда, президентът – самоувереният, сдържан, разумен президент, има своите собствени тревоги по отношение на ядрените преговори. По време на нашия разговор в Овалния кабинет не споменахме името на Джими Картър, а и не е нужно. Трагичният сблъсък на Картър с водача на ислямската революция аятолах Рухолах Хомейни е нагледен урок за тайнствената способност на Иран да подкопава устоите на американската президентска институция, дори да я проваля. Роналд Рейгън също има понятие от иранското проклятие. Това историческо споразумение с Иран би трябвало да задържи ислямската република далеч от прекрачването на „ядрения праг”. И то не само за десет- или петнайсетгодишния срок на сделката, но за доста по-дълъг период. Обама и неговата администрация използваха множество аргументи, свързани с националната сигурност, в подкрепа на своята кауза. Американският президент прекрасно знае, че наследството, което той ще остави, зависи от това дали няма да бъде изигран от иранските противници на САЩ. Репутацията му завинаги ще бъде опетнена, ако Иран направи стъпка накриво дори и след като той напусне президентския пост. Критиците на Обама посочват, че той отлага решаването на проблема с иранската ядрена програма, като сключва това споразумение с Иран. Обама, изглежда, разбира, че проблемът ще тежи на неговите плещи за много дълго време. Докато разговаряхме във вторник, той спомена, както често е правил, и за чувството си на лична отговорност към Израел. Окончателното договаряне с Иран ще се случи на 30 юни. Дотогава Обама се надява да убеди арабските и еврейските лидери (т.е. хората, на които бе помогнал да се обединят около общия им страх от хегемонистичните амбиции на Иран), че ядреното споразумение ще повиши сигурността им. Миналата седмица той събра лидери на арабските страни от Персийския залив в Кемп Дейвид в опит да ги увери, че САЩ ще защитават тяхната сигурност дори и с военна сила. Ще посети и синагогата „Адас Израел” във Вашингтон – флагман на консервативния юдаизъм, уж за да държи реч по случай Месеца на наследството на американските евреи. Но истинската му цел е да успокои американските евреи, че той все още „стои зад Израел”. Особено след титаничните си битки с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. Обама коментира последните завоевания на „Ислямска държава” в Ирак. Обсъдихме притесненията на арабските държави, които остават загрижени за ядрените амбиции на Иран и подкрепата му за ливанската групировка Хизбула и режима на Асад в Сирия. Напрежението между САЩ и държавите от Залива не е изцяло преодоляно. Обама е непреклонен, че арабските съюзници на САЩ трябва да направят повече, за да защитават собствените си интереси. Но заедно с това през голяма част от миналия месец той се опитваше да увери Саудитска Арабия (най-важната държава в Персийския залив и един от най-близките съюзници на американците), че САЩ ще я защитават от Иран. Обама обаче не желае Саудитска Арабия да изгради ядрена инфраструктура, съответстваща на тази, която ще бъде позволена на Иран като част от споразумението. „Една евентуална саудитска ядрена програма би обтегнала отношенията със Съединените щати”, каза Обама. Както и преди, ние разговаряхме дълго за една държава, чието бъдеще го занимава почти толкова много, колкото и мен – Израел. Днес връзките между САЩ и Израел са близо до точката на замръзване. Обама разказа за отношението си към еврейската държава, което нарече любов. Той описа своето огорчение, когато Израел не успява да се съобразява както с еврейските, така и с универсалните ценности. Президентът изрази надеждата си, че скоро лидерите й и най-вече нейният министър-председател ще разберат трудния избор, пред който е изправен Израел. Така както самият Обама разбира този труден избор. И точно както постъпи със Саудитска Арабия, Обама отправи предупреждение към Израел: ако страната няма желание да се съобрази със своите ценности, последствията могат да бъдат сериозни. Той акцентира конкретно върху явно погрешното разбиране на Нетаняху за ролята на арабските граждани за демократичния ред в Израел. Обама сподели пред мен, че Нетаняху в последните часове на неговата избирателна кампания е заявил, че „няма да има палестинска държава, докато той е на власт”. Освен това по време на дебат се оказало, че израелските араби всъщност са някакви нашественици, които обаче могат да гласуват, и че срещу това трябва да се вземат мерки. Според Обама тези изказвания влизат в противоречие със самия език на Декларацията за независимост на Израел, където изрично е посочено, че всички хора независимо от тяхната раса или религия са пълноправни участници в демокрацията. „Когато се случи нещо подобно, което има външнополитически последствия, ние не можем да стоим и да мълчим точно защото сме в толкова близки отношения с Израел.” Целта на Обама с произнасянето на речи като тази в синагогата „Адас Израел” е да увери евреите в любовта си към Израел. Но въпреки това той е категоричен, че няма да позволи на израелската десница и на Републиканската партия в САЩ автоматично да определят критиките към политиката на Нетаняху като антиизраелски или антисемитски. Обама се позова на най-мощния евреин в консервативна Америка, Шелдън Аделсън, като каза, че „има един аргумент, който много го тревожи” и който е по-прикрит от доводите, формулирани от един Шелдън Аделсън. Този аргумент може да бъде също толкова вреден. И това е аргументът, че „не трябва да има публични разногласия” между САЩ и Израел. Обама включи името на Аделсън, защото аз споменах неговото мнение за президента. Грубата критика на Аделсън е, че Обама ще унищожи еврейската държава.

Започнах интервюто с въпрос към Обама дали САЩ всъщност не губят битката срещу терористичната групировка „Ислямска държава”. Докато провеждахме нашия разговор, иракският град Рамади в провинция Анбар беше превзет от „Ислямска държава”, а Палмира в Сирия я сполетя същата участ ден след интервюто. „Не, не мисля, че губим битката”, каза той и продължи с обяснение. „Няма съмнение, че това беше тактическо поражение, макар че Рамади от много време е уязвим град. Защото частите на иракските сили за сигурност, които са там, не са обучени или подсилени от нас. Обучението на иракските сили за сигурност, изграждането на укрепленията и системата за командване и управление не се извършват достатъчно бързо в Анбар, в сунитската част на страната.” Когато попитах за ролята, която Ирак продължава да играе в американската политика, като намекнах за последните истерии на Джеб Буш, свързани с Ирак, Обама извъртя въпроса. Според него републиканците все още не са проумели ключовите поуки от инвазията в Ирак. „Зная, че има представители от средите на републиканците, които внушиха, че съм задълбочил грешката с Ирак и че точно защото инвазията през 2003 г. не доведе до положителен резултат, това не значи, че ние не трябва да се върнем отново там”, каза той. „И една поука, която трябва да си извадим от случилото се. Ако самите иракчани не искат или не са способни да постигнат политическите условия, необходими, за да управляват, ако те не искат да се борят за сигурността на страната си, ние не можем да го направим вместо тях.”

Насочих разговора към Иран, като му цитирах нещо, което той каза в интервю от 2012 г.: „Почти сигурно е, че други играчи в региона ще се почувстват принудени да се сдобият със собствено ядрено оръжие”, ако Иран се сдобие с атомна бомба. Тогава се позовах на различни съобщения, според които, ако Иран стане ядрена държава, то Саудитска Арабия, а вероятно и Турция и Египет ще решат да развиват собствени ядрени програми. Това би влязло в пълно противоречие с целите на Обама, свързани с неразпространението на ядрено оръжие. Попитах Обама дали саудитците са му обещали да не разработват своя ядрена програма: „Какви ще са последствията, ако други държави в региона кажат: „Ами знаеш ли какво, те имат пет хиляди центрофуги? И ние ще си разработим пет хиляди центрофуги”. Обама омаловажи тези медийни съобщения: „Няма никаква индикация от саудитците или от другите държави (членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив), че те имат намерение да се заемат със създаване на собствени ядрени програми. Част от причината, поради която те не биха се занимавали със свои ядрени програми, е, че защитата, която ние им осигуряваме като техен партньор, е далеч по-надеждна „спирачка”, отколкото те биха се надявали да постигнат чрез разработване на свое ядрено оръжие”. Той продължи с думите, че държавите от Персийския залив, включително Саудитска Арабия, изглеждат убедени, че ако споразумението проработи така, както е обявено, то ще попречи на превръщането на Иран в ядрена заплаха. „Те разбират, че в крайна сметка тяхната собствена сигурност и отбраната се управляват много по-добре, когато си сътрудничим”, каза Обама. Една от причините, поради които се притеснявам от споразумението с Иран, е, че администрацията на Обама понякога гледа прекалено оптимистично на това как Иран ще използва парите, които ще получи, след като бъдат вдигнати санкциите. Този страх споделят голяма част от арабите и, разбира се, от израелците. Цитирах финансовия министър Джак Лю, който каза, че повечето от парите, които Иран ще получава от облекчаването на санкциите, няма да бъдат използвани за дейности, подпомагащи терористи. Заявих на Обама, че това прилича на „гладна кокошка просо сънува”. Обама отговори пространно, но започна така: „Е, аз не мисля, че Джак или който и да било в тази администрация е казал, че никакви пари няма да отидат за въоръжаване в резултат от облекчаването на санкциите. Въпросът е, ако Иран има 150 милиарда щатски долара, замразени извън страната, дали Ислямският революционен гвардейски корпус автоматично ще получи 150 милиарда щатски долара? Дали тези 150 милиарда долара ще се трансформират в прилагане на сила в региона? Защото, когато погледнем числата, иранците най-напред ще трябва да отговорят на задълженията по споразумението, което ще отнеме време. Иранският президент Рухани и върховният водач са поели редица ангажименти да подобрят иранската икономика, а очакванията са необикновено големи. Видяхте реакциите на хората по улиците на Техеран след подписването на споразумението. Техните надежди са, че икономиката ще се подобри значително”. Обама твърди и че повечето престъпни дейности на Иран – в Сирия, Йемен и Ливан, изискват сравнително ниски разходи и се извършват независимо от наложените санкции.

Повдигнах и друг тревожен въпрос, с който президентът очевидно не беше напълно съгласен. По мое мнение трудно е да се преговаря със страни, които са в плен на конспиративен антисемитски светоглед. И не защото имат отвратителни възгледи, а защото имат абсурдни възгледи. Както обясняват Уолтър Ръсел Мийд и други, антисемитите изпитват затруднение да разберат как всъщност функционира светът. Те не схващат причинно-следствените връзки в политиката и икономиката. И макар да искам да видя едно сериозно ядрено споразумение, не съм убеден, че режимът, с който Обама преговаря, може да бъде смятан за напълно разумен. Обама отговори на тази теория така: „Е, обстоятелството, че някой има антисемитски или расистки нагласи, не му пречи да се интересува от своето оцеляване. Това не му пречи да бъде рационален по отношение на икономиката си. Не му пречи да взема стратегически решения, за да остане на власт. Фактът, че върховният водач е антисемитски настроен, не означава, че всички останали негови съображения минават на втори план. Знаете ли, ако се вгледате в историята на антисемитизма, имало е един куп европейски лидери антисемити, а и в САЩ е имало такива страсти”. Посочих, че европейските лидери антисемити са вземали ирационални решения, на което Обама отговори: „Може да вземат ирационални решения във връзка с дискриминацията. Това, което напълно изяснихме на иранския режим през изминалите шест години, е, че ще продължим да ги притискаме не просто заради техния антисемитизъм, но и заради експанзионистките амбиции. Ето, това представляват санкциите. Ето, това представлява военната опция, която не изключвам. Затова изобщо не мисля, че има противоречие, като казвам, че основните фигури на режима категорично имат антисемитска нагласа, но те също така имат интерес да запазят властта си. И по тази причина изявяват готовност да подпишат споразумение за своята ядрена програма”.

Във връзка с Израел Обама потвърди ключовото основание за съществуването на еврейската държава, като направи пряка връзка между борбата на афроамериканците и на евреите за равнопоставеност. „Съществува пряка връзка между правото на евреите да имат родина и да се чувстват сигурни и свободни от дискриминация и преследване и правото на афроамериканците да гласуват и да имат еднаква защита пред закона – каза той. – Тези неща са неделими в съзнанието ми.” По време на разговора ни за възраждането на антисемитизма в Европа той съвсем ясно осъди твърдението, че антиционизмът (т.е. убеждението, че евреите не трябва да имат собствена държава) не е свързан с антиеврейската враждебност. Той каза собствената си преценка на това дали един човек е просто критичен към израелските политики, или таи по-вредни чувства. „Смятате ли, че Израел има правото да съществува като родина на еврейския народ, и осъзнавате ли конкретните обстоятелства от еврейската история, които дават повод за тази необходимост и желание?”, заяви той, като формулира въпросите, които според него трябва да бъдат задавани. „И ако вашият отговор е отрицателен, ако вашето мнение е, че тази история няма значение, тогава помоему това е проблем. Ако вие признавате обаче законността на еврейската родина, вие признавате активното присъствие на антисемитизма, тоест той не е просто част от миналото, той е актуален. Ако признавате, че има хора и нации, които биха навредили на еврейския народ, трябва да сте в състояние да застанете на страната на Израел, чиято сигурност е застрашена, трябва да защитите Израел.” Въпреки че се опита да представи конфликта си с Нетаняху с безпристрастни изрази, две неща станаха ясни от думите му. Едното е, че той няма да спре да критикува Израел, когато е убеден, че страната не се съобразява със своите основополагащи ценности. А второто – това е моята интерпретация на неговия светоглед – той има по-високи очаквания към Израел, отколкото има към други държави, заради уважението, което изпитва към еврейските ценности и еврейските учения и заради голямата роля на еврейските ментори в живота му. След като приравни създаването на Израел с американското движение за граждански права, той продължи така: „Разбира се, че аз трябва да проявя идентична грижа и към други народи. И мисля, че това се отнася и за традициите и ценностите на Израел – неговите основополагащи принципи, че трябва да се грижи за палестинските деца. Когато бях в Йерусалим и произнасях речи, най-силни ръкопляскания имаше, докато говорех за тези деца, които посетих в Рамала. И споделих пред израелската публика, че е в пълно съгласие с еврейския дух и съответства в дълбочина на израелските традиции да се грижат за тях. И те бяха съгласни. Така че, ако това не е трансформирано в политиката, ако ние не сме готови да поемаме рискове в името на тези ценности, тогава основополагащите принципи се изпразват от съдържание и за нас става много по-трудно да продължаваме да популяризираме същите ценности, когато се налага да защитаваме Израел в международен план”. Докато го слушах да говори за Израел и неговите ценности (ние не обсъдихме полемиката около замразения засега план на израелското Министерство на отбраната за въвеждане на отделни автобусни линии за палестинците), имах чувството, че съм участвал в подобни дискусии десетки пъти, но най-вече с равини. Вероятно имам проведени над петдесет отделни разговора с петдесет различни равини за предизвикателствата, с които се сблъскват, когато говорят за настоящата израелска действителност. Обикновено преди еврейската Нова година и Десетте дни на покаяние много реформистки и консервативни равини (и някои ортодоксални равини също така) се терзаят как да представят сложната и понякога неприятна израелска действителност на своето паство. (Аз съм озаглавил най-общо тази проповед „Как да обичаме един труден Израел”.) Когато говори за Израел, Обама често ми звучи като някой от онези равини: „Имам вярата, че с течение на времето дебатът ще се върне на място, където има поне малко надежда, а не само страх, защото имам чувството, че сякаш... всичко, за което говорим, се основава на страх”, каза той. „В краткосрочен план това може да изглежда мъдро – цинизмът винаги изглежда малко мъдър, но той може да повлече Израел по наклонената плоскост, където ще му е много трудно сам да се защити като демократична държава с еврейско мнозинство. И аз съм дълбоко загрижен за съхраняването на тази демократична еврейска държава, защото, като се сетя как се запознах с Израел, пред мен изникват снимките на… кибуци, на Моше Даян и Голда Меир и усещането, че ние не само създаваме една сигурна родина за евреите, но също така и преправяме света. Ние го изправяме. И ще го направим по правилния начин. Ще се убедим, че поуките, които извлякохме от нашите изпитания и нашите гонения, се прилагат в начина ни на управление и в отношенията ни към другите. А това ни връща към темата за ценностите, по която говорихме преди малко – това са ценностите, които възпитават мен и подхранват моите политически убеждения.” Изпратих този коментар в сряда на равин Стейнлоф, за да разбера дали ще се съгласи с моето мнение, че когато говори за Израел, Обама звучи като равин в традицията на прогресивния ционизъм. Стейнлоф ми написа в отговор следното: „Президентът Обама споделя същото силно желание за сигурен мир в Израел, което имаме и аз, и много от моите колеги равини. Макар и да не говори като евреин, неговите прогресивни ценности бликат директно от основните послания на Тората и така той е тясно свързан със сърцето и душата на еврейския народ”. Подобни думи могат да бъдат оценени от хора като Шелдън Аделсън и Бенямин Нетаняху като безнадеждно наивни. Но такава е по-голямата част от еврейската общност днес: неспокойна заради Иран, неспокойна заради отношението на Обама към Иран, неспокойна заради отношението на Нетаняху към действителността, неспокойна заради отровния брак между Обама и Нетаняху и неспокойна, че Израел няма право на грешка. Стенограмата от моя разговор с президента Обама включително пасажите, в които прехвърчат искри, следва. Редактирал съм някои от по-тромавите ми въпроси за яснота и краткост. Отговорите на президента са предадени в пълнота.

Войната срещу „Ислямска държава” в Ирак и Сирия

ДЖЕФРИ ГОЛДБЪРГ: Вие твърдяхте, че „Ислямска държава” е в отстъпление. Но Рамади беше превзет. Губим ли всъщност тази война?

ПРЕЗИДЕНТЪТ БАРАК ОБАМА: Не, не мисля, че я губим, а и преди малко разговарях с нашите командири от Централното командване и хората ни на място. Няма съмнение, че това беше тактическо поражение, макар че Рамади от много време е уязвим най-вече защото частите на иракските сили за сигурност, които са там, не са обучени или подсилени от нас. По същество тези части са били там в рамките на една година без достатъчно подкрепления, а силите на „Ислямска държава”, навлезли в града, са относително малобройни в сравнение с това, което се случи в иракския град Мосул. Но е показателно, че обучението на иракските сили за сигурност, изграждането на укрепленията и системата за командване и управление не се извършват достатъчно бързо в Анбар, в сунитската част на страната. Видяхте наистина значителни успехи, постигнати в северната част на страната и в районите, където участват Пешмерга (кюрдските въоръжени сили). Ситуацията около Багдад е консолидирана. В териториите с преобладаващо шиитско население няма никакъв напредък от страна на „Ислямска държава”, а и позициите на „Ислямска държава” като цяло са значително отслабени в страната. Но…

ГОЛДБЪРГ: Би трябвало да се притеснявате за иракските сили за сигурност…

ОБАМА: Притеснявам се, Джеф. Да, няма съмнение, че в районите с преобладаващо сунитско население ние ще засилим не само обучението, но ще увеличим и ангажимента си. Добре е също така да насърчим сунитските племена да бъдат по-активни, отколкото са били досега. Така че това е източник на безпокойство. От осем месеца провеждаме кампания, за която винаги сме предусещали, че ще бъде многогодишна, а мисля, че иракският министър-председател Абади признава много от тези проблеми и те ще трябва да бъдат решени.

ГОЛДБЪРГ: Да продължим темата за Ирак. В момента тече интересен разговор в средите на републиканците, като се дебатира въпросът, на който Вие отговорихте за себе си преди тринайсет години: дали беше правилна или грешна стъпка инвазията в Ирак. За какво се води този разговор сега? Интересно ми е също така дали смятате, че този разговор е излишен в следния смисъл: Вие на практика не сте подложен на никакъв натиск – поправете ме, ако греша, но на практика не сте подложен на никакъв натиск във вътрешнополитически план за по-активна намеса в процесите в Близкия изток. Изглежда, това е едно от последствията, произтекли от инвазията в Ирак преди дванайсет години.

ОБАМА: Както казвате, аз съм съвсем наясно с поуките от Ирак. Мисля, че на първо място за нас беше грешка нахлуването в страната независимо от невероятните усилия, които бяха направени от нашите мъже и жени в униформи. Въпреки грешката всички тези жертви (които бяха направени) позволиха на иракчаните да си върнат държавата. Тази възможност беше пропиляна от министър-председателя Малики и нежеланието за ефективно приобщаване на сунитското и кюрдското население. Днес обаче въпросът не е дали да изпращаме, или да не изпращаме там контингенти от Сухопътните войски на САЩ. Днес въпросът е как да намерим действени партньори, за да овладеем онези части на Ирак, които в момента са неконтролируеми, и как ефективно да победим „Ислямска държава” не само в Ирак, но и в Сирия. Важно е да имаме ясна представа за миналото, защото не искаме да повтаряме грешките. Зная, че има представители от средите на републиканците, които внушиха, че съм задълбочил грешката с Ирак и че точно защото инвазията през 2003 г. не доведе до положителен резултат, това не значи, че ние не трябва да се върнем отново там. И една поука, която трябва да си извадим от случилото се, че ако самите иракчани не искат или не са способни да постигнат политическите условия, необходими, за да управляват, ако те не искат да се борят за сигурността на страната си, ние не можем да го направим вместо тях. Ние можем да бъдем само ефективни съюзници. Мисля, че министър-председателят Абади е искрен и отдаден на идеята за единна иракска държава, и аз ще продължа да нареждам на нашата армия да предоставя на иракските сили за сигурност всякаква помощ, от която имат нужда, за да гарантират безопасността на страната си. И ще осигурявам дипломатическата и икономическата помощ, необходима, за да се стабилизират. Но ние не можем да го направим вместо тях. Връщайки се към решението от 2003 г., мисля, че един от главните му недостатъци беше убеждението, че ако ние просто нападнем страната и свалим диктатора или ако просто влезем в страната и „разчистим” лошите момчета, по някакъв начин мирът и просперитетът автоматично ще се появят. Този урок би трябвало много отдавна да сме го научили. И така, действително важният въпрос, за да постигнем напредък, е следният: как да намерим ефективни партньори – не само в Ирак, но и в Сирия, и в Йемен, и в Либия, с които можем да си сътрудничим, и как да създадем международната коалиция и атмосфера, в които хората въпреки сектантските разделения са готови да направят компромис и да работят заедно, за да осигурят на следващото поколение възможност за постигане на едно по-добро бъдеще?!

Споразумението за Иранската ядрена програма

ГОЛДБЪРГ: През 2012 г., когато разговаряхме за Иран, Вие ми казахте: „Почти сигурно е, че други играчи в региона ще се почувстват принудени да се сдобият със собствено ядрено оръжие, ако Иран се сдобие с атомна бомба”. Сега се намираме в странна ситуация. Говори се, че Саудитска Арабия, може би Турция, може би и Египет ще започнат да изграждат ядрени инфраструктури, съответстващи на тези, които Вашето споразумение, ако се сключи, ще остави на територията на Иран. Така че моят въпрос към Вас е помолихте ли саудитците да не тръгват по пътя към разработване на ядрена програма? Какво Ви отговориха? И какви ще са последствията, ако други държави в региона кажат: „Ами знаеш ли какво, те имат пет хиляди центрофуги? И ние ще си разработим пет хиляди центрофуги”.

ОБАМА: Говореше се в медиите без назовани източници…

ГОЛДБЪРГ: Е, саудитският принц Турки го каза публично…

ОБАМА: Да, но той не е в правителството. Няма никаква индикация от саудитците или от другите държави (членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив), че те имат намерение да се заемат със създаване на собствени ядрени програми. Част от причината, поради която те не биха се занимавали със свои ядрени програми, е, че защитата, която ние им осигуряваме като техен партньор, е далеч по-надеждна „спирачка”, отколкото те биха се надявали да постигнат чрез разработване на свое ядрено оръжие. И те разбират това. Това, което видяхме на срещата на върха на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив, беше основателен скептицизъм и загриженост не просто по отношение на самата Иранска ядрена програма, а също така и по отношение на последствията от смекчаването на санкциите. Ние разгледахме четирите пътя (за създаване на ядрено оръжие – бел.пр.), които ще бъдат пресечени с клаузите на всяко едно споразумение, където бих положил подписа си. В технически порядък им показахме как ще се постигне това: какви ще бъдат механизмите за проверка, как могат да проработят клаузите на ООН за бързо възстановяване (на санкциите). Те бяха убедени, че ако наистина споразумението предварително определя всички условия, които изложихме, то би предотвратило възможността Иран да се сдобие с ядрено оръжие. С оглед на това те разбират, че в крайна сметка тяхната собствена сигурност и отбраната им са обслужвани много по-добре, когато си сътрудничим. Тяхното тайно, както може да се предполага, изпълнение на една ядрена програма би обтегнало отношенията, които имат със Съединените щати.

ГОЛДБЪРГ: Още един въпрос във връзка с Иран. Искам просто да ми помогнете да си изясня едно противоречие. Изказахте мнението, наистина много убедително, че висшите нива на властта в Иран са заразени от някакъв вид антисемитизъм. Разговаряхте за това с Том Фридман. Мисля, че „отровен антисемитизъм” беше изразът, който използвахте. Твърдите – не че това има нужда от доказване, но Вие твърдите, че хора, които споделят антисемитски възгледи, които обясняват света през призмата на антисемитската идеология, не са разумни, не са устроени за успех, не живеят в реалност, разбираема за Вас и мен. Но въпреки това Вие твърдите също така, че режимът в Техеран, който описахте и като антисемитски, е практичен, откликва на стимули и проявява признаци на рационалност. Не разбирам как тези неща се съчетават в съзнанието Ви.

ОБАМА: Е, обстоятелството, че някой има антисемитски или расистки нагласи, не му пречи да се интересува от своето оцеляване. Това не му пречи да бъде рационален по отношение на икономиката си. Не му пречи да взема стратегически решения, за да остане на власт. Фактът, че върховният водач е антисемитски настроен, не означава, че всички останали негови съображения минават на втори план. Ако се вгледате в историята на антисемитизма, Джеф, имало е един куп европейски лидери антисемити, а и в САЩ е имало такива страсти...

ГОЛДБЪРГ: И те вземат ирационални решения…

ОБАМА: Може да вземат ирационални решения във връзка с дискриминацията. Това, което напълно изяснихме на иранския режим през изминалите шест години, е, че ще продължим да ги притискаме не просто заради техния антисемитизъм, но и заради експанзионистките амбиции. Ето, това представляват санкциите. Ето, това представлява военната опция, която не изключвам. Затова изобщо не мисля, че има противоречие, като казвам, че основните фигури на режима категорично имат антисемитска нагласа, но те също така имат интерес да запазят властта си. И по тази причина изявяват готовност да подпишат споразумение за своята ядрена програма.

ГОЛДБЪРГ: Ще цитирам финансовия министър Джак Лю, който преди няколко седмици, говорейки за различни престъпни дейности на Иран пред Вашингтонския институт за близкоизточна политика, заяви: „Повечето от парите, които Иран ще получава от облекчаването на санкциите, няма да бъдат използвани за обезпечаване на тези дейности”. На мен това ми прозвуча малко като „гладна кокошка просо сънува”. Ислямският революционен гвардейски корпус ще получава заплащане, Хизбула може да получи наред с други групировки една малка част от тези неочаквани милиарди долари, които ще потекат. Просто не зная откъде идва Вашата увереност.

ОБАМА: Е, аз не мисля, че Джак или който и да било в тази администрация, е казал, че никаква част от парите, получени в резултат от облекчаването на санкциите, няма да отидат за въоръжаване. Въпросът е, ако Иран има 150 милиарда щатски долара, замразени извън страната, дали Ислямският революционен гвардейски корпус автоматично ще получи 150 милиарда щатски долара? Дали тези 150 милиарда долара ще се трансформират в способности за прилагане на сила в региона? И това е, което оспорваме, защото, когато погледнем числата, иранците най-напред ще трябва да изпълняват своите задължения по споразумението, което ще отнеме време. Освен това са налице и механизмите за премахване на съществуващите ограничения, които са им наложени за получаването на тези пари – и това също ще отнеме определено време. В допълнение иранският президент Рухани и съответно и върховният водач са поели редица ангажименти да подобрят иранската икономика, а очакванията са необикновено големи. Видяхте реакциите на хората по улиците на Техеран след подписването на споразумението. Техните надежди са, че икономиката ще се подобри значително. Имате ирански елити, които изгарят от нетърпение да раздвижат бизнеса и да се измъкнат от ограниченията, които им бяха наложени. Също така е истина, че Ислямският революционен гвардейски корпус именно заради санкциите е в състояние по някакъв начин да експлоатира съществуващите ограничения, да има монопол върху това, което влиза и излиза от страната, и си е създал собствени източници на приходи, успял е да ги развие, но някои от тях в резултат от облекчаването на санкциите всъщност ще намалеят. Така че аз не мисля, че тук става дума за научни теории, и този въпрос беше поставен по време на срещата на върха на Съвета за сътрудничество на арабските страни в Персийския залив. Ние просто заявихме нашата позиция, че няма математическа формула, по която иранските лидери да получат определено количествено облекчаване на санкциите и автоматично да започнат след това да създават повече проблеми в региона. В дискусията със страните от Съвета за сътрудничество ние подчертахме нещо много важно: че най-ефективните дестабилизиращи дейности на Ислямския революционен гвардейски корпус и неговото подразделение „Ал Кудс” всъщност са нискобюджетни. Те не са заплаха за региона заради хардуера им. Балистичните ракети пораждат тревога. Те имат ракетна програма. Трябва да мислим за системи за противоракетна отбрана и за това как да ги интегрираме и координираме. Но най-големият проблем за нас са оръжията, отиващи в ръцете на Хизбула или чрез посредници в Йемен, или други нискотехнологични асиметрични заплахи, които те използват много ефективно и го правят през цялото време въпреки санкциите. И ще продължат да го правят, освен ако не развием по-големи способности, с които да им попречим на тези дейности. Развиването на такива способности беше една от темите, засегната в разговора със страните от Съвета за сътрудничество в Залива във връзка с гаранциите за сигурността им. Ако се вгледате в ситуация като тази в Йемен, част от проблема е хроничната, ендемична слабост в такава държава и нестабилността, която Иран се стреми да експлоатира. Ако страните от Съвета за сътрудничество в Залива имат способности в областта на военноморските операции, на ефективното разузнаване, на пресичането на финансови източници и ако те са по-активни в обучението и сътрудничеството със съюзните сили на места като Йемен, то Иран, дори да разполага с допълнителни долари от облекчаването на санкциите, няма да може да се противопостави на това. Ето върху кое наистина трябва да се съсредоточим. Същото се отнася и за Хизбула. Хизбула разполага с определен брой бойци, които са закалени и ефективни. Ако Иран има допълнителни ресурси, сигурно ще финансира Хизбула с по-малко напрежение, но това не означава, че изведнъж ще може да обучи и разположи успешно десет пъти по толкова бойци, колкото Хизбула има в момента в Сирия. Това не е нещо, което Иран автоматично ще добие. Причината за ефективността на Хизбула е наличието на едно ядро от закоравели бойци, които са се формирали през последните двайсет-трийсет години и…

ГОЛДБЪРГ: Бихте могли да купите повече ракети и да ги разположите в Южен Ливан.

ОБАМА: Е, въпросът, макар и с оглед на разполагането на ракети в Южен Ливан, не е дали Иран има достатъчно пари за осъществяване на престъпните си дейности. Демонстрирали са ангажираност да ги осъществяват дори и когато икономиката им е рухнала. Въпросът в случая е: в състояние ли сме да пресечем тези доставки по-ефектно, отколкото го правим в момента? И това е едно от нещата, за които трябва да продължим да си сътрудничим с Израел и другите държави, за да ги спрем.

Отношението на президента към Израел и еврейския народ

ГОЛДБЪРГ: Да минем към въпросите, свързани с Израел и Вашето отношение към американската еврейска общност. Преди няколко години приведох аргументи, че Вие сте първият еврейски президент на САЩ. Изказах тази оценка, обосновавайки я с дълбочината на Вашите срещи с евреи: с големия брой еврейски ментори, които сте имали: Абнер Миква, Нютън Миноу и така нататък – учители, преподаватели по право, колеги, еврейска литература, еврейска философия и, разбира се, ранната Ви политическа закалка в Чикаго. Съществуват очевидно евреи в САЩ, които са имунизирани срещу очарованието на този аргумент, начело с Шелдън Аделсън, но не е само той. Винаги ме е впечатлявал един цитат от Аделсън, който най-точно илюстрира начина, по който Вашите еврейски противници Ви разбират: „Всичките стъпки, които Обама предприема срещу държавата Израел, е възможно да доведат до унищожаването на държавата”. Имам своите теории за причините за това раздвоение сред американската еврейска общност и сме обсъждали тази тема в минали интервюта, но какво се случва? Дали това е вторичен продукт на добронамерената загриженост заради Иран, заради взривоопасното нарастване на антисемитизма в Европа? Или е нещо друго?

ОБАМА: Нека да отговоря по-общо, без имена. На първо място наистина няма раздвоение в отношението на американската еврейска общност към мен. Аз последователно съм получавал огромна подкрепа от по-голямата част на еврейската общност и дори след цялата гласност около последните разногласия, които имах с министър-председателя Нетаняху. Мнозинството от американската еврейска общност продължава да ме подкрепя и ме подкрепя силно.

ГОЛДБЪРГ: Със седемдесет процента на последните избори.

ОБАМА: Седемдесет процента е един добър резултат. Мисля, че много противоположни тенденции си прокарват път в момента. Няма никакво съмнение, че средата в световен мащаб е плашеща за голям брой еврейски семейства. Вие споменахте някои от тези тенденции. Свидетели сме на един Близък изток, който е размирен и хаотичен, екстремистите там изглеждат изпълнени с ентусиазъм и набират мощ. Свидетели сме на една Европа, в която, както много сполучливо отбелязахте, избуява открит и опасен антисемитизъм. И така, част от безпокойството в еврейската общност идва от това, че само едно поколение се е сменило след Холокоста, а антисемитската реторика и антиизраелската реторика са във възход. Този факт ще направи хората страхливи. Другото нещо, което си мисля, е, че имаше много съгласувани усилия от страна на някои политически сили да поставят знак на равенство между произраелската нагласа, а оттам и подкрепата за еврейския народ и безкритичното одобрение на конкретен набор от политики, произлизащи от израелското правителство. Така че, ако човек оспорва политиката на заселване, това означава, че е настроен против Израел или против евреите. Ако пък изрази съчувствие или съпричастност към палестинските младежи, които трябва да се справят с контролно-пропускателни пунктове или с ограниченията върху възможността им да пътуват, то тогава е поставена под съмнение подкрепата му за Израел. Ако човек е готов да влезе в публични разногласия с израелското правителство, мнението е, че той е настроен против Израел и по презумпция и против евреите. Напълно отхвърлям този вид мислене.

ГОЛДБЪРГ: Това нечия цинична тактика ли е?

ОБАМА: Е, няма да им приписвам мотиви. Мисля, че някои от тези хора може искрено да вярват, че еврейската държава е последователно войнстваща, че се намира сред лоши съседи и или си с нея, или си против нея, толкова. И може наистина искрено да го вярват. Моят отговор на тези хора е, че точно защото съм дълбоко загрижен за държавата Израел, точно защото много се интересувам от еврейския народ, аз се чувствам задължен да говоря честно и правдиво онова, което мисля, че е най-вероятно да доведе до дългосрочни гаранции за сигурността и ще ни постави в най-добри позиции да продължим борбата с антисемитизма. И аз не се извинявам за това точно защото съм уверен колко дълбоко ме е грижа за Израел и еврейския народ. В предишно интервю съм казвал и го мисля, че би било морален провал за мен като президент на Съединените щати, морален провал за Америка и морален провал за света, ако ние не защитим Израел и не отстояваме правото му да съществува, защото това би отрекло не само историята на ХХ век, би отрекло и историята на миналото хилядолетие. И би осквернило това, което сме научили, това, което човечество следва да е научило през изминалото хилядолетие, а именно, че когато проявиш нетолерантност и преследваш малцинствата, когато ги обективираш и ги превръщаш в Другия, ти унищожаваш нещо в себе си, а светът изпада в криза. И така, за мен да съм произраелски и проеврейски настроен е неразделна част от ценностите, за които се боря, откакто съм се осъзнал политически и съм започнал да се занимавам с политика. Съществува пряка връзка между подкрепата за правото на евреите да имат родина и да се чувстват сигурни и свободни от дискриминация и преследване и подкрепата за правото на афроамериканците да гласуват и да имат еднаква защита пред закона. Тези неща са неделими в съзнанието ми. Също така е вярно, разбира се, че аз трябва да проявя идентична грижа и към други народи. И мисля, че това се отнася и за традициите и ценностите на Израел – неговите основополагащи принципи, че той трябва да се грижи за… палестинските деца. Когато бях в Йерусалим и произнасях речи, най-силни ръкопляскания имаше, докато говорех за тези деца, които посетих в Рамала. И споделих пред израелската публика, че е в пълно съгласие с еврейския дух и съответства в дълбочина на израелските традиции да се грижат за тях. И те бяха съгласни. Така че, ако това не е трансформирано в политиката, ако ние не сме готови да поемаме рискове в името на тези ценности, тогава основополагащите принципи се изпразват от съдържание и за нас според мен става много по-трудно всъщност да продължаваме да популяризираме същите ценности, когато се налага да защитаваме Израел в международен план.

ГОЛДБЪРГ: Вие не сте известен като прекалено темпераментен политик, но имаше един период, в който отношенията между Вас и министър-председателя, а покрай това и между правителството на САЩ и израелското правителство изглеждаха много напрегнати и много емоционални. Имаше повече публична критика, идваща от тази администрация, насочена към Израел, отколкото към всеки друг съюзник, а може би и към някои от противниците…

ОБАМА: Нима? Трябва да кажа, Джеф, че изобщо не съм съгласен с тази оценка, а знам, че сте я написали. И възроптах срещу това. Имам предвид, че тогава беше налице едно много специфично обстоятелство, по което имахме политически разногласия. Това не трябваше да остава скрито, защото се отнася до характера на приятелството между САЩ и Израел, до това как се отнасяме правителство към правителство и как се оправяме с такива въпроси. Сега, няколко неща, които искам да кажа в началото. Във всяко публично изявление, което правех, аз казвах, че здравата основа на отношенията между нашите две страни в сферата на сигурността е неприкосновена. Сътрудничеството в областта на отбраната и на разузнаването не беше по никакъв начин нарушено. Твърдя и мисля, че мога да го докажа, че никой президент на САЩ не е бил по-енергичен в стремежа си да се убеди, че ние помагаме на Израел да се защитава, това го признават дори и някои от моите критици в Израел. Аз заявих, че нищо от случващото се не трябва да влияе върху ядрото на стратегическите отношения, които съществуват между Съединените щати и Израел, нито върху връзките между двата народа, които са толкова силни, че надживяват всеки отделен президент или министър-председател и ще продължат во веки веков. Но казах също така и че когато в навечерието на изборите министър-председателят Нетаняху заяви, че няма да има палестинска държава, докато той е на власт, или когато по време на дебат се оказа, че израелските араби са описани като някакви нашественици, които могат да гласуват, и че срещу това трябва да се вземат мерки, тези изказвания влизат в противоречие със самия език на Декларацията за независимост на Израел, където изрично е посочено, че всички хора независимо от тяхната раса или религия са пълноправни участници в демокрацията. Когато се случи нещо подобно, което има външнополитически последствия точно защото сме в толкова близки отношения с Израел, за нас просто да стоим там и да мълчим би означавало, че този кабинет – Овалният кабинет, е загубил доверието, когато по тези въпроси трябва да се вземе ясно и открито отношение. И когато след това от мен се иска да се заема със защитата на Израел в международен план, когато е налице антисемитизъм ей там, когато е налице антиизраелска политика, която не се основава на конкретиката на палестинската кауза, а просто на враждебност, аз трябва да се уверя, че заслужавам доверие при изразяването на открита позиция срещу тези неща, а това ме задължава и да бъда честен с приятелите си относно възгледите ми по тези въпроси. По понятни причини сега това прави хората както в Израел, така и в САЩ да се чувстват неловко. Един аргумент обаче, който много ме притеснява, а през последните десет години той се засили… и е по-прикрит от доводите, формулирани от един Шелдън Аделсън, но е точно толкова вреден, е аргументът, че не трябва да има публични разногласия. Така много пъти критиките, които се отправяха през този период включително и от вас, Джеф, не бяха заради това, че вие не сте съгласен с моята преценка, а по-скоро заради това, че е опасно или непристойно за нас да изкарваме на показ тези разногласия…

ГОЛДБЪРГ: Не мисля, че някога…

ОБАМА: Вие не сте се позовавали на този аргумент…

ГОЛДБЪРГ: Аз не съм се позовавал на този аргумент. Прекарах половината си живот, правейки публично достояние такива аргументи.

ОБАМА: Това е справедливо. Но вие разбирате за какво говоря, Джеф. Аз зная защо американската еврейска общност, хората, ще се почувстват неловко. Ще получа писма, в които хората ще казват: „Слушайте, господин президент, аз изцяло Ви подкрепям. Съгласен съм с Вас по този въпрос, но Вие не би трябвало да споделяте тези неща публично”. Истината е, че това, което казахме публично, беше сравнително щадящо и меко, а после щеше да бъде надградено – приличаше на принципа (да се чете – бел.пр.) по една статия на ден, отчасти защото, когато влезеш в спор с приятели, това е много по-интересно като новина, отколкото ако спориш с врагове. Ето, точно сега имам същия проблем с договорите за свободна търговия. Фактът, че съм съгласен с Елизабет Уорън по 90% от въпросите, не е новина. Новина е обаче, че не сме съгласни по едно нещо. Но моята гледна точка, Джеф, е, че страните в региона не проявяват достатъчни гъвкавост. Те се държат така, все едно тези важни, сложни въпроси на политиката не са дискусионни. И че няма нужда да бъдат решавани. Мисля, че това е проблем. А едно от великите неща за Израел е, че такива аргументи се коментират там всеки ден.

ГОЛДБЪРГ: Правителството в Израел точно сега беше прието с 61 гласа „за” срещу 59 гласа „против” right now.

ОБАМА: Ако седнете в някое кафене в Тел Авив или в Йерусалим, ще чуете далеч по-спорни аргументи, а това е здравословно. То е част от причината, поради която американците обичат Израел, част от причината, поради която аз обичам Израел – защото е автентична демокрация и човек може да изразява своето мнение. Но най-важното нещо, което според мен можем да направим сега за засилването на позициите на Израел, е да опи ша много ясно защо аз повярвах, че решението за две държави е най-добрият план за сигурност за Израел в дългосрочен план; за мен бе важно да обърна много сериозно внимание на тревогите на Израел, свързани със сигурността, които поражда представата за решението за две държави; да се опитам систематично да си изясня тези въпроси; но също така в края на деня да кажа на който и да било израелски премиер, че постигането на мир ще изисква някои рискове. А въпросът, който трябва да зададете на себе си, е как да се съпоставят тези рискове с рисковете на бездействието и запазването на статуквото? Моят аргумент е, че рисковете на бездействието са далеч по-големи, а в крайна сметка е важно за израелския народ и израелското правителство да вземат свои собствени решения за това какво е нужно да се осигури на хората от тази нация. Имам вярата, че с течение на времето дебатът ще се върне на място, където има поне малко надежда, а не само страх, защото имам чувството, че сякаш... всичко, за което говорим, се основава на страх. В краткосрочен план това може да изглежда мъдро – цинизмът винаги изглежда малко мъдър, но той може да повлече Израел по наклонената плоскост, където ще му е много трудно сам да се защити…

ГОЛДБЪРГ: Като една демократична държава с еврейско мнозинство.

ОБАМА: … като една демократична държава с еврейско мнозинство. И аз съм дълбоко загрижен за съхраняването на тази демократична еврейска държава, защото, като се сетя как се запознах с Израел, пред мен изникват снимките на, знаете…

ГОЛДБЪРГ: Ние сме разговаряли веднъж за това. На кибуци, и…

ОБАМА: На кибуци, на Моше Даян и Голда Меир и усещането, че ние не само създаваме една сигурна родина за евреите, но също така и преправяме света. Ние го изправяме. И ще го направим по правилния начин. Ще се убедим, че поуките, които извлякохме от нашите изпитания и нашите гонения, се прилагат в начина ни на управление и в отношенията ни към другите. А това ни връща към темата за ценностите, по която говорихме преди малко – това са ценностите, които възпитават мен и подхранват моите политически убеждения. Интересно, когато преди няколко месеца разговарях с някои лидери на еврейски организации, им казах, че наистина имам високи очаквания към Израел и че те не са нереалистични очаквания, не са глупави очаквания, не са очакванията, че Израел ще рискува собствената си сигурност, заслепен в преследването на някакви идеалистични празни надежди.

ГОЛДБЪРГ: Но Вие искате Израел да олицетворява еврейските ценности.

ОБАМА: Аз искам Израел по същия начин, по който искам и Съединените щати да олицетворяват юдео-християнските ценности, в крайна сметка онези човешки или универсални ценности, които вярвам, че са довели до напредък в продължение на повече от хилядолетие. Същите ценности сложиха край на робството и закона „Джим Кроу”. Същите ценности дадоха свобода на Нелсън Мандела и позволиха появата на мултирасова демокрация в Южна Африка. Същите ценности събориха Берлинската стена. Същите ценности, които вдъхват живот на нашите дискусии за човешките права и на загрижеността ни, че хора в други краища на света могат да бъдат измъчвани или вкарвани в затвора, защото изразяват мнението си или религиозните си убеждения… същите ценности, които ни накараха ясно и открито да се противопоставим на антисемитизма. Искам Израел да олицетворява тези ценности, защото Израел е привлечен на нашата страна в борбата за онова, което вярвам, че е истина. И това не означава, че не съществуват трудни решения и няма компромиси. Не означава, че ние не трябва да си поставяме много сложни въпроси за това дали в краткосрочен план трябва да се защитаваме, което значи, че може да имаме възможности за избор…

ГОЛДБЪРГ: Тежки решения.

ОБАМА: … Тежки решения, които в мирно време не ще направим. Това са решения, които трябва да вземам всеки път когато разполагам въоръжени сили на САЩ. Това е избор, който правим по отношение на безпилотните самолети и по отношение на нашите разузнавателни служби. И така, когато говорих с министър-председателя Нетаняху например за това дали можем да излезем с предложение за мирен план, аз изпратих нашите висши военни да проверят систематично всяка евентуалност, всяка тревога, която Израел може да има за себе си във връзка с поддържането на сигурността в едно споразумение за две държави, да установят какво ще означава това за долината на река Йордан и какво ще означава за Западния бряг. И аз бях първият, който призна, че не може да се допусне рискът терористи да се появят пред стените на Йерусалим и населението да бъде изложено на опасност. Така че не е въпросът, дали човек е наивен, или има нереалистични очаквания, но в крайна сметка – да, аз мисля, че има определени ценности, които Съединените щати в най-добрия им вид олицетворяват. Мисля, че има определени ценности, които Израел и еврейската традиция в най-добрия им вид олицетворяват. И съм готов да се боря за тези ценности.

ГОЛДБЪРГ: Един въпрос, който засяга както САЩ, така и Европа: правителството на Оланд във Франция – Манюел Валс, министър-председателят, Дейвид Камерън във Великобритания… говорихме си за разделителната линия между антиционизъм и антисемитизъм. Знам, че Вие сте разговаряли за това с еврейски организации, с някои от Вашите еврейски приятели, как определяте разликите и приликите между двете понятия?

ОБАМА: Знаете, че за мен са базови следните два въпроса: „Смятате ли, че Израел има правото да съществува като родина на еврейския народ и осъзнавате ли конкретните обстоятелства от еврейската история, които дават повод за тази необходимост и желание? И ако вашият отговор е отрицателен, ако вашето мнение е, че тази история няма значение, тогава помоему това е проблем. Ако вие признавате обаче законността на еврейската родина, вие признавате активното присъствие на антисемитизма, тоест той не е просто част от миналото, той е актуален. Ако признавате, че има хора и нации, които биха навредили на еврейския народ, трябва да сте в състояние да застанете на страната на Израел, чиято сигурност е застрашена, трябва да защитите Израел. Става въпрос да се уверите дали спрямо него не се прилагат двойни стандарти на международни форуми. Но вие трябва да сте в състояние да кажете на Израел: ние не сме съгласни с вас по тази конкретна политика. Ние не сме съгласни с вас за заселването. Смятаме, че контролно-пропускателните пунктове представляват истински проблем. Не сме съгласни с вас да има еврейски националистически закон, който потенциално би засегнал правата на арабските граждани. За мен такова поведение е напълно последователно и съответства на един поддръжник на държавата Израел и на еврейския народ. Сега за някой в Израел, включително министър-председателя, да не е съгласен с тези политически позиции – това също е окей. Ще можем да проведем дебат, да приведем аргументи. Но не можеш да съпоставяш добронамерени хора, които се вълнуват от тези въпроси, с някой, който е враждебно настроен към Израел. И знаете ли, аз всъщност вярвам, че повечето американски евреи, повечето евреи по света и повечето евреи в Израел признават това. Това е част от причината, поради която все още имам широка подкрепа сред американските евреи. Причината не е в това, че те не харесват Израел, не е в това, че се тревожат дали Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие или какво прави Хизбула в Ливан. Така е, защото аз мисля, че те признават, поглеждайки моята история и виждайки действията на моята администрация, че стоя зад Израел. Ние имаме споделени ценности, които обаче могат да бъдат подложени на риск, ако не сме в състояние да намерим по-добър път за излизане от настоящото положение, приличащо на потенциална задънена улица.