Западът възприема севернокорейския диктатор най-често като луд ръководител. Но той е далеч от тази представа. Напротив, Ким Чен Ун оформя страната си последователно, както правят само мениджърите на големите корпорации.

Западните коментатори се отнасят към главнокомандващия на Северна Корея като към виц. В частни разговори съм чувал как представители на управлението на САЩ или висши военни го наричат „дебелото момче“, „младия плейбой“, „комична фигура“. Посланикът на ООН Ники Хейли постави официално въпроса дали Ким Чен Ун не е луд. Но да се обижда севернокорейския лидер е грешка, не защото не го заслужава, а защото по този начин се подценява онова, на което е способен. Ким не е клоун. И ако се отнасят с него сякаш е клоун, ще пропуснат да видят заплахата, която представлява Северна Корея и нейният лидер. По-добре е той да бъде възприеман като ръководител на голяма корпорация. Това ще позволи на наблюдателите да избегнат дискусиите за душевното му здраве и да се фокусират прекомерно върху диктаторските му черти. Така може да се изследва единствено потенциала му на лидер. В света на бизнеса ролята на генералния директор е от огромно значение за успеха на корпорацията. Един нов мениджър трябва да може да мотивира своите служители, да им обясни накъде върви корпорацията и защо работните усилия и оценяването трябва да вървят ръка за ръка, така че очакванията да са ясни.

Междувременно ръководителят трябва да прочисти редиците, да премахне неефективността и да се справи с вътрешните разправии. Накратко казано, един добър генерален директор би могъл да накара хората да се движат в една посока. Това са точно мерките, които Ким взема. Той е устоял шест години като държавен глава на Северна Корея и през това време е поставил ясна визия за развитието на страната. На пръв поглед неговото управление е лишено от вътрешна критика и изглежда, че е неприятно да имаш подобно ръководство. Но севернокорейското правителство не показва признаци на колапс и в момента е по-стабилно в сравнение с управлението на неговия баща, Ким Чен Ир.

Дебатът дали Ким Чен Ун е рационален човек вреди много на американската външна политика, защото поставя външните наблюдатели встрани от това да обсъждат севернокорейската политика – нейната активна програма за ядрено оръжие и отблъскващите престъпления срещу правата на човека. Те пренебрегват също така дарбата на Ким да ръководи страната си по такъв начин, че да устоява на всеки външен натиск. Но ако разглеждаме Ким като генерален директор на фирма, а не като обикновен политически лидер, ще видим и неполитическите аспекти на неговото лидерство – това, което ръководството на всяка корпорация трябва да направи, за да поддържа доверие и стабилност. Най-важното, което трябва да направи един нов управител е да формулира ясна и обща визия, която да служи за метрика и мотивация. Визията на Ким за Северна Корея е ясно формулирана в доктрината Byungjin. Тази стратегия е създадена от Централния комитет на Работническата партия на Корея през април 2013 г. и поощрява развитието на севернокорейската икономика едновременно с придобиването на ядрено оръжие.

С този ход доктрината „Армията на първо място“, която баща му поддържаше, престава да бъде валидна. Ким извежда развитието на икономиката като ключов елемент и с това сигнализира за едно прекъсване с миналото. Преди под ръководството на Ким Чен Ир и неговия предшественик Ким Ир Сен пропагандата на Северна Корея поставяше акцент върху готовността на народа да се справя в случай на неприятности и заплахи, както и да изтърпи страдание за доброто на страната. Това изкривено представяне на лишенията в добра светлина оправдаваше насилствения набор от мерки, които се въвеждаха, когато страната беше повалена от повсеместен глад. Това е кампанията, която повеляваше да се яде само два пъти на ден и която създаде движения от мобилизирани работници. По време на кампанията „Колима“ Ким Чен Ир поощряваше обикновените корейци да се влючват в работнически групи, за да изпълняват инфраструктурни проекти. С това Ким Чен Ир внушаваше на хората да се жертват за страната си. При това хората бяха принудени да „пестят“ работните си сили и да работят по 18 часа на ден.

Днес Ким Чен Ун казва обратно, че на севернокорейците не им се налага да гладуват повече. Представителна за тази позиция е речта му от 2015 година: „Най-важната задача, към която гледаме, е да повдигнем жизнения стандарт на хората. Нашият народ се е борил, за да изгради социализма. Той никога не се е наслаждавал изцяло на живота, не е изживявал напълно желанията си. Винаги когато се сещам за неуспеха да осигурим на този огромен народ един богат живот, на този народ, който въпреки трудностите винаги се е доверявал на партията и е следвал само нея, който е бил верен на големия приятел Ким Ир Сен и Ким Чен Ир от един морален  дълг, тогава не мога да намеря спокойствие и сън. Ние трябва да дадем на нашия народ най-богатия и щастлив живот, защото всичко, което е имал, той е дал на партията и е издържал на всички изпитания и трудности.“ Този фокус върху материалната сигурност вместо върху себеотрицанието показва промяна на тона, който се използваше в миналото. И въпреки че става въпрос само за реторика, тя все пак има последствия. Ким не може да намеква за подобряване на икономическото положение, без да събужда очаквания у хората, както у тези от върха на партията, така и у тези от най-долните слоеве.

Стратегията Byungjin не значи, че Ким е предприел мащабни икономически реформи. Но това значи, че е обвързал своята собствена легитимност със способността си да опази обещанието си за икономически растеж и създаване на ядрен арсенал. Под неговото лидерство Северна Корея ще напредва по пътя към постигането на тези две цели. С оглед на изключителния фокус върху ядреното оръжие много е лесно да се пренебрегне икономическия растеж. Ким може да определя онова, което държавните фабрики произвеждат, но има думата и при търсене на износители и клиенти. Севернокорейски фермерски работници могат да продават само излишъка си, щом вече са достигнали държавните квоти.

Западните анализи на парада, който се състоя на 15 април, се занимават основно с оценяването на военното оборудване. Пренебрегва се фактът, че военната част от парад, който трае два часа и половина, е само 20 минути. В другите два часа се представят икономичеки постижения от международен характер, както и почетни слова спрямо семейството на Ким. Ким е представен как гледа от един балкон, а до него стои вицемаршалът на Корейската народна армия Хуанг Пионг Со, севернокорейският министър-председател Пак Пон Джу, както и важни отговорни лица за икономиката. Правителството на Ким е принудило 100 чуждестранни журналисти да станат в 5 часа сутринта и да оставят мобилните си телефони и лаптопите си в хотелските си стаи. Градски служители ги качват на автобуси и ги оставят във властта на службите за сигурност в центъра на град Пхенян. Поради тези мерки за сигурност и заради засиленото напрежение със Съединените щати напоследък, репортерите са си помислили първоначално, че ще станат свидетели на атомен тест или на изстрелване на нова междуконтинентална балистична ракета. Вместо това обаче властите им показали Ryomyong – голяма улица, по продължението на която са разположени луксозни търговски и жилищни сгради. Държавните медии определят квартала като зелен и енергоспестяващ. Идеята на това представяне е твърде ясна. Ким заявява колко важни за него са търговията, икономиката и качеството на живот. Когато Ким свика през май 2016 година 7-мия Конгрес на Корейската работническа партия, са изминали 36 години от последния официален такъв, въпреки че партийният закон изисква на всеки четири години да се свиква конгрес. Ким има намерение да се свика партиен конгрес и през 2020 г., което предполага завръщане към партийния живот и партийната динамика. Всичко това цели да се създаде повече отговорност и да установи една регулирана, действаща бюрокрация.

Заедно с конгресите Ким реактивира и традицията за годишна реч при всяка Нова година. Първо, той направи това през 2013 г., след като неговият дядо държа последната такава новогодишна реч през 1994 г. На Конгреса Ким обяви и първия петгодишен план от 80-те години насам. Рюдригер Фреш, икономист и наблюдател на ситуацията в Северна Корея, нарича тази последователност от промени „нова нормалност“. Това е една „нормалност“, която съживява много елементи от „ерата Ким Чен Ир“. Освен това Ким сам е работил здраво за това да реформира капацитета на правителството си. Заради непрозрачността на севернокорейската политика може да е трудно за страничните наблюдатели да следват личните стъпки на Ким и да разбират тяхното значение. Например екзекуцията на неговия чичо, Джан Сон Тхек, за който се счита, че е вторият по власт човек в Северна Корея, води до предположението, че Ким се намира насред ожесточена борба за власт и неговата позиция е отслабнала. Но от тогава насам Ким е укрепил своята власт, а екзекуцията може да се приеме за драстична демонстрация на неговата власт. В други случаи пък функционери, които са били отстранявани по-рано от пътя му, се появяват отново на високи постове. Вицеадмирал Ли Юнг Ю, за който се предполага, че е отстранен през октомври 2015 г., може отново да бъде видян на официални снимки. И Йон Гил, началникът на генералния щаб на Корейската народна армия, е бил през февруари 2016 г. обявен за екзекутиран, но се появи няколко месеца по-късно на Конгреса, за да приеме почетен знак на четири звезден генерал.

Няма по-силно доказателство за това, колко много външни наблюдатели правят грешна интерпретация на мотивите на Ким, колкото броят на обявените отстранявания, които се оказват в крайна сметка фалшиви сведения. Тъй като севернокорейският бюрократичен апарат е много непрозрачен, не е изненада, че западните наблюдатели правят грешни интерпретации. Но когато Ким се разглежда като мениджър на корпорация, тогава не е за учудване фактът, че съществува смяна на персонала. Ким търси хора, с които може да работи, ще се опита да ги изпита в различни служби и по този начин ще събере ръководен екип. Разбира се, съществуват много мотиви за действията на Ким, като преди всичко той се опитва да гарантира собственото си оцеляване. Дори когато поведението му е определяно като поведение на диктатор, който затвърждава властта си, пропуска се да се отбележи колко важно е за него да намери свой екип за работа, на който да има доверие. Така външните наблюдатели могат лесно да бъдат убедени, че се извършват чистки поради вътрешни борби за власт. Но севернокорейският лидер изглежда по-скоро, че е убеден в своята власт и дава вид на недосегаем за външни заплахи.

Встъпването в длъжност на Доналд Тръмп предизвика невиждан поток от доклади и мнения по въпроса дали САЩ и Северна Корея са близо до война. Този поток беше непрекъснат през първите шест месеца от управлението на администрацията на Тръмп. Северна Корея е спокойна пред демонстрацията на сила от страна на Тръмп. Всъщност агресивната реторика на Вашингтон помага много на Ким, защото той оправдава с нея своята Byungjin стратегия, която поставя акцент едновременно върху създаване на атомно оръжие и върху развитието на икономиката. От тук насетне Ким дава знак за това, че икономиката на страната ще се стабилизира въпреки международните санкции срещу Северна Корея и въпреки протеста на Пхенян срещу реформите в китайски стил. Дори когато числата се използват внимателно и с резерви, корейската банка предполага, че севернокорейската икономика е нараснала през 2016 г. с 3,9 %, което е най-високият ръст от 1999 година. Реформите, които преминават толкова мудно, напредват. Според изследване севернокорейските домакинства печелят близо 75 % от общия доход от пазара. Търговията с чужбина също нараства: Индия е станала междувременно третият по големина бизнес партньор на Северна Корея, а севернокорейско-руската търговия нараства в първите два месеца на 2017 година със 73 %.

На запад все по-често се правят предположения дали Ким не е слаб диктатор, който се е захванал здраво за властта, както и дали режимът му не е пред колапс. Но ако Ким бъде разглеждан като шеф на една голяма корпорация, не изглежда нито той, нито неговото управление да са застрашени. Крайно време е остатъкът от света да се опита да разбере ходовете на Ким.

Източник: Cicero

Автор: Дейвид Канг

Превод: Деми Маринова