През тази година в Европа се появи тенденция. С изострянето на политическата конфронтация с Русия европейските страни внезапно направиха неприятно откритие за себе си. Техните икономики се оказаха доста силно зависими от руския износ и внос. Преди всичко в частта енергоносители. Европа консумира общо около 480 милиарда куб. метра газ годишно. От тях една трета (около 137 милиарда куб. метра) добива сама, още една трета (150 млрд куб. метра) купува от Русия, останалото получава от други региони (Африка, двете Америки и Близкия изток). Когато беше поставен въпросът за повишаване на енергийната независимост от Русия, всички започнаха да гледат към Норвегия. Защо към Норвегия? Защото от 27 страни на ЕС нефтогазодобиващи са само три: Великобритания, Холандия и Норвегия. Тези 137 милиарда куб. метра газ годишно се добиват именно с техни усилия. При това пикът на добива във Великобритания и Холандия е отдавна преминат. Запасите се изтощават, обемите се снижават и тази тенденция няма да бъде преодоляна. Така че днес всички надежди се възлагат на Норвегия. При това много големи и дългосрочни надежди. Например цяла Прибалтика има намерения в близките години да се откаже от руския газ и да премине на норвежки. Подобни, но не толкова радикални планове има Финландия. На норвежците много разчита и Брюксел. Във всички свои прогнози Евросъюзът счита, че разширяването на добива в норвежкия сектор на континенталния шелф може да компенсира опустошаването на британските и холандските енергийни резерви. Дори Украйна заяви намерения да преминава към норвежки газ. Всичко изглежда добре, като цяло позитивно. Норвегия добива от своите находища не само газ, но и n нефт. По-точно нефтогазовият бум в Норвегия започна именно с нефта, от който през 2000 г. бяха добити 1,13 милиарда барела, докато в същото време тогава добивът на газ беше все още едва само 47,3 милиарда куб. метра. С времето добиваните обеми нефт започнаха да намаляват, но норвежкото Министерство на нефта и енергетиката даваше успокояващи прогнози. Да, добивът на нефт намалява. ла само 664 милиона барела, т.е. почти два пъти През 2011 г. Норвегия е доби ла само 664 милиона барела, т.е. почти два пъти по-малко. Но заедно с това се увеличава обемът на добивания газ! От 47,3 милиарда куб. метра през 2000 г. до 106 милиарда куб. метра през 2011 г. Едното лесно компенсира другото. Природният газ ще замени нефта и ще се превърне за много години в растящ източник на национални доходи. В известен смисъл това е вярно. Добивът на нефт прогнозируемо пада и към 2014 г. достигна 595 милиона барела. На общия фон на сумарното европейско потребление на нефт от 5,3 милиарда барела това са само 10%. Този малък обем на норвежкия нефт, като че ли изведе нефта от вниманието на обществеността. За какво да се разглежда нефтът като въпрос, ако така и така е ясно, че 90% от петрола в ЕС ще се внася? При това делът на Русия във вноса е незначителен – само 480-500 милиона барела. А потвърждаващият се ръст на добиваните обеми газ (до 112 милиарда куб. метра през 2014 г.) не само формира позитивно отношение, но и създаде илюзията, че норвежкият газ ще бъде достатъчен за всички. Това породи цяла еуфория, особено в Литва и Латвия. След това като в приказките: „… и тогава дойде плашилото”. През 2014 г. цените на петрола се сринаха, разкривайки редица важни моменти, които преди това са били скрити зад красивите прогнозни графики. На първо място става ясно, че основните експлоатирани норвежки находища до голяма степен вече са изчерпани. Актуални данни за находищата за текущата година няма никъде, но да се направят изводи за вероятните им стойности е възможно въз основа на данни за промени в запасите в основните райони на добив от началната дата на тяхното разработване до 2003 година.
РАЙОН „ЕКОФИСК”. В начало на добива през 1971 г. неговите проучени резерви са били в размер на 669 милиона куб. метра нефтен еквивалент. Към края на 2003 г. оставащите запаси вече са общо 216 милиона куб. метра нефтен еквивалент. За 30 години експлоатация са изчерпани 67,7% от ресурса.
РАЙОН „СТАТФЬОРД”. Началото на експлоатацията е през 1979 година. Проучените запаси са 647 милиона куб. метра нефтен еквивалент. През 2003 г. там са останали само 51 милиона куб. метра нефтен еквивалент. За 24 години са изчерпани 92,1% от ресурса.
РАЙОН „ГУЛФАКС”. Начало на експлоатацията – 1986 година. Проучени запаси – 361 милиона куб. метра нефтен еквивалент. През 2003 г. са останали само 43 милиона кубически метра нефтен еквивалент. За 17 години са изчерпани 88% от ресурса.
РАЙОН „ОСЕБЕРГ”. Начало на експлоатацията – 1988 година. Проучени запаси – 438 милиона куб. метра нефтен еквивалент. През 2003 г. запасите са вече само 125 милиона куб. метра нефтен еквивалент. За 15 години са изчерпани 73,1% от ресурса.
През 1995 г. Норвегия започна да разработва най-голямото находище, открито в норвежката част на шелфа, това е РАЙОН „ТРОЛ”. Неговите доказани запаси са в размер на 1 милиард и 612 милиона куб. метра нефтен еквивалент. През 2003 г. там са останали само 1 милиард и 355 милиона куб. метра нефтен еквивалент. От една страна, както че ли е още много. Но, от друга страна, само за 8 години са изпомпани вече 15,9%. И оттогава Норвегия с ускорени темпове увеличава добиваните обеми. Така че запасите на „Трол” са много по-малко, отколкото ако се смята с линейна зависимост. Някои експерти дори твърдят, че там са останали запаси за не повече от 6-8 години добив. По същия начин обедняват и други находища. Някои от тях като например зоната „Фриг” са напълно изчерпани. Вторият важен момент е фактът, че от края на миналия век в Северно и Баренцово море (а не само на норвежкия шелф) не е било открито нито едно наистина голямо енергийно находище. Не може да се каже, че там са се свършили нефтът и газът. Откритите запаси само в Норвегия се оценяват на приблизително 3,7 милиарда куб. метра нефтен еквивалент в експлоатираните находища. Обаче в новите, още не усвоени, са открити само 676 милиона куб. метра. Освен това средният размер на запасите на един район не надвишава 32 милиона куб. метра. Това е така, ако се смята статистически, след като се раздели сумарната цифра на количеството райони „на парче” (те са общо 21). Ако се погледне реалната картина, то в 13 района доказаните запаси не надхвърлят 10 милиона куб. метра. Включително в 9 района не превишават 5 милиона куб. метра. Това означава, че вече не е, както преди: след като се инвестират пари в оборудването, по-нататък само се изпомпва и изпомпва. Вече това не се получава. Относно запасите тип „Трол” може да се играе в широк диапазон с цифрите за стойността на придобития барел. В крайна сметка себестойността може да се определи даже на цент. В резултат на това само се отлага календарната дата на самоизплащане на проекта и началото на получаване на нетната печалба. С малките находища такива шеги не е възможно да се правят. Именно това разкриха падналите цени на нефта. Приказката свърши. Изчерпването на старите находища предизвиква неизбежни последствия. Потъване на почвата. Унищожаване на сондите. Спад на налягането в пластовете. Това изисква ускоряването на прехода от екстензивни към интензивни технологии на добив. Например, ако първоначалните нефт и газ от находището излизат под налягане, то сега е необходимо да се подпомагат. По-специално чрез метод за инжектиране на вода в пластовете. Работата стига до там, че за един добит кубически метър нефт се изразходват до 5 кубически метра вода, а за един кубически метър газ – до 16 кубически метра вода. Всичко това са разходи. При това разходите постоянно нарастват. Водата, вкарана във варовикови кухини, разрушава стените на находищата. Това периодично води до екологични катастрофи. Последния път поради разрушаването на пласт над 126 хиляди тона суров нефт се оказаха изхвърлени в морето. Често се налагат повторни геологически проучвания. Провежда се ремонтна дейност. А понякога се правят нови сондажи в принципно стари находища. В крайна сметка се разходват все повече и повече пари. Както каза през август тази година Бенте Ниланд, генерален директор на Норвежката петролна дирекция, в страната се планира кардинално съкращаване на разходите в нефтогазовия сектор: „Става дума за финансова дисциплина”. Решението е разбираемо.
За десет години, от 2004-та до 2014-а, ежегодните разходи за проучване и организация на добива са нараснали от 70 до 230 милиарда норвежки крони. Т.е. три пъти. И това въпреки факта, че 2014 г. е наречена пикова за големите инвестиции в сектора. През 2015 г. тази цифра се планира вече да бъде 182 милиарда крони, което съответства на нивото на 2012 година. Това се потвърждава и от изявленията на някои от най-големите норвежки петролни и газови компании като „Статойл”, която планира пълно преразглеждане на инвестиционните си планове за следващите 7 години. Свой отрицателен принос в това дело внасят и растящите технически проблеми в находищата „Валхал”, „Ход”, „Ула” и „Тамбар”, в които работи компанията „Бритиш Петролиум”. Както и в находищата „Ньорд”, „Асгард” и „Троя”, които са на „Статойл”, където работите не вървят добре. Пикът на нефтогазовия добив в Норвегия отмина. Макар че запаси още има и те са достатъчно много. До 2020-2021 година ще са достатъчно. Общият добив ще намалява, но бавно. Драматични промени ще настъпят след 2021 г. Обаче още сега Европа става все по-чувствителна към колебанията на цените на енергоносителите. И е любопитно, че е разнопосочно чувствителна. Тя се нуждае едновременно от ниски цени на газа и високи на нефта. Високи, както става ясно, това означава, не по-ниски от 60-62 долара за барел. В противен случай целият отрасъл на нефтогазовия добив, като минимум две трети от него, не покрива своите издръжки. А ниски цените на природния газ – това означава не повече от 450-500 долара за хиляда кубически метра. Т.е. катарската летва от 600-630 долара за хиляда кубически метра е напълно неприемлива. Друг важен момент е структурата за износ на норвежките енергоносители. В частност картината на газа (като процент от общия износ) се разпределя, както следва: Германия – 42,4%, Франция – 21,3%, в Холандия – 9,7%, Белгия – 8,3%, Италия – 6,7%, в Чехия – 3,9%, Испания – 3,7%, във всички останали страни – 4,0%. Лесно е да се види, че Норвегия просто няма газ за доставки в други страни като например Украйна. Въпросът не е в липсата на транспортна инфраструктура в Европа или пък на пари, с които Украйна да плати газа. Просто няма излишен газ. Освен това в средносрочна перспектива газът от година на година ще става по-малко. Едва ли ще сбъркам, ако кажа, че първи от списъка на купувачите ще излетят тези „други страни”, сред които са и трите балтийски държави. По същество картината е следната. В бъдеще, до 2021 г., т.е. след 7 години, в Европа ще започне да се появява недостиг на газ в обем до една трета от общото годишно потребление. При това не на някакъв, а на евтин газ. Т.е. такъв, какъвто никой освен Русия не може да достави. Съдейки по всичко, именно това е една от причините, които накараха САЩ да изпълнят проекта „Украйна, версия Майдан 2.0”. Европа разбира тази перспектива. След 7 години делът на Русия в европейското потребление на газ ще достигне 50%. Поради което Брюксел започна да формира нова система за европейски покупки на газ. Нейната основна цел е от отделните страни да се образува единен европейски купувач на газ, с който „Газпром” да търгува, а не с всяка отделна страна, както е днес. Това би трябвало да повиши цялостната политическа стабилност на ЕС. А също да се изравнят цените на природния газ за всички страни от ЕС и в крайна сметка цената на газа да намалее. Засега всяка страна сключва своя договор с Русия в индивидуален порядък. Затова Македония купува 1000 куб. метра газ за 564,3 долара, Полша – за 525,5, Босна – за 515, Чехия – за 503, България – за 501, Гърция – за 427, Великобритания – за 313, Франция – за 393, Германия – за 379. Този сценарий между Европа и Русия означава за САЩ крах на идеята за Трансатлантически търговски съюз. Тъй като Вашингтон не може да предложи по-ниски цени на енергоносителите от Русия. Тоест, както и да се позовават европейците на своите традиционни евроцентристки възгледи за света, при 50-60% зависимост от руския газ ускоряването на дрейфа на цяла Европа по посока към Москва е неизбежно. Вследствие от това сближение с Русия ще започне и разширяването на обемите на взаимната търговия, а значи и укрепване на всякакви „не само икономически” връзки. А следователно ще последва и неизбежно откъсване на Европа от САЩ. Откъсване, което ще доведе до това Америка напълно да загуби влиянието си върху целия Евро-азиатски континент. За САЩ това фактически означава глобално геополитическо погребение. Америка може да спре този сценарий само чрез тотално разрушаване на Русия с цел вземане под свой контрол руските нефтогазови находища. Или, като вариант, да създаде на територията на Руската федерация такова ниво на нестабилност, че то, както в Украйна, да доведе до разрушаване на инфраструктурата и до невъзможност да се възстановят обемите на доставките. Това обяснява цялата американска стратегия, а също така и рязкото нарастване на американско-руското противостоене.