Интервю на Петър Волгин Фотография Темелко Темелков

Константин Михайлович Бахарев е първи заместник-председател на парламента в Крим. Роден е в столицата Симферопол през 1972 г. Дипломира се по специалността „Руски език и литература” в Симферополския държавен университет. Има и магистърска степен по специалността „Държавно управление” от Института в Харков. Преди да влезе в политиката, е главен редактор на вестник „Кримска правда”. Съпругата му Нонна е украинка. Имат двама сина.

Константин Михайлович, кои са най-важните промени, които се случиха в Крим през последните две години?

Някои могат да бъдат видени с невъоръжено око. Когато обикаляте Крим, виждате как се изменя инфраструктурата. Да вземем само летището в Симферопол и ферибота в Керч. И на двете места през последните две години бяха направени колосални реконструкции. Летището днес има съвсем нов вид. Беше направена тотална реконструкция на терминала, а до 2018 г. ще бъде построен и нов терминал. Същото се отнася и до ферибота в Керч. Днес той обслужва много повече пасажери, отколкото през 2014 г. Подобрено беше качеството на обслужването. Това е много важно, защото помага на много повече хора да посещават Крим, да почиват тук. По този начин развиваме и курортните селища.

А какво се случва във вътрешността на Крим, там, където няма туристи?

Когато отидете там, също ще видите колко много се измени полуостровът за тези две години. Като депутат по-голямата част от времето ми минава в пътуване и посещавам всички кримски региони. Дори когато обикаляш селските райони, виждаш как се подобрява инфраструктурата, ремонтират се училищата, детските градини, строят се нови. В градовете се въвежда принципът на „едното гише”. Вече, за да получиш някаква справка, не е необходимо да ходиш в Симферопол. Много се промениха нещата и в сферата на медицинското обслужване в селата. Още през 2014 г. разработихме система за модулни фелдшерско-акушерски пунктове и лечебни амбулатории. Преди това именно в селските райони медицинските услуги бяха най-зле заради лошата материално-техническа база. Наскоро тук беше руската министърка на здравеопазването и с нея открихме фелдшерско-акушерски пункт в района на Нижнегорк. Това не е нито столица, нито курортен център. Това е в степта. Вече в целия Крим имаме 21 такива пункта. И тези пунктове не са просто здания. Когато откриваме тези пунктове, те са изцяло оборудвани включително и с лекарства. Има задължително и интернет. Това го нямаше в Крим преди. Неслучайно се спирам на тези детайли, за да разберете, че промените в Крим засягат всички сфери и стигат до най-далечните селища, от които никой преди не се интересуваше.

Всичко това, естествено, изисква страшно много пари. Откъде идват те?

Има няколко документа, които описват развитието на Крим. Основният документ се нарича Федерална целева програма. Тя беше утвърдена от руското правителство още през 2014 г. Изброени са всички дейности, които трябва да бъдат финансирани в Крим в най-различни отрасли до 2020 г. Тук влиза и мостът през Керченския пролив, и реконструкцията на летището и пристанищата, и въпросите на газификацията, на водоснабдяването, и строителството на детски градини и училища, изобщо всичко го има тук.

Колко са отделените за Крим пари?

Около 700 милиарда рубли. Това е нашата пътна карта, основният ни документ за развитие. Ако само тази програма бъде изцяло реализирана, към 2020 г. нещата в Крим ще изглеждат по коренно различен начин. Никога на полуострова не са правени толкова огромни инвестиции. Какво най-много пречи днес на нашето развитие? Инфраструктурните ограничения, проблемите с водоснабдяването, с газификацията. Летището беше остаряло, фериботните връзки за нищо не ставаха. Благодарение на Федералната целева програма премахваме именно тези ограничения. Най-важна е инфраструктурата. Не само заради туристите, но и за развитието на икономиката. Наскоро се проведе Ялтенският икономически форум, на който дойдоха инвеститори от двайсетина държави. Разговарях с инвеститори от Израел, Полша, Германия, Италия, САЩ. Когато ги питах кои са най-големите пречки пред реализацията на проектите им, те винаги споменаваха инфраструктурните ограничения. Ето прост пример. Знаете каква е ситуацията с енергетиката в Крим. Знаете какви проблеми имахме. Сега вече сме решили въпросите около енергийната сигурност тук. Вече няма проблеми с енергоснабдяването за населението и за бизнеса. Но все още нямаме запаси, за да строим нови предприятия. Знаете, какъвто и завод да построиш или технопарк, или парник, се изисква постоянен приток на електроенергия. Ето защо в рамките на Федералната целева програма вече се строят две топлоелектрически централи – в Симферополския и в Севастополския район. Понеже ходих и на двата строежа, спокойно мога да кажа, че Крим не е виждал подобни строежи от времето на СССР. Това са колосални проекти. Когато бъдат построени, Крим ще бъде спокоен за енергоснабдяването си за години и десетилетия напред. Именно това ще позволи създаването на нови производства. Освен Федералната целева програма има и голям брой регионални програми, които са насочени към най-различни отрасли в Крим, към образованието, културата, здравеопазването. Ако реализираме всичките тези програми до 2020 г.,всички основни проблеми на Крим ще бъдат решени.

Имате ли представа как се отразява всичко това на обикновените хора?

Ще се върна към първия ви въпрос за най-важните промени. Досега говорих за промените, които се виждат. Има обаче и такива, които не се виждат. Те могат да бъдат само почувствани. Това са промените в настроенията на хората. Виждайки вниманието, което се отделя на Крим от страна на Москва, виждайки подкрепата, която лично президентът Путин и другите членове на правителството оказват на полуострова, кримчаните по съвсем друг начин гледат на утрешния ден. Владимир Путин лично дойде тук, за да открие първия етап на енергомоста. Премиерът Дмитрий Медведев беше тук през май, за да участва в обсъждането на проблемите, свързани със здравеопазването. Споменах ви и за министърката на здравеопазването. Всичко това се прави, защото Крим има огромно значение за федералната власт. Затова хората тук вече виждат перспектива. Когато при нас идваха депутати от различни национални парламенти, от Европарламента, аз ги призовавах да не се ограничават в общуването само с чиновниците, а да излязат на улицата, казвах им да поговорят с хората. Защото хората също усещат промените и се настройват положително. Вече вярват, че можем да преодолеем това огромно изоставане, което се получи през последните 23 години на украинско управление в сравнение с регионите в Русия. За това време тук на практика нищо не ставаше, нищо не се инвестираше и затова сериозно изостанахме от Русия. Аз дори не говоря за Москва, Петербург, Татарстан. Говоря за съседите ни, тук, след Керченския пролив – Краснодарския край, Ростовска област. Инфраструктурата там е съвършено различна. Ние едва сега правим това, което при тях отдавна е свършено.

В каква посока най-много е изоставането на Крим от останалите региони на Русия?

Да вземем средната заплата. Като цяло за Русия тя е 33 000 рубли. А в Крим тя е 22 000 рубли. Миналата година инфлацията за територията на Русия беше 11 процента. В Крим беше над 20 процента. Защо? Защото днес ние на практика функционираме като остров. За да достигнем средноруските параметри и като инфлация, и като заплати, трябва да свършим тези неща, за които вече говорих.

Хайде да говорим за санкциите. Как се отразяват те на Крим?

Ще го обясня така. Ако вземем инвестиционната карта на Крим за последните години, преди санкциите, ще видим, че огромното количество инвестиции идват от Руската федерация. По-малката част идва от страните от ОНД – Казахстан, Беларус, Украйна. И само една много малка част идва от европейски и американски инвеститори. Крим никога не е разчитал на западните инвестиции. Още повече, че днес обемът на инвестициите от Русия силно се увеличи. Същото се отнася и до търговските отношения. Преди връщането на Крим в Русия винаги именно тя е била нашият основен търговски партньор. Руският пазар беше най-важният за нашите стоки, а тук пристигаха най-вече стоки от Русия. Така че кримчаните практически не усещат санкциите. Има обаче и морален момент. Защо ние се борим за отпадането на санкциите? Знаете, че освен икономически има и персонални санкции. Аз например съм включен във всички санкционни списъци. И ЕС, и САЩ ме наказаха, арестуваха имуществото ми зад граница, каквото аз никога не съм притежавал, забраниха ми да пътувам. Ако ме питате какво мисля за това, ще ви кажа, че това е хубаво. Защото точно същите санкции бяха въведени и срещу моите колеги, против кримските ръководители, както и срещу много официални лица в Москва. Така че, ако мен ме нямаше в този списък, щях да изпитам определен дискомфорт. Аз бях сред най-активните участници в Кримската пролет, част съм от ръководството на полуострова и със сигурност би трябвало да ме накажат. Личните санкции срещу мен никак не ми влияят.

А какво най-вече Ви дразни в санкциите?

Това, към което се отнасям лошо и което кримчаните не харесват, са икономическите санкции срещу републиката. Забраната за търговски отношения, забраната за туристически услуги. Може би не знаете, но дори на круизните лайнери на западните компании им е забранено да акостират на кримските пристанища. Това са едни от най-строгите санкции, които някога са били въвеждани. Такива е имало срещу Куба, Иран и Северна Корея. Сега положението на Куба и Иран е облекчено. Така че най-наказваните места днес са Крим и Северна Корея. И още нещо, съвършено очевидно е, че целта на тези санкции е да бъде влошено икономическото състояние на полуострова. Ето с това категорично не можем да се съгласим. Защото, когато се наказват хора заради избора, който са направили на референдум, това е изключително неморално. Хубаво, наложете санкции на личности, които обвинявате в нещо. Но нямате право да наказвате два милиона души само заради това, че са реализирали историческата си мечта да се върнат в родината си. Моите родители например са се родили в Руската федерация. В същото родилно отделение, както и аз. И без никъде да се местят, противно на волята си, се оказаха в Украйна. Сега се върнаха в родината си. Питам защо срещу тях бяха наложени санкции? Каква е вината им? Защо трябва да страдат? Ето точно с това не можем да се съгласим.

Европейският съюз непрекъснато удължава срока на санкциите срещу Русия. Докога според Вас може да продължава това?

Според мен не може да продължи дълго. Ще обясня защо. През последната година и половина при нас в Крим имаше огромно количество чужди делегации. Говоря за политици от различни партии в Европа, от Япония, от Китай. Общувайки си с тях, оставам с впечатлението, че те самите също не харесват санкциите. Когато ги питаме: добре де, смятате ли, че тези санкции са справедливи, те отвръщат поглед и казват: „Не, не, и ние не ги харесваме, ама вие не се тревожете, сигурни сме, че ще ги отменят скоро”. Прекрасно разбирате, че санкциите бяха наложени след огромния натиск на САЩ и на шефовете на европейските структури. И когато си общуваме с представители на държави, които са заинтересовани от добрите си връзки с нас, които са наши традиционни търговско-икономически партньори като Франция или Италия, те казват, че са против санкциите. Второ, те публично изказват позицията си. В основата на резолюцията, която френският парламент прие срещу санкциите, бяха именно депутати, посетили Крим. И, трето, процесът по международното признаване на Крим вече е в ход. Неотдавна наша делегация от Ялта беше на посещение в Ница. Тези два града са побратимени още от края на 90-те години. През 2014 г. отношенията бяха прекъснати. И ето сега имахме руска делегация, която посети Ница по покана на френската страна. Там беше взето решение да се възстанови сътрудничеството между двата града. Това е фактическо признаване на руския характер на Крим. И това не е единичен случай.

Обаче официалната позиция на ЕС и САЩ остава непроменена. Това не ви ли притеснява?

Не. Те трудно ще признаят руския характер на Крим. Защото, ако го направят, това означава да признаят незаконността на всичко, което се случи през 2013- 2014 г. в Украйна. Просто станалото в Крим беше реакция на кримчаните на държавния преврат в Киев. А САЩ и някои страни от ЕС играха ключова роля в този преврат. Без тях нищо не би могло да стане. Ако се върнем в историята, ще видим, че и САЩ, и някои европейски държави имат навика да не признават реалността тогава, когато не им изнася. Например Съветска Русия беше създадена през 1917 г., а Европа и САЩ я признаха едва в средата на 20-те години. Тоест трябваше им време, за да свикнат с реалността. Друг пример. Комунистически Китай беше създаден през 1949 г., а търговско-икономическите отношения със САЩ бяха възстановени в средата на 70-те години. Минаха 30 години, преди Вашингтон да признае реалността.

Ама и вие ли се готвите да чакате 30 години, преди руският характер на Крим да бъде официално признат?

Е, ние сме готови да чакаме. Не можем да кажем със сигурност колко. Може би години, може би десетилетия. Но Крим ще получи международно признание. Това е геополитическа реалност, която не може да бъде игнорирана. Да, можем сега ние с вас да се правим, че тази маса между нас не съществува. Е, колко дълго ще издържим на това? И най-важното – защо да го правим? Затова вярвам, че политическият реализъм ще възтържествува. След като на междурегионално ниво има сближаване на позициите, не е толкова далеч моментът, когато той ще стигне и до национално ниво.

А как ще се развиват отношенията ви с Украйна?

Хайде да разделим въпроса. Отношенията с нормалните украинци са едно, а отношенията с властта в Киев е нещо съвършено различно. След връщането на Крим в Русия връзките с украинските граждани не са прекъсвали и за ден. През миналата година у нас по време на курортния сезон според официалните данни са почивали повече от 150 000 украинци. Както са идвали преди, така и сега продължават да идват тук. Съвършено друга е темата за отношенията с официалните украински власти. Ние не признаваме легитимността на властта в Киев, защото тя се появи след държавен преврат. Тези хора са военнопрестъпници, защото са отговорни за смъртта на хиляди невинни в Донецка и Луганска област. Тук не говоря за убитите опълченци, а за избитите мирни граждани там. Неотдавна в Крим проведохме акция, която нарекохме „103”. Това е официалното число на убитите деца в ДНР и ЛНР. За тяхната смърт са отговорни Порошенко и неговото правителство, неговата хунта. Ето защо не можем да имаме никакви отношения с тази власт. Знаете ли в какво се проявява най-вече цинизмът на САЩ и на ЕС? Те ни разказват за някакви юридически несъответствия на нашия референдум, че според някакви специалисти нещо не било, както трябва. И в същото време изобщо не реагират на престъпленията, които биват извършвани от кървавата киевска хунта. Да ви напомня какво се случи в края на 2015 г. През последните дни на ноември, в навечерието на големите зимни студове бяха взривени всички далекопроводи, които доставяха ток от Украйна в Крим. Така 2 милиона души останаха без светлина. Имаше хора на операционните маси, преждевременно родени пеленачета бяха в кувьозите и само по някакво чудо никой от тях не умря. И аз питам: имаше ли поне един наказан за това престъпление? В същността си това е терористичен акт. Нито един не бе наказан. Някой от ЕС, ЕК или Държавният департамент на САЩ осъди ли този терористичен акт, призова ли за наказване на виновниците? Не. Пълно мълчание. Към нас имат някакви невъобразими претенции, а изобщо не забелязват действията на киевската хунта.

Какви са последиците от търговската блокада, която Украйна организира срещу Крим?

Последиците са силно негативни. Най-вече за украинската икономика, както и за предприемачите от близките до Крим украински области. Ако погледнете историята, ще видите, че Таврическа област по времето на Руската империя е включвала не само Крим, но и определена част от Херсонска област. В течение на десетки години в тази област са създадени определени търговски отношения. И винаги жителите на Херсонска, на Николаевска област са носили в Крим своята продукция. Най-вече селскостопанска продукция, но и не само. Крим винаги е бил идеалният пазар за тях. Когато въведоха тази блокада, изникна въпросът: какво да правим с продукцията си, вече сме я произвели, а освен на Крим на никой друг тя не е нужна. В Украйна и без това има огромна селскостопанска продукция. Европа? Нали помните кой беше основният довод, който изтъкваха привържениците на асоциацията с ЕС? Че украинската селскостопанска продукция ще може да отива там. Защото в Украйна тя е в излишък. В крайна сметка на Украйна бяха отпуснати едни мизерни квоти. За тази година страната вече е запълнила квотата си. Тъй като е много малка. Условно казано, Украйна произвежда един милион тона пилешко, а ЕС им казва, че ще вземе само 20 хиляди тона. Същото е и с пшеницата, и с всичко останало. Ето защо Крим за тях беше много важен пазар, който те загубиха. Затова и жителите на южните украински райони се отнесоха крайно негативно към тази блокада. Защото разбраха, че губят пари. Що се отнася до ефекта за Крим, той е много прост. Украинските стоки бяха заменени с руски и с наши. Това е всичко. Разходете се по магазините, в супермаркетите. Мислите ли, че ще видите празните рафтове, за които разказват в Украйна? Не, няма да видите такива неща. Рафтовете са пълни. Благодарение именно на продоволствената блокада тази руска продукция, която не идваше при нас, защото пазарът беше препълнен, сега вече идва и можем да се убедим във високото й качество. Русия се разви изключително много в посока към обезпечаването на безопасността на своите продоволствени стоки. Само един пример ще ви дам. При производството на млечни продукти е забранено използването на палмово масло, което, както всички знаем, е изключително вредно. А в Украйна използването на палмово масло в млечните продукти е допустимо. И когато започнахме да внасяме руско сирене, руски кашкавал, веднага се убедихме колко по-високо е качеството им в сравнение с украинските. Аз имам две деца и, естествено, искам те да се хранят здравословно. И когато купувам каквато и да било храна, винаги внимателно чета нейните съставки. В Украйна беше невъзможно да се купи сирене без палмово масло. А в Русия това го няма.

Според Вас кои са основните направления, в които трябва да се развива Крим – туризъм, селското стопанство, производство на стоки?

Крим е територия, която притежава уникални природно-климатически особености. И това предопределя възможността за развиването на Крим като курорт. Имаме уникален климат. Имаме три климатични зони, което е уникално не само за Русия, но и за цяла Европа. Климатът на южното крайбрежие е средиземноморски. Той напомня на климата в Северна Италия и Южна Франция. Имаме планинска част – втори климат. И степният Крим – трети. По отношение на туризма искаме да си върнем тези показатели, които имахме в съветско време. Тогава Крим приемаше между 8 и 10 милиона туристи годишно. През миналата година имахме почти 5 милиона. Разчитаме през тази година да надхвърлим 6 милиона. Ако направим всички тези неща, за които говорих в началото, ако бъде готов мостът през Керченския пролив и така се осигури сухопътна връзка с руския материк, това неимоверно ще увеличи броя на туристите. Към този момент вече ще има и построени нови санаториуми и всичко останало. Крим предлага и огромно количество туристически услуги. Не говорим само за краткия плажен отпуск от десет дни или две седмици. Говоря и за медицински, лечебен и рехабилитационен туризъм. Ние имаме климат, който е в състояние да лекува. Когато към това прибавим и съвременната медицинска база, вече разбирате колко още по-популярен ще стане Крим. Сложно е да намериш заболяване, което не се лекува тук. Знаете, че още през XIX век тук идват да се лекуват болните от туберкулоза, идват на кални бани. Наскоро отбелязахме 100 години от основаването на знаменития санаториум за кални бани „Мойнаки” в Евпатория.

А как ще развивате селското стопанство?

Още от съветските времена Крим е аграрен регион. Нямаме намерение да възраждаме колхозите и совхозите, макар че тогава само два кримски колхоза даваха 1 процент от цялата селскостопанска продукция на Съветския съюз. Така че тук имаме отлични традиции. Разбира се, по времето на украинския период тук видимо се влоши материално-техническа база, която сега възстановяваме. Имаме държавна програма за развитието на селското стопанство и регулирането на пазара на селскостопанска продукция. Тази програма се подкрепя от правителството на Руската федерация. Само през тази година тя ще бъде финансирана с 3,5 милиарда рубли. Тази програма е реален инструмент, с чиято помощ ще бъдат привличани частни инвестиции в селското стопанство. Тя предвижда многочислени компенсации за онези инвеститори, които влагат парите си в нашия аграрен сектор. Например искаме да развиваме тук винарство и лозарство. Този сектор се развива тук още от времената на античните градове. Огромни са традициите ни във винарството. Затова предлагаме на инвеститорите да влагат пари, след което за сметка на бюджета компенсираме до 80 процента от разходите им. Ако вложите 10 милиона долара в лозарските насаждения, то при определени условия ще ви бъдат върнати 8 милиона от бюджета. Трябва да сте регистрирани в Крим като предприемач, за да плащате данъците си тук, трябва да плащате официално на работниците, а не в пликчета. Тази заплата не трябва да е по-ниска от средната за селскостопанския сектор. И компенсацията, която ще ви върнем, трябва да я вложите в развитието на производството. Това е по въпроса за лозята. Имаме също така градини, които вече не дават добив. На тяхно място трябва да се засадят нови. За тази дейност също се предвиждат до 80 процента компенсации от бюджета. Има компенсации и за инвестициите в животновъдството. Също така компенсираме от бюджета и половината от кредитите, които фирмите вземат, за да развиват бизнес тук.

В Крим е създадена и свободна икономическа зона. Какви са резултатите?

По време на Ялтенския икономически форум през април нашият президент Сергей Аксьонов връчи свидетелствата на участниците в свободната икономическа зона. Към днешния ден те са повече от 400. Обемът на инвестиционните предложения е около 43 милиарда рубли. Говорим за производство на най-различни стоки – от сладолед до строителството на обувна фабрика в Евпатория. Днес в Крим имаме най-ниските в Руската федерация данъчни ставки. Създаваме икономически лостове, за да можем да интегрираме по-бързо Крим в икономическия модел на Русия. Сигурен съм, че до 2020 г. не само ще направим инфраструктурата, но и ще нормализираме изцяло икономикатаси.

Обаче всичко това не може да бъде направено без огромните инвестиции от Москва, нали?

Няма как да бъде направено. Просто Крим е тотално изостанал в социално-икономическото си развитие. Трябва да построим нови електростанции, да газифицираме полуострова, да изградим навсякъде водопроводи, да построим пречиствателни станции. За това са нужни мащабни държавни инвестиции.

А няма ли опасност да свикнете с тези инвестиции, с факта, че парите винаги ще бъдат осигурявани от Москва?

Не. Нашата основна цел е да превърнем Крим в икономически самодостатъчен регион. Нямаме никакво намерение винаги да бъдем потребители на средства от федералния бюджет. И за да осигурим високо ниво на финансова независимост на Крим, трябва да имаме добре работещ реален икономически сектор. За целта е нужна преди всичко инфраструктура. И когато вие като инвеститор пристигате в Крим, виждате, че има нормални инвестиционни площадки. Навсякъде е газифицирано, електрифицирано, навсякъде има нормални пътища. Така Крим ще стане много по-привлекателен за инвеститорите. И тогава ще можем да пълним бюджета. И тогава ще бъде снижено нивото на зависимостта ни от федералния бюджет. През 2015 г. нивото на дотиране на кримския бюджет беше от порядъка на 60-70 процента, а в края на тази година ще бъде 30-35 процента. Тоест два пъти снижаваме нивото на дотиране на нашия бюджет. И целта ни е още да намаляваме тези цифри, докато стигнем до цифрата 0. Това ще ни позволи самостоятелно да планираме свои регионални програми, да имаме свой бюджет за развитие на полуострова и да не зависим от федералното финансиране. Така че нямаме никакво намерение да бъдем носени на гръб от Москва. Обратното, искаме да се освободим от тази финансова зависимост. Разбираме обаче, че за това е необходимо време.