Вярно ли е, че сме страна, която заделя два пъти по-висок бюджет за охрана на политиците си, отколкото за националната си разузнавателна служба…

Да, има известен дисбаланс, но имайте предвид, че Националната служба за охрана, тя не е равна на онова, което трябва да прави, защото, ако трябва да бъде коректна, то тя трябва да обслужва само президента, като част от чиновниците при него. Даже много често у нас се използва понятието „администрацията на президента”. То няма такова в конституцията, имаме просто президент и технически персонал. В момента по причини, които са много дълбоко, те са от 25 години, тази служба остана при президента, тя е наследник на една къде-къде по-могъща служба – УБО, и ако трябва да бъдем точни, за да разбере публиката, това е всъщност таксиметровата, или файтонджийската, служба на VIP персоните в България с отговорник президентът. Много странно решение. Президентът е избран от целия народ, има огромна електорална мощ, а на практика отговаря за извозването на VIP персоните в страната. Ако тези VIP персони се освободят от тази опека, примерно патриархът да си го извозва, който иска, или пък към МВР да има такава служба, а президентът да си има само неговите хора, тогава няма въобще да ги забелязваме. Колкото до разузнавателното управление, преди 25 години имаше едно съперничество между „Дундуков” 1 и „Дундуков” 2, беше пълно недоверие и всеки гледаше да има при себе си някакви служби, за да контролира ситуацията, и това остана така като заварено положение. Всички, преди да дойдат, се кълняха, че ще премахнат създалата се ситуация, а като отидат там, играчката им харесваше и всичко си оставаше по-старому. Защото по нашата, българската конституция президентът няма право на никаква изпълнителна власт. Той не може да премести един лев от тук до тук, ако не е неговият бюджет.

Достатъчен ли е бюджетът за разузнаването?

Две неща тук са важни. Разузнаването в една държава дава информация от някаква гледна точка, от някаква позиция. Тази позиция се определя от политическото ръководство, от там, накъдето е тръгнало обществото. Доста време бяхме в известна безпътица, сменихме съюзниците и сега разузнаваме, общо взето, в интерес на големите ни съюзници. Въпросът е колко това е необходимо на страната ни, колко не, до каква степен може да ни свърши работа? Когато се прави бюджетиране на разузнаването, това е единственият реален лост, с който може да се прави някакъв контрол. Ако решим, че не сме много наясно какво искаме от разузнаването, а същевременно отделяме средства, това си е чиста загуба. Бюджетът е инструмент, който изисква яснота.

Последните няколко правителства, както и сегашното, имат амбиция да извършат преструктуриране на сектор „Сигурност” у нас. Кое налага постоянно да се правят някакви промени?

Имаше натиск, чисто експертен, от много малка група хора преди години, постепенно този натиск стана по-осезаем, някои журналисти се присъединиха и отделни участници, политически играчи, се усетиха, че ако говорят с този език, че „трябва да си подредим двора на сигурността”, то ще имат популярност, и се направиха един-два бледи опита, но по същество никой не го искаше реално. Защото, когато водата се избистри, интересите ще станат много по-контролируеми. Сега е доста мътно. Това поредно движение, което в момента се наблюдава, за преструктуриране възпроизвежда по трогателен начин Живковата структура на МВР. Изглежда, че човек не може чак толкова да избяга от себе си.

Вие участвате като експерт във всички работни групи, считате ли, че има национален консенсус по отношение на сигурността, считате ли, че политиците ни имат достатъчно компетентност, разбиране и визия по тези въпроси?

Аз мисля да свърша с върховния главнокомандващ, който 40 дни преди да заеме този пост, не знаеше, че ще го назначат. За каква експертност говорим. Надолу е по-лесно.

Какви в крайна сметка са най-важните заплахи, които застрашават националната ни сигурност? Събитията в Украйна и Близкия изток поставят ли нови предизвикателства пред националната ни сигурност?

Три неща ми казахте тук. Ако приемем, че имаме визия за националната сигурност, трябва да допуснем, че нацията ни има някакъв общ образ на равновесието си. А аз някак не го съзирам. Забелязвам, че ако някой иска да си върне милионите от банката, друг иска това да не му се случва, и прочее. Но да кажем, че приемаме по демократична презумпция, че имаме нация, че имаме национална сигурност като задача, то тогава остават два други въпроса. Няма как да използваме ресурсите си, ако не преодолеем тази инерция на самостоятелни елементи в сигурността, които скитат всеки сам по себе си в различни посоки в пространството и създават напрежение. В това скитане се губят ценни части от сигурността. Например ще ви задам един риторичен въпрос: началникът на Гражданска защита какъв пол има и как се нарича Гражданска защита в държавната структура в момента? Ние през цялото време сме в наводнения, бедствия, а публиката няма представа от отговора на тези два въпроса. Покрай тези снования ние загубихме тази служба, тя изчезна. Това са тъжни неща. България например не я очакват ядрени удари в скоро време, но наводнения явно да, и то от много интересен тип. Навремето направихме 1800 изкуствени водоема, за да се борим със сушата. Управляваше ги едно управление и когато имаше лошо време, намаляваше количествата на водата. Сега ги управляват 13 форми на собственост и посмъртно не можеш да им изкомандваш нищо и когато стане наводнение, ни обясняват, че вали дъжд, а по улицата плуват шарани. На това му казваме превенция на бедствия и аварии. Националната ни сигурност преди всичко е онзи проблем за оцеляването на обикновените хора в България. Не е украински проблем, не е „Ислямска държава”, става дума за нашето собствено избиване. Тази година сме на път да поставим рекорд по избити хора на пътя. За 25 години ще наближим жертвите от Отечествената война. И то все млади хора, все едно, че сме ги пратили на фронта. Що се отнася до вашите въпроси, да, изключително важно е, че цялата акватория на Черно море и прилежащите територии промениха геополитическата си привлекателност и в момента присъстваме на уникално събитие. За първи път в сърцевинната земя на Европа (според геополитиката това, което е между Балтика и Средния изток, се нарича сърцевинна, heartland) се настанява морска империя, винаги са били империи на сушата – Османска, Пруска, Римска, и т.н., най-различни, но такова чудо като сега не е било, затова и на прежението е много голямо. Европа не е в организирано състояние да реагира. Русия поема удара и застава от другата срана, като се опитва да мобилизира цяла Азия и Средния изток. И с това се създава едно поляризиране на света, биполяризиране по повод едно геополитическо преструктуриране на равновесието. Така че ние сме в зона, която е много чувствителна. И тук страшно зависи от нас дали ще имаме едни интелигентни хора отгоре, които като Стамболов преди много години да могат да прочетат онова, което се нарича локален геополитически код, тоест да схванеш специфичния си интерес на мястото към момента, тъй като ние далеч не сме хомогенни от геополитическа гледна точка на Балканите. Въпросът ви е изключително дълбок. Става нещо около нас, но ще съумеем ли да го използваме в наша полза, или ще получим от това вреди, това е въпросът.

Спомняте ли си за опита да се лансира оценка в официален документ на Министерството на отбраната, че Русия води информационна война срещу България и представлява заплаха за сигурността ни? Как гледате на подобен факт?

Ами все пак Шаламанов беше на заплата в НАТО през това време. Аз някак си схващам това, руснаците казват: „Собствената риза е по-близо до тялото”. И сигурно би трябвало да го възнаградят за това нещо. Освен това ние взехме едни страховити мерки, взехме решение да увеличим с две хиляди души войската, което, предполагам, е смразило Путин. Според мен в дипломатическите среди и външното министерство на Русия бяха доста сдържани, казвайки, че президентът не съвсем правилно е разбрал. А иначе той като един художествен критик описа Путин по един тургеневски маниер с пълна яснота на своята ограниченост, на своята примитивност. Явно, че да стоиш на „Дундуков” 1 това ти дава самочувствие и те поставя нависоко. Аз такова самочувствие не съм виждал при друг освен в Близнашки. Но те пък се разбраха двамата.

Как си обяснявате, че българското контраразузнаване до момента, от двайсетина години насам, не е заловило нито един чужд агент? (Бяха хванали един-единствен…) Смятате ли, че няма чужди агенти, които работят на българска територия…

Аз си оставам с надеждата, че те ги пресичат, преди да се реализират, иначе останалото би било много странно. Все пак ние харчим пари за тази служба. Но още след началото на промените службите бяха използвани по един доста домашен начин. Примерно министър-председателят се обажда на външното разузнаване да провери дали не подслушват кабинета му, защото не вярва на вътрешното разузнаване. Друг министър-председател не се обажда на съюзно разузнаване или на нашето собствено външно, а праща своя интимен приятел да провери оперативна следа в съседна държава и става скандал. И се питаш за какво ни е всъщност разузнаването. Аз се надявам, че контраразузнаването ще оцелее, ще преживее всички тези промени, докато ние не знам дали ще доживеем един закон, който да подреди сигурността в България, да има закон за сигурността на Република България, нещо такова да има и вътре – ще знаем кой какво прави, кой на кого какво дължи като информация, подчиненост, и ще спре това бягане по коридори, по канцеларии, по папки, по късни доби… защото едно такова нещо не дава положителен сумарен ефект, то по-скоро разпилява сили и средства. В момента, виждате, пак се водят спорове, изсипваш пари тук, изсипваш пари там и нещата са, както са били по-рано. Значи парите пак ще изчезнат. Аз не бих се наел да анализирам състоянието на контраразузнаването при липса на достатъчна информация. Но изхождам от факта, че в България почти нищо не остава скрито, даже става разкрито онова, което не е станало. Така че, ако имаше нещо малко, то щеше да се появи много едро, а нищо не се появява.

Не се ли използват службите за вътрешнопартийни битки?

Ами това, на което разчитаме в момента, е да научим нещо от Уикилийкс, за да разберем какво става, но в кръга на шегата ситуацията не е нова за мен. Когато навремето животът ми минаваше в армията, тогава изучавахме чужди армии и знаехме и кътните зъби на съседните натовски държави, ракети, брой, поделения, командири, всичко. Те знаеха също всичко за нас. Но ние не знаехме нищо за нас. И гледахме от тях какво имаме ние. В общи линии нещо такова става и сега.

Все повече политиката на света се прави от службите практически… Те, разбира се, са инструмент на властта, но са активни. Ето вижте колко неща се изобретяват, майдани, цветни революции, преврати. Нашите служби подготвени ли са да посрещнат новите аспекти, примерно нова форма на икономически войни, на войни за ресурси, примерно едно уни щожаване на енергетиката ни, което се води така системно от 89-а година насам, не мислите ли, че застрашава националната ни сигурност, или едно циганизиране на населението, или демографски срив, службите наблюдават ли подобни процеси, пишат ли доклади, изследват ли ги?

В сравнение с времето на Студената война разузнавателните служби много снижиха авторитета и позициите си. Колегите от тази сфера непрекъснато приказваме, че те си увеличават ролята, но това е малко приспивна песен към края. Реално конците в съвременния свят се дърпат от невидими парични потоци и групи, центрове, които могат да си го позволят. Получават се стохастични ефекти и разузнавателните служби най-често са призвани да обяснят защо нещо е станало, да измислят причината и след това да замажат дирите. Примерно казвате, че в еди-коя си държава има химическо оръжие, и отивате да го търсите, не го намирате, а всъщност имате много данни, че там е имало оръжие. Вариантите са два: подвели са ви при данните или пък сте намерили оръжие, но се е оказало, че вие сте го внесли. И в двата случая разузнаването трябва да ви помогне, тоест то не разузнава, то върши бояджийска работа. И днес много разузнавания са поставени в това положение. Те трябва постфактум да решават въпроси на политици, които на свой ред решават въпроси на големи интереси. И много трудно можем да хванем дирята, светът се атомизира и започна да живее стохастично. Ето, кризата през 2008 г. какво ни показа? Как обираш масовия потребител, за да спасиш банкерите. У нас няма нищо различно от цялата тази работа, ние го преживяхме това преди няколко седмици пак. Така че разузнавателните служби ги намирам в по-безславно състояние от годините на Студената война.

Американците обясняват всяка дивотия, която направят по света, с националната си сигурност. В името на националната сигурност се водят войни, спретват се майдани, правят се революции…

Историята не е невинна. През 1949 г. се приема един акт, с който се прекратява времето на „отбраната” на САЩ. Вече не се говори за „отбранителна политика” и „отбрана” на САЩ. Говори се за „защита на националната сигурност”. Когато работите в концепцията за „отбраната”, вашите действия се затварят в територията на страната. Когато говорите за „национална сигурност”, вашите действия се разпростират до точките на вашия интерес. Още през 1903 г. Удроу Уилсън казва, че САЩ имат икономически интереси по целия свят. А Збигнев Бжежински преди няколко години описа САЩ като единствената империя в света без физически граници. С икономически интереси. Значи, където сложите икономическия интерес, там според възгледа за „националната сигурност” имате право да сложите американски войник. Малко прилича на Израел. Няма граници, но където има израелски войник, там е Израел. Където има американски интерес, там има американски войник. Това се нарича „демокрация”.

Националната ни сигурност не се ли свежда до разграждане на двора за партньорските служби, до отваряне на вратите, до обезпечаване на администрирането на наднационалния капитал…

Вижте, много отдавна в командния център тук, в полите на Витоша, където наблюдаваме небето и т.н., стои натовски генерал. При нас изобщо не се налага да правиш усилие да отвориш вратата, защото тя е отворена. Още когато започнаха промените, имаше едни фигури (да не им споменавам имената), чрез които цели списъци пътуваха към съседите ни. Много от тях мислеха, че им правим някаква провокация, защото такова чудо го няма по белия свят. Твоят досегашен противник, с когото си се разузнавал, ти носи сам списъците. То бива, бива, ама чак такова чудо – да правиш завой, че да си удариш стоповете! Но ние го направихме. Нас ни гледат с подозрение, че сме подвластни на Русия и много лесно руснаците си правят тук агенти. И ако може, у нас да изчезнат русофилите и рускоориентираните хора, за да можем да бъдем сигурна база за разширяването на САЩ на изток и за геополитическото им настаняване тук. Тъй като НАТО загуби смисъла си в Централна Европа, премести се в Междинна Европа, така я наричат геополитиците, и практически новодошлите страни наляха гориво за американското присъствие в Европа, защото класическите страни, като изключим Англия, не бяха толкова щастливи да работят за американския пазар. Все пак конкуренцията си остава. Но ние чисто политически (при някои държави е заради страх от Русия, при други – от желание новият елит да се закачи за нещо по-съществено) никога не сме променяли стереотипа си: дали ще е султанът, дали ще е Хитлер, дали ще е Политбюро, винаги има някакъв Голям брат. Ей сега например, ако си в Атлантическия клуб, все едно, че си от активните борци едно време, а ако си и от двете едновременно, направо си си решил въпросите. Такива имаме много. Така че не се е случило нещо особено с нашето заграждане и разграждане на службите. Чисто и просто вземаме завоя.

Кажете ми откровено не застрашава ли националната ни сигурност това, че всяко българско правителство се реди от чуждите централи, че партийните шефове се лансират от чуждите централи, че ключовите министри се назначават след сверка с централите, и пр. Това не е ли сваляне на суверинитета? По нов начин.

Ами за нас добрите отношения с Големия брат са укрепване на суверинитета. За нас суверинитет означава да ме харесва този, който трябва да ме харесва. Например контраразузнаването, което казваме, че е заспало, докладва за две посещения в кинозала, в която Кунева била седнала близко до американския посланик. След това тя е в правителството. Много приятни случайни съвпадения. Или, да кажем, Бойко го нямаше на власт, появи се на власт и изчезна тефтерчето. Едни такива работи се случват. Така че нашата сигурност е в сигурни ръце. Въпросът е да не сбъркаме кой в момента е отгоре. Ето с Орешарски каква „грешка” стана: цяла година трябваше да викаме по площада и да вувузелим, докато нещата си отидат на мястото. Не става дума за разграден двор, ние просто никога не сме имали ограден двор. Навремето, когато имахме две хиляди и двеста километра гранична полоса, страшно скъпа и много ефикасна, един човек, който ми е приятел и който по едно време беше министър, подписа да се разруши. Сега за 30 километра делим милиони, сума полицаи спят там по хотели, съсипваме се от зор и когато поставим въпроса: „Абе тези, дето я разрушиха, няма ли да носят отговорност?”, казват: „Еее, стари работи!”. При нас тези неща бързо отшумяват. Сега в момента е важно да намерим милиони за… Ще ви кажа едно нещо, което специалистите го знаят само. Казвате „заплаха”! Значи до края на Студената война „заплахата” беше понятна дума. Ако на границата дойде една чужда армия лятно време и се разположи на 20 километра от границата да си почива, ние вдигаме армията си по тревога, защото знаем, че ще минат границата.
Това си е заплаха. Сега в момента армии няма, не ходят по границите, страните, които правеха големи войни, сега са умиротворители, правят едни такива странни операции (странни са, защото дипломатите знаят, че по силата на Шеста глава на Хартата на ООН имаш право да налагаш икономически санкции на страна, която се отклонява от човешкия път, а по силата на Седма глава можеш да изпратиш въоръжена сила, ако тя е извършила агресия). Всички тези наши въоръжени присъствия в разни страни – Тимор, Косово, Судан и т.н., са по силата на глава Шест и половина. И по този начин всеки, който има интерес и може да си плати, праща там трети страни да пролеят малко кръв, за да реши някакъв въпрос. В момента това представлява ООН. Светът не е кой знае колко сигурно място за живеене от тази гледна точка. И кое е тогава заплахата? Съвременните академични учени ни обясниха, че това няма никакво значение, и животът го потвърди. В щата Ню Йорк всяка стока взема 8% от цената за защита на щата Ню Йорк. И отраканият българин, когато си тръгва от Ню Йорк, минава през летището и си дава касовите бележки, и му дават 8% от това, което е похарчил. Какво означава това? Ню Йорк е харчил милиони и милиарди десетилетия наред. И сега по един доблестен начин връща парите на чужденците, за да не си плащат войната срещу тях, и в един момент идват двама с проектантски ножчета и свалят търговската цена. За какво си ги плащал тогава. Измислили са хубава дума: „асиметрична заплаха”. Какво значи това? Като онзи филм, в който Форд отива да взема кивота и един пред него започва да прави някви движения, той го гледа, гледа, накрая извади писто лета, гръмна го и си продължи. Има нещо асиметрично, нали? Оказа се, че заплахата е онова, което някой, който има право да вкара в дневния ред на обществото въпрос, свързан с националната сигурност, го доведе до неговия пароксизъм – това е заплаха. От тук пари, от там отделени средства, например 30 километра мрежа сега, защото има страшна заплаха! Имаше един период това лято, когато не можеш да включиш нищо, без да се говори за бежанците. Беше ужас. Бежанците изобщо не намаляха, даже се увеличиха.
Сега никъде не говорят за това. Какво стана с тази заплаха? Изфиряса. Оня ден пък щяхме да мрем от ебола. Представяте ли си каква трагедия е нападнала света! В тристамилионната държава САЩ изведнъж трима души са болни от ебола. Това е пълен ужас, тази новина! Всяка година в Африка умират стотици, но в САЩ! В Африка и да мрат, какво ще им продадеш, какви лекарства? Но в САЩ огромно количество лекарства можеш да продадеш, защитни дрехи, три хиляди сто и няколко процента са скочили за един месец продажбите на защитни дрехи в САЩ. Над 3000%! Ами, когато тръгна кокошият грип от Азия, две години пътува до тук, щото Европа е бавна, докато вземат решение най-накрая да инжектират по четири пъти годишно кокошките и пилетата. И като взеха решението, птичният грип пристигна, но ние вече го утрепахме. Какво означава заплаха в наше време? Да мога да вкарам в публичния разговор нещо, което ми върши работа и ще ми донесе дивиденти. Това е политическа игра вече. Защото реално в теорията на сигурността заплахата е онзи момент, който предхожда кризата. Ей сега звънят ми и ми казват има бомба – това е заплаха. А това, че има риск това да се случи, това изобщо не е заплаха. И ние сега, когато говорим, със „заплахи” плашим. Онзи ден слушахте всичките приказки за еболата. Цяла България не можа да спи. Това са „хубави” игри и аз ги „уважавам”, щото, когато можеш да вадиш пари от приказки…

Относно партньорите ситуацията в разузнаването ни не е ли следната: на нас ни е забранено да работим срещу тях, а на тях им е позволено всичко, визирам западните партньорски служби…

Винаги всички са работили едни срещу други. В годината на промените, когато падна Берлинската стена, един от шефовете на ЦРУ го беше казал, като беше тук, че над 2200 души от ЦРУ работят във ФРГ, събират информация. Като циганин на циганска сватба – всички са роднини, всички са приятели, но трябва да има и малко кръв, той слага палеца на пет сантиметра, ръга тоя до него, щото на осем е смъртоносно, но на пет сантиметра става за сватба. Не може. Ти трябва да знаеш какво прави този до теб.

Те знаят, но ние не знаем.

Щото не ни и трябва. На кого да го кажем? Вечерно време можеш да видиш познати сенки, които бягат ха насам, ха натам. На кого го казват? Какъв е този ред. На нас ни говорят за Член пети. От вас искаме свежа кръв по мисиите, не е нужно да имате контингент, защото това е участие в политиката, от вас искаме участие в много контингенти по мъничко, дето се вика, като хора от Третия свят, защото там от време на време гърмят и убиват и е по-хубаво вие да ходите. А ако стане нещо, за вашата сигурност тук не се тревожете, ние ще влезем при вас по Член пети. А забравят да ни кажат, че по Член четвърти трябва ние сами да се осигуряваме, но да не издребняваме сега.

В експертните среди отново се заговори за сливане на военното и цивилното разузнаване. Аргументът, че България е малка и бедна страна, налага ли това действие? Според вас как подобно сливане ще се отрази на националната ни сигурност?

Миналата седмица бях в Австрия. Голяма е колкото нас, пълно е с всякакъв народ и нищо не е счупено, всичко върви по мед и масло. Империята падна там, Хитлер мина през тях, Сталин мина, тръгна си, австрийците си стоят така, отворени католици. Знаете, че католикът, това е весел християнин. И си казваш, че проблемът не е в размера на държавата. Проблемът е онова, което се повтаря в различието. Ще ви кажа за какво говоря. Когато дядо Вазов пише „Големанов”, той, старият народен учител, той, старият земеделец, е готов за министър навсякъде. Когато Ст. Л. Костов пише, пак същата работа. Когато четеш даже надписа на Омуртаговата колона, пише: „Добротица беше мой хранен човек и се удави на Дунава”. Такова CV няма в историята, що го е написал? Ами, защото „хранен” човек, близо до центъра. И какво се е променило от тогава до сега. Ако си близо до центъра, парашутът ти се отваря. Ако си в периферията, ти си никой. Ако аз искам да отида от точка А до точка Б, аз трябва да мина през познати лица. „Кой те праща?” „Никой”. И така – обедна почивка. А ако ме праща бай Пешо от горния край на селото: „Охоо, ела тук да видим какво ще правим”, и пак обедна почивка, ама вече си вътре. На това му викат корупция. Ние по друг начин оцелявали ли сме въобще, това е, откакто се помним. Думите се сменят, но отдолу, като почовъркаш, какво е? Това е отпреди комунизма. А по време на комунизма нямаше пари, карахме на връзки, разпределяхме дефицита. Там беше проклятието: „Да ти умрат връзките!”. Такъв народ как можеш да го смачкаш?! Такъв народ не го интересуват общи неща, щото, като стане тежко, той се разпада на групи, като стане по-тежко, той се разпада на единици, а като стане още по-тежко, той разпада биографията си. И не му пречи тази работа. С мен има един колега, който беше много известен син шаман, който по онова време не само че беше дете на активни борци, но беше зет на секретаря по идеология на ЦК на КПСС, това е петицата на света, страхотно нещо. И след това стана голям антикомунист. Той разпада самия себе си. И не му пречи тази работа. Има и други примери: да речем ти не искаш да се разпаднеш, но жена ти казва: „Виж какъв си загубен, гледай оня какво направи, ти с твоята честност за какво си ми!”, и ти започваш да се чувстваш зле, не ставаш за съпруг. Тоест в България има неща, които не се променят, това се нарича природа на обществото, това е културен феномен. И когато разглеждаме нещата за различните държави, трябва да си даваме сметка какъв е този културен детерминизъм, какво са склонни хората да направят, за да се чувстват в равновесие. А нещата, за които ние с вас си говорим – национална сигурност, разузнавателни служби, политическа позиция, всички тези неща засягат „българската общност”. А ние никога не сме имали особено желание да съставяме общност. Интелигенцията ни никога не е работила за това да ни сглобява, а да се спасява всеки по единично. И нашата интелигенция е разпиляна по всичките етажи на властта.

Г-н Йончев, да се върнем на военното и цивилното разузнаване у нас.

Това ви казвам. И там няма никаква разлика. За каква професионална експертиза може да се говори! Откакто имаме някакви промени, те са единствено в посоката да се синхронизираме с НАТО. И затова армията ни преживя най-много промени, по най-болезнен начин и в най-голяма степен е съвместима с това, което е по света. МВР е абсолютно далече от това, за другите да не говорим, те изобщо не могат да се съберат заедно, те са разсипани като Европа. Например в армията, ако трябва да изкарате сега една комисиона, те са по около 22%, много хора познават подходящия партньор. Така че армията ни оперира добре. Затова ние си правим едни планове, в които има 11 стратегически цели. След това идва друго правителство, сменя ги тези, поставя други цели, прибавя едни 2 милиарда и т.н. И по този начин ние укрепваме връзките си с НАТО.

Комисията по досиетата поставя въпроса за предоставяне на архивни дела от служба Военна информация и от Националната разузнавателна служба, които разкриват имената и дейността на чужди граждани, сътрудничили като агенти на българските разузнавателни служби. Според вас оповестяването на тези дела чрез комисията ще нанесе ли удар върху националната сигурност на страната? И ако да, то какви са причините някои политици да настояват за това? Военното разузнаване още им се опъва, но докога?

Напоследък има и умни гласове оттук-оттам. Още като бях председател на Комисията по национална сигурност при мен идваха хора със законопроекти от един лист да се отворят досиетата. Такива едни трогателни законопроекти. Чисто и просто трябва да се поставят на позорния стълб само хора, които са доносничели за приятелите си по политически причини и са им съсипвали живота. А не хора, които са събирали оперативна информация в разузнаването, това се прави по целия свят. Ние, още като публикувахме „онези списъци”, всъщност показахме хората от нашето разузнаване, които под прикритие са работили там. А в онези години техните контакти бяха всичките под контрол. Даже е станало така, че осветявайки тези хора, ние сме поставили някои контакти, които са били невинни, също в кюпа с виновните, тоест ние голямата беля вече я направихме. А сега дали ще ги вадим конкретно, е проява на един много лош и нездрав вкус. Това е търсене на такава отмъстителност, бих казал. И аз го разглеждам като заместител на онази невъзможност да се решават къде-къде по-важни въпроси. Ние няма да се справим с тази задача, защото не ни стига добросъвестност. Ние приемаме нещата в крайния им вариант, а те са винаги в някакъв нюанс на сивото. На нас ни липсва тази култура. Не само на нас. Съвременната голяма политика по света ме натъжава точно както и нашата история с досиетата, че вместо да се търси как да се разпредели по равномерен начин недоволството, се търси как едната част да бъде смазана за сметка на другата. Няма такъв организъм.

Защо някои политици настояват за това?

Аз не бих ги нарекъл политици. Когато попаднеш горе, когато попаднеш на такова място, трябва да си мобилизиран от идеята да търсиш равновесие на общността. Ако едно твое действие клати лодката повече, да знаеш, че не е правилно, ако успокоява клатенето, значи е правилно. Ако действаш срещу равновесието на общността, ти се приближаваш до варварското поведение. Ако действаш в посока на увеличаване на равновесието, ти се приближаваш до цивилизованото поведение.
Няма значение за какво става дума. Няма как да вземем такива решения, които да удовлетворят едновременно цялото население. Търсим равномерно недоволство, търсим възможното успокояване. Ако разпределим равномерно недоволството, всички ще са доволни. Ето Украйна например. Очевидно е, че тези части няма да се слепят. Ако искаш да не счупиш републиката като цяло, уравновеси ги! С цената на все повече и повече автономия и федерализъм, но уравновеси ги! И едните, и другите – недоволни, но ще имаш Украйна. Между другото бях направил едно подобно интервю и на другия ден излезе интервю на Кисинджър със същото послание. И аз бях много доволен, че той е „чел” моето.

Светът в момента намира ли се във фаза на нова световна война предвид напрегнатата международна обстановка?

За пръв път от 25 години насам сме в истинска ситуация, а не в театрална такава. За първи път има стремеж и натиск от страна на САЩ да преразпределят геополитическите зони на влияние. Има съпротива от засегнатите страни, а Европа усеща едно мътно недоволство, защото не може да се организира като единен субект. Тя не може да застане твърдо, защото реагира като отделни парчета. Но Европа усеща, че нещата не са толкова добри. И всъщност признаците, които наблюдаваме, са признаци за един предстоящ и все по-сериозен геополитически натиск и сблъсък. Орбан например, който си позволява да не крачи в единния строй, най-вероятно ще изпищи. Такива грешки не се допускат. Сърбия например реши, че ще кандидатства в НАТО, ама добре е преди това да посрещне Путин, в резултат – ето атомни централи, ето и още няколко милиарда. Така или иначе, мислят сърбите, ако са решили да ни приемат в НАТО, ще ни приемат. Както се случи и по нашите земи. Може да се подиграваме на сърбите, които са 6 милиона, но те действат много по-разумно, отколкото ние. Държат вратата отворена. Защото, ако Европа има мирно бъдеще, то то е в синхрон с Русия, бъдещето не е с Русия в ролята на враг. Това нещо Меркел го разбира. Русия може да не е съюзник, но трябва да е в синхрон. Но те останаха двама-трима големи лидери в света, другото е ала Берлускони. Двайсети век беше препълнен с такива лидери. Сега вече тези огромни финансови потоци и комуникации сякаш заличиха властта. Властта изчезна, потъна в икономическите дебри.

Смятате ли, че НАТО ще се разширява на изток, или ще се търсят други форми за интегриране на нови държави като Молдова, Грузия, Украйна, Азербайджан?

НАТО няколко пъти беше изправено пред много сериозни изпитания. Защото логическото обяснение на присъствието на НАТО беше Варшавският договор. След това то трябваше да си намери някакъв начин да си заслужи парите. Аз съм жив свидетел, известно време водех нашата делегация в Асамблеята на НАТО, през 1990 година имаше един период от почти четири-пет месеца, когато основателите на НАТО бяха отправили писмо до Конгреса с предложение НАТО да се изтегли от Европа. Но този розов период си отиде много бързо. И се оказа, че САЩ нямат никакво намерение да оставят Европа да бяга по пътя на единението и да се превръща в огромен конкурент след двайсет години. По-добре да останем в Европа, казаха си американците, европейците са стиснати и не харчат пари за отбрана и ето ти повод. А пък източноевропейците умират от желание да прегърнат новия Голям брат и да загърбят другия. И Европа се оказа пак в клещите на интересите на САЩ. И не може да излезе от тази ситуация. НАТО се опита поне за пред света да намери някакво приложение, да излиза от своята юрисдикция и да решава някакви конфликтни въпроси. Но се оказа, че това в Афганистан е пълен провал. Оказа се, че късната намеса в Ирак е пълен провал. Имаше и гласове НАТО да се намеси в Украйна. Тогава щеше направо да приключи НАТО. В момента Украйна зарадва НАТО до голяма степен, защото всичките околни страни са членки на НАТО, което означава, че там възниква въпросът за тяхната териториална цялост. Действа Член пети. Ще слагаме системи за сигурност, ще правим, ще струваме, ето, че НАТО се съживи. Има враг в Европа до нашите граници. И затова, казват, върнала се Студената война. Чисто и просто на НАТО му се появи глътка въздух и сега НАТО ще държи на всяка цена да поддържа този враг, тъй като не можете да обясните на едно норвежко семейство защо синът им ще умре в Афганистан. НАТО е пред изпитание, точно както и ООН. Тъй като светът се променя геополитически. Стреми се към много силно равновесие. Но вече има няколко силни играчи от първия ешелон и много силен втори ешелон, който се появява. И няма да сме свидетели на еднолично преразпределение на влиянието, както беше през последните 20 години. А този, който трябва да отстъпи малко, всъщност доста болезнено приема този факт. Англичаните преди години го приеха безболезнено, казаха си: не сме световната сила и толкоз. САЩ обаче не искат да приемат, че не са вече едноличният световен лидер.

Русия има намерение да промени световния ред, доминиран от Америка… Има ли достатъчно сили за това?

Русия не е съгласна с еднополюсния модел. Русия няма интерес от остракизъм, от изостряне на отношенията, точно както и Европа няма. Но това много стимулира Русия да развие политики, които почти половин век бяха заспали. Например отношенията й с Китай сега са на принципно по-добра основа. Ангажира се много процесът на Шанхайската група. И петото поколение китайски ръководители виждат в това една сериозна перспектива. Шестото поколение китайски управленци е още по-интересно. Бразилия, до известна степен Канада и Германия поддържат някакви внимателни отношения с Русия, а Иран дирекно отиде към Русия с едно впечатляващо споразумение за рамков договор. Още преди да започне кризата в Украйна, Китай се превърна в най-големия вносител на синьо гориво от Русия, измести Европа. А когато започнаха тези недостатъчно обмислени санкции, нещата получиха огромна инерция, срещи, банки, съюзи, договори. Получава се един паралелен свят, симетричен на западния. И достъпът на САЩ до Азия ще започне да става сложен. Така се активира политиката на САЩ в Южнокитайско море. Имаше сблъсък между Виетнам и Китай по отношение на спорни острови, Япония, Малайзия, Филипините преди няколко месеца бяха в остра ситуация. В отговор руснаците направиха нещо, което не бяха правили въобще: съвместни военни учения с китайците. Опитите на САЩ да се промъкнат там и да размърдат руско-китайските отношения през тези държавици не се получават. И Азия се движи по-пътя да преодолее традиционните си различия и да започне да мисли геополитически. Постепенно големите азиатски държави ще започнат да виждат интересите си синхронизирани. Никъде не ви казвам, че това се случва благодарение на една силна Русия. Нямаме силна Русия. Имаме разумни действия на една Русия, която съзнава потенциала си, както и слабостта си. Някои политици говорят с понятието „враг”. Такова понятие в дипломацията няма. Русия направила аншлус на Крим, което било акт като на Хитлер, нещо ужасно. Вижте, там 96% руснаци гласуват да се присъединят към Русия, плащат с една счупена ръка и стават част от Русия. Питат ги и те казват искаме. В Ирак американците никого не питат, отиват там, опъват на земята като зелки 500 хиляди души убити, продължава да се разсипва обществото, ражда се съвсем ново зверско образувание, никой не ги е викал там, обаче наричат това демократичен акт, а за Крим говорят като за хитлеризъм. Така не се работи. Така просто не се получава равновесие. Затова общественото мнение вдигна на пиедестал Путин, той спечели повече поддръжка, отколкото реално му е капацитетът. Скоро в ООН беше разпространен един доклад за състоянието в Украйна. В доклада съзнателно се скриват всякакви зверски изпълнения, използването на оръжие срещу цивилното население, затваряме си очите, замазахме трагедията със самолета. Представяте ли си историята с малайзийския самолет да беше руска. Ако руснаците го бяха свалили, никой нищо нямаше да може да замаже.

Пропагандата беше ужасна за самолета.

Да. И то, при условие че нищо не беше доказано, а ако беше доказано, нямаше да може да се съмне от говорене.

Смятате ли, че ако се признае една кюрдска държава, която би могла да отцепи територии от Турция, има вероятност след това Анкара да бъде компенсирана в пакетна сделка с глобалните фактори (САЩ) с част от българската територия? Питам, тъй като напоследък САЩ отново започнаха да подават ръка на кюрдската автономия в Ирак.

Не е възможно това. Значи това е наше мислене, наш домашен кошмар. На турците кошмарът е кюрдска република. Те, когато са с 39 градуса, сънуват кюрдска република. Но това, че Съединените щати си играят с тази карта, това ги отдалечава от Турция. И Турция става все по-лесна за фундаменталистки идеи. Но нейната огромна амбиция е да стане самостоятелен геополитически играч. Тя според мен става вече. Но Турция по отношение на европейската си перспектива няма друга отворена врата освен България. За няколко разградски ливади и родопски баира Турция никога няма да си затвори пътя, защото навсякъде наоколо са врагове. Турция никога няма да направи това. Турският интерес е дългосрочен. Ако четете Давутоглу, ще видите, че това е Кисинджър на Балканите. Той е невероятно перспективен и прави това, което навремето Стамболов, дето е чел балканския геополитически код, арестува четниците, македонските, и го затваря, защото не му трябват там пушкала. Той казва: „Там ми трябват свещеници, трябват ми църкви, трябват ми читалища, оставете ги тези чети”. Ето това прави Давутоглу. Ние не слизаме от телевизорите с турските филми. Турция няма интерес да противопоставя. Ние нямаме никакви неща с Турция, които да ни противопоставят, освен дребни националистически игрички.

Как си обяснявате, че президентът има функции и отношение към националната сигурност, след като не спазва елементарна хигиена на говоренето, че той почти ни скара с Русия…

Ми според мен той не е виновен. Той в основата си е на мама момчето. Не го намирам за злонамерен човек. Просто там има още да се върши от социална гледна точка, нещо не е довършено там. Такъв ни го назначиха, такъв ще си го имаме.

Той сигурно има съветници, няма ли кой да му каже как да се държи и какво да говори?

Тъкмо съветниците му бяха направили този текст, дето Шаламанов го прочете. Там съветникът е световно неизвестен. Пише директно натовски щуротии. Все пак НАТО не е държава. НАТО може да си позволи да приказва каквото си иска. И нашият си го изтърсва от името на държавата. В общи линии некоординирана работа, много некомпетентна. Формално президентът ни има много важна функция, но за съжаление досега нито един от президентите не я разбра. Той е таткото на сигурността, но като човек, който води разговора за сигурността в страната. Той има уникалното право да се появи, когато поиска по централна медия, и да говори колкото си иска. Никой друг от нас няма това право. Не е задължен да се явява на контрол. Президентът е изключително свободна личност. Но не може да премести един лев от тук на друго място. Не може да направи един проектозакон. Той има огромна електорална мощ, равна на цялото ни Народно събрание, без никакви права. И това леко така го обърква. Всички президенти се объркват от тази работа. Не разбира, че неговата задача е да извика другата седмица Консултативния съвет за сигурност, да обсъди с тях обстановката, да им каже как трябва да се направи закон за сигурността, да раздаде очакванията си на участниците, защото не може да им заповяда. Но всъщност никой не говори за сигурността, той се занимава с политически арбитраж, съобщава резултати от следствието за Сарафово и ти се чудиш това президент ли е, какво прави там. Хубавото е, че президентската позиция по отношение на сигурността е много висока, но е изцяло формална. Формализирана позиция. Защото за разлика от германския канцлер, който също е върховен главнокомандващ, в германските закони е записано много подробно как се преминава от състояние на норма в състояние на извънредно положение и как тогава канцлерът започва да придобива функции, с какво работи, кого командва. Тук един ред няма за това.