ЕС изпраща холандец в Гърция като губернатор с пълни правомощия по управлението на държавата. Гърция е морското свинче на новия модел, по който от сега нататък ще се развива финансовият капитализъм. Всъщност това е финансовият колониализъм, който броди по света.

На 7 септември гръцкият седмичник „Агора” съобщава: „Мисията на германския шеф на Експертната група за Гърция приключи. Сега на негово място пристига друг експерт на ЕС – холандецът Маартен Вервей. Той ще осъществява тежката задача да поведе Гърция към успешни структурни реформи”. Холандецът Маартен Вервей е генерален директор на Генералния секретариат на Европейската комисия и началник на най-новата структура „Служба за подпомагане на структурни реформи”. Маартен е 45-годишен икономист, бивш високопоставен чиновник в холандското финансово министерство, извикан е спешно в Брюксел през 2011 г., за да оглави експертния екип на Евросъюза за реализиране на спасителната програма за Кипър. Маартен не просто замества германеца Хорст Райхенбах като специален представител на ЕС в Атина. Но с мандата на Райхенбах си отива завинаги моделът на експертните съвети. На тяхно място идва една напълно нова структура. Новият спасителен модел, разработен лично от Маартен Вервей, който е автор и на Стабилизационната програма на ЕС, е с перспективата да бъде използван в бъдеще и в други европейски държави, които се нуждаят от структурни реформи. Освен това Вервей не е подчинен вече на Генералната дирекция за икономика и финанси, а пряко на председателя на Еврокомисията ЖанКлод Юнкер! Така че бащинското пошляпване на люксембургеца Юнкер по бузата на Алексис Ципрас, което предшества подписването на Меморандума през август, не е просто прекалено интимен жест, а демонстрация на реална сила. Юнкер вече не е нужно да се консултира и да се съобразява с мнението на останалите партньори от Тройката – ЕЦБ и МВФ. Тоест Маартен Вервей официално не представлява Тройката и ако мисията му не успее, той и Юнкер могат да поемат изцяло вината. В същото време обиграният в задкулисните схеми холандец разполага с всички пълномощия да налага всички предписания на банкерите и финансовите институции. „Нещата са ясни. Няма значение кого ще изберем да ни управлява, ние знаем, че вече ще ни управляват нашите кредитори: повече данъци, още съкращения, още повече драстични икономии. Вече няма смисъл да гласуваме” – коментира 43-годишният гръцки банков чиновник Христос Сотиракис. Който и да седи в Мегаро Максиму, канцеларията на гръцкия премиер на ул. „Херодес Атикус” №19, няма да управлява страната, коментира за „Гардиън” от Атина кореспондентът Джон Хенли. Меморандумът, подписан от премиера Алексис Ципрас и Тройката, предвижда страната да получи 86 милиарда евро през следващите три години, като се задължава да се консултира за всяко харчене с Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ. Както и за всяка законодателна инициатива още преди тя да е одобрена и да се превърне в закон.

През декември Гърция трябва да плати на кредиторите си 1,3 милиарда евро, а след това още 6 милиарда евро през 2016 г. До края на годината трябва да бъдат приети 120 закона, чиято цел е да се извърши дълбока реформа в икономиката и бъдат реализирани драстични промени в системите на здравеопазването, данъците, пенсиите и социалните грижи. Маартен Вервей ще изпраща подробни доклади за хода на реформите на всеки три месеца и ако няма прогрес, Гърция няма да получи следващия транш от спасителната помощ, докато не бъдат постигнати исканите резултати. Според гръцките медии 20-членният екип на Вервей реално ще пише всички закони на правителството – от този за корпоративното данъчно облагане до разпоредбите в здравеопазването. За целта Вервей си е издействал да разполага с директна видеоконферентна връзка с кабинета на гръцкия премиер, изискване, за което настоя лично Жан-Клод Юнкер. По повод назначението на холандеца Маартен вестник „Агора” уточнява: „Този човек може да напише какъвто си иска проектозакон – от данък общ доход през системата за социални грижи до здравните осигуровки”. Коментирайки тези детайли, премиерът на Словакия Роберт Фико откровено си призна: „Да, може да се каже, че създадохме един протекторат в Гърция. Но какво лошо има в това!?”. Новото правителство на Алексис Ципрас има тежката задача да съкрати бюджетния дефицит до края на тази финансова година от 1,5% на 0,25%, като в същото време постигне излишък от 3,5% до средата на следващата година. „Брюксел ни разпорежда и ние трябва само да изпълняваме. Това е изнудване и шантаж” – възмущава се пред „Гардиън” Ефи Михаелидис, държавен чиновник, подкрепящ СИРИЗА. Ципрас трябва да подобри събираемостта на данъците и да подобри управлението на публичните финанси, да отмени данъчните облекчения за фермерите, да увеличи ДДС на редица стоки и услуги и да централизира здравното обслужване. Промените в пенсионната система се очаква да спестят 1% от БВП за 2016 г. и да увеличат растежа с 0,5%. Ще бъдат реформирани и бизнеси, които са утвърдени по традиция от векове – като например колко трябва да бъде трайността на пастьоризираното мляко, кой може да се нарече пекар и как да работят фурните, кой може да притежава аптека. Реформата няма да отмине държавната и публичната администрация, съдебната система, ще бъдат премахнати много от бонусите и екстрите на чиновниците, бюрокрацията ще бъде „деполитизирана”. Кредиторите ще имат последната дума при управлението на банките, като управителните бордове ще бъдат надзиравани строго от европейските чиновници и ще бъдат специално проверявани дали са на нивото на западните банкери и с адекватен банков опит. Янис Статопулос, сервитьор от заведение в центъра на Атина, коментира: „Аз съм вдигнал ръце. Чудя се наистина ли ние сме измислили демокрацията?”.

Официалната задача на Маартен Вервей е само „да консултира гръцкото правителство как страната да излезе от кризата”. Между юли 2011 г. и юли 2015 г. специалният Европейски експедиционен корпус имаше 5250 работни заседания, посветени изцяло на това да се намери най-добрият вариант за икономическите и структурните реформи в Гърция „След пет години усилия и три меморандума ние все още нямаме нищо конкретно налице”, призна един от ветераните в експертната комисия на ЕС. Маартен притежава солиден и адекватен опит с гръцкия манталитет, тъй като той вече изпълни мисията си в Кипър, където беше шеф на екипа от експерти на ЕС. Според експертите на Тройката най-сериозният проблем на Гърция са данъците и лошата им събираемост. „Страната събира едва 40-50% от дължимите суми върху доходите на независими професионалисти като лекари, адвокати, архитекти”, твърди Фридрих Шнайдер, експерт по проблемите на сивата икономика към университета „Йохан Кеплер” в Австрия. За останалите страни в ЕС средните стойности варират между 70-80%, така че първата задача на екипа от икономисти е увеличаване на събираемостта на данъците. Когато Хорст Райхенбах оглавява експертната група за Гърция преди пет години, сумата на несъбираемите данъци се е изчислявала на 26,8 милиарда евро годишно. Той успява да стопи тази цифра до 20 милиарда евро, но според Фридрих Шнайдер това се дължи не толкова на неговия успех, колкото на свиването на производството в резултат на кризата и последвалото свиване и на „сивата икономика”. Укриването на данъците е присъща национална черта на гърците, която им е останала още от епохата на Османската империя, когато укриването и неплащането на налозите се е считало за висша проява на патриотизъм и достоен за уважение патриотичен дълг. Днес обаче това перверзно чувство на патриотизъм се завръща, особено след като под натиска на кредиторите Гърция е принудена да увеличи данъците. Бившият шеф на националната данъчна служба Харис Теохарис, който подаде оставка при правителството на Костас Самарас през 2014 г., а сега е депутат от партия „То Потами”, е убеден, че укриването на данъци не е толкова гръцки национален спорт, а по-скоро „остра икономическа необходимост”. „Кризата принуди голяма част от гърците да укриват данъци просто за да оцеляват” – твърди Теохарис. Преди Гърция експертните екипи на ЕС налагаха строги данъчни правила на страни като България и Ирландия индиректно, с десанти от специалисти, за да не се създава впечатлението, че мерките се налагат директно от Брюксел. Сега Вервей има намерение да прилага същия подход, за да не дразни излишно гърците. Но за скептиците този подход не работи. „Това е по-скоро импровизирано парти от сорта носете си собствено пиене” - коментира за „Файненшъл Таймс” Елена Паниритис, икономист от Световната банка и бивш съветник на гръцкото финансово министерство. Според нея проблемът е европейските експерти да не си пречат взаимно с представителите на МВФ, които също са в Атина и които оставят впечатлението, че рецептите на МВФ са подходящи за страни от Третия свят, но не и за държави – членки на Еврозоната. „Много идеология и много малко истинска експертиза” е оценката на икономист от екипа на Райхенбах относно МВФ. За разлика от МВФ европейските експерти се опитват да играят ролята на доброто ченге. Но за гърците тази разлика е несъществена. За тях това е една и съща външна недопустима намеса в живота на Гърция. Това е и причината гръцкото недоволство и неприязън да намерят израз в открито негативно отношение към Хорст Райхенбах. Той бе посочен като олицетворението на техните неволи и дори се стигна до саморазправа с неговото семейство. През май 2012 г. гръцки анархисти подпалиха колата на съпругата му пред дома им в Потсдам, край Берлин. След този инцидент Райхенбах не излизаше никъде без охрана от петима души и това продължи до края на мандата му през юли. Преди това Хорст Райхенбах бе считан за един от водещите икономисти на Еврокомисията, а кулминацията на усилията му беше Маастрихтският договор, с който бе въведено еврото. Тъкмо заради безупречната му репутация Райхенбах бе определен от бившия председател на Еврокомисията Барозу за шеф на експертната група за Гърция – Task Force Greece (TFGR). За своята четиригодишна мисия Хорст Райхенбах представи на Тройката само четири доклада за напредъка на мисията си, а за последните две години няма отчетен нито ред, като последният междинен доклад датира от юли 2014 г. За тази година той дължи още два доклада, както и заключителният документ за периода 2011–2015 г. И най-вече дългоочакваният и постоянно обещаван отчет за „Финансовите разходи и цената на спасителните усилия” на TFGR. Но нито безупречната му репутация, нито приятелският му подход („наричайте ме просто Хорст”) успяха да спасят мисията му и гърците започнаха да го асоциират с кредиторите от Тройката като цяло.

Сега Маартен Вервей най-много държи да се разграничи от действията на своя предшественик. Намерението му е да се фокусира върху най-важните задачи, без да се разпилява като експертите на Райхенбах, които се ангажираха със 110 проблемни групи в 12 реформаторски области. В Новия меморандум тези области са редуцирани с една трета, като най-важната е данъчната администрация. Маартен Вервей също е един от авторите на Маастрихтския договор и заради преклонението му пред общата европейска валута е наричан „хладнокръвният фанатик”, когато стане въпрос за оцеляването на еврото. Той демонстрира какво може по време на своята мисия за спасяване на банките в Кипър, която в крайна сметка завърши с „психическо разстройство за кипърската икономика” (според анализа на известния британски блогър Джон Уорд). На 24 юни 2013 г. в медиите изтече информация от таен доклад на екипа на Вервей, от който става ясно, че когато става въпрос за власт, Маартен Вервей е „сив технократ, който изобщо не търпи споделяне на пълномощията”. Вестник „Файненшъл Таймс” пише: „Тройката от международни кредитори предупреди Кипър да се въздържа от плановете на правителството да сподели отговорността на Централната банка за мерките за преструктуриране. Специалният представител на Европейската комисия Маартен Вервей заяви, че Тройката – ЕК, ЕЦБ и МВФ – с изненада научават за намеренията на гръцките законодатели да гласуват промяна в действащия Закон за резолюциите, който ще позволи на финансовия министър да разполага с правото на резолюции, тоест да издава резолюции, които стават закон, без да бъдат одобрявани от държавния глава. Според Меморандума за разбирателство между Кипър и Тройката Централната банка е единственият авторитет, който има право на резолюции относно банките и кооперативните кредитни институции”. В прав текст това означава: „След като вече сме отнели вашия суверенитет, правете това, което ви се казва!”. Джон Уорд коментира, че сега крипто-гаулайтерът Маартен Вервей възнамерява да наложи същия подход и спрямо Гърция, като привлече без особен шум Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Това е инвестиционната институция на ЕС, която се отказа да участва в отписването на гръцкия дълг, както и Европейската централна банка (ЕЦБ). ЕЦБ вече се договори да не участва в отписването на 53,3% от гръцкия дълг – операция, която ще струва на частните инвеститори 106 милиарда евро. По-шокиращото е, че всъщност Маартен Вервей играе двойствена роля: от една страна, твърди, че е загрижен за реализиране на мерките за излизане на Гърция от кризата, но, от друга, е поел ангажимент да защитава интересите на кредитните институции на Брюксел. Реално ЕЦБ и ЕИБ имат съвсем различен подход при реализирането на мерките за оздравяване на Гърция. Кой е истинският Маартен Вервей в такъв случай? Това едва ли ще стане ясно, защото той самият най-много обича „дискретното мълчание”. И обожава анонимността. В момента реалната власт в Гърция е в ръцете на Маaртен Вервей, защото без неговото „разрешение” гръцкото правителство е безпомощно и не може да предприеме нищо. А мантрата на Вервей е една и съща: икономии, икономии, икономии. Обаче не и за неговия 20-членен екип. В последния отчет на секретаря на Административната реформа пред гръцкия парламент бе посочено, че Гърция плаща на Райхенбах и неговия екип от 20 души самолетните билети от Брюксел до Атина и обратно, настаняването в хотел и по 92 евро дневни пари. Въпреки че през времето на командировката експертите продължават да си получават цялата заплата като служители на Еврокомисията, която никак не е малка. Това не е колониализъм, наложен със силата на оръжието или чрез окупация, както бе през XIX век. Дори е различен от типично американския вариант на икономически колониализъм в следвоенния период, когато военното присъствие беше спестено с далновидното назначаване на подходящ и услужлив местен елит, който се ползва от плодовете на националния продукт в замяна на услужлива политика в полза на колонизаторите. Новият колониализъм се нарича „трансфер на финансови активи”. Това означава присвояване на националното богатство на една държава чрез назначаване на генерален мениджър за страната, който да администрира пряко процесите в колонията, и чрез които именно се осъществява колонизацията. Такава форма на колониализъм – директно управление плюс трансфер на финансово богатство – в момента се осъществява в Гърция и в Украйна. Зад сделката за гръцкия дълг всъщност стоят европейските банкери и техните институции – Европейската комисия, Европейската централна банка, Европейският стабилизационен механизъм, и, разбира се, МВФ. От 1 септември влезе в сила и Меморандумът за разбирателство, подписан на 14 август между Гърция и Тройката, който конкретизира прякото управление на изпадналата в неплатежоспособност страна. В случая с Украйна това управление е още по-директно, тъй като САЩ и европейските банкери си назначиха дори свои министри: министър на финансите стана американка от украински произход Натали Ярешко, а министър на икономиката е литовецът Айварас Абромавичус. И двамата не говорят украински, но перфектно общуват на английски и имат ултиматум от президента Петро Порошенко да приемат до две години украинско гражданство. Новият колониализъм под формата на финансови активи се проявява в няколко практически форми: прехвърляне на национално богатство под формата на плащания на лихвени проценти върху постоянно нарастващ дълг чрез „спешни разпродажби” на държавни активи директно на банкери и инвеститори на колонизаторите и чрез де факто превземане на управлението на банковата система и банковите активи – отново с цел директно прехвърляне на богатство към акционерите в частните банки на колонизатора. Подписаното на 14 август 2015 г. Трето спасително споразумение за гръцкия дълг бе акламирано като щедър, великодушен и хуманен жест от страната на кредиторите към гръцкия народ, след като ще му бъдат дадени още 86 милиарда евро, за да изплаща лихвите по външния си дълг. Онова, което остана скрито, е, че реално това споразумение увеличава гръцкия дълг с още 98 милиарда долара и вече надхвърля сумата от 400 милиарда долара. Но всичките пари, които получава Гърция, ще отиват единствено само за изплащане на дълга и за рекапитализиране на банките и нито цент за развитието на икономиката. В същото време създаваното от гърците национално богатство, спестените пари от съкратените социални разходи и от увеличените данъци също ще отиват за изплащане на лихви. Новият представител на кредиторите в Атина Маартен Вервей на практика ще надзирава как гръцките продукти се продават на по-ниски цени на Германия, откъдето ще се реекспортират на по-високи цени, така както се случваше по време на колониализма от XIX век. Мултинационалните компании ще приватизират на безценица гръцките предприятия и ще започнат да плащат по-ниски заплати, ще произвеждат при по-ниски разходи и след това ще изнасят тази продукция, за да реализират печалби – по модела на американския колониализъм от XX век. Меморандумът задължава гърците да работят повече и по-упорито за по-малко пари, за да създават т.нар. излишък, който да отива в институциите на Тройката под формата на плащания на лихвите по-дълга, който не намалява, а постоянно се увеличава. Тройката – това е посредникът на банкерите и инвеститорите, за които се събират дълговите плащания. Тройката буквално е агент за трансфер на националното богатство в чужбина.

ЕТО САМО НЯКОЛКО ДЕТАЙЛА ОТ МЕМОРАНДУМА ЗА ГЪРЦИЯ:

Още в началото на документа се казва в прав текст, че нито една гръцка институция не може да предприема каквото и да било действие или да въвежда закон без одобрението на Тройката! Тоест кредиторите разполагат с право на вето върху всички политически решения на Гърция, върху всички решения на законодателните и изпълнителните агенции, на всички нива в правителството. Освен това Гърция няма да провежда своя собствена фискална политика, защото бюджетът ще се прави от Тройката. Меморандумът настоява за пълно преструктуриране на данъчната политика и за начина, по който ще бъдат изразходвани средствата от бюджета. Правителството на Ципрас ще съставя бюджета, но той ще бъде реализиран само след одобрението на Тройката. А специалният представител на Тройката ще надзирава дали страната изпълнява всички предписания на меморандума. Всяка гръцка държавна агенция и всяка парламентарна комисия ще бъдат контролирани от „комисар на Тройката”, ежедневно. В меморандума също така се казва, че Тройката си запазва правото да назначава свои контрольори в управителните съвети на гръцките банки. А дъщерните дружества на банките в чужбина ще бъдат продадени на други европейски банки, най-вече от Северна Европа. И най-важното: парите за рекапитализацията на гръцките банки изобщо няма да стигат до Гърция. Те ще се съхраняват в люксембургски банки. Гърция няма да провежда своя монетарна политика, тя ще се осъществява от Тройката. Световната банка ще реорганизира изцяло гръцката система за социални грижи и ще назначи свои хора в Министерството на труда. Тройката ще „рационализира” и образователната система, тоест ще има уволнение на учители и намаляване на заплатите. Ще бъдат намалени пенсиите, социалните осигуровки ще бъдат повишени, както и възрастта за пенсиониране. Предвидените 50 милиарда долара от приватизацията ще остават в Гърция, но те ще бъдат усвоявани под контрола на съответните европейски институции, както е записано в меморандума. Тройката ще взема решението какво да се приватизира и на каква цена, естествено, само на предпочитани инвеститори. Но най-сериозният удар ще трябва да поемат обикновените гърци и малкият бизнес, тъй като увеличените ставки на ДДС ще увеличат разходите на всяко семейство с около 650 евро на година. Отгоре на всичко гърците ще трябва да се учат и на нов бизнес манталитет и нови търговски принципи. Така например те ще трябва да свикват с новите норми за трайност на млякото (и съответно на качеството му), както и със задължителните нови мерки и определения за хляб, хлебарница и фурна. Тези разпоредби са в съответствие с т.нар. „Инструментариум на ОИСР”, обхващащ 320 правила и наредби за „модернизиране на гръцката икономика”. Всъщност на теория те ще сложат край на регулациите, според които трайността на продаваното в Гърция мляко се ограничава само до 5 дни за разлика от минимум 10-дневната трайност в повечето страни от ЕС. Това оскъпява гръцкото мляко с 30%, но цената се компенсира с ниското ДДС. Е, това сега ще бъде променено и гърците също ще пият десетдневно мляко с 23% ДДС. Експертите на ЕК отменят също така и закона, който досега изискваше изрично хлебарница и фурна да се наричат само места, където хлебарите приготвят свое собствено тесто и пекат пресен хляб. Но не и магазини, където пекат размразено тесто или тестени заготовки. Освен това хлябът задължително вече ще е само от 1 кг. Това, естествено, е мярка, от полза на супермаркетите, където предлагат точно такъв хляб на конвейер, и ще удари малките квартални хлебарници и фурни, които предлагат хляб от векове, от няколко поколения. Същото се отнася и за аптеките, за които досега законът предвижда да бъдат собственост и да се обслужват само от дипломирани фармацевти. Този закон също е отменен и всеки ще може да отвори аптека – остава само изискването тя да обслужва поне 1000 души. Идеята е те да бъдат намалени, защото според ОИСР сега в Гърция има прекалено много аптеки – 11 000, което на глава от населението е почти два пъти повече от Франция и Испания и 15 пъти повече от Дания. Идеята отново обслужва външната конкуренция, супермаркетите ще могат да откриват и аптеки, изхвърляйки и разорявайки дребните и средните играчи във фармацевтичния бизнес.

В украинския случай след назначаването на двамата министри на евробанкерите в правителството на Арсений Яценюк на страната бяха обещани нови кредити. През януари ЕС обяви за отпускането на 4 милиарда долара, а през февруари МВФ анонсира сделка за 40 милиарда долара. След тези щедри инжекции украинският дълг скочи от 12 милиарда долара през 2007 г. на 100 милиарда долара през тази година. Това представлява 90% от БВП на страната. Новото дългово бреме ще означава драстично увеличаване на трансфера на богатство от Украйна към кредиторите. Първоначално до края на тази година ще бъдат приватизирани 342 държавни предприятия, включително повечето от електростанциите, на тезгяха са сложени и 13 пристанища. Разпродажбата се организира и контролира пряко от двамата министри – Натали Ярешко и Айварас Абромавичус. На 19 май 2015 г. украинският парламент прие закон, позволяващ Киев да наложи мораториум върху изплащането на външния дълг на страната. Още на следващия ден министър Ярешко обяви, че Украйна тръгва по пътя на Гърция: ще обяви дефолт, тъй като не може да плаща падежите по своите задължения и по-специално, че няма да плати сумите, чийто падеж е на 24 юли. Кредиторите не реагираха толкова драматично и като че ли всичко мина нормално. Официално законът ще бъде в сила до 1 юли 2016 г. и ако страната продължи да не плаща, това ще означава банкрут за Киев. Това е новият модел, по който в бъдеще ще се осъществяват спасителните програми на изпадналите в неплатежоспособност страни. Гърция и Украйна първи ще изпитат какво означава трансфер на национално богатство под формата на плащания по дълга. В миналото МВФ и другите финансови институции съставяха програми за оздравяване на финансите на задлъжнелите страни и след това техните правителства ги изпълняваха. Това вече е минало. Сега кредиторите изпращат свой човек, който единствен е упълномощен да следва буква по буква какво трябва да направи правителството. Така както ставаше в епохата на колониализма.