Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че неоосманизмът на Турция е опасен феномен, който прави външната политика на страната объркваща и провокативна и носи със себе си опасни последствия.

Москва вярва, че „неоосманисткият” начин на мислене влияе на външната политика на Турция. Лавров има предвид нагласите, наследени от историческия предшественик на страната – Османската империя. Турция продължава да говори за „зони за безопасност” и за „план Б” за Сирия, което разкрива нейните „експанзионистични стремежи”, отбеляза Лавров. Той заяви, че не става въпрос само за Сирия. Анкара все още поддържа военно присъствие в Ирак, въпреки факта, че иракското правителство никога не е позволявало на турските сили да прекосят границата на страната и на няколко пъти е настояло те да напуснат. Турция изглежда решена да „разшири своето влияние и територия”, обясни министърът. Пример за това е, че турските военновъздушни сили нарушиха въздушното пространство на Гърция 1800 пъти миналата година, но НАТО не обели и дума за това. „Този вид особено експанзивно поведение няма да доведе до положителни резултати”, подчерта руският външен министър.

Западът предпочита да си затваря очите за рисковите външнополитически начинания на Турция. Той приема Турция като съюзник. Западните лидери казват, че политическата система в страната е подложена на проверки, за да се предотврати радикализацията и ислямизацията на страната. В действителност обаче нещата стоят по съвсем различен начин.

Министър-председателят Ахмет Давутоглу бе отстранен от властта. Сега вече няма кой да противостои на президента Реджеп Тайип Ердоган. Разделението на властите е останало в миналото. Ситуацията е допълнително усложнена от ескалация на напрежението в Крим, Кавказ, Близкия Изток и Средиземноморието.

Ердоган и хората от близкия му кръг са агресивни и непредсказуеми. Външната политика е повлияна от неоосманизма и външнополитическата доктрина, очертана в няколко труда на Ахмет Давутоглу, като най-важният от тях е книгата „Стратегическа дълбочина”. Той твърди, че Турция притежава „стратегическа дълбочина” заради историята и географското си положение. Поставя я сред група от малки страни, които нарича „централни сили”. Турция не трябва да се задоволява с това да играе регионална роля на Балканите и Близкия Изток, тъй като тя не е регионална, а централна сила. Следователно, тя трябва да се стреми към това да играе водеща роля в няколко региона, които биха могли да я възнаградят с глобална стратегическа значимост. Има няколко фактора, които обричат на смърт тази политика.

Първо – влиянието на Турция в мюсюлманския свят е отслабнало значително, докато влиянието на Русия в района е нараснало. Турският вестник Birgün пише, че Ердоган може би все още вярва, че е политически лидер на мюсюлманския свят. В същото време, заплахите за националната сигурност са принудили Мароко, Алжир и Тунис да подпишат договори за няколко милиарда за закупуване на руско оръжие. Окуражени от подкрепата на Русия за Сирия, лидерите на тези страни са станали чести посетители на Москва. Редакторите на Birgün смятат, че Москва се превръща в притегателен център. Тя може да предложи повече от Съединените щати или от Запада като цяло. С богатия опит, който е акумулирала, Русия знае добре как да противодейства на джихадистката заплаха и да обменя информация за терористи с държавите, които участват в борбата срещу тероризма. Въпреки всички прогнози, участието на Русия в борбата срещу салафитски групи в Сирия не предизвиква възмущение сред мюсюлманските държави от Близкия Изток и Северна Африка. Русия се превърна в глобална сила. Заплашени отвън, мюсюлманските страни са склонни да изградят военно сътрудничество с нея.

Второ – плановете на Турция в Сирия бяха възпрепятствани. Приетата концепция за „нулеви проблеми със съседите” дава резултати, противни на очакваните. Турция не успя да накара сирийския президент Башар Асад да се оттегли. Кюрдските формации набират скорост в северната част на Сирия. Руските въздушно-космически сили нанесоха тежък удар по незаконния превоз на петрол и по групите, участващи в този престъпен бизнес.

Според някои източници, поражението, което претърпяха Турция и „Ислямска държава” в Сирия е решаващият фактор, който е подтикнал премиера Давутоглу да се оттегли. Президентът Ердоган го обвини за провалите във външната политика. French Slate.fr смята, че Турция ще се изправи на ръба на гражданската война, ако президентът Ердоган продължи да упражнява своята агресивна външна политика.

Независимият изследовател Байрам Балджъ от Парижкия институт за политически изследвания (CERI Sciences Po), казва, че регионалната политика на Турция е в затишие. Сложността на ситуацията в региона и сирийската криза ясно показват склонността на Ердоган към високомерие и авторитаризъм. Нещо, което той е демонстрирал и преди, но в по-малка степен. Байрам Балджъ вярва, че Ердоган не е успял в своята борба срещу Кюрдска работническа партия (ПКК), „Ислямска държава” и „паралелната държава” – транснационално религиозно и социално движение, водено от турския ислямски учен и проповедник Фетхуллах Гюлен, който живее в Ню Йорк. Ердоган не може да удържи влиянието на Русия в региона, без значение какви усилия полага.

Трето – напрежението в Кавказ нараства, особено в Нагорни Карабах. Азербайджан не е достатъчно силен, за да спечели тази битка. Русия и Армения се сближават, както въз основа на двустранно сътрудничество, така и в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност (Collective Security Treaty Organization). Готовността на Ереван да признае – при определени условия – Нагорни Карабах за независима държава, изправя Анкара пред задънена улица (имайки предвид отношението й към конфликта).

Четвърто – Турция няма с какво да се похвали, когато става дума за тюркоезичните държави в Централна Азия. Тези страни продължават да си взаимодействат с Русия и искат да засилят връзките си с Китай. Въпреки всички опити да се увеличат турските инвестиции в енергийния и телекомуникационния сектор на Казахстан, делът на Турция е едва 1-2% от външната търговия на страната. Турция е едва на четвърто място сред външнотърговските партньори на Узбекистан. А когато става дума за износа на Киргизстан, Турция изостава дори от раздирания от войни Афганистан.

Пето – взаимоотношенията на Турция със Запада, особено със Съединените щати, са в криза. На Турция дълго време се гледаше като на надежден партньор и медиатор в Близкия Изток. Външната политика на Анкара изостри отношенията с мюсюлманските държави. Те започнаха да възприемат Турция като външнополитически инструмент на САЩ в Близкия Изток. Балансирането между Вашингтон, арабските държави и Израел не може да продължи вечно.

Притиснат от всички страни, Ердоган насочи гнева си към САЩ заради тяхната подкрепа на сирийските кюрди. Всички тези фактори, както и желанието на Ердоган да се отърве от противниците си на турската политическа сцена, може да принуди турските лидери да повишат залозите. Дестабилизирането на ситуацията в Източното Средиземноморие, Кавказ, Централна Азия, както и в Близкия и Средния Изток ще се отрази на всички аспекти на външната политика на Ердоган.

Източник: Strategic Culture
Превод: Десислава Пътева