На 20 октомври в условията на строга секретност в Москва пристигна сирийският президент Башар Асад. Според слуховете сирийският лидер е пристигнал в Москва със самолет на руските военно-въздушни сили. Кремъл обяви за визитата едва на 21 октомври, когато Башар Асад вече беше отпътувал за Дамаск.

Посещението на Асад в Москва е първата му визита от началото на гражданската война в Сирия (2011 г.) и първата за последните две години на официални контакти с Владимир Путин (за последен път двамата са говорили по телефона през ноември 2013 г.). Разбира се не става въпрос за охлаждане на двустранните отношения. Но до този момент на президентът Асад въобще не му беше до пътувания, а руският президент считаше, че една руско-сирийска среща на високо равнище по никакъв начин няма да помогне на процеса за стабилизирането на Сирия. Въпреки това, в този период високопоставени чиновници от Дамаск регулярно посещаваха руската столица, като в това число беше и министъра на външните работи, Уалид Муалем, който на 29 юни се срещна с Путин .

Протоколната информация за визитата  на Асад е доста оскъдна. Според официалното прессъобщение сирийският президент е благодарил на Москва за подкрепата, която тя е оказвала на Сирия през последните четири години. Башар Асад заяви: „Бих желал да изразя огромната си благодарност на ръководството на Руската Федерация и на руския народ за помощта, която оказват на Сирия. Благодаря за това, че те защитават единството и независимостта на Сирия. И най-важното е, че тази подкрепа се прави в рамките на международното право” . В отговор Владимир Путин му благодари за искрената и безкомпромисна борба с тероризма. Според официалните източници военно-въздушната операция в Сирия е била основната тема, която са обсъждали страните.

По повод срещата Евгени Сатановски, президент на Института за Близкия Изток, казва следното: „Според мен причината за посещението е съвсем очевидна. И това е координацията на сирийското ръководство с командването на Въздушно-космическите сили на Русия, което ще позволи да се промени ситуацията в проточилата се гражданска война в Сирия. Безусловно, че за това са необходими контакти на най-високо равнище”.

Според Дмитри Песков, прессекретар на Владимир Путин, сирийският президент е информирал руския си колега за обстановката в Сирия и е разказал за бъдещите планове на Дамаск. Възможно е също така, той да е помолил за увеличаване състава на руската военна групировка в Сирия. Защото за никого не е тайна, че сирийско-иранското настъпление към Алепо се движи твърде бавно. Теоретично погледнато по този въпрос Русия би могла да направи известни отстъпки, като засили своето присъствие, но само в количествено отношение, а не в качествено . Известно е, че руските самолети и без друго действат достатъчно ефективно в Сирия . Само на 20 октомври, според  изявленията на майор Игор Конашенков, официален представител на Министерството на отбраната на Руската Федерация, те са изпълнили 46 бойни полета и са нанесли удари върху 83 инфраструктурни обекта на терористичната организация „Ислямска държава” в провинциите Идлиб, Алепо, Деир-ез Зор, Дамаск и Хама. При това, нищо друго, освен ограничения бюджет, не пречи на Русия да прехвърли в Сирия допълнителни подразделения на Военно-космическите сили, а така също и подразделения за охрана . По всичко личи, че Москва има намерение така да постъпи. За Русия е не по-малко важно, отколкото за Сирия, максимално бързо да приключи с тази операция. Колкото по-бързо руските военно-въздушни сили изравнят с пясъка позициите на терористите, а сирийската армия достигне границите с Турция и Йордания, толкова по-бързо ще се реши болният въпрос с така наречената умерена опозиция. Тя или ще бъде унищожена, или ще бъде изтласкана извън пределите на страната, или ще се коалира с Башар Асад съвместно да прочистят страната от религиозните екстремисти . След  това може да започне „консенсусен” етап на операция по ликвидиране на отрядите на „Ислямска държава”, окупирали източната част на Сирия. Възможно е в операцията да вземе участие и руската авиация, която в този момент, естествено след молба на иракското правителство, ще извършва бойни действия  на иракска територия. Обаче промяната на операцията от въздушна към сухопътно-въздушна, категорично ще бъде противопоказно за Москва . Именно затова сирийците уговарят Москва, тъй като на тях след няколко години война не им достига собствен мобилизационен потенциал. А иранците, по всичко изглежда, до последно ще се стараят да не вкарват пълноценен експедиционен корпус в сирийския конфликт. Ясно е обаче, че Владимир Путин едва ли ще промени решението си. В Кремъл прекрасно разбират, че качествената промяна в сирийската операция ще доведе не само до повишаване уязвимостта на Москва, но ще увеличи разходите в пъти и ще пробуди афганистанския призрак . Дори авторитетът и рейтингът на президента Путин няма да стигнат, за да успее той да докаже пред населението целесъобразността на една операция по суша с цел да защити едни приятелски настроени араби от други, враждебно настроени към тях.

Според някои експерти, въпроси е имало не само от страна на Асад към Путин, а и от Путин към Асад. Главният научен сътрудник към Института за световна икономика и международни отношения при Руската Академия на науките казва: „Първият въпрос, който би трябвало да бъде зададен е, що за настъпателна операция е тази, която Асад е обещал? Все още нищо за нея не е известно. Говори се, че някъде се придвижват някакви хора, превземат някакви села. Няма съобщения за нито един пленен. А и всички тези информации, че терористите отстъпват, без да са потвърдени, са празни приказки. Това, на което би трябвало да получи отговор Путин, е колко време още той трябва да бомбардира терористите, половин година, една година или повече?”

Ако Путин зададе тези въпроси на Асад, най вероятно той нищо няма да може да му отговори. Просто защото сроковете на операцията не зависят от него, а от това колко бързо ще заработят дипломатическите аспекти на операцията. Дмитри Песков говори, че „приоритетна задача е борбата с терористичните и екстремистки групировки, а на последващ стадий и някакво политическо урегулиране на проблема”.

Обаче за никого не е тайна, че Москва още сега прави опити да инициира конструктивен, преговорен процес между Башар Асад и умерената част от сирийската опозиция. Неслучайно Владимир Путин повтори на срещата си със сирийския президент, че „дългосрочно урегулиране може да бъде постигнато само на основата на политически процес с участието на всички политически сили, етнически и религиозни групи”. Всъщност, между Русия и обединения Запад вече има рамков компромис относно необходимостта от този процес . САЩ инвестираха в сирийската опозиция значителен икономически и имиджов ресурс и затова са заинтересовани не от ликвидирането, а от инкорпорирането на опозицията . Проблемът е в това, как да се реши дилемата със съдбата на сирийския президент. Американското мнение, че „Асад трябва да се оттегли” и руското, че „Асад трябва да остане” се смениха с общото мнение, че „Асад сега ще остане, но после ще се оттегли”. Кремъл и Белият дом обаче, все още не са съгласували параметрите и условията за инкорпориране на опозицията в сирийската власт . Възможно е това да се дължи на факта, че първоначалните позиции на Москва и Вашингтон бяха диаметрално противоположни. А може би поради това, че САЩ просто не могат да гарантират единна позиция на условно наречената умерена опозиция, която е съставена от множество полунезависими отряди, финансирани от различни държави. Но, страните продължават да правят опити да сближат позициите си и затова на 23 октомври във Виена с тази задача ще се заемат Сергей Лавров и Джон Кери. Към двустранните преговори ще се присъединят и официалните представители на Саудитска Арабия и Турция, които също финансират умерената опозиция и гледат на нея като на свой актив в Сирия. Естествено на Владимир Путин и Башар Асад (който другите участници въобще не искат да виждат въпреки мнението на Германия и САЩ) ще им се наложи, макар и формално, да участват на даден етап в преговорите.

Според заместник председателя на Международния комитет на Съвета на Федерациите, Валери Джабаров, срещата в Москва е била необходима защото: „За президентите е важно да се срещнат лично, за да се консултират какво да предложат на масата за преговори. Освен това, Москва трябва да си изясни кои са „червените линии” за официален Дамаск и къде може да се направят отстъпки на САЩ и останалите заинтересовани страни” .

Западните лидери реагираха на визитата на Асад доста сдържано, в рамките на изложените преди становища. Впечатленията на наблюдателите са, че това посещение в известна степен ги изненада. Така например, според мнението на Foreign Office, Путин трябва да убеди Асад да спре да бомбардира собственото си население . Министърът на външните работи на Великобритания по този повод заяви, че: „Русия трябва да използва връзките си с Асад, за да го убеди да прекрати безразборните атаки на собственото си население, използвайки домашно направени авиобомби и химическо оръжие.” (Макар, че химическото оръжие в Сирия отдавна беше изнесено от американците и руснаците).  А министър председателят на Турция, Ахмет Давутоглу, по-повод на срещата в Москва, пожела на Асад: „Да остане в Русия колкото е възможно по-дълго, за да си отдъхне народът му” .

Lenta.ru