Скандал, „почти същият като „Уотъргейт“, но десет пъти по-голям“. Афера, в сравнение с която големите земетресения около ФБР „изглеждат като детско парти“. Това са само част от определенията, които американските коментатори дават на последните разкрития, свързани с фабрикуването на доказателства за руска намеса в американските избори. С последния си ход президентът на САЩ Доналд Тръмп даде публичност на строго секретен доклад на Конгреса, от който става видно, че ръководството на ФБР е замесено в политически атаки срещу Тръмп в полза на Хилъри Клинтън по време на предизборната кампания.

В петък сутринта президентът Доналд Тръмп разсекрети записка, подготвена от Разузнавателната комисия в Конгреса. Документът първоначално е класифициран с гриф „строго секретно“. Разбира се, в тази записка няма нищо ново за запознатия читател. Всичко, което е описано в нея, отдавна е обсъждано нашироко в Америка. Никой от участниците в дискусиите досега обаче нямаше никакви доказателства. Днес всички доказателства, събрани по време на закритите заседания на Разузнавателната комисия, станаха публични.

В резултат на това вече знаем как изглежда веригата от събития, свързани с „престъпното съглашателство с Путин“ (твърденията, според които руските служби контролират Доналд Тръмп чрез компромат, изготвен по време на посещение на милиардера в Москва, бел. пр.):

1. По време на първичните избори в Републиканската партия политическите опоненти на Тръмп наемат фирмата Fusion GPS, специализирана в събирането на разузнавателна информация, със задачата да търси компромати срещу Доналд Тръмп.

2. След като Тръмп печели номинацията за президент на републиканците, Fusion GPS губи клиента си, но само за кратко.

3. Новите ползватели на мръсните услуги на фирмата са щабът на Хилъри Клинтън и Демократическата партия.

4. Те възлагат на Fusion GPS да подготви компроматна кампания срещу Тръмп не само на американска почва, но и на международната сцена.

5. За да добави международно измерение, Fusion GPS наема подизпълнител – бившия служител на британското разузнаване в Москва Кристофър Стийл, известен със своите открити позиции срещу Тръмп.

6. Кристофър Стийл наема бивши агенти на руските разузнавателни служби (срещу които някога се е борил по време на Студената война).

7. Руските агенти създават мръсно досие за Тръмп  (езиковият анализ потвърждава, че досието е писано на „руски английски“ с минимална редакция от хора с майчин език английски).

8. Все още не е ясно дали тези руски агенти са „бивши“ агенти на руските разузнавателни служби (т.е. доколко това досие е измислица или резултат от целенасочена дезинформационна работа на КГБ/ФСБ).

9. Съставеното от руснаци досие на Тръмп достига до ФБР през помощника на зам.-главния прокурор Брус Ор, който го получава от своята съпруга. По това време тя работи за Fusion GPS и е част от екипа, който търси компромати срещу Тръмп.

10. ФБР използва досието като един от ключовите факти пред тайния разузнавателен съд, с цел да получи разрешение за подслушване на щаба на Доналд Тръмп.

С други думи администрацията на Обама е използвала досие, създадено от руски агенти, за да легитимира подслушването на политическата му опозиция.

Според разсекретената записка ръководителите на ФБР са знаели точно откъде идва досието, но в заявлението пред тайния разузнавателен съд са представили материалите като доказан факт, а не като компромат срещу опозицията. Това не е било просто обикновена чиновническа грешка – ФБР използва това досие по същия начин не веднъж, а поне четири пъти. В резултат на това щабът на Тръмп е под наблюдение от ФБР преди изборите, след изборите и дори след встъпването в президентския мандат.

От записката също така става ясно по какъв начин е било осъществено популяризирането на този мръсен продукт. Кристофър Стийл организира „утечка“ на информация от досието до медиите. Статията, публикувана в Yahoo News, добавя някои липсващи детайли, така че изглежда като независимо потвърждение на руското досие. С други думи ФБР подава невярна информация до тайния разузнавателен съд относно автентичността на досието. И като „потвърждение“ използват медийна публикация, организирана от самите автори на досието. Корупцията по високите етажи на администрацията на Обама вече не е тайна за никого.

Американските разузнавателни служби, както всички останали разузнавателни агенции в света, винаги са осъществявали някои от дейностите присъщи на т.нар. „сиви кардинали“. Те са близки до всички политически сили, но никога не застават формално начело на държавата. Така е от древни времена и това се превърна в неписана традиция до идването на власт на Путин в Русия. Възкачването начело на държавата на офицер от разузнаването предизвика завист във всички разузнавателни служби в света. В края на краищата, те се смятат за истинските управляващи и това кой е понастоящем временно начело на държавата за тях няма значение. Друг дразнител беше фактът, че Путин беше избран законно (т.е. дори и идването му на власт да е било преврат, осъществен от разузнавателните агенции, той е преминал безкръвно).

Първият директор на ФБР Едгар Хувър (1895-1972) е начело на службата близо 50 години. През този период ФБР от малка агенция, бореща се с федералните престъпления, се превръща в една от водещите политически сили във Вашингтон. Хувър трансформира ФБР от агенция за разследване на престъпления в една нова криминална, но и политическа разузнавателна служба. Материалите, които той събира през годините (както истински, така и фабрикувани), превръщат ФБР в мощен лост за оказване на политическо влияние. Вероятно Хувър би могъл да стане президент, стига да е поискал. Той обаче до края играе ролята на „сив кардинал“. Путин беше човекът, който наруши неофициалното табу.

От 30-те години на XX век благодарение на „активните мероприятия“ на съветските разузнавателни служби – ОГПУ, НКВД, КГБ, ФСБ, редица американски институции прихванаха вируса на социализма (в училищата, университетите, Холивуд, Държавния департамент и др.). По време на Студената война обаче се случи необичайна „размяна на вируси“ – КГБ прихвана вируса на американския прагматизъм и капитализъм, а ФБР/ЦРУ – този на социализма.

Американският вирус се оказа толкова силен, че разузнавателните служби на Русия успяха да постигнат това, за което мечтаеха службите на всички страни – получаването на политическа власт в държавата. Съветският вирус беше достатъчно силен, за да засегне цялата Демократическа партия, но ЦРУ и ФБР бяха само отчасти заразени. Друга значителна разлика е, че американският вирус се разпространи отдолу нагоре – т.е. от обикновените съветски агенти до високопоставените офицери. В обратния случай, съветският вирус се разпростря от върха към низините, т.е. неомарксисткият светоглед беше имплантиран в Америка чрез назначаването на политически активисти, донори и агитатори на Демократическата партия на високи държавни постове.

В крайна сметка идването на власт на Путин тласна предварително подготвените американски разузнавателни служби към идеята за безкръвен преврат, за да бъде отстранен от Овалния кабинет нежеланият президент Доналд Тръмп. В това отношение те демонстрираха последователност в тактическите маневри, за да гарантират, че всички техни стъпки имат формално правно основание. Те не посмяха да инсталират „подслушвателна техника“, за да следят Тръмп без разрешението от съда.

„Вашингтонското блато“ (по израза на Доналд Тръмп, бел. пр.) обаче направи лоши сметки. Публикуването на записката вдига завесата само над един епизод от войната, която разузнавателните служби на САЩ водят срещу действащия президент. Скоро ще последват и други бележки, включително дългоочакваният доклад на Генералния инспектор относно злоупотребата с власт във ФБР.

Скандалът „Уотъргейт“ продължи малко повече от две години, докато възмущението от „Обамагейт“ е едва на година. Взривът над вашингтонското блато, който предизвика разсекретяването на записката, е само първата експлозия. Няма да мине много време преди да се появят нови разтърсващи разкрития в тази посока.

Автор: Гари Джиндлър

Източник: American Thinker