Сериен убиец ли е ТЕД КРУЗ, робот ли е ХИЛЪРИ КЛИНТЪН, укривал ли е данъци дядото на ДОНАЛД ТРЪМП и дали газовете на БЕН КАРСЪН лекуват диабет? Битката за Белия дом в Америка е скъпа и потресителна безвкусица.

Бен Карсън бе намерен убит пред хотелската си стая в Канзас рано сутринта на 26 февруари 2016 г. с шест куршума в гърдите и един в главата. В момента му правя аутопсия, но според съдебните медици смъртта е настъпила в 3:30 часа сутринта. До тялото му е намерена принтирана бележка, която насочва подозренията, че това е работа на прочутия сериен убиец Зодиак, който е заподозрян за убийството на 7 души в Калифорния в края на 60-те и средата на 70-те години. Дали това е така, ще трябва да установи следствието. Но ако се окаже, че извършителят е Зодиак, то тогава е още по-важно да се докаже дали има нещо вярно в твърденията, че кандидатът за президентската номинация на републиканците Тед Круз и Зодиак са едно и също лице”…

Това е само част от документалния фантастичен трилър „Зодиак vs. изборите: Драма по време на кампания”. Автор е интернет потребител с аватар jfyrdraacа и не е ясно кой се крие зад този „литературен” псевдоним. Ясно е обаче, че тази най-скучна и най-странна кампания на първични избори в САЩ роди нов жанр – аматьорското мултимедийно антириалити. Това е третата книга за последните пет месеца, посветена на темата за серийния убиец Зодиак, която фокусира вниманието върху американеца от Канада с италианско-кубински произход Тед Круз, който се закани да бъде американският президент, който ще постели „килим от пепел на враговете на Америка”. А четвъртата книга, в която главен герой е Тед Круз, както и серийният убиец Зодиак, е „Зодиакираните избори 2016” (Zodiacted: 2016 Elections). Автор е Максин Брейди, който издава и още една книга с изборни пародии, „Другарчето на Тед” (Ted’s Buddy). В предговора и на двете книги е записано: „Това е политическа пародия в стил „какво-ако” (what-if). Всичко в нея е ИЗМИСЛЕНО. Нищо от разказаното НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО. Имената на героите, на местата, брандовете, медиите, случките и репортажите за тях са плод на въображението на автора, макар да звучат като истински. Дори героите да са били вдъхновени от реални хора, те са ФАЛШИВИ. Всичко е ФАЛШИВО, овчедушици. ТОВА е САТИРА. ПЪРВАТА ПОПРАВКА (за свободата на словото и печата)”. Но кулминацията на новия жанр е книгата разкритие „Тед Круз е серийният убиец Зодиак: Едно пътуване във времето”. Социалните мрежи за пръв път участват активно със своя контракампания на президентската кампания в Америка. И в тази контракампания освен нелепата метафора с Тед Круз се разпространяват и флаш-кампании за всички останали кандидати: „Истинската фамилия на Доналд Тръмп не е ли всъщност „Дръмпф”? Хилъри не е ли робот? Вярно ли е, че Бен Карсън лекува дори с пръдня и така е изцерил жена си от диабет?”. Бившият неврохирург Карсън е считан за най-скучния кандидат за номинацията на републиканците, но сега е любимец на меми, хаштагове и анкети в интернет, особено след като изтърси гениалната си мисъл, че пирамидите не били строени за гробници на фараоните, а били създадени от библейския евреин Йосиф като силози за зърно, но след като Египет изпаднал в криза и храната свършила, започнали да ги използват като пирамиди гробници. Което пък отприщи истинско цунами от иронични постинги, дори подигравателни меми като това, че Бен Карсън вече може да създаде „Бен Карсънпедия” с оригинални открития като това, че Великата китайска стена всъщност е била древен аквариум за гигантски змиорки, но след като те измрели, китайците й намерили друго приложение. (Справка в Wikipedia показва, че мемите следва да се разглеждат като живи структури не само в метафоричен, но и в технически смисъл. Когато се „посади” мем в даден мозък, той буквално опаразитява този мозък, превръщайки го в носител на разпространението на мема точно по начина, по който вирусът опаразитява генетичния апарат на клетката гостоприемник.) Тоест шегите по телевизията или идиотщините, изписани в нерегулираното интернет пространство, дори и да се знае, че са шеги, създават заразна епидемия, влияейки на избирателите емоционално.

Всички знаят, че Тед Круз не е Зодиак, но свързвайки името му със сериен убиец във вид на нелепи подхвърляния, организирани групи в социалните мрежи, вицове в телевизионни предавания и пр., всъщност целта е постигната: в съзнанието на електората Тед се асоциира на подсъзнателно ниво с нещо ужасно, от което всеки иска да избяга максимално бързо. Психологическа стратегия за посаждане на отвращение. За Доналд Тръмп вирусната кампания тръгва от шоуто на Джон Оливър Last Week Tonight по HBO, в което водещият прави „сензационното разкритие”, че прапрадядото на Доналд Тръмп е германец, избягал в Америка, за да се спаси от военна служба и заради укриване на данъци. Освен това се казвал Фредерик Дръмпф, но тъй като името звучало смешно, го сменил на Тръмп. Поради това призивът на Джон Оливър към Тръмп е, като говори за връщане към корените, а също и против имиграцията, първо да си смени името с оригиналната фамилия, а после и да отиде в Германия, за да отслужи военната си служба вместо дядо си. Що се отнася до Хилъри Клинтън, „тя самата дава тон” за нейната иронична кампания, след като в интервю за интернет изданието BuzzFeed (хумористичен сайт, пълен с измислици) на въпроса: „Защо никога не се поти?”, тя отговоря в същия дух: „Защото не съм човек, а съм киборг. Ама вие не знаете ли? Аз съм създадена в един гараж в Пало Алто преди много години. Но нито Бил Гейтс, нито Стив Джобс имат пръст в това. Аз съм уникално създание на един компютърен гений, но няма да ви кажа името му. Той след това унищожи чертежите си и втора като мен няма да се роди?”. Тази година президентската кампания в САЩ преминава под знака на конспирациите и се оформя като продължение на сериалите със заглавие „От местопрестъплението: Калифорния, Маями, Ню Йорк, Вашингтон”. Разбира се, всичко това са модерни трикове за празноглави зрители, но дори зрителите да не вярват, те все пак се облъчват, най-малкото с идеи за лъжи, които са находчиви и звучат като „сполучливо измислено” съвпадение. Или просто са забавни, което отново ги прави въздействащи. Изобщо не е важно един факт да е истина, важно е да е въздействащ. В тази президентска надпревара се изсипват купища идиотски идеи за омаскаряване на участниците. Но най-много хората се запалват по разкритията за серийния убиец Зодиак и препратките към Тед Круз. За да може една измислица или един дори пълен абсурд да завладее зрителското и електоралното съзнание, е необходимо да се намерят общи точки. Може това да са физически прилики, морални или неморални сходства, някаква дори и бегла връзка, която да отключи асоциативно оприличаване, сравнение в умовете на хората.

Убиецът Зодиак е заподозрян за смъртта на 37 жертви, макар само 7 да са доказано с неговия почерк. Серията от загадъчни смъртни случаи на любовни двойки между 17 и 25 години започва на 20 декември 1968 г., когато Дейвид Фарадей (19 г.) извежда на първа любовна среща Бети Лу Янсен (17 г.). Двамата трябва да вечерят в ресторант в центъра на малкото градче Бенисиа край залива на Сан Франциско. Но преди това решават да отидат с колата на майката на Дейвид до „Любовното скривалище” край езерото Херман – предпочитано място от двойки за усамотение и целувки. Пристигат около 22:00 часа, а ги намират мъртви с огнестрелни рани – тя с един изстрел в главата, а той с пет. През следващата година има още четири убийства, след което на 1 август 1969 г. трите местни вестника Vallejo Times Herald, San Francisco Chronicle и San Francisco Examiner получават идентични писма, авторът на които признава, че е извършил убийствата край езерото Херман и Блу Рок Спрингс. Всяко от писмата съдържа по една трета букви от една обща криптограма от 408 символа, в които според убиеца е скрита истината за неговата идентичност. Това е текстът, който той изпраща и който все още остава неразчетен: dtz itsy sjji yt yjqq rj ymfy ymnx fwynhqj bfx f izrg bfxyj tk ynrj fx n fr fbfwj. Серийният убиец настоява писмото да бъде публикувано на първа страница на трите вестника, иначе заплашва със „серия от убийства през уикенда”. На 20 януари 1970 г. пристига първото от серията „обяснителни писма” от Зодиак до San Francisco Chronicle. Писмото започва с думите „Аз съм...” и следват 13 шифрирани знака, които така и не са разчетени до днес. Писмото завършва с подпис  = 10, SFPD = 0. Тоест десетка за Зодиак и нула за полицията на Сан Франциско. Последното писмо до вестника е с дата 14 февруари 1974 г. След 1978 г. историята за Зодиак е забравена, докато бившият автор на политически карикатури в San Francisco Chronicle Робърт Грейсмит не издава книгата „Убиецът Зодиак”, плод на 10-годишно лично разследване за мистериозния престъпник. През 2007 г. по книгата е създаден и филмът „Зодиак” на режисьора Дейвид Финчър с Джейк Джилънхол и Марк Ръфало, но той няма особен успех. И така до 15 март 2013 г., когато новата мания за Зодиак тръгва от Twitter. Потребител с аватар RedPillAmerica@redpillamerica пише: „На вниманието на Консервативната конференцията за политически действия (CPAC): Говори Тед Круз! Речта му е озаглавена: „Говори Зодиак”. Всъщност от тази политическа конференция на Републиканската партия тръгва звездата на ултраконсервативния сенатор от Тексас Тед Круз. Той произнася ултраконсервативна реч, в която призовава американската политика да действа по-твърдо и дори брутално към всеки, който застрашава сигурността на американците. Освен това се заканва да направи всичко, за да спре финансирането на Закона за достъпната медицинска помощ, който разрешава абортите. „Наречете ме дива птица, ако искате, но абортите трябва да се забранят най-строго”, казва Тед Круз. Новата вълна за Тед Круз и Зодиак се завихря отново на 21 януари, когато друг потребител с аватара ZeppoWilbury@ ZeppoWilbury припомня предупреждението на RedPillAmerica, като добавя: „За мен той е Зодиак. Защото е роден в Калгари, а първите му жертви са се казвали Кал и Гари”. Създава се и специална страница във Фейсбук Ted Cruz Is The Zodiac Killer, в която се развива неговата идея за „изравняване със земята на враговете на Америка”, използвайки термина „Да ги застелем с килим от бомби и да се разговаря с тях само когато трябва да се установи дали са се изпепелили напълно”. „Тед Круз изповядва насилствена външна политика, която ще коства живота на много хора. Но това не е изненадващо, като знаем, че той е серийният убиец Зодиак, който си е признал за поне дузина убийства”. Веднага след това агенцията за експресни онлайн анкети Public Policy Polling се допитва до потребителите във Флорида като 38% от тях съвсем категорично и сериозно отговорят с „да” на въпроса „Вярвате ли, че Тед Круз е серийният убиец Зодиак?”. След това дебатите се прехвърлят в Wikipedia, където за малко в биографията на Тед се появява информацията, че „съществуват съмнения, че той е Зодиак. Изказването на Тед Круз, че „най-голямата заплаха за регулацията на интернет е неутралитетът на мрежата”, отново отприщва гнева на юзърите. Той казва буквално: „Пълната независимост за интернет е същото като реформата на здравеопазването на Обама – една голяма глупост”. Интернет отговоря с ехидните констатации, че тексаският възпитаник не е внимавал много на лекциите си в Юридическия факултет, щом си позволява да прави подобни сравнения. Но това е разбираемо, защото е бил изцяло погълнат от усилията си да създава поредната криптограма до медиите, за да прикрие своята престъпна самоличност. Последната кампания на активиста Тим Фауст, който събра 30 000 долара в подкрепа на абортите в Тексас, е оригинална и едновременно с това отмъстителна – той продава фланелки с маскиран мъж като Зодиак, на които има надпис „Тед Круз е серийният убиец Зодиак”. „Тед Круз е ужасяващо чудовище. Зодиак е обвиняван за смъртта на 37 души. А Тед Круз никога не е опровергавал официално инсинуациите спрямо него. Защо ли не го прави? Заключението е просто: защото жертвите на политиката, която защитава Тед Круз, са много повече – той отказва финансиране на достъпна медицинска помощ на стотици хиляди и милиони американци. Дори Зодиак, който признава, че няма по-голямо удоволствие от това да убиваш хора, не е мечтал за такова нещо. Ако единият е бил сериен убиец в Калифорния, Тед Круз убива серийно със своята политическа кауза в цяла Америка. Средната заплата на пациентите на „Уест фонд” в Тексас е 930 долара, а средната цена на абортите е 950 долара. Да, датите не съвпадат (Тед Круз е роден през 1970 г., когато Зодиак извършва убийствата си), но личностите им напълно се покриват”, коментира Тим Фауст. След кампанията в Twitter идеята за Зодиак е подета от комиците, които поддържат постоянно температурата на слуховете в своите скечове. Един от тях е актьорът, композитор и музикант от рок групата Train Патрик Монахан, който обръща внимание на алгоритъма на Google. Когато някой напише Ted Cruz Is..., търсачката връща за 41 секунди 246 милиона резултата, като на трето място е резултатът със Зодиак заедно с въпроса, дали Круз е американец или канадец. Монахан, който не крие своите пристрастия към демократите, коментира за US National Public Radio (NPR): „Вижте, смешното е в това, че всички знаят кой е Тед Круз и са наясно, че той няма нищо общо със Зодиак. Но и двамата внушават един и същ ужас сред американците само като им се спомене името. От тях ти настръхва кожата. Това е смисълът на всичко това. Знаете как става, нещата се усещат подсъзнателно и не е нужно да ги обясняваш. Чувстваш ги и това е по-силно от всичко останало”. Същата гледна точка споделя и режисьорът Дейвид Финчър, който яхва вълната на интереса и обявява, че започва снимките за продължението „Зодиак 2”. „В новия филм на всяка цена ще видите и Тед Круз под една или друга форма, независимо дали ще стане президент или не. Вече сме установили контакт с мистър Круз”, споделя Финчър в ексклузивно интервю за сайта Studio Exec. Любопитно е, че името на тексаския сенатор и най-сериозен конкурент на Доналд Тръмп стои сред консултантите и на първия филм от 2007 г. в Wikipedia, но след това мистериозно изчезва – може би, за да не налива този факт допълнително масло в огъня. „Единствената причина за упорството на мема #ZodiacTed напук на пълната му несъстоятелност се дължи на това, че тук се сблъскваме с арогантността на политиката, която надделява над съдържанието”, коментира за San Francisco Chronicle Weekly Боб Калхун. „И изобщо не ми е трудно да си представя как Тед наобикаля селските райони и дебне около любовните скривалища, отстрелвайки млади двойки имигранти и дулото на неговата автоматична винтовка AR15 пуши ли пуши без пауза. Изписано е на челото на Тед, дори и той да се опитва да ни говори със своите политически криптограми”. Патрик Монахан цитира разсъжденията на професора по неврология Ричард Ситоуич в списание Psychiology Today на тема „Защо ме побиват тръпки от изражението на лицето на Тед Круз”: „Дори експерт не може да обясни защо Тед Круз толкова дразни, но където и да се появи, той просто отблъсква хората с нещо и не е нужно това да се обяснява”. Монахан припомня епизод от предизборния митинг в Айова, където мъж от множеството се приближава до Тед Круз и започва да вика многократно: „Тед Круз изглежда идиотски, Круз изглежда идиотски!”. Патрик Монахан продължава: „Когато в Америка харесваме някого, казваме: „С този бих изпил една бира”. Това е формулата, по която избираме нашия президент. Е, с Тед Круз никой не иска да пие бира”. Комедийната актриса Линдзи Мартин, която активно участва в дискусията Cruz/Zodiac в социалните мрежи, споделя: „Да, наясно съм, че всичко това е майтап. Знам, че Зодиак е убивал през 1968 г., а Круз е роден през 1970 г. Точно затова продължавам да бъда част от това: защото тук няма спекулации с истината. Ние не трябва да доказваме дали това е истина или не. Защото знаем, че не е вярно. Но останалите прилики са очевидни”. Друг участник в кампанията, Натан ла Магна, смята, че това е нов феномен, в който за пръв път политиката се сблъсква с енергията и ентусиазма на социалните мрежи. „Сблъскваме се за първи път с феномен, който ще продължи и ще се развива. Социалните мрежи са жив организъм, който не търпи евтиния политически театър, който политиците са свикнали да ни разиграват на всеки четири години, когато се сещат изобщо за избирателите. Старият модел на мислене и действия категорично среща отпор в новите медии. А те са в позиция да изобличат всеки фалш и всяка неадекватна политика, като я превръщат в абсурд – така, както се случи с Тед Круз”. Дигиталното издание Salon.com сравни политиката с кечистите. И едните, и другите са хора със своя идентичност, характер, предпочитания. Но щом се качат на ринга, те играят само роля и всички ги познават само с това лице – Скалата, Гробаря, Светкавицата, Грамадата. Дори рядко знаят имената им. И хората ги обожават или мразят само за това, което демонстрират в спектакъла.  Знаят, че всичко това е игра за пари и не им вярват. Но печели онзи, който съумее най-умело да увлече аудиторията. Това е причината тази абсурдна кампания с Тед Круз и серийния убиец да продължава и дори да набира скорост като мощна лавина. „Тед Круз не е серийният убиец Зодиак”, принуди се специално в прав текст да напише Филип Бамп в авторитетния Washington Post. А социалните мрежи отговориха вяло: „Така ли? Не е ли? Жалко!”.

Краят на ПОЛИТИКАТА

Щом политиката е театър, хората си искат героите. И ако те липсват в сценария, избирателите си ги измислят. Или измислят проблем, за да могат след това да се чувстват ангажирани с решаването му. Така както се случва и с тазгодишните оскари и проблема с black diversity – „черно разнообразие”, както би могъл да се формулира този измислен спор. Твърди се, че чернокожите актьори и режисьори са напълно пренебрегвани от членовете на академията, които са възрастни бели мъже. Спорът, разбира се, е преувеличен, защото уникален талант като Сидни Поатие печели своя първи „Оскар” точно по времето, за което Крис Рок се пошегува, че на черните артисти не им било до оскари, тоест, докато виждат как баба им се клати, увиснала на дървото. Тази нова тенденция е еманация на феномена, който британският политик Дъглас Карсуел описва още преди няколко години в книгата си „Краят на политиката”: „Западната демокрация фалира финансово, защото се проваля политически”. Дойдат ли на власт, политиците се вживяват в ролята на вечни властелини над съдбата на своите избиратели, като продължават да ги залъгват със своите идеологически клишета: социалисти, консерватори, десни, леви, лейбъристи, капиталисти, комунисти, либертарианци, републиканци, голисти или християндемократи. Всички са от един калъп. Целта е да останат колкото се може по-дълго на власт, за да осребрят шанса си да печелят безнаказано от едно и също нещо, наречено „кратос”, тоест властта, като се абстрахират от контрола на „демос”, тоест народът (избирателите), с чиято подкрепа са се оказали на власт. Публичната политика все по-малко се съобразява със своя обект – публиката. Да, провеждат се избори, партиите и техните кандидати идват на власт, но самият процес на вземане и осъществяване на градивна политика все повече е лишен от съдържание. Изборите нямат никакво значение относно това каква политика ще водят правителствата и поради това все по-малко хора си правят труда изобщо да гласуват. Те вече знаят, че монетарната политика се определя от централните банкери, финансовите експерти определят данъчната и финансовата дисциплина, а съдиите – правилата за трупане на благосъстояние. Търговските правила се налагат от международен халифат на алчни бюрократи, които са готови на всичко, за да забогатеят бързо и да преуспеят необяснимо. Данъчната политика според финансовия министър на Луи ХIV Жан-Батист Колбер „е изкуството да скубеш гъската така, че да получиш максимално количество пера с минимално съскане”. Разликата при демокрацията е, че ако прекалено много гъски започнат да съскат шумно срещу политиците, те трудно могат да ги скубят така, както им се иска. Обаче съвременните политици се изхитриха да оскубват максимално перата на своите гъски, без дори гъските да могат да гъкнат. Това, което прогнозира списание TIME през ноември 2015 г., вече е реалност: залогът в изборите наистина е огромен и затова нищо човешко и нечовешко не е чуждо на кандидатите. Сумата, която до края ще се завърти в кампанията, е безпрецедентна за всички досегашни кампании за Белия дом: 10 милиарда долара и това е дори повече от парите, с които Бразилия организира олимпийските игри. Допитването до общественото мнение, извършено съвместно от New York Times/NBC News, разкрива шока, с който американците посрещат тази новина: 85% от избирателите категорично са на мнение, че избирателната система се нуждае от дълбока реформа, и са убедени, че „парите трябва да излязат от политиката”. „Всъщност, ако това наистина стане, какво ли ще остане от изборите”, коментира Стивън Лендман, политолог и анализатор от Чикаго. Американците са убедени, че целият изборен процес е един гигантски спектакъл по предварително подготвен сценарий, озаглавен „Корупционна изгодна сделка”. Затова 75% от анкетираните настояват да знаят кой дава тези пари и при кого отиват те. И най-вече кой дърпа конците на целия спектакъл зад завесата. Сегашният предизборен цикъл с предварителните избори и номинирането на кандидатите се развива по свои собствени правила и разходите, с които е финансиран, ще станат ясни едва в средата на 2017 г. Но още отсега е ясно, че тези избори чупят всички досегашни рекорди и парите отиват само там, където след това могат да разчитат на най-голяма възвръщаемост. Иначе главните герои са традиционните обичайни заподозрени – братята Кох, Шелдън Аделсън и компания, Пол Сингър, Goldman Sachs и другите големи банки. Тоест активните членове на „клуба на милиардерите”, който може да си позволи да си поръча всеки политик, готов да подвие коляно и да наведе глава, докато получава своя чек за милиарди. Тази година прави впечатление, че ритуалът по изборите се разиграва по безпрецедентен модел и клубът на милиардерите играе само на сигурно – никакви рискове. Но за да могат да разиграват задкулисната си игра без рискове, спектакълът на сцената трябва да е колкото се може по-абсурден, напрегнат, забавен, развлекателен, безумен. Както се получи с целия този шум около Зодиак – отвличаща маневра, за да не се фокусират светлините на прожекторите върху централната фигура, която привлича големите пари – Хилъри Клинтън. Около нея също се появява интрига покрай Кейти Пери, неизменния атрибут от предизборните концерти на Хилъри, която прибра чрез своята фирма Kitty Purry Inc. приличната сума от 70 000 долара като продуцент и изпълнител на две песни по време на шоуто преди „Супер вторник” на 1 март. Същия ден в американските медии се появяват сензационни материали, че зад артистичния псевдоним Кейти Пери не се крие Кейтрин Елизабет Хъдзън, както е истинското й име, а всъщност тя е превъплъщение на ДжонБенѓ Рамзи, най-младата „Мис Красота” на Америка, убита при странни обстоятелства през 1996 г., когато е на 6 години. Конспиративната теория твърди, че всъщност ДжонБенѓ не е убита и не е умряла, а само се е покрила от общественото внимание, за да се спаси от славата и да изживее детството си, и сега отново се връща в образа на Кейти Пери. Една история също толкова абсурдна, колкото и тази за серийния убиец Зодиак. Историята обаче е един мистериозен и интригуващ фон за предизборната кампания на Хилъри Клинтън, защото е добре известно, че Кейти Пери още по време на предишните избори я обяви за свой идол и обеща да й напише песен специално за новата й предизборна кампания. Интригата в кампанията на Хилъри обаче е съвсем друга, макар че тя също е свързана с пари. При това много пари. Всъщност неприлично много пари в твърде странна конфигурация. Вече е известно, че Джордж Сорос подкрепя кампанията й с 8,5 милиона долара още преди тя да стартира официално. След това на старта се включват и медийният магнат Хаим Шабан и съпругата му Шерил, които наливат 25 милиона долара от тяхната фондация във фондация „Клинтън”. Нейният предизборен щаб успява да събере до януари 2016 г. 115 милиона долара в нейна подкрепа, а други 40 милиона долара са налети в Политическия комитет за действие „Приоритетите на САЩ”. Дуото Бил и Хилъри Клинтън ще останат в историята на Америка като най-печелившите политици от речи. Те реално поставят началото на този нов модел за печелене на пари, при който богатите си плащат щедро за политически услуги уж под формата на скъпа публична изява на самите политици. Някои медии сполучливо кръщават тази практика post-hoc корупция, защото е наистина твърде усъвършенстван и легален модел за подкупи и рушвети за политически услуги. Хилъри получава по 225 000–270 000 долара за половин час реч, а тарифата на Бил е два пъти по-висока. За три изпълнения пред аудитория на Goldman Sachs Хилъри прибира 675 000 долара точно на старта на кампанията си. Двамата са изговорили общо 50 речи за миналата година и са прибрали 25 милиона долара, като общото им богатство възлиза на 110 милиона долара. Хилъри обаче има своя запазена марка: провеждане на едночасови срещи, които се представят под различни форми – closed door talks, off-the record, Q&A sessions. Реално това са разговори на четири очи, на които се говори само за пари с представители на финансови институции, големи компании, милиардери. Злите езици говорят, че след получаването на номинацията на Демократическата партия за Белия дом чрез тези разговори Хилъри ще успее да събере 1 милиард долара в подкрепа на избора й за президент. По данни на Федералната избирателна комисия и списание TIME кампанията на Хилъри Клинтън ще се запомни и с нещо нечувано и невиждано досега: тя се нарежда на четвърто място като нетен получател на пари от традиционните спонсори на Републиканската партия. Всъщност 70 процента от парите, които подкрепят кампанията на бившия кандидат на републиканците на миналите избори Мит Ромни, сега се насочват в подкрепа на желания кандидат на демократите! По този начин Хилъри Клинтън още отсега се очертава като общ кандидат на двете партии като само Марко Рубио, Тед Круз и Джеб Буш са получили повече пари. След отказа от по-нататъшната битка на представителя на династията Буш реално Хилъри застава на неговото място. Хилъри изпреварва останалите 15 кандидати на републиканците – Доналд Тръмп (той не получава нищо и сам финансира кампанията си), Карли Фиорина, Крис Кристи, Рик Пери, Майк Хъкаби, Рик Санторъм, Джордж Патака и др. Това означава, че спонсорите на републиканците не искат нито един от тези кандидати да стане президент. Затова и няма да се случи. Но те залагат освен на своите предпочитани кандидати Марко Рубио и Тед Круз и на кандидат на противниковата партия, каквато е Хилъри. Явно Хилъри Клинтън се очертава като най-приемливата фигура за президент на САЩ и за двете партии. Всъщност основната разлика между Хилъри и републиканските кандидати се оказва само в риториката, а не в реалностите. Причината тя да се придържа към риториката на Демократическата партия в момента е подчинена единствено на прагматичната цел да получи гласовете на демократическите избиратели. Както пък от своя страна републиканците се борят за гласовете на избирателите на своята партия. Риториката на Хилъри е либерална, макар нейните политически действия винаги да са били консервативни. Такава беше репутацията й и на държавен секретар на САЩ, където тя провежда политика, продължение на политическите разбирания на предишния държавен секретар Кондолиза Райс и Колин Пауъл. Когато се изправя в директен сблъсък за Белия дом със своя противник от Републиканската партия, Хилъри без съмнение ще се ориентира към риториката на идеологическия център. И тогава дебатът ще се води между дясноцентристката риторика на Клинтън и малко по-дясната риторика на републиканския кандидат. С което тя още отсега застава в много изгодна позиция, защото ще може да привлече на своя страна както независимите, така и „кросоувър” избирателите – една наистина печеливша тактика. Това проличава най-добре на миналите избори, когато Мит Ромни излага политическите си разбирания, а Барак Обама обира дивидентите от това. По време на последния дебат преди изборите Ромни казва, че „Русия без никакво съмнение е геополитически враг №1 на Америка”. На което Обама реагира хладнокръвно: „Няма как да наречеш Русия нашия враг №1 вместо Ал Кайда, ако не си затънал до уши в старото мислене от времето на Студената война”. И с тази риторика Обама спечелва изборите. Но след това какво прави: следва точно политиката, която би следвал и републиканският президент, ако беше седнал на негово място в Овалния кабинет. Най-напред Обама осъществява реформата на здравната система, станала известна като Obamacare, която реално е копие на здравната реформа, разработена от неговия политически опонент, известна като Romneycare. След това на 18 международни форума за външна политика Обама 17 пъти използва думата „агресия” спрямо политиката на Русия и нито веднъж по отношение на Саудитска Арабия, държавата, която води две открити и две задкулисни войни в Близкия изток, родината на Ал Кайда, център на уахабизма (войнстващата форма на исляма, заради която толкова години няма мир в Близкия изток). И това става на фона на откровената подкрепа от страна на Саудитска Арабия на терористични организации като „Ислямска държава” и Ал Кайда, например във войната в Йемен и най-вече в Сирия. Същата политика обещават да следват републиканците Марко Рубио и Тед Круз, но защо им е на клуба на милиардерите да сменят лицата в Белия дом с неопитните и млади десни кандидати, когато Хилъри Клинтън по естествен начин ще продължи тази политика. При това тя е във властта вече повече от 25 години. Истинската заплаха обаче идва от лагера на републиканците и тя се нарича Доналд Тръмп. Той остава обща грижа и общ проблем. Затова и продължава финансирането на алтернативните кандидати като Тед Круз и Марко Рубио. Сенатор Рубио привлича вниманието със своята крайно дясна политика още като влиза в Сената през 2011 г. Той повежда атаката на Конгреса срещу Аржентина и нейния президент Кристина Фернандес де Киршнер в полза на милиардера и собственик на хедж фонда Elliott Management Пол Сингър. След това Рубио се застъпва за финансова подкрепа за политиката на разширяване на израелските селища в окупираните палестински територии. И в двата случая Рубио действа в защита на интересите на Пол Сингър, поради което той става известен с прозвището „момчето на Сингър”. Като отплата за усърдието си сега Пол Сингър налива 11 милиона долара в кампанията на Рубио за президентската номинация на републиканците и обещава да удвои сумата, ако точно той ще трябва да защитава интересите на партията в Белия дом, тоест ако спечели вътрешните избори на републиканците. Другият щедър спонсор на Рубио е милиардерът Норман Браман, който също му предоставя 11 милиона долара и му обещава 25 милиона, когато се изправи на финалната права. Третият сериозен спонсор на Рубио е петият по богатство милиардер в света Лари Елисън, собственикът на Oracle. Тримата обединяват усилията си зад кандидатурата на Рубио, защото той в тази изборна битка има един много важен коз и сериозно обещание – да елиминира всички данъци върху капиталовата печалба и дивидентите, което означава, че ще спести близо 1 трилион долара на милиардерите от данъци и такси. Но точно заради това Рубио остава неразбран от обикновените избиратели и не среща особено ентусиазирана подкрепа от тях, защото няма какво да им предложи, всичко е само в полза на приятелите му от клуба на милиардерите. Тед Круз също работи в тази насока. Негов основен спонсор е също милиардер, Робърт Мърсър, собственикът на хедж фонда Renaissance Technologies с инвестиции за 65 милиарда долара. Дневният ред на Мърсър е доста амбициозен: той иска връщане на смъртната присъда, връщане на златния стандарт и отмяна на законите за равни права на гей браковете. Освен това е яростен привърженик на либерализацията на правото за притежаване на оръжие. Вторият сериозен спонсор е банкерът мултимилиардер Тоби Нойгебауер, собственик на Quantum Energy Partners от Тексас. Но има и екзотични донори като братята Дан и Фарис Уилкс, които, след като продават компанията си за добив на шистов газ и петрол Frac Tech за 3,5 милиарда, имат достатъчно пари за харчене в подкрепа на своята мания да превърнат Америка в библейска държава, която живее по законите на адвентистите и свидетелите на Йехова. Уилкс подкрепят Круз с 15 милиона долара, които внасят в неговия Политически комитет за действие, озаглавен „Спазвам обещанията”. Не на последно място зад кандидатура на Круз застава и инвестиционната банка Goldman Sachs, където съпругата му работи като мениджър и откъдето той получава своите кредити. Другите двама сериозни кандидати Доналд Тръмп и Бърни Сандърс сами финансират кампаниите си. Ексцентричният милиардер Тръмп обявява в началото на кампанията си, че разполага с 10 милиарда долара и с тези пари ще си плаща всички разходи по пътя към Белия дом. Тед Круз и Марко Рубио го обвиняват, че той не е никакъв успешен бизнесмен и е нямало да направи нищо в живота, ако не е наследил от баща си 200 милиона долара. Иначе просто щял да продава сандвичи някъде в Ню Йорк. Тръмп обаче отговаря, че за разлика от тях двамата може да докаже откъде му е всеки долар и посочва като пример телевизионното шоу Celebrity Apprentice, от което печели по 3 милиона на предаване. Досега са излъчени 83 епизода и то продължава вече седми сезон. Социалистът Бърни Сандърс разчита само на дребни спонсори, той няма политически комитет за действие, защото няма пари да го издържа, и така досега е събрал 95 милиона долара. Сандърс се обявява за яростен противник на Уолстрийт и Биг Бизнес, като обявява, че разполага с лични пари само от 330 000 долара. Което обяснява и незавидната му роля на спаринг партньор на Хилъри в първичната надпревара. На последните междинни избори спонсорите от Биг Бизнес излизат в кампаниите на конгресмените общо с 3,77 милиарда долара, което е абсолютен рекорд в историята на Америка. При това тази сума отразява само официално вложените пари от донорите в суми над 200 долара, колкото е прагът за деклариране. Но към тях би трябвало да се прибавят и така наречените „тъмни пари” от некомерсиални организации и сдружения, наречени 501( c) от категориите (4) и (6), които са създадените специално за подкрепа на политически каузи. Най-известната от тях е Crossroads GPS на Карл Роув, бивш заместник-началник на канцеларията на Джордж Буш. Досега тази организация е събрала под формата на дарения за кампаниите на републиканците 330 милиона долара. Основната цел на организациите от типа 501 е работа против кандидатите на противниковата партия, а не толкова в подкрепа на инициативните комитети на собствените кандидати. Тоест те са структурите, които събират информация и след това разпространяват компроматите и разобличаващите материали срещу политическите опоненти. На тези избори прогнозата е организациите 501(с) зад двете партии да съберат общо 5 милиарда долара в полза на своите кандидати. Данните за събраните суми за миналата година ще станат ясни на 30 юни 2016 г., а за президентските избори ще бъдат обявени едва през юни 2017 г. Но още отсега прогнозите гласят, че за първи път в историята на Америка новият президент и Конгресът ще струват на американците между 12 и 15 милиарда долара.

Епилог

„Някои хора могат да казват, че разпространяването на спекулации за политик, че уж е прочут масов убиец, е безотговорно, отвратително и дори опасно занимание. Други могат да казват, че да се обвиняват в незаконни действия организации, които защитават правото на жените да получават здравна защита, контрол върху ражданията, сигурен аборт, превантивна мамография срещу рак и друга полезна информация е безотговорно, отвратително и дори опасно. На този свят има толкова различни хора. Но само един е серийният убиец Зодиак. Тед Круз трябва да убие Доналд Тръмп, ако иска толкова много да продължи към Белия дом. Но той знае, че това е невъзможно. Законите не позволяват на никого да убива безнаказано хора, преди да е станал президент. И изведнъж толкова му се приисква да може да върне времето назад.” Това е финалът на книгата „Тед Круз е убиецът Зодиак. Едно пътуване във времето”.