Интервю на Infacto с Боян Чуков, експерт по национална сигурност и международни отношения
За четвърта поредна година Вие сте единственият представител от България, който присъства на ежегодната Конференция по международна сигурност в Москва, която се организира от Министерството на отбраната на Руската федерация. Какво е общото Ви впечатление?
Както винаги на ежегодната Конференция по международна сигурност в Москва (MCIS-2019 -Moscow Conference on International Security) имаше много участници от всички контитенти. Присъстваха над 1000 делегати от 111 страни и седем международни организации. В Москва бяха пристигнали 77 официални делегации, 55 държави бяха представени от своите министри на отбраната.
При откриването на конференцията ключови фигури от управлението на Русия по традиция отправят послания към участниците. Чете се специално обръщение от президента Владимир Путин. Първи говори Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. След него се изказаха военния министър Сергей Шойгу, външния министър Сергей Лавров и Владимир Норов, генерален секретар на Шанхайската организация за сътрудничество, бивш външен министър на Узбекистан. Жан-Пиер Лакроа като заместник на генералния секретар на ООН Антониу Гутереш прочете послание от негово име. Стана ясно, че ШОС започва да придобива все по-голяма тежест не само в Средна Азия. Един от най-ухажваните гости беше именно генералният секретар на ШОС Владимир Норов.
Имаше ли отправено някакво конкретно послание на тази конференция. Руснаците обичат да казват някои парливи истини на подобни международни форуми?
От руска страна към европейците бяха отправени няколко важни предупреждения. Обърнато бе внимание, че тези държави, които дислоцират на своя територия елементи на американската ПРО, рискуват да станат първите обекти, които ще бъдет поразени от руските бойни средства. Генерал-лейтенат Виктор Познихер, първи зам.-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб на Русия, заяви: „Разполагането на противоракетни средства около нашите граници създава мощен ударен потенциал на САЩ за възможно нанасяне на внезапен ракетно-ядрен удар по Руската федерация“. Той добави: „Чрез развитието на глобалната система ПРО САЩ всъщност се стремят да получат възможност да нанесат безответен удар“.
Русия вече е предприела адекватни мерки против глабалната ПРО на САЩ чрез въвеждането на въоръжение на ракетните комплекси с повишени възможности за преодоляване на тази система като „Сармат“ и „Авангард“. По отношение на България трябва да се има предвид, че американските противоракетни систами Aegis Ashore вече носят бойно дежурство в съседна Румъния. Появата на американски есминци в Черно море допълнително усложнява обстановката в нашия регион. Всеки кораб на САЩ в черноморската акватория може да носи на своя борд от 30 до 80 крилати ракети Tomahawk. Американските кораби на ПРО от типа Arleigh Burke оборудвани със системата Aegis редовно плават в Черно море. Като на всеки кораб с ПРО могат да се намират по 30-80 крилати ракети.
Доста конкретен и откровен по военному бе Сергей Шойгу: „Неконтролируемото и неограничено разгръщане на противоракетни системи подкопава доверието, стимулира надпреварата във въоръжаването. Това е особено актуално на фона на излизането на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег“. Руският министър на отбраната подчерта, че „излизането на САЩ от Договора по ПРО показва, че развитието в дадената сфера е насочено към сдържането на Русия и Китай“. Шойгу подчерта: „Стремежът Русия да се представи като основна заплаха за Запада стана доминанта в политиката на НАТО. Това е принципа „сам си го измислих – сам си повярвах“. Тоест „сами си измислихме руската заплаха – сами се плашим с нея“.
Анализът на изказванията на конференцията показва, че натрупването на конфликтен потенциал в различни части на света е основна тенденция. Активизират се замразени конфликти. Формират се нови огнища на потенциални въоръжени противостояния. Проблемът за нас, европейците, е, че американците разгръщат обекти на ПРО в Европа. По този начин на съюзниците се прехвърлят част от задачите по защита на континенталната част на САЩ от удара на балистични ракети. По-ясно казано, американските съюзници се превръщат в заложници на решенията във Вашингтон по отношение на американската сигурност.
Колективният Запад често бойкотира с неприсъствие подобни международни форуми, организирани от Русия, за да може така да намалява значението на Русия до регионален играч. Този трик сработи ли и за тази конференция под егидата на Шойгу?
Биеше на очи почти символичното участие на страните от НАТО и ЕС, чиито представители на предишните конференции бяха повече. Преди конференцията САЩ призоваха държавите, които гравитират в тяхната орбита, да бойкотират мероприятието. Колективният Запад бе представен само на ниво експерти. Стари мои колеги от натовски страни, които познавам от предишните конференции, този път раздаваха някакви странни „граждански“ визитки, които нямат нищо общо с предишната им „тясна специализация“.
В замяна на това участниците от Азия, Африка и Латинска Америка бяха много повече от предишни години. Не е очудващо, че както винаги китайците присъстваха масово във всички панели на конференцията и на възможно най-високо ниво. Навсякъде се виждаха високопоставени официални представители на Иран, Индия, Пакистан, Виетнам, Лаос, Сингапур, Сирия, Монголия, Йордания, Египет, Судан, Малайзия, Северна Корея, Южна Корея, Казахстан, Филипините и др. Африка също присъстваше изключително мощно на конференцията. Сред участниците бяха Камерун, Конго, Судан, Намибия, Централноафриканската република, Алжир, Ангола, Република Гвинея, Египет, Зимбабве, Камерун, Република Конго, Мали, Мадагаскар, Мозамбик, Намибия, Нигерия, Уганда, ЮАР и др.
За мен бе любопитно да установя, че Латинска Америка имаше много мощно присъствие. В залата имаше достатъчно кубинци, венецуелци и никарагуанци. Но представителите на Мексико, Бразилия, Боливия, Уругвай, Аржентина, Чили, Парагвай и други не бяха по-малко.
Балканите както винаги бяха представени най-ярко от Белград. На високо официално и експертно ниво. Останалите балкански страни бяха представени на експертно ниво. Румънците имаха двама експерти, които присъстваха на мероприятието. Че даже и един кипърец. Гръцкият ми колега също беше на линия. На конференцията от името на САЩ присъстваше Харлан Улман, старши съветник в Атлантическия съвет във Вашингтон, бивш военноморски офицер. Той бе представен на аудиторията в панела „Хибридни войни и цветни революции“ като един от военните експерти, участвали в разработването на операция „Шок и Ужас“ в Ирак. Имах възможност да обменя няколко фрази с него в неформална обстановка. На официалния прием при откриването на конференцията Харлан Улман не бе обект на особен интерес от страна на участниците. Явно времената се променят.
Може да се отбележи, че този път го нямаше редовно присъстващия до този момент френски геополитик Паскал Бонифас, който винаги е бил медийна звезда в Москва. Но затова пък на подиума беше италианецът Тиберио Грациани, не по-малко известен европейски геополитик, президент на Института Висша школа по геополитика и приложни науки и главен редактор на списание „Геополитика“. На вечерята дадена за участниците на конференцията от Сергей Шойгу не видях и европейските военни аташета в Москва. Предишните години имаше военни представители от посолствата в руската столица, макар и всичките в цивилна униформа. Но за сметка на отсъстващите европейци, залите бяха препълнини с азиатци, африканци и латиноамериканци. Вижда се как светът започва да се регионализира глобално. Руснаци, китайци, индийци и пакистанци засилват военния диалог между тях. А всички те са представители на държави разполагащи с ядрено оръжие.
Кои бяха основните теми на форума и по коя тема Вие конкретно имахте участие в един от панелите?
Основните теми на конференцията бяха военните опасности и заплахи в съвременния свят и сигурността, последствията от разгрома на Ислямска държава в Сирия и Ирак, „цветните“ революции и хибридните войни, противоракетната отбрана и разполагането на оръжие в космоса, военното сътрудничество в сферата на международното миротворчество, Северна Африка, тероризмът и незаконната миграция, новите подходи и военното сътрудничество, регионалните аспекти на сигурността в Азия, Африка и Латинска Америка.
Имах честта да бъда поканен да се включа в обсъждането на темите за хибридните войни и „цветните“ революции. Тези теми са изключително актуални в момента. Залата беше препълнена с желаещи да чуят дебатирането. Бихме могли докладващите да ги разделим на две групи. Силно и абстрактно теоретизиращи и абсолютни практици-реалисти. Кубинският и сръбският представител например пряко посочиха САЩ като задкулисен играч, който с познатите на всички технологии за ненасилствена гражданска съпротива (т.нар. „цветни“ революции) хаотизира неудобните на Вашингтон държави-жертви и сваля правителства. В моето изказване посочих болезнененото излизане от еднополюсния виртуален свят, който бе изграден от глобалния хегемон. В този свят основният закон беше: „Като говориш с мен ще мълчиш“. Светът излезе от виртуалната конструкция, която бе градена в продължение на години от медии като CNN. Днес важи мисълта на Козма Прутков: „Ако на клетката на слона видиш табелка «бивол», не вярвай на очите си.“ Все по-малко са тези, които вярват на глобалните медии, които президентът Тръмп нарече „мерзки и лъжливи“. Самото понятие „хибридна война“ е „семантичен локум“. Можеш да го разтягаш както си пожелаеш.
В арсенала на хибридната война влизат всички некинетични оръжия, които могат да измислят хората. Конфликтите в нея са „течни конфликти“. Тоест, те нямат определена форма и могат да преминават от един в друг. За хибридната война, както и за тероризма, няма общоприета дефиниция. Мисля, че едно определение може да бъде: „Хибридната война е безпределната същност на международните некинетични стълкновения“. Хибридната война има политически, икономически, културни, исторически, спортни, дипломатически и всякакви други проекции. Тя може да бъде водена и под благородния лозунг за борба с корупцията. Например, след като корумпираш управляващите в дадена страна, започваш да преследваш селективно само тези, които са се отклонили от правилната посока на зададения предварително геополитически вектор. Ако управляващите не слушат, моментално външният фактор организира regime change.
Как изглежда ситуацията на Балканите по отношение на „хибридните войни“?
На Балканите в последно време много често започнаха да се провеждат акции regime change. Щом някой се доближи до руските енергийни проекти, просто „изгаря“. Активизират се „окупационните войски“ в лицето на чуждите НПО-та, спецназът в лицето на платеното „гражданско общество“, подсилено от футболни запалянковци, и за кратко време страната се хаотизира, а управляващите, които са сбъркали правилната геополитическа ориентация, набързо си отиват. В неформални разговори експертите спокойно обсъждат технологиите на хибридната война, но не са много тези, които се осмеляват да излязат от коловоза на виртуалния (медиен) свят, създаден от глобалния хегемон.
С моите балкански колеги в неформални разговори стигнахме до единодушното мнение, че у нас, в България, след оповестяване на идеите за АЕЦ „Белене“ и втората тръба на „Турски поток“ отново върви акция regime change. Естествено със същите местни актьори и външни кукловоди. Най-интересното е, че хибридната война се води срещу врагове, противници, неутрални, приятели, големи приятели, съюзници, че даже и стратегически съюзници. Стига само нарочената държава-жертва да сбърка правилния геополитически вектор на еднополюсния свят.
Нашите югозападни комшии също усетиха това, още когато се завихриха преди години събитията в парка „Гези“ и на площад „Таксим“ в Истанбул. Хибридната война е нещо много коварно. Насилието в нея може да се модулира. Да се разтяга във времето. Например с прилагането на икономически санкции. Коментатори говорят, че хибридната война не води до летален край на хората, но не е така. Погледнете Венецуела. Хора умират в болниците, бебета в родилните домове. Гладът в резултат на икономически санкции също убива, но разтеглено във времето. Въобще, „хибритизирането“ свидетелства само за промяна в характера на войната, но не и на нейната същност. Хибридната война размива границата между времето на мир и времето на война.
Считате, че хибридните войни се използват като разтегливо неясно понятие, умишлено замъглявано, за да се избегне осветляването на същността, като по този начин се избягва и идентифицирането на главния играч в хибридните технологии?
Абсолютно. Хибридната война е като понятието „глобална война с тероризма“. И двете понятия се превърнаха в политически щампи. И двете можеш да ги използваш както си искаш. Особено днес, когато международното право е отдавна в реанимация. Коментираме събитията в Косово през последните месеци. А някой спомня ли си резолюция 1244 от 10 юни 1999 г. на Съвета за сигурност на ООН? В нея се казва, че Косово е част от Сърбия. Е, и? Някой спазва ли я? В света е пълен хаос.
В своето изказване на конференцията американският експерт Харлан Улман обърна внимание, че светът се намира в много опасно състояние. Съществуват рискове за глобален въоръжен конфликт между глобалните фактори. Той предложи решение на създалата се ситуация, използвайки шега. Според него Владимир Путин и Доналд Тръмп трябва да бъдет затворени в една стая за една седмица или поне за три дни и да не ги пускат да излязат, докато не се разберат помежду си. Тогава може би има шанс обстановката в света да се нормализира.
За първи път понятието хибридна война се появява през 1998 г. в доктората на Робърт Уолкър и през 2002 г. в разработките на Уилям Немет. И двамата са от Морското училище в Калифорния. Те теоретизират преминаването на американската армия в Ирак през 1990 г. от регулярни в нерегулярни методи. Теоретизират за дифузията между основните методи на война – регулярни и нерегулярни. През 2005 г. Франк Хофман и Джеймс Матис отново ползват израза хибридна война. През 2014 г. хибридната война придоби съвсем нов смисъл. Тя беше преоткрита отново като катализатор за колективната защита в НАТО. Хибридната война и „руската хибридна заплаха“ послужиха като мотив за реинтегрирането на страните членки на НАТО в съюза.
В крайна сметка тероризмът наистина ли е неконтролируемо, непредсказуемо и неовладяемо поведение на извънсистемни хора и групи или е тъкмо обратното: груб и мракобесен инструмент на системни сили за постигане на цели, които не могат да бъдат постигнати с обичайните политически средства?
Естествено, че глобалният тероризъм продължава да се ползва като инструмент за постигане на конкретни геополитически цели. Опасявам се, че метастазите на ислямския тероризъм ще започнат отново да се проявяват в света. След като с Ислямска държава не се получи, то отново се размахва плашилото на Ал Кайда. Да припомня. В ръководството на Ислямска държава почти няма мюсюлмани освен призрака на Ал Багдади, който ту се появява, ту изчезва. В ръководството на Ислямска държава повечето са атеисти или някакви други. Тоест радикалният ислям се използва в различни паравоенни и терористични конструкции за решаване на геостратегически задачи. През януари 2017 г. Държавният департамент специално посочи Хамза бин Ладен, син на Осама бин Ладен като опасен терорист. Даже дава един милион долара за неговата глава. Ислямският тероризъм е необходим за дестабилизирането на хартланд-а (сърцето на Евразия). Та именно за това се и укрепва спешно антитерористичното сътрудничество в рамките на ШОС.