Лятото на 2015-а започна с обещанието предстоящата предизборна кампания в САЩ да се превърне в истинско политическо шоу. Ексцентричният строителен магнат Доналд Тръмп избра първите дни на горещия сезон като най-подходящи да обяви кандидатурата си за президент на САЩ след повече от две десетилетия на упорит флирт с идеята. Новината бе посрещната с усмивка от американците. Те познават Тръмп главно от телевизионните му роли в 14-те сезона на риалити предаването „Стажантът”. Средностатистическият гласоподавател на републиканците, политическият и финансовият истаблишмънт гледаха на кандидатурата на Тръмп единствено като на колорит в надпреварата. Много скоро обаче стана ясно, че Доналд Тръмп не е просто забавен шоумен, макар да е изпълнен със загадки и интересни факти. С течение на времето строителният предприемач фокусира върху себе си цялата агресия на статуквото във Вашингтон. Мейнстрийм медии, неправителствени организации, значителна част от политическия и бизнес елита на страната и дори Холивуд изляха върху Тръмп обвинения, подигравки и истерични нападки. Кое обстоятелство притесни могъщия вашингтонски истаблишмънт, контролиращ много от големите медийни корпорации? Способен ли е един чудат бизнесмен с ексцентрични изказвания сам да подкопае властта на Уолстрийт?

На база на фактите можем убедено да заключим, че Доналд Тръмп не е ексцентрик или вълк единак, а политически образ, зад който стоят много сериозни идеологически и силови центрове. Изборите в САЩ сблъскаха не просто двама кандидати – Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп. Конфликтът във Вашингтон надхвърли пределите на традиционното противопоставяне между Демократическата и Републиканската партия. Зад всеки от двамата претенденти застанаха коренно противоположни визии за Америка и света, две гледни точки за глобалната икономика и два мощни политически и финансови кръга. Причината за зрелищния разрив, който наблюдаваме в САЩ, e системната криза, в която се намира капиталистическата система след 2008 г., и несъвместимостта между концепциите за изход от нея. Победата на Доналд Тръмп представлява спечелена битка срещу налагания неолиберален проект за глобално постиндустриално общество. Силите, стоящи зад милиардера, пристъпват към антилиберален курс, към реализиране на проект за неоиндустриализация и изграждане на англо-американски съюз, който в ожесточена конкуренция със Западна Европа, Китай и Русия да се наложи като доминиращ геополитически и геоикономически център. През последното столетие идеята за англо-саксонско единство може да бъде проследена до няколко тайни общества от бившата Британска империя до Сесил Родс и „Групата” му, а неин най-виден представител е не друг, а Уинстън Чърчил.

Много скоро след като управляващите глобализирани кръгове в САЩ разбраха за какво става дума, беше изстрелян първият предупредителен залп срещу Доналд Тръмп. В началото на месец октомври 2015 г. авторитетната американска медия Bloomberg помести критичен материал с гръмко заглавие, посветен на „най-опасния политически деец в Америка”. По това време неговото име не се свързва с Доналд Тръмп, но последващите разкрития не оставят място за съмнение, че редакторите в Bloomberg са напълно наясно с една от тайните още от самото начало. Изтекли наскоро имейли разкриха, че от впускането си в предизборната надпревара Доналд Тръмп разчита на този мистериозен анализатор, който е скрит мениджър на неговата кампания и е идеолог на политическата програма. Днес „най-опасният политически деец в Америка” е главен стратег на Белия дом – най-влиятелната длъжност в политическия кабинет на президента. Името на човека, отговорен за цялата администрация на Доналд Тръмп и за стратегията на САЩ у дома и по света, е Стивън Банън. За Стив Банън се знае малко. Той е бивш служител на могъщата инвестиционна банка Goldman Sachs, а през 1990 г. Банън заедно с група служители в банката основава Bannon & Co., бутикова инвестиционна банка, специализирана във финансирането на медии. През 1998 г. банката е закупена от друг крупен играч в тесни връзки с Goldman Sachs – френската Société Générale, което превръща Банън в милионер и му позволява да се посвети на своята страст – продуцирането на ултраконсервативни филми. Бившият банкер с удоволствие се впуска и в медийния бизнес. Съвместната му работа с редактора на сайта Breitbart Андрю Брайтбарт го превръща в едно от водещите лица при формирането на мистериозното движение „Чаена партия” (Tea party) и го поставя в челните редици на идеолозите на новата консервативна вълна в американската политика. След злополучната смърт на 43-годишния Андрю Брайтбарт под ръководството на Стив Банън сайтът Breitbart постепенно се превръща в една от най-мощните консервативни медии, съперничеща по популярност и влияние с Fox News. По данни на администраторите сайтът Breitbart е четен месечно от около 21 милиона уникални посетители. Повдиганите от Банън проблеми често прерастват в политически послания за републиканците. Неотложното решаване на имигрантската криза по границата на САЩ с Мексико например е поставено като тема за пръв път от Breitbart, а днес е в основата на първите политически действия на президента Тръмп. „Те станаха изключително влиятелни. Водещите в радиопредаванията четат Breitbart всеки ден. Можеш да го почувстваш, докато те интервюират”, казва поддръжникът на миграционната политика на Тръмп сенатор Джеф Сешънс, който е определен от новия президент за поста министър на правосъдието и главен прокурор. Името на Стив Банън често бива замесено от американските медии в различни конспиративни теории. „Най-опасният политически деец в Америка” според тях притежава почти мистично влияние над Доналд Тръмп. Обяснявайки спадащия си рейтинг в предизборната надпревара, Хилъри Клинтън обяви, че срещу нея е организиран „огромен крайнодесен заговор”, в който главното действащо лице според нея е Банън. Бившата първа дама няма повод да харесва главния редактор на консервативната медия. Корупционните схеми на семейство Клинтън, свързани с фондация „Клинтън”, са осветлени именно благодарение на Стив Банън и редактора в Breitbart Питър Швайцер. Книгата на Швайцер Clinton Cash, разкриваща корупционните машинации на семейството, се превърна в бестселър и дори бе използвана от ФБР при започналото разследване срещу фондацията. Книгата вдъхнови и документален филм, който бе показан на филмовия фестивал в Кан. А сценарист и продуцент на пожъналата световен успех кинопродукция беше именно Стив Банън.

Нарастващото влияние на ръководената от Банън консервативна медия съвсем естествено предизвика вълна от критики от страна на либералните сили. Нападките започнаха от момента, в който Стив Банън официално оглави предизборната кампания на Доналд Тръмп. Нападките обаче се превърнаха в мощна информационна кампания, след като президентът Тръмп определи Банън за главен стратег на Белия дом. За много от мейнстрийм медиите Стив Банън е не просто „най-опасният политически деец в Америка”, но и „вреден расист”, „антисемит” и „привърженик на антимюсюлмански и антиимиграционни идеи”. Повечето обвинения са нелепи, но веднъж закачен с етикета, на Банън ще му бъде трудно да обори формираното от медийните империи възприятие. Такова е например твърдението на CNN, че Стив Банън е антисемит. За по-запознатите с неговата биография обвинението звучи абсурдно. Известно е, че сайтът Breitbart, основан от американеца от еврейски произход Андрю Брайтбарт, поддържа офис в Израел и според своя създател е място за произраелски новини. Самият Банън не просто не е антисемит, а дори е сред горещите привърженици на консервативната политика на Бенямин Нетаняху и дясната партия „Ликуд”. Самият факт на такива яростни обвинения от мейнстрийм медиите повдига много въпроси. През последните години стана обичайно либералните остриета да залепват етикети като „ксенофоб”, „расист”, „сексист”, „екстремист” и прочие на всеки, дръзнал да предлага идеи, различни от господстващите мултикултурни и неолиберални догми. Безпрецедентната агресия срещу Стив Банън и новия американски президент Доналд Тръмп очевидно се дължи на сериозни скрити причини. „Огромният крайнодесен заговор”, както определя Хилъри Клинтън коалицията, подкрепила Тръмп, според либералните среди в Америка е в действителност мощна плутократична организация. Като доказателство анализатори от влиятелни издания като The Atlantic и Politico привеждат присъствието на лица от новата администрация на Тръмп, свързани в мрежа, както и смущаващото по думите им влияние на движението „Чаена партия”.

Възходът на Чаената партия по странно съвпадение е свързан отново с името на Стив Банън. Създаденото с протестите по време на инаугурацията на Барак Обама през 2009 г. движение се разраства със смайващи темпове. Световните информационни канали услужливо дават предимство в отразяването на едни протести спрямо други, но това обстоятелство не може да скрие факта, че протестното движение се превърна в едно от най-влиятелните крила в Републиканската партия и дори беше в основата за спирането на работата на цялата американска администрация през 2013 г. (Government shutdown, 2013, бел. авт.). Чаената партия е платформа, събираща много от крайнодесните консерватори, критикуващи американската външна и вътрешна политика. Сред тях са и Андрю Брайтбарт и Стив Банън. Основателят на сайта Breitbart често се изявява като говорител на мероприятия на Чаеното движение, а съветникът на Доналд Тръмп е автор на поредица документални филми за Чаената партия, между които „Битката за Америка” (Battle for America, 2010) и „Непобедената” (The Undefeated, 2011), филм, посветен на лидера на движението Сара Пейлин. „Когато Сара Пейлин е на върха на своята слава, в ухото й шепне Банън”, твърди авторът на статията, посветена на Стив Банън, в Bloomberg. „Пиратският екипаж на Breitbart се превърна в трибуна за Чаеното движение, което се формира след избора на Барак Обама и причини главоболия на Републиканската партия, като спомогна за подклаждането на спирането на работата на администрацията през 2013 г.”, твърди редактор в друга водеща либерална медия. Журналистите от списание The Atlantic правят още една крачка по пътя на мистификация на движението, като приписват успеха на Доналд Тръмп именно на Чаената партия. „За някои възходът му (на Доналд Тръмп, бел.авт.) е очевидно по вина на Чаената партия”, твърди Моли Бол от списанието. Според нея кандидатурата на Тед Круз от движението е просто маневра, отвличаща вниманието от подкрепата за Тръмп. „Тед Круз помогна за създаването на атмосфера, в която популистката демагогия да процъфтява в десницата”, твърди политическият коментатор на CNN Мат Люис. Тръмп според него е просто Тед Круз „на стероиди”. Колумнистът във Washington Рost Джени Бет Мартин пък вижда в победата на Доналд Тръмп доказателство, че Чаената партия най-накрая е поела кормилото на страната. Разкриването на част от забулените в мъгла факти покрай формирането на Чаената партия обещава да придаде изцяло ново измерение на въпроса за силите, стоящи зад победата на Доналд Тръмп. Движението „Чаена партия”, създадено през 2009 г. като консервативна критика срещу предложените от Барак Обама политики, черпи вдъхновение от историческото Бостънско чаено парти (Boston tea party) през 1773 г., което пък слага началото на Американската революция и раждането на САЩ. Две са структурите, изиграли решаваща роля за възхода на движението днес – Fox News на австралийския медиен магнат Рупърт Мърдок и неправителствената организация Citizens for a Sound Economy на братята индустриалци Дейвид и Чарлз Коук. Именно симбиозата между консервативните части на англо-саксонските елити в САЩ и Великобритания са в основата на двете свързани събития – Брекзит и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Чаеното движение не просто получи медийната благословия на корпорациите, свързани с Рупърт Мърдок. Fox News на практика се превърна в платформа за промотиране на Чаената партия, а лидерите й Сара Пейлин и Глен Бек са чести гости на телевизионните програми. Консервативната медия нееднократно е обвинявана, че работи усилено в полза на Доналд Тръмп в предизборната надпревара. Според кмета на Ню Йорк Бил де Блазио „предпоставките” за идването на власт на Тръмп се създават в продължение на няколко години от Fox News и News Corporation на Рупърт Мърдок. Корените на организационната структура на Чаената партия могат да се проследят назад във времето до 1984 г., когато е учредена неправителствената организация Citizens for a Sound Economy (CSE), председател на която е конгресменът Рон Пол. CSE е основана и финансирана от братята Дейвид и Чарлз Коук и сред приоритетите й са по-малко държава, ниски данъци и отпадане на регулации. През 2004 г. Citizens for a Sound Economy се разделя на две отделни организации – FreedomWorks и фондацията Americans for Prosperity, председател на която е Дейвид Коук. Именно консервативната фондация е в основата на трансформирането на гражданското движение „Чаена партия” в политическа сила. Династията Коук са собственици на втората по големина корпорация в САЩ – Koch Industries, контролираща производството и търговията с нефтопродукти и химикали. В портфолиото на концерна влизат още редица газопроводи, петролопроводи и рафинерии в Щатите и бизнесът с фракинг. Индустриалният капитал в САЩ, най-виден представител на който е Koch Industries, подкрепя проектите, свързани с налагане на неоиндустриален американоцентричен модел на икономика. Неминуемо индустриалците в САЩ са смъртни противници на глобалното постиндустриално общество, лансирано при Обама. Наследниците на влиятелни фамилии като Рокфелер, Морган и Дюпон, които контролират голямата част от банките на Уолстрийт и Федералния резерв, не могат да си представят свят, различен от този, в който доларът е хегемон, а светът е „глобално село”, в което транснационалните корпорации не срещат никакви бариери като държавни граници и национален суверенитет. Сблъсъкът между индустриален и финансов капитал се проявява в много направления, едно от тях е въпросът за т.нар. глобално затопляне. Няма никаква съвместимост между неоиндустриализацията, от една страна, и налагането на глобалното постиндустриално общество, предвиждащо ликвидиране на индустрии, отказ от фосилни горива и съкращаване на населението, от друга. Пример за това са дебатите около въпроса за глобалното затопляне. Индустриалци като братя Коук и мощните енергийни компании оборват тезата, че дейностите на човека причиняват покачване на температурата. За разлика от тях промотирането на глобалното затопляне е щедро финансирано от фондациите на династията Рокфелер и финансовите кръгове около нея, които са в основата на проекта за постиндустриално общество. Изборите в САЩ сблъскаха именно проектите на индустриалния и финансовия капитал, чиито интереси са диаметрално противоположни. Победата на Доналд Тръмп отвори врати на висшата американска администрация, свързана с фирми и неправителствени организации на братя Коук. Според анализ на американския тинк-танк Center for American Progress близо една трета от предложенията на Доналд Тръмп и екипа му за позиции в новата администрация са свързани с мрежата на братята. Списъкът започва с вицепрезидента на САЩ Майк Пенс, който е активно подкрепян от вече споменатата фондация на Дейвид и Чарлз Коук Americans for Prosperity, инвестирала в издигането на Пенс за губернатор на Индиана. Според сайта Follow the money Дейвид Коук и свързаните с него фондации са подкрепили Майк Пенс с 4,2 милиона долара от 2003 г. до избора му за вицепрезидент.

Друго ключово назначение е това на конгресмена Майкъл Помпео за шеф на ЦРУ. То също може да бъде свързано с братята Коук. Освен като член на Чаеното движение в Републиканската партия и получател на общо 357 000 долара дарения от компании на братята Майк Помпео има дълга професионална биография в структури, свързани с Koch Industries. В края на 90-те години новият ръководител на ЦРУ учредява частна компания в областта на космическите технологии – Thayer Aerospace, финансирана от Koch Venture Capital. Помпео продължава професионалните си начинания като президент на фирмата Sentry International, занимаваща се с продажба на оборудване за добив на фосилни горива, която пък е свързана с бразилския дистрибутор на братята. Избран е за представител в Долната камара на Конгреса от четвърти изборен окръг в Канзас, където е седалището на Koch Industries, и получава повече средства на братя Коук, отколкото всички кандидати за поста, взети заедно. След избирането му началник на кабинета му става юристът от Koch Industries Марк Ченоует. Вицепрезидентът и директорът на ЦРУ са само първите и най-ярки имена в поредицата назначения в новата администрация на приближени до фамилията Коук. Либералният сайт Politico, който разследва казуса, дори си позволява да нарече кабинета „Коуковата администрация на Тръмп”. Според Politico в мрежата на братя Коук са още съветникът в Белия дом Дон Макган, Томас Пайл, ръководещ преходния екип в Департамента по енергетика, както и Дарън Селник, Алън Коб и Даян Хендрикс от политическия кабинет. Сред имената в новата администрация, които са част от структурите на Чарлз и Дейвид Коук, са още Майрън Ебел, ръководещ преходния екип в Агенцията за защита на околната среда, и Скот Прут, който е предложението на Тръмп да оглави агенцията с ранг на министерство. Рик Пери, подкрепян в годините от Koch Industry, е в много близки връзки не само с братята, но и с цялата петролна и газова индустрия и наскоро беше предложен от президента за министър на енергетиката. Въпреки безспорното влияние на фамилията върху администрацията на Доналд Тръмп опитите на част от либералните медии да представят братята като скрити управители на САЩ граничи с параноя. Подобен е случаят с номинирането на милиардерката Бетси де Вос за министър на образованието. Авторитетното британско издание The Guardian прибърза да представи една от най-богатите американски жени като назначение на Дейвид Коук. В действителност дамата е член на влиятелната американска фамилия Де Вос, която заедно с фамилията Ван Андел е собственик на индустриалния гигант Alticor, специализиран в химическата промишленост. На практика значителна част от американския бизнес елит пряко изрази подкрепата си за Доналд Тръмп в хода на предизборната кампания. Сред поддръжниците на Доналд Тръмп са още такива влиятелни американски фамилии, като Рикетс, Рос, Мърсър, Аделсон, Сингър, Джонсън, Айкан, Пикънс, Хубърт, Бийл, Дийсън, Полсън и др. В техни ръце е значителна част от американския бизнес с високи технологии, недвижими имоти, химическа промишленост, козметика, хазарт, енергетика, телекомуникации, електроника, металургия и рудодобив. Именно подкрепата на индустриалния капитал е отличителна характеристика за победата на Доналд Тръмп в противовес на застаналия в голямата си част зад Хилъри Клинтън финансов капитал. Но за да бъде казана истината докрай, част от финансовия капитал очевидно също се ползва с привилегии в Белия дом. Прави впечатление присъствието в новата администрация на лица, свързани с инвестиционната банка Goldman Sachs, принадлежаща на британския клон на банкерската фамилия Ротшилд. Въпреки че за официална и явна подкрепа към президента Тръмп не може да се говори, наличието на четирима бивши високопоставени служители от банката говори за определено взаимодействие. Списъкът започва със Стивън Мнучин, който поема поста финансов министър на САЩ, и включва още Гари Кон, ръководещ Националния икономически съвет, Джей Клейтън, шеф на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, и, разбира се, Стив Банън, който е главен стратег на Белия дом. Макар и финансова институция, Goldman Sachs е ориентирана в най-голяма степен от всички финансови конгломерати към инвестиционната дейност в реалния сектор.

Кое обединява британските банкери и медийни магнати и крупните американски индустриалци? Отговорът на този въпрос може да даде само един човек – стратегът на Белия дом, който още преди две години публично формулира амбициозна политическа програма, превърнала се в цяла идеология, алтернативна на господстващия неолиберален ред. „Най-опасният политически деец в Америка” с право е определен като заплаха за съществуващата конюнктура. Реализацията на антилибералната му доктрина притежава потенциала да промени световната търговия и световните финанси. Главният стратег на Белия дом споделя всеобщото виждане за много интелектуалци, че световната капиталистическа система се намира в тежка системна криза. Кризата срина фундаментите на дълго доминиращата неолиберална идеология – свободна глобална търговия, капиталови и икономически дерегулации и всеобхватна власт на транснационалните корпорации. Системата отказа да се промени, в резултат беше подкопано доверието в управляващите елити и тогава финансовият и икономическият срив премина в политическа криза. Анализирайки причините за глобалната криза, Стив Банън и консервативните идеолози, свързани с тинк-танкове на американски фамилии като Коук и Мърсър, формулират амбициозна политическа програма, която се подкрепя от преобладаващата част от американската индустрия. За разлика от представителите на левицата Банън разглежда глобалния срив през консервативен светоглед, доближаващ го до границата на метафизиката. Западът е изправен пред криза на капитализма, след като той е изгубил своята „юдео-християнска основа”, твърди стратегът на Белия дом. Според него днес е застрашено най-голямото постижение на западния свят – установяването на „просветената форма на капитализъм”, която благодарение на своята специфична юдео-християнска основа е безпрецедентен исторически пример за производство на богатство за благото на цялата общност. Тезата черпи вдъхновение от разбиранията на Реформацията и това, което немският социолог Макс Вебер определя като „протестантска етика” и „дух на капитализма”. Именно пуританските идеи повлияват в решаваща степен за появата на капитализма. Според консервативния подход на Банън днес капитализмът е в криза, защото отдавна е изгубил своите морални и сакрални основи. „Аз съм много практичен, прагматичен капиталист – твърди стратегът. – Добих опит в Goldman Sachs. Учих в Harvard Business School. Както разбирате, бях един упорит капиталист. Но днес има два вида капитализъм, които са много обезпокоителни. Първият е държавният капитализъм... той е брутална форма на капитализъм, която създава богатство и благосъстояние за една малка част от хората… Другата форма на капитализъм, който, струва ми се, е също толкова обезпокоителен, е това, което наричам Айн Ранд, или Обективистка школа на либертарианския капитализъм.” Така Стив Банън описва проблема, говорейки за установилата се в Щатите форма. Системата, която се роди през последните две десетилетия, е много различна от историческия „просветен капитализъм” на юдео-християнския свят. „Това е капитализъм, който наистина се опитва да направи хората стока, да обективира хората и да ги използва точно както в много от предвижданията на Маркс”, разсъждава Стив Банън. Главният стратег на Белия дом е яростен критик на системата, довела до разпад на традиционните ценности и основополагащите за възхода на капитализма християнска етика и морал. В България тезата за сблъсъка между икономическата система и глобализираните елити се поддържа още през 2008 г. от покойния академик Никола Попов. В книгата си „Капиталът срещу капитализма” академик Попов с факти доказва утвърждаващия се процес на девалвиране на капиталистическия начин на производство вследствие на неолибералните догми. Това, което предлага Стив Банън, е просто: капитализмът трябва не да бъде унищожен, а да бъде върнат към своите основи, родили най-проспериращото общество в модерната история на човечеството. Фундаментът на тази система са юдео-християнските ценности и принципи. Банън вярва, че политическата сила, която е призвана да защити тези ценности, днес е една „глобална Чаена партия”, която свързва в общ съюз Тръмп, гласувалите за Брекзит, Националния фронт на Марин льо Пен, националистическото правителство на Моди в Индия и др. Банън вижда всички тези движения като реакция срещу глобализацията на свободните пазари, отслабването на работническата и средната класа и разрушаването на традиционните индустрии. Националистическите и популистките движения по света са най-подходящото средство за изразяване на глобалния бунт на средната класа. Националният капитализъм е не просто форма на съществуване на политическите общности, но и алтернативна теория за политическа легитимност. Според Стив Банън глобалното движение на средната класа и на работещите хора се сблъсква с това, което той нарича „партията на Давос”. „Имах възможност да видя това, докато работех в Goldman Sachs – казва Банън, отговаряйки на критиките, че развива теории на конспирацията. – Има хора в Ню Йорк, които се чувстват по-близки с тези в Берлин и в Лондон, отколкото с хората от Канзас и Колорадо, и те имат от онзи елитарен манталитет, който им казва, че трябва да диктуват как да се управлява светът.” Консервативният подход на Стив Банън вижда бунта на капиталистите срещу глобализирания финансов елит в съюз със средната и работническата класа. Радикалната трансформация на американската икономическа, финансова и социална система според идеите на стратега на Белия дом е само едната половина от глобалната промяна. Вниманието приковават идеите за геополитически и геоикономически трансформации във формиращия се нов многополюсен свят. „Нищо в американската история не прилича в по-голяма степен на възгледите на Банън от идеологията на Теодор Рузвелт”, пише влиятелният сайт Politico и привежда примери. Според концепцията на Рузвелт „САЩ се определят като англо-саксонска страна, свързана със съюзници като Англия, Южна Африка и Австралия, както и част от система на прогресивен империализъм в чужбина и морализиран, антиимигрантски капитализъм вкъщи, вкопчен в борба с външни цивилизации като Испания и Китай”. Вече има немалко доказателства, че наистина се подготвя англо-саксонски съюз, който да бъде най-силният геополитически център за контрол върху пазари, индустрии и ресурси в конкуренция със Западна Европа, Китай и Русия. Сътрудничеството на ниво политика и бизнес между американската и британската част от елита, подкрепящи проекта, се осъществява отчасти публично, но в по-голяма степен – в закрити структури. Най-очевидна е конвергенцията в медийната среда. Взаимодействието между американци и британци на медийния пазар е това, което роди победата на Доналд Тръмп и Брекзит. Сайтът Breitbart и News Corporation – могъщата медийна империя на Рупърт Мърдок с щабквартира в Ню Йорк, са най-ярките поддръжници на консервативната линия от двата края на Атлантика. По своята същност News Corporation е наднационална структура, в която влизат капитали от САЩ, Великобритания и бившите владения на короната включително в Близкия изток и Саудитска Арабия. Сред изданията, притежавани от News Corporation, са британските The Times, The Sun, Sky Television, американският гигант Twenty-First Century Fox, The Wall Street Journal и други медии в Западна Европа, САЩ и Източна Азия. От 2011 г. корпорацията е подложена на сериозни удари, един от които беше свързан със скандала около подслушване на телефона на бившия британски премиер Гордън Браун. Скандалът се разрасна до САЩ и стана повод за натиск от Конгреса. Сенатор Джей Рокфелер дори заяви, че правителството трябва да разследва News Corporation, „за да се увери, че правата на американците не са били нарушавани”. Управляваната от Рупърт Мърдок компания беше принудена да се откаже от контрола върху ключови медии в Европа, между които и в Източна Европа. По този начин българската bTV беше продадена на Central European Media Enterprises, свързана с могъщата корпорация Time Warner, собственик на много от т.нар. мейнстрийм медии като CNN. След победата на Доналд Тръмп тенденцията рязко се обърна. В края на 2016 г. Twenty-First Century Fox договори сделка за 14,6 милиарда долара за покупката на предплатената европейска телевизионна компания Sky PLC, с което разшири обхвата си в трансатлантическата зона и започна да се конкурира все по-успешно със съперници като Netflix. Сътрудничеството с новата американска администрация е безпрецедентно. Според редактора в New York Magazine Гейбриъл Шърман президентът на САЩ Доналд Тръмп се е допитвал до Рупърт Мърдок за номинацията за шеф на Федералната комисия по комуникации (FCC). Мърдок бе сред силните поддръжници на излизането на Великобритания от Европейския съюз, а в хода на предизборната кампания в САЩ телевизията Fox News бе иронично наричана от опонентите „Тръмп тв” като свидетелство за подкрепата към кандидата на Републиканската партия. Влиятелната консервативната медия Breitbart също е част от процеса на засилено сътрудничество между американци и британци. Малко известен факт е, че още преди дори да се заговори сериозно за Брекзит, ръководеният от Стив Банън сайт превърна своето бюро в Лондон в платформа за подкрепа на набиращата сили Партия на независимостта и Найджъл Фараж, която е в основата на напускането на Европейския съюз. Шефът на бюрото на Breitbart в английската столица беше сред ръководителите на щаба на Фараж. Първата символична среща на Доналд Тръмп след победата на изборите в САЩ през ноември беше именно с лидера на британската Партия на независимостта. В британската делегация бяха още Арън Банкс, наричан „човекът, който купи Брекзит”, поради дарените от него близо 125 милиона долара в полза на кампанията за излизане от ЕС, и главният редактор на Breitbart London Рахийм Касъм. Сътрудничеството между консервативни политици от двата края на Атлантическия океан в разнообразни обществени и бизнес структури е добре известно. От най-голямо значение обаче е тяхното взаимодействие в закрити структури, които любителите на конспирации често определят като „световно задкулисие”, „глобално правителство” и др. Наднационалните групи за съгласуване и управление са не толкова „конспирация”, колкото необходим елемент на системата. Тяхната задача е да решат нейното основно противоречие – това между държава и капитал. Проблемът е следният: капитализмът представлява глобално икономическо цяло, а политическата власт обхваща само границите на съответната национална държава. За капитала няма граници, но властта на националните лидери е териториално ограничена. Със сътрудничеството в тайни общества това базисно политикоикономическо противоречие се решава. Това позволява на представителите на капитала от различни страни лесно да се договорят за експанзия на нови пазари или експлоатиране на ресурси на основата на взаимноизгодно сътрудничество. На въпроса, какво ще последва след Брекзит и победата на Доналд Тръмп, може да се отговори, ако се отчете и влиянието на днешните наднационални структури.

Историята на съвременните тайни общества започва още от края на XVIII век със създаването на английските масонски ложи. Бурно развиващите се капиталистически производствени отношения вървят едновременно с експанзията на масонските структури в Европа. Масонските ложи постепенно обединяват голяма част от елитите във Великобритания, Франция, Австро-Унгария, Русия, Италия и Германия. Благодарение на тях англичаните успяват да привлекат европейските елити в бурно развиващата се търговска и финансова система под силно британско влияние. До избухването на Първата световна война европейската доминация обхваща целия свят, а глобализацията е безпрецедентна. Между 1840 и 1913 г. световният търговски обмен отбелязва ръст над седем пъти, а трансферът на капитали е смайващ. „Универсалната епоха” поражда огромни миграционни потоци от Европа към Азия, Африка и Америка, които за последния половин век преди войната се равняват на около 10% от европейското население. Глобализацията и интеграцията вървят с исторически темпове, а взаимната обвързаност между великите сили расте. Нещата обаче скоро се променят. Разрушаването на наднационалната система започва непосредствено след победата на Прусия над Франция във Френско-пруската война. През 1871 г. германските масонски ложи извършват немислимото – ограничават сътрудничеството си в единна структура с британците и се обединяват в организацията Geheime Deutschland („Тайна Германия”). Историческият акт създава първата елитарна закрита структура от национален тип. С безпрецедентния ход за пръв път се отправя предизвикателство срещу силно повлияния от британците търговски и финансов строй в Европа и света. Изградената в духа на патриотичните завети на Фридрих Втори германска закрита структура не крие амбицията си за създаване на доминиран от Германия и континента алтернативен ред. Британци и германци се вкопчват във все по-ожесточаваща се борба за контрол върху ресурсите и пазарите на Африка и Близкия изток. Именно това е периодът, сложил началото на упадъка на Британската империя и кризата в хегемонията на англичаните над световната капиталистическа система. Отговорът на британския елит преди повече от сто години е една идея, която вдъхновява днешните свързани събития – Брекзит и избора на Доналд Тръмп. За да опазят надмощието си, британците предлагат привличане на своя конкурент в Западното полукълбо – САЩ. Появява се идеята за свят, доминиран от англо-саксонците, в който Британската империя и САЩ да стоят начело. Усилията за това се свързват с името на Сесил Родс, собственик на южноафриканския гигант „Де Бирс”, контролиращ близо 90% от световния добив на диаманти (повече за Сесил Родс в A-specto, бр. 3). Така на бял свят се появяват закритите организации „Групата” и „Кръгла маса”. Сесил Родс споделя виждането, че светът трябва да се конструира и управлява от най-влиятелните личности, финансисти, политици и крупни предприемачи от англо-саксонския свят. В „Групата” членуват лорд Балфур, Нейтън Ротшилд, Алфред Милнер, лорд Ешлер, Сесил Родс и др. Клубът събира представители на аристокрацията, приближени до кралица Виктория и кралския двор, влиятелни финансисти, висши чиновници, собственици на най-големите промишлени, добивни и търговски предприятия на Британската империя. „Групата” е в основата на много от значимите международни събития в началото на XX век, между които е установяването на контрол над световните финанси чрез т.нар. „лондонски фиксинг на златото” от 1919 г. Работата на Сесил Родс и „Групата” е подробно изследвана в книгата на американския историк проф. Карол Куигли „Англо-американският истаблишмънт”. Според професора от Джорджтаунския университет цел номер едно за елитите в тайното общество е налагане на англо-саксонско управление на света върху ядрото на Британската империя, към което да бъдат привлечени САЩ. „Ако е необходимо, може да преместим и столицата във Вашингтон или Ню Йорк, но ни е нужен англо-американски истаблишмънт”, разсъждава Сесил Родс. След смъртта на Родс „Групата” продължава дейността си. През 20-те години на XX век е създадена влиятелната неправителствена организация Чатъм Хаус, известна още като Кралски институт за международни отношения, съществуващ и до днес. Основите на Кралския институт са поставени на съвместна среща между британски и американски експерти в хотел „Маджестик” през 1919 г. по време на Парижката мирна конференция. Пет години по-късно във Вашингтон е създаден американският аналог на Чатъм Хаус – Съветът за международни отношения. Според един от участниците в Чатъм Хаус Стивън Кинг-Хол Кралският институт разглежда Съвета за международни отношения като свой клон. Двете организации представляват по своята същност конгломерат от банкерски фамилии, дипломати, офицери, журналисти и аристократи, обединени от проекта за господство на англо-американски истаблишмънт. От тези среди произлиза един от най-изтъкнатите британски министър-председатели, определен от проучване на BBC за „най-великият британец за всички времена”. Неговото име е Уинстън Чърчил. Сър Уинстън Чърчил произхожда от влиятелно аристократично семейство. Неговият баща лорд Рандолф Чърчил e близък със Сесил Родс, а майка му, която е американка, дори е редактор на „Англо-саксонски преглед”, тримесечен сборник, промотиращ идеите на „Групата”. Сесил Родс се познава лично с младия Уинстън Чърчил, който в самото начало на XX век е журналист. „Диамантеният крал” се изказва особено ласкаво за Чърчил, заявявайки, че той има невероятни качества и ще стигне далеч. Цялата кариера на младия журналист преминава под знака на неуморната работа за изграждане на англо-американски съюзни отношения. Терминът „специални отношения” между САЩ и Великобритания например е въведен в употреба за първи път от Чърчил. Въпреки първоначалния тласък идеята за създаване на единен англо-американски елит ще почака още дълго време. Сътрудничеството между американци и британци рязко се влошава в годините между двете световни войни, а съдбата предопределя именно Уинстън Чърчил да обърне посоката. Чърчил е първият британски лидер, който се среща на четири очи със своя колега американския президент след Парижката мирна конференция от 1919 г. Противоречията между двете страни се изострят с особено бързи темпове след 1929 г., когато директорът на английската централна банка Монтегю Норман, представляващ интересите на британските финансови династии, взема решение да ограничи достъпа на чужди капитали в цялата Британска империя. Ходът представлява мощен удар срещу растящото влияние на САЩ, които биват изолирани от над една четвърт от световния пазар. Поради това управляващият американски елит формулира за своя цел да разгроми Британската империя и така отношенията достигат пълен разрив. Както споделя по време на Втората световна война Алън Дълес – бъдещият директор на ЦРУ, свързан с фамилията Рокфелер: „Нашата задача е да бъде разгромена Британската империя”. В началото на 30-те години военното ръководство на САЩ дори разработва план за война с Великобритания на територията на Канада. Стратегическата задача, която си поставя Вашингтон тогава, е привличането на Германия срещу Лондон. В резултат на конфликта между британци и американци влиянието на „Групата” отслабва и в навечерието на Втората световна война властта на Острова преминава в ръцете на прогермански кръгове. Сблъсъкът между проекта за англо-американски съюз и неговите противници се проявява в диаметрално противоположните позиции на двамата министър-председатели Чембърлейн и Чърчил в размирните години на Хитлеровото управление. Чембърлейн е прогермански настроен и заедно с абдикиралия крал Едуард VIII са привърженици на политиката на омиротворяване на Хитлер. Сред видните представители на това крило са ярки фигури от британското разузнаване МИ-6, лорд-канцлерът Саймън, който дава зелена светлина на милитаризацията на Рейнската област, и братът на краля херцог Джон Кентски. Както съобщава през май 1941 г. шефът на ФБР Едгар Хувър в меморандум до президента Рузвелт, във Великобритания се подготвя заговор срещу дошлия на власт Чърчил, начело на който стои абдикиралият крал Едуард VIII. От нацистките секретни доклади става ясно, че в лицето на бившия крал и кралския двор Хитлер вижда ценен съюзник. СС дори планира операция „Вили”, чиято цел е отвличането на Едуард VIII по време на престоя му в Португалия през 1940 г. с идеята да го възкачат на престола след време. Съдбата обаче е определила друго. Превес вземат поддръжниците на англо-американския проект. Според Уинстън Чърчил противник е не Хитлер, а самата Германия – враг на англо-американския трансатлантически елит. „Ние воюваме не с Хитлер и даже не с националсоциализма. Ние воюваме с немския дух, с духа на Шилер, за да не се възроди той никога.” С очертаващото се военно поражение на Хитлер прогерманските среди губят инициативата. След мистериозната смърт на брата на краля херцог Джон Кентски през август 1942 г. групата на Уинстън Чърчил окончателно получава превъзходство и пред „специалните отношения” със САЩ вече няма пречка от британска страна. Динамиката на международните отношения след края на Втората световна война обаче отново спира проекта за англо-американска хегемония. За да противодействат успешно на растящата комунистическа заплаха към цялата капиталистическа система, САЩ нямат намерение да се обвързват в тесни съюзни отношения само с Великобритания. Идеята на плана „Маршал” е друга. САЩ стават инициатори на формирането на широка антикомунистическа коалиция срещу СССР, включваща континентална Европа. Така през 1954 г. се ражда и Билдербергският клуб, чиято задача е да реши противоречията между трите сегмента на западната капиталистическа система – американски, британски и германско-северноиталиански. Кризата в системата между 1960-1970 г. поражда нуждата от нова структура, но тя отново не е само англо-саксонска. Проблемът е решен със създаването на Трилатералната комисия, обединяваща северноамериканския, западноевропейския и японския елит под лидерството на американските банкови кръгове. Днес растящата системна криза изисква ново решение и от страниците на историята е призован духът на Уинстън Чърчил. Според известния руски анализатор Андрей Фурсов зад Джулиан Асандж и Wikileaks, изиграли решаваща роля за победата на Доналд Тръмп, стоят именно структурите, наследили „Групата”. Идеята на Сесил Родс за формиране на англо-американски истаблишмънт се възражда. Неслучайно Уинстън Чърчил се превърна в обединителен символ за новоизбраните администрации от двата бряга на Атлантическия океан. Непосредствено след влизането си в Белия дом Доналд Тръмп символично сложи на видно място в Овалния кабинет бюста на Чърчил, а първото официално посещение в САЩ при новоизбрания държавен глава беше на британския премиер Тереза Мей. В своето слово пред Републиканската партия във Филаделфия тя спомена три пъти името на Уинстън Чърчил. „Ние говорим един език, имаме една култура и до голяма степен споделяме същите идеи… Днес се ражда нов свят, в който патриотизмът и суверенната държава са в основата, включително международните организации трябва да се основават на политическата подкрепа на демократично избраните държавни власти”, обяви Тереза Мей. Светът се променя с исторически темпове. Немислимото до вчера – Брекзит и изборът на Доналд Тръмп, днес е реалност, която задава посоката на бъдещето. До формирането на нов геополитически и геоикономически ред конфликтите няма да стихнат и опасностите ще продължат да съществуват. Очертаващите се тенденции са свързани с два процеса. От една страна, сблъсъкът между финансов и индустриален капитал ще продължи да е определящ за вътрешните сътресения във Великобритания и САЩ. От друга, с укрепването на англо-американските връзки съюзът между двете държави ще се изправи срещу Европейския съюз под лидерството на Германия в битка за пазари и ресурси. Германската икономика и Еврозоната вероятно ще бъдат подложени на безпрецедентен натиск, който да постави под въпрос самото съществуване на Европейския съюз. Изборите във Франция и Холандия ще бъдат първият сблъсък. Националният фронт на Марин льо Пен и холандската Партия на свободата на Герт Вилдерс ще премерят сили с проевропейските партии в една битка, изходът от която ще реши дали двете държави ще останат в Европейския съюз под германско лидерство. За България това означава, че скоро ще трябва окончателно да се раздели с илюзиите си за евроатлантическо единство и да намери формулата за баланс между Русия и съвременните варианти на Антантата и Централните сили.