Тези дни започна световната среща на върха за ядрената сигурност във Вашингтон. Възниква въпросът дали Иран трябваше да бъде поканен и защо той отсъства от списъка с участниците . Защото онова, което Съединените щати възприемаха като сложно, противоречиво и определяха като нелегитимно по отношение на ядрената програма на Иран, днес е приведено в съответствие с международните норми, благодарение на историческата сделка от миналата година. Споразумението превърна Иран в законен играч, чието присъствие на срещата на върха би могло да спомогне за укрепването на международната ядрена безопасност.

Срещата е четвъртата по рода си. През 2010 г. САЩ бяха домакин на първата среща за ядрената сигурност, а втората и третата се проведоха съответно в Сеул и Хага през 2012 г. и 2014 г. Въпреки че конкретната цел на тазгодишното събитие е предотвратяването на ядрения тероризъм и обезопасяването на лесно достъпните ядрени материали, които могат да се използват за разработване на ядрено оръжие, основните намерения са в духа на Съвместния план за действие (JCPOA – Joint Comprehensive Plan of Action). Историческата сделка има непосредствено отражение върху международната ядрена сигурност, тъй като хвърля светлина върху неясните моменти около ядрената програма на Иран.

Например, временното споразумение ( предшественикът на сделката ) принуди Иран да ограничи запасите от обогатен уран и да намали темповете на обогатяване с 20 на сто. С приемането на Съвместния план за действие (JCPOA) Иран отиде още по-далеч и пое ангажимента да намали запасите от нискообогатен уран на 300 килограма, което е само 2% от количеството, с което разполагаше преди сключването на споразумението . Също така Иран демонтира две трети от центрофугите на своите ядрени съоръжения . Съвместният план блокира и производството на плутоний, годен за ядрени оръжия, а реакторът за тежка вода в Арак бе отстранен и запълнен с цимент. С приемането на Допълнителния протокол за изпълнение на договора, както и с другите мерки за прозрачност се гарантира, че Иран няма да се сдобие тайно с ядрен материал, достатъчен за оръжие. Всичко това засили контрола над иранските ядрени обекти, наблюдението и отчетността на цялата верига на ядрените доставки.

С признаването на иранската ядрена програма се повишава нейната безопасност, въз основа на международно сътрудничество в ядрената сфера. Това е пряко свързано с двете водещи цели на тазгодишната среща на върха: постигането на осезаем напредък по отношение на ядрената безопасност и укрепване на архитектурата за ядрена безопасност на глобално ниво. Правото на Иран да използва ядрена енергия за мирни цели дава възможност на Техеран да се фокусира върху повишаването на сигурността на своята ядрена инфраструктура. Участието му в тазгодишната среща на върха щеше да бъде от полза в посока на осъществяването на тази цел. Всъщност, в контекста на обсадата на големи части от Близкия Изток от „Ислямска държава”, заплахата е точно на прага на Иран и именно заради това сътрудничеството с други държави е в негов интерес. За разлика от Индия, Израел и Пакистан, които са поканени да присъстват на тазгодишната среща на върха, Иран е страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Неговото участие щеше да даде шанс за подобряване имиджа на режима за неразпространение на ядрените оръжия, предвождан от президента Обама. Както и да отбележи успеха и постигнатия напредък от подписването на ядрената сделка, особено от гледна точка на съпротивата срещу нея на републиканските кандидати за президент. В същото време участието на Иран би дало на международната общност добра възможност да насърчи Техеран и други държави да ратифицират Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и Международната конвенция за борба с тероризма.

Вероятно има известна съпротива срещу присъствието на Иран, както от страна на политически кръгове във Вашингтон, така и от страна на Рияд и Тел Авив. В крайна сметка, САЩ определя Иран като основен спонсор на тероризма . Но не може да се отрече, че откакто бе подписано ядреното споразумение през 2013 г., до този момент Иран изпълнява всички свои ангажименти както по временното споразумение, така и по Съвместния план за действие . В този смисъл, отсъствието на Иран от срещата на върха е една пропусната възможност за насърчаване на неразпространението на ядрено оръжие, респективно и за повишаване на ядрената безопасност.

Източник: The National Interest
Превод: Антоанета Киселинчева