Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от д-р Огнян Гърков, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Чешката република (1996-1999) и в Словакия (2006-2010).

На изборите за долната камара в чешкия парламент през октомври безспорен победител с 29,64% от подадените гласове стана центристкото популистко (по „политология а ла Сорос”) движение АНО, абревиатура за „Действие на недоволните граждани“. На Никулден нейният лидер и създател през 2011-12 г., милиардерът (в долари) Андрей Бабиш, бе назначен за председател на правителството. Президентът Милош Земан ще проведе разговори с предложените му министри и на 13 декември кабинетът на 10,6 милионна Чехия от 14 министри (нашият има 21 членове) ще бъде назначен. По този начин той ще встъпи в длъжност с оглед на това на следващия ден новият премиер да участва в срещата на Европейския съвет на ЕС. Етническият словак Бабиш, който до май тази година беше вицепремиер и министър на финансите в „разчекнатата” коалиция със социалдемократите (ЧСДП) и с ХДС-ЧНП (християндемократи), съумя да спечели изборите чрез своите медии и с помощта на успешната си икономическа, бюджетна и социална политика. Неговата медийна империя е втора по посещаемост в чешкото интернет пространство и трета по читаемост на периодични издания. Под шапката й са още телевизионен канал и най-слушаната чешка радиостанция „Импулс”.

В 200-членната долна камара „се класираха” 9 партии и движения. Със 78-те си депутата „номер едно на изборите” АНО надвиши по брой мандати дясноцентристките и „по-евроатлантически” партии взети заедно. Втора е Гражданската демократическа партия (ГДП) с 25 мандата, трети са пиратите (Чешка пиратска партия) с 22, а номер 7, 8 и 9 съответно са ХДС-ЧНП (с 10 депутати), ТОП 09 (7 мандата) и СТАН (Кметове и независими, с 6).

Спечелилата АНО изпревари по брой депутати и лявоцентристите в долната камара (номер 4, 5, и 6, имащи общо 52 депутатски мандата). Такива са „антиимигрантите-евроскептици” от „Свобода и пряка демокрация” (СПД) на бизнесмена Томио Окамура (с майка моровянка, баща японо-кореец) с 22 народни представители, както и „евроскептиците” от КПЧМ (Комунистическа партия на Чехия и Моравия) и проевропейските ЧСДП – двете с по 15 депутата. Долната камара си избра Радек Вондрачек (АНО) за председател и определи пет заместник-председатели от следващите по брой на гласовете пет партии. Зам.-председателят от ГДП бе избран едва при третото гласуване, но министрите в оставка (и тези „с надежда на кандидати”) разбраха, че не следва да участват в органите на долната камара. На 13 декември ще бъдат избрани и председателите на постоянните комисии.

Бабиш е най-възрастният на този пост, а ако изключим периода 2 януари – 17 юли 1998 г. е и първият съвременен чешки премиер, който не е нито социалдемократ, нито либерално-консервативен демократ (от ЧСДП или ГДП). От създаването на Чехословакия преди почти сто години чехите винаги са съумявали да изберат управляващи, които поне да не издевателстват над икономиката. В този смисъл на последните избори те предпочетоха не демо-партиите, а Бабиш, който не експериментираше с финансово-икономическата политика. Той нееднократно заяви, че ще управлява държавата като компания. С концерна си „Агроферт” той е успешен, втори по богатство в Чехия. В писма до посланиците в Прага на страните-членки на Европейския съюз, Бабиш отхвърли спекулациите, че е „чешкият Тръмп”. Примери за подражание той вижда в бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, както и в италианския политик и бизнесмен Силвио Берлускони и настоява да се съди за него по резултатите му. Отрича като политически мотивирани обвиненията за злоупотреби и конфликти на интереси при получаването на субсидии и държавни поръчки до 2016 г. от „Агроферт”, по които се води полицейско разследване. Това е формален повод за ГДП, ХДС-ЧНП, ЧСДП, „Пиратите“ и други „отпъпкувани” от тях партии от европейските семейства на ЕНП, АЛДЕ и ПЕС да избягват сондажни разговори за политическа коалиция с АНО. Още нещо, Бабиш има реален поглед върху циганското трудолюбие и не печели гласове с „ромска помощ”, отказва разселване на бежанци в Чехия над „12-те приети до сега”. Засега е против фиксиране на дата за присъединяване на Чехия към ERM-II, "преддверието" на еврозоната.

Самият Бабиш (вж. „Enter Babiš”, by Vít Dostál, Milan Nič, Berlin policy journal, 15.11.2017 г.) е достатъчно голям реалист, за да предложи на упоменатите глобалистки партии ролята на младши коалиционен партньор. През ноември в долната камара се прояви „коалиция за гласуване” АНО-КПЧМ и СПД (със 115 гласа), но и тя не прераства в по-траен съюз, поради взаимното въздържане на Бабиш и Окамура. КПЧМ е склонна към компромиси. Обаче милиардерът, общуващ на смесен чехо-словашки език, не е идеолог, нито чешки националист, а прагматик с бизнес империя в Германия и в страните от Вишеградската четворка, както и с интереси в регулаторната политика на ЕС. И за разлика от Меркел, Макрон, Тереза Мей, Юнкер и премиерите на Италия, Холандия и Люксембург, Андрей Бабиш освен политически амбиции има и деца. И то четири! Така, че не му е нужно да гневи недоверчивите и без това „евроглобалисти” в Брюксел, Берлин, Париж и либералните глобалисти във Вашингтон и на Уолстрийт с коалиция, включваща комунисти и още популисти.  

Дори „Медиапул“ и подобни родни медии, които за Чехия се осланят на информация, превеждана понякога коректно чрез чешки и английски от „Ройтерс”, АП или от руски преразкази, узнаха че чешкият премиер ще състави правителство на малцинството, включващо публично познати технократи-експерти. Те ще подготвят широкомащабна програма, отчитаща максимален брой предизборни визии и на други партии. А тогава ще търси достатъчна подкрепа за вот на парламентарно доверие. Наистина, очертава се много сложна и нестабилна ситуация, но в страни с демократичен манталитет и гражданска толерантност тя е срещана и е решима. В Чехия второто правителство на проф. Вацлав Клаус (4 юни 1996 – 2 януари 1998 г.) управляваше с парламентарно малцинство, както и „президентското” правителство на Иржи Руснок (10 юни 2013 – 9 януари 2014 г.), с когото през 1998 г. финализирахме българо-чешката социална спогодба. Това бе единственият кабинет, възникнал по инициатива на президента, не на политически партии, но през август 2013 г. не получил доверие в парламента.

Г-н Бабиш може да е еклектик и да няма дълбока институционална, социална и културна връзка с избирателя (вж. Вит Достал), но освен на медийно-маркетинговия си валяк, той се осланя на мощната подкрепа на президента. На лице е и съвпадение на интереси. Скръбно за либералните глобалисти, но г-н Земан, политик с морални ценности и чешки приоритети, отново се кандидатира на изборите за президент (12-13 януари 2018 г.), при 8 конкуренти. Тогава ще бъде насрочено и гласуването на доверие на правителството. Земан е заинтересован АНО да го подкрепи и да не излъчи свой кандидат. С подобна цел присъства и на конгреса на СПД. Иначе президентът отдавна обяви, че ще използва конституционните си възможности „творчески” и не желае предсрочни избори. Либералните глобалисти и в десният политически сектор са убедени, че президентът и „собственикът на АНО“ Бабиш са свързани с „пакт за властта“, крепящ се на „пролука в Конституцията“ (вж. също P. Schutz, SME.sk, 27.10.2017 г.). И двамата допускали дългосрочно правителствено управление без парламентарно доверие. Андрей Бабиш отрече, но бъдещата опозиция се безпокои, че дори при трети неуспешен опит за получаване на доверие президентът има право да разпусне долната камара, но не е длъжен. „Пиратите”, единствената партия „от другия бряг” сондирана от АНО, се заканиха при подобна опция да сезират Конституционния съд. Особено ако Милош Земан спечели втори мандат!

Понякога над властовия тандем надвисват облаци, каквото е несъгласието на Бабиш със Земан за преместване на чешкото посолство в Йерусалим. Оперативната информация за прехвърляне от Сорос на 18 млрд. долара от Лондон в банкова експозитура в Прага звучи обезпокоително и за двамата. Едва ли е „само” заради „Брекзит“. Силата и залогът на Бабиш са във вътрешната политика. Външнополитическата програма на АНО бе нечитаема и звучеше еклектично поради предизборни контроверзни изявления на лидера. Въпреки, че „на предизборни струни”, назначеният премиер понякога споменаваше, че не би следвало да има санкции против Русия, солидният му бизнес в Германия едва ли ще допусне ориентацията на Чехия към евроатлантическите братушки да бъде застрашена. След оттеглянето на опитния дипломат Павел Теличка от АНО, съгласно „бабишовите и небабишови масмедии” по европейските въпроси го съветва г-жа Дита Харанзова. Според личния й сайт, осем години Харанзова е работила като дипломат, от тях четири години в Постоянното представителство на Чешката Република към ЕС. Била е на служба в Съвета на Европа в Страсбург, сега е евродепутат. По строги професионални дипломатически критерии – за ранг около първи секретар, максимум. За външен министър средствата за масова информация предвиждат Мартин Стропницки, министър от АНО – последно на отбраната, а през 1998 г. е министър на културата. Стропницки е бивш актьор, режисьор, сценарист, писател и дипломат (1990-2002 г.), включително експосланик в Португалия, Италия и във Ватикана, когато получава наградата „Талия” за ролята си на Хауърд Катце.

Европейската политика на Бабиш би могло да очакваме да е деидеологизирана, силно обвързана с бизнеса. Прагматична, по-скоро поддържаща статуквото в ЕС, отколкото задълбаваща в европейската интеграция. Според евроцентристите от АНО, и предишното правителство на социалдемократа Б.Соботка е било предпазливо на тема Европа, отчитайки евроскептични нагласи в Чехия. Още през миналата година с посещението си в Прага при Соботка лидерът на АЛДЕ Ги Верхофстат оцени символично, че нов европейски политик от неговото семейство е спечелил избори. Може да очакваме чешко-словашкият тандем във Вишеградската четворка да продължи работата си конструктивно, в интерес на двустранното и регионалното взаимодействие. Вероятно Бабиш ще търси баланс на интересите с институциите на Европейския съюз, запазване на близостта с Германия и добронамереност към Австрия с премиер Себастиан Курц.

В първия проект за правителство, ако е автентичен, две трети от ексминистрите от АНО са утвърдени кандидати. Както и А.Шилерова, заместила Бабиш след 24 май тази година в ресора финанси. Отбраната би поела досегашният безпартиен министър на местното развитие (тук е и ресорът туризъм) Карла Шлехтова, „натрупала български връзки” през 2005-10 г. по европроекти с консултантската фирма Deloitte. А досегашна заместничка на Шлехтова - Клара Досталова би станала титулярка. „Българска връзка” има и прононсираният кандидат за министър на промишлеността и търговията Томаш Хюнер, който в периода 2004-2006 е мениджър на ЧЕЗ у нас, а по-късно – заместник- министър. В останалите сектори – транспорт, култура, труд и социално дело, правосъдие, образование, здравеопазване, земеделие и околна среда кандидатите са нови или бивши министри от АНО (общо 10), или известни експерти и мениджъри (общо 5), какъвто е бившият заместник-вътрешен министър за една година Л.Метнар, професионален бивш полицай.