За казана с минерална вода и гяволите около него

Колко гявола са необходими около казана с минерална вода, за да го пресушат? В случая с Павел баня са достатъчни и четири-пет. Особено когато единият се казва Мосак, а другият Фонсека. И когато НАП е високо, а Басейнова дирекция далеко.

Минералната вода е национално богатство и изключителна държавна собственост. Специално за павелбанската вода е казано почти всичко. Тя е една от най-лековитите в света за зарастване на счупени кости, за нарушения в опорно­двигателния апарат, при остеопороза и болки в стави и мускули. Лечебните й свойства се оценяват по-високо дори от водата в световноизвестния курорт Карлови вари. Процедурите в Павел баня помагат още при заболявания на централната и периферната нервна система, след изгаряния и при някои кожни, алергични и дихателни заболявания. Градчето е с дълги традиции в балнеолечението, тукашни специалисти са разработили уникалния метод екстензия за справяне с дискова херния. Богатите на флуор води извират от девет сондажа в терасата на река Тунджа, но на практика работещи са само четири от тях. За начина, по който се разходва това национално богатство, се знае твърде малко.

Минералната вода в Павел баня захранва два големи държавни санаториума. Единият е към „Специализирани болници за рехабилитация” ЕАД (СБР), собственост на Министерството на здравеопазването. Другият е към „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД (ПРО) – фирма на Националния осигурителен институт. Освен тях от водата се ползват един частен профилакториум и пет частни хотела, които се рекламират като балнеоложки. СБР и ПРО изпълняват програми на здравната каса и на НОИ, приемат с направления или с карти, но са отворени и за свободен прием. Главният лекар на СБР д-р Юри Гечев паралелно върти и частния профилакториум „Д-р Гечеви”, който се намира на гърба на държавния и също работи с НЗОК. Двата големи хотела – 5-звездният „ДианаМар” и 4-звездният „Севтополис”, контролират по още един по-малък хотел, съответно „Маркони” и „Милениум”. Освен лечебни процедури предлагат и SPA, с което привличат клиенти от високия сегмент. В градчето функционира още един по-малък самостоятелен балнеохотел „Калифорния”. Цените в хотелите тръгват от 120 лева на вечер (стандартният пакет е за 10 дни), в санаториумите започват от 32 лева (ако си с карта, може и 25 лева с включени процедури), квартирите предлагат и нощувки срещу 15 лева.

Заради минералната вода в Павел баня идват хора всякакви. Възрастни хора куцукат с бастунчета край санаториумите между компании от работници и миньори; млади семейства от високата средна класа щъкат с велосипеди в търсене на още забавления, след като вече са се поглезили в SPA комплексите на хотелите. Контрастът в автопарка пред двата големи санаториума и двата големи хотела, които са в непосредствена близост, е като между космодрум и някое селскостопанско летище. Местните хора нямат досег с хотелите, освен ако не работят в тях. Посетителите на хотелите също нямат досег с местните хора, тъй като всичко им е осигурено или могат да си го закупят вътре. Кажи-речи единствените пари, които оставят в града, са за зареждане на резервоарите на автомобилите си на връщане. В Павел баня се говори, че съвсем наскоро тук са идвали двама от най-богатите българи, придружени от охраната си. Предпочели са обаче да отседнат в санаториума на НОИ ПРО, тъй като не са търсили лукс (на какъвто вероятно са се наситили), а експертиза, качество и традиции в лечението. Баните тук са като илюстрация на поговорката, че има поне едно място, на което и царят ходи сам. Излиза беднякът от лечебната вана, водата се сменя и в нея влиза милионерът. Пред болежките всички са равни. Вода има за всички, или поне така би трябвало да бъде... Има и една трета категория посетители на курорта, която обаче е от огромно значение за местната икономика. Хора, които не са успели да се снабдят с направления и карти за санаториумите, а хотелите не са им по джоба, отсядат в квартирите и в къщите за гости на местните жители. Такива са много граждани на Турция с корени от България, както и традиционни гости от Македония. Наемат квартири, хранят се в ресторантчета, пазаруват в магазинчета. Купуват плодове и зеленчуци от градините, мед от малки производители, сладко от бабите, риба от местни рибарници... Повечето идват заради прословутата минерална вода и лечебните процедури с нея. Ползват баните на двата санаториума като външни посетители на съвсем поносими, често дори символични цени. Тези „мравки” оставят най-много пари в местната общност и по този начин я задържат в Павел баня. Това са и едни от най-верните и винаги връщащи се отново почитатели на балнеоложкия курорт, разположен в центъра на България.

Както се вижда, в Павел баня би трябвало да има място за всички. Но след като лечебната вода е национално богатство, тя следва да се използва приоритетно за решаване на национални задачи. Първо, за лечение и профилактика. Второ, за осигуряване на възможно най-широк достъп на нуждаещите се от нея. И чак на трето място, каквото остане – за задоволяване на всякакви индивидуални желания и прищевки, за отопление или за душ с минерална вода в хотелската стая. На практика обаче положението в Павел баня е тъкмо обратното. Вместо извор на съгласие за общо благоденствие водата е обект на ожесточена търговска конкуренция между стопански субекти. Официално са въведени разрешителни за водоползване с определени лимити от вода, но както казва кметът на общината Станимир Радевски: „Който има по-яка помпа и тръба с по­голям дебит, си взема колкото му трябва”. И това е само част от действителното положение. Проблемът не е само в мощността на помпите и в дълбочината на тръбите, а в дължината на връзките, които отделните водоползватели са установили с Министерството на околната среда и водите и с Басейновата му дирекция в Пловдив, където се раздават разрешенията за водоползване. На практика се оказва, че хотелите контролират квоти за по-големи количества вода, отколкото санаториумите. Държавата се е отнесла към своите заведения като към доведени деца, за тях е, каквото остане. Фактът е прикрит зад множество решения, разрешения и изменения, но все пак е достъпен и проверим в регистрите на МОСВ и на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”.

В града вече втора година се усеща остър недостиг на лечебна вода, заради който всеки се оплаква кажи-речи от всекиго. В държавните санаториуми недоволстват от дебита в големите частни хотели; граждани подхвърлят по някой намек за директора на СБР д-р Гечев и за частната му клиника отзад; общински съветници смятат, че държавата умишлено не разработва други сондажи, като по този начин спира нови инвеститори в полза на тези, които са се уредили първи; собственици на квартири и къщи за гости тичат да се жалват при кмета, тъй като губят клиенти; кметът хвърля пиперливи реплики към „онези с лъскавите витрини”... Само управителят на хотел „ДианаМар” Събин Марков Събчев не се оплаква от нищо: „Не знам кой има проблем с водата, аз нямам”. И отклонява всякакви покани за разговор. „Нямам желание да давам интервюта, има си органи, пред които да давам”, заявява Марков пред а-specto, преди да затвори телефона. Проблемът ескалира в края на миналата година с бунт на „мравките”. В подписка до общината 450 граждани и гости заявяват, че са лишени от достъп до минералната вода. Местни жители се оплакват от отлив към квартирите, защото минералната баня в СБР е затворена за външни клиенти и хората си тръгват. „Градската баня”, както всички наричат басейните и ваните в санаториума на здравното министерство, хлопва врати от 1 август. Приема външни посетители само два пъти седмично по половин ден – жени в сряда, мъже в неделя. Хора от цялата страна са си планирали почивките, чакали са отпуските си, но с пристигането в Павел баня научават, че не могат да ползват минерална вода. Чуват отговори: идете в Хисаря, там има вода. Само че в Хисаря водата помага за бъбреци, жлъчки, черва, а не за стави! И трябва да стоят цяла седмица на квартира, за да отидат на процедури за половин ден. След такава „почивка” не ти трябват нито Павел баня, нито Хисаря. Направо си за Нареченски бани, където успокояват сърцето и нервите...

„При нас имаше много оплаквания, а от ръководството на санаториума ни беше обяснено, че водата недостига”, представя миналогодишната ситуация председателят на Общинския съвет Шендоан Халит. Единствена алтернатива оставал басейнът на другия санаториум ПРО, но той започнал да се препълва. В санаториумите цените са социални: в СБР банята е 3 лева на ден за възрастни и 1 лев за ученици и пенсионери; в ПРО е 5 лева. Друг вариант са SPA комплексите в двата големи балнеохотела. Но там пакетът е 20-30 лева на човек на ден. Цената е по-скоро възпираща външните клиенти, отколкото привличаща. Кой ще даде 30 лева за басейн, след като цената на квартирата, която може да си позволи, е 15-20 лева? В края на ноември Общинският съвет разглежда петицията на гражданите и единодушно приема декларация, с която заявява, че липсва адекватна държавна политика за управление на сектора и проблемът се замита от години. Общинарите настояват за увеличаване на дебита на сондажите. Част от тях са заличени и трябва да се възстановят, а действащите да бъдат профилактирани, което не се е случвало от... 40 години! В търсенето на решения са ангажирани и трима бивши депутати от големите партии – управителят на ПРО Христо Чаушев от ГЕРБ, Атанас Пъдев от БСП и Шендоан Халит от ДПС. Всички са категорични, че проблемът частично ще се реши, ако водата от всички сондажи се събира в общ резервоар, откъдето да черпят водоползвателите, както е в други курорти. Тук ще отворим една скоба: в градчето е много по-вероятно да срещнеш бивш или настоящ местен депутат, отколкото служител по водите. В Павел баня всичко се върти около минералната вода, но няма нито един местен човек, който да отговаря пряко за нея! Няма кой да обхожда каптажите, да ги разчиства, да ги охранява, да следи за правилното разходване на богатството... Ако утре, не дай Боже, на някого му хрумне да направи диверсия или саботаж, вратата е широко отворена. България се развива по модела на малката държава и това много ясно се вижда в малките населени места. Държавата се е изтеглила от територията. Струпала е административен ресурс в няколко големи града, където чиновници кроят някакви разрешителни и лицензионни режими, раздават концесии и квоти, упражняват „контролни” функции главно по... документи. Държавата отсъства на терен. Там всичко е оставено на милостта на природата и на волята на местни бабаити. Така е с горите и с планините, с дивеча, с рибата и с водата. Конкретно в Павел баня това изглежда по следния начин – най-близкият служител на Басейнова дирекция (1 щатна бройка) се намира в Стара Загора. На 1 февруари 2018 г. в града все пак идва проверка на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, а на 23 април изненадващо е освободен директорът й Георги Семерджиев. Официално няма връзка между освобождаването му и проблемите в Павел баня, а самият потърпевш се опитва да обясни уволнението си с политически причини. „Очаквах го, аз съм от квотата на „реформаторите” и дори много се задържах на поста”, заявява пред пловдивска медия инж. Семерджиев, с което потвърждава, че ако не друго, то поне назначението му е било политическо. Новата директорка инж. Цветелина Кънева информира а-specto за резултатите от проверката, направена по времето на предшественика й. Басейновата дирекция не е констатирала никакви слабости в своята дейност на територията на находище „Павел баня”. Напротив, ако имало проблеми, те се дължали на водовземните съоръжения на някои от водоползвателите. Установено е надвишаване на разрешеното за вземане количество вода при двама от ползвателите. Единият е най-малкият и най-слабо натоварен балнеохотел „Калифорния”, собственост на чуждестранен гражданин, а другият е държавният санаториум ПРО. Съставени са актове, предстои да бъдат издадени наказателни постановления.

Констатациите силно изненадаха директора на ПРО Христо Чаушев, който научи от a-specto за тях. „След проверката водоползвателите бяхме викнати в офиса на дирекцията в Стара Загора и там ни беше казано, че всички ще получат актове. Сега разбирам, че едва ли не само ние сме останали нарушители!”, коментира той. Но дори и замерването да е било коректно, Министерството на околната среда и Басейновата му дирекция са създали всички предпоставки нарушителят да се окаже именно държавният санаториум. Как иначе да си обясним факта, че обектът на НОИ с 485 легла има разрешително за ползване на три пъти по­малко количество минерална вода, отколкото частната фирма, стопанисваща хотел „ДианаМар” със 147 легла? Още по-забележително е, че в регистрите на Басейновата дирекция е указано, че разрешението на първия водоползвател е за „лечение и рехабилитация”, докато на втория е за „други цели”, което не пречи квотата му да е много по-голяма. Грубо казано, положението е следното: докато едни не могат да си натопят краката, други, ако пожелаят, могат да си мият и тоалетните с минерална вода! Това не мирише ли на грубо ощетяване на интересите на социалноосигурените български граждани (клиентите на НОИ) за сметка на частни интереси?

Още в началото на миналата година от ПРО са поискали от Басейнова дирекция да им бъде увеличено водоползването до 65 хил. кубически метра годишно, тъй като изпълняват програма на Националния осигурителен институт. Вместо да бъде увеличена обаче, квотата била намалена от 28 хил. на 15 хил. куб. метра. Реално санаториумът не се е съобразил с разрешеното количество и е изразходил и платил 68 хил. куб. метра. „В противен случай трябва да наливаме чешмяна вода и да лъжем хората, че ги лекуваме с минерална”, казва Чаушев. Базата на ПРО има два големи басейна – вътрешен и външен, както и 35 вани, които се зареждат през половин час за всяка следваща процедура. Ако ще се правят икономии от тях, няколко човека трябва да ползват една и съща вода. Кой би се съгласил на такова „лечение”?

Подобни са оплакванията и на управителя на другия санаториум д-р Гечев. „Трябват ми 8 литра в секунда, получавам 3,3 литра”, заявява той в отговор на въпрос, какво се случва с минералната вода в Павел баня. СБР работи с една осма от капацитета си, не че болните в страната са се свършили. Гечев, разбира се, има готов отговор и за частния си обект, който се рекламира ту като клиника за рехабилитация, ту като хотелклиника, ту като хотел за отдих и възстановяване. „Това тук е за болнична помощ – докторът сочи първо към санаториума на здравното министерство СБР, после поглежда към собствения си – … а онова там е за извънболнична.” Докато разговаряме на открито, следи от пресен изкоп до частната му клиника издайнически водят към най-близкия каптаж. Въпреки оградата и надписа „Санитарна зона. Влизането строго забранено!” той е отворен. Шахта в близост също зее открита. Според Гечев частната му клиника ползва само 900 милилитра в секунда минерална вода, която не е от голямо значение на фона на общия недостиг. Факт е обаче, че и двете болници, управлявани от него, работят със здравната каса, тоест изпълняват държавни политики. „Всеки си мисли, че може да прави балнеология. Балнеологията не е масаж и джакузи”, подхвърля троснато потомственият балнеолог. Стрелите му очевидно са насочени към големите хотели. И все пак банята на СБР вече е отворена за късмет на гостите на града. Може би всички ползватели на минерална вода все някак ще се напаснат, за да работят, без да си пречат? Гечев бърза да попари надеждите. „Напротив, в сухите месеци вода отново няма да има”, отсича докторът и се извинява, че трябва да прекъснем разговора, тъй като покрай проверките на Басейнова дирекция му е пламнала главата. Очевидно комедията „Римска баня” ще се задържи и този сезон на местната сцена...

Както разбрахме, единственият, който няма проблеми с лечебната вода, е управителят на един от големите хотели. Очевидно този тип хотели са приоритетни за държавата и много важни за икономиката. Ще погледнем на това от гледна точка на местната общност и на бюджета, но преди това нека си представим хипотетична ситуация: Когато си избираме хотел за почивка, ние се интересуваме единствено от това да получим максимум удоволствия по възможност за по-малко пари. Никой не се вълнува дали момичето, което любезно се усмихва на рецепцията, се ползва пълноценно от залегналите в законодателството трудови права. Някой ден ще стане майка, но няма да получава майчинство, защото е била осигурявана даже не върху минимална заплата, а върху почасова. И по ведомост се води работила няколко часа на ден, въпреки че реално се труди здраво шест дни в седмицата, следена от камери. Лош късмет, ще кажете, „да си е намерила друга работа.” Оттатък улицата за някой инвалид не е стигнала минерална вода, а в съседната стая се къпят с такава дори след лицев масаж с вино и шоколад или след пилинг с розмарин и лавандула. „Не е приятно. Ама аз ли съм виновен за това?” Готвачът живее в схлупена къща, но по документи се води представител на фирмата кредитор на хотела. „Хахх, стига бе, звучи като виц!” Важното е да е поднесен с вкусна храна. Собственикът (този, който се води за такъв, а не онзи, който не се показва) се изживява като господар на града. Щом се обяви за продан някой общински имот, отвява конкуренцията и печели търга с баснословни суми, после отказва да ги плати и обжалва процедурата до безкрай. Готов е да загуби депозит от няколко хиляди лева само и само друг да не спечели и да не влезе в бизнеса... Опс, това вече не е смешно. Но на кого му пука? „А пък и откъде да знаем дали наистина е така?” Средната класа най-много обича да морализаторства на тема държава и общество, но също така обича и да почива. Заможният софиянец е работил здраво през седмицата и отива някъде да отмори, а не да се натоварва с още проблеми. Затова пък си има държава със съответните министерства на икономиката и на туризма, където пишат стратегии и политики. И където май точно този туризъм са обявили за свещена крава и абсолютен национален приоритет.

Ако всичко това ви се струва художествена измислица, а не груба реалност, в която живеят хората на не едно място в страната, ето няколко факта: За миналата година туристическият данък, събран от община Павел баня, е 197 000 лева. Стойността му е 1 лев за всяка нощувка в балнеохотелите, 40 ст. в малките хотели и 30 ст. в квартирите и къщите за гости. От този налог е освободен само санаториумът СБР на здравното министерство поради статута му на болница. 143 329 лева, или 73% от целия събран данък, са внесени от ПРО. Ако съпоставим сумата с броя на категоризираните легла, то излиза, че санаториумът на НОИ е работил през годината с 81 на сто от капацитета си. Числото напълно отговаря на реалното положение, а пък и едно държавно заведение не може да си позволи да работи в сивата икономика и да укрива осигуровки и данъци. А сега да погледнем приноса на хотелите: „ДианаМар” е превел в общинския бюджет 16 237 лв. от туристически данък, а „Севтополис” 9377 лв. (по-малко, отколкото квартирите и къщите за гости!). От данните излиза, че първият е работил с около 30% от капацитета си, вторият с около една четвърт. Още по-ниска запълняемост са декларирали по-малките балнеохотели: „Милениум”, свързан със „Севтополис”, е платил 6127 лв. (18% от капацитета), а „Маркони”, свързан с „ДианаМар”, е превел 1868 лв. (9% от капацитета). В сайтовете на всички хотели изрично е отбелязано, че данъкът е включен в цената на пакетите. Тоест той се събира от туристите, друг е въпросът, колко от него се превежда в общинския бюджет. По това перо има потенциал в общинския бюджет да влизат половин милион лева, смята председателят на местния парламент Халит. А кметът Радевски, който е бивш полицай, спира вечер пред хотелите да брои колите и светещите прозорци. Но за да докаже тезата си, че плащаният данък не е реален, даже не е нужно да се прави на инспектор Крюшо. Има косвени признаци, които сочат същото. По един от тях – количеството на извозения боклук, зам.-кметът Йордана Енева съди, че хотелите работят равномерно и с еднакво голям капацитет през цялата година. Някои жители на Павел баня обвиняват кмета, че не пълни дупки на главната улица. Аз пък започвам да го разбирам. Ако съм на негово място, ще сипя асфалт и пред последната къща в циганската махала, но не и пред хотелите, докато хотелският мениджмънт не спре да се държи като някои обитатели на махалите. Единственото друго перо, по което хотелите оставят някакви пари за развитие на населеното място, е данък сгради. За миналата година „Севтополис” е платил 2059 лв., а „ДианаМар” – 2044 лв. Ако прибавим и туристическия данък, то един 4-звезден хотел е оставил в общинския бюджет 11 436 лв., а един 5-звезден – 18 281 лв. Толкова! А можеше даже и по-малко... Някой ще каже, че компаниите дължат и корпоративен данък на държавата. Да, стига да не са на загуба, какъвто е случаят с „М Ди Си” ООД – дружеството, чиито сметки са посочени в сайта на „ДианаМар” за купуване на пакети и под чийто контрол най-вероятно е хотелът. Проверка във фирмените регистри показва, че „М Ди Си” ООД (последният й публикуван отчет е за 2015 г.) е собственост на „Медицински център Авицена-Маркони МДС” ООД, който на свой ред пък е собственост на вашингтонската „Тилфорд” ООД, под условие, че до 2022 г. ще успее да й издължи 3,2 милиона лева. Прехвърлянето на собственост от „Тилфорд” към „Медицински център Авицена-Маркони МДС” ООД под условие е подписано през 2015 г. между Людмил Люцканов, познат в Павел баня като главен готвач на „ДианаМар”, и Мирослав Минев, главен лекар на балнеохотела. Първият се е явявал като представител на „Тилфорд” в сделката, а вторият като управител на „Медицински център Авицена-Маркони МДС”. „Тилфорд” пък е собственост на „Формиа Лимитид”, компания от Република Сейшели, представлявана от „Мосак Фонсека и ко.”. Откъде сме чували това име? От Панамалийкс, разбира се! „Мосак Фонсека и ко.” е адвокатската кантора, създала и поддържала стотици хиляди офшорни фирмени регистрации, която през 2016 г. беше осветена от Международния консорциум на разследващите журналисти. Ако в Павел баня се поинтересувате чий е хотел „ДианаМар”, най-вероятно ще ви кажат, че е на местния предприемач Събин Марков, който допреди десетина години често пътувал с бус до борсата в Първенец, за да зарежда магазинчето си за плод и зеленчук. Кой стои зад успеха на Събин Марков, само Юрген Мосак и Рамон Фонсека могат да кажат. Но и да ги питаме, едва ли ще си спомнят. Малко ли петролни шейхове, диктатори, олигарси, мафиоти, политици и други VIP клиенти им висят на главите, та един хотел в Павел баня ще помнят?! Все пак, ако се вярва на публикации в сайтовете Kazanlak.com и NBox. bg, интереси в „Тилфорд” ООД има Веселин Черкезов, водеща фигура в управлението на „Златни пясъци” АД. През 90-те години Черкезов минаваше за един от най-верните хора на експремиера Иван Костов, беше кмет на Доспат, областен управител на Смолян, депутат, после и главен секретар на Върховния касационен съд. А сега да си спомним от коя квота беше бившият директор на Басейновата дирекция в Пловдив, където са контролирали разходването на минералната вода и са раздавали разрешителните? Впрочем министърът на околната среда не беше ли някога от същия политически кръг? Не че нещо е сигурно, ама всичко подсказва, че където е текло, пак си тече... Без значение на кого е хотелът, дали на Иван или на Драган, в случая най-важното е да се плащат данъци и минералната вода да се разходва справедливо. Зам.-кметицата на Павел баня Енева си спомня, че преди няколко години били приети законодателни промени, които задължавали хотелиерите авансово да внасят в началото на годината туристически данък за 30% от легловата си база. Изискването обаче бързо било съборено с решение на Конституционния съд. Така много хотели продължават да отчитат средногодишна запълняемост, по-ниска дори от една трета от капацитета им. Преди време, когато имаше съмнения за отклонявани суми от фиска, всички бензиностанции бяха свързани в онлайн система на НАП. Разбира се, на никого във властта не му минава през ум да вкара в подобна система рецепциите на хотелите. Да не забравяме и факта, че хотелиерството е единственият бранш, който се радва на намалена ставка на Данък добавена стойност. Сега досещаме ли се кое лоби е най-силно в държавата? Колкото и да е странно, май не е петролното…