Нямаше никаква неотложна причина, поради която Си Дзинпин трябваше да се отбие за кратко в Москва за среща на високо равнище с руския президент Владимир Путин. Вече бяха проведени две такива срещи, на които бяха обсъдени въпроси от съществено важно значение за отношенията между Русия и Китай. Китайският лидер се срещна с Путин по време на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Астана преди месец, а руският държавен глава пристигна в Пекин през май за форума „Един пояс, един път”. Разбира се, и двамата лидери вече бяха планирани да се срещнат в края на срещата на G-20 в Германия тази седмица. Не, решението на Си първо да пътува до Москва, и на Путин да го приеме в Кремъл, е директно и ясно послание към Съединените щати и администрацията на Тръмп, преди американският президент да отпътува за Европа: не сме доволни от посоката, в която се движи американската политика и имаме други възможности.

Дневният ред беше разчетен като списък, описващ подробно обвиненията срещу действията на САЩ през последните няколко месеца: разполагането на система за противоракетната отбрана в Южна Корея, свободата на навигационните операции около територии в Южнокитайско море, към които Китай има претенции, позицията на САЩ по отношение на Украйна и американските действия в Сирия. Тези дискусионни точки са свързани в обща нишка, тъй като продължава да не се гледа с добро око на допускането от страна на Съединените щати, че имат правото да действат без да се консултират с други държави или да действат спрямо своето собствено тълкуване на международните правила. Фактът, че тези въпроси бяха обсъдени, предполага, че Путин и Си възнамеряват да обявят единен фронт срещу Доналд Тръмп на срещата на G-20 в Хамбург. Предвид факта, че Си пътува от Москва до Берлин, за да се срещне с германския канцлер Ангела Меркел, която изрази недоволството си от отношението на администрацията на Тръмп спрямо търговията и околната среда, свидетелства за това, че са предприети действия да му бъде попречено да играе доминираща роля по отношение на дневния ред. За Путин, който все още е недоволен от опита на администрацията на Обама да го игнорира по време на срещата на върха на G-20 в Бризбейн, Австралия, може да се окаже приятна промяна това, че гневът и раздразнението ще бъдат фокусирани към Тръмп.

Човек би могъл да предположи, че Си е представил пред Путин какви са ползите от срещата лице в лице с Тръмп в Мар-А-Лаго по-рано тази година, както и „неговия прочит” на американския президент, преди първата директна среща на Путин с Тръмп в Хамбург. Това би могло да бъде от изключително значение за начина, по който ще протече тази среща. Си, разбира се, беше удостоен с честа да се срещне с Тръмп в по-интимната обстановка – в дома на американския президент във Флорида. Но срещата беше „прекъсната” от решението за нанасяне на ракетен удар от страна на Америка срещу въздушна база в Сирия в отговор на атака с химическо оръжие в Идлиб.

Дали Си е предупредил Путин, че Тръмп използва „стратегията на лудия” на Ричард Никсън, както и че човек трябва да бъде предпазлив в отношенията си с президента на САЩ? Предупредил ли е Путин, че Тръмп говори убедително, но че неговото право на избор не си пробива път в процеса на правене на политика на САЩ? (Президентът Путин вече е имал опит с Барак Обама и Джордж У. Буш). Дали Си все още вярва, че е възможно да се прави бизнес с администрацията на Тръмп, или е предупредил руският президент, че са преувеличени предположенията, че Тръмп е човек на правенето на сделки. Или, като се имат предвид политическите сътресения във Вашингтон, е време и Москва, и Пекин да продължат напред и да предприемат реални действия – било в Украйна, в Сирия или в морските зони на Тихия океан?

Разбира се, Китай и Русия са предпазливи при определянето на границите на своята стратегическа прегръдка. И двете страни могат да се оплачат от американските действия и да си обещаят морална подкрепа, но нито Москва, нито Пекин са били принудени, поне засега, да сключат евразийско съглашение от какъвто и да било характер. Нито една от двете страни не е изключила напълно надеждата, че в някакъв бъдещ момент Доналд Тръмп, човекът на правенето на сделки, ще спечели контрол над апарата на националната сигурност на САЩ и ще бъде готов да седне на масата на преговорите.

Изглежда има една област, в която Москва и Пекин нямат търпение да си сътрудничат  –  в това да си осигурят глътка въздух, като намалят икономическите и финансовите инструменти, които САЩ могат да използват. Съвместният инвестиционен фонд между Китай и Русия за 10 млрд. долара има за цел да отучи двете страни да зависят от долара в двустранната търговия, да не изискват използването на долари за финансирането на бъдещи големи икономически проекти или да изискват достъп до западните финансови пазари. Това е част от продължаващите усилия за предпазване на руската икономика от санкциите и от изграждане на модела, използван от френската компания „Тотал” (за опазване на жизненоважните инвестиции в газовия проект „Ямал” от предходно налагани западни санкции), като разчита на източници на финансиране от Китай. Като има предвид това споразумение, Путин може да се срещне с Тръмп с по-голяма увереност, дори и сега, когато новите санкции са придвижени от Конгреса на САЩ. Вашингтон не може да отстрани Русия от световната икономика, като възпроизвежда същите закони, които прилага спрямо Иран. По-нататъшните обсъждания на договорите, свързани с инфраструктурни и енергийни проекти в рамките на „Един пояс, един път”, също позволяват на Путин да демонстрира, че Русия не може да бъде напълно изолирана. Освен това, има ясно отправено предупреждение към администрацията, която направи свой приоритет повишаването на работните места в Америка, но то се пренебрегва. Новите санкции от страна на САЩ ще бъдат насочени към руски проекти извън Русия, ще бъдат наложени санкции на трети страни – на държави, които правят бизнес с Русия. Американските фирми вероятно ще претърпят загуби, тъй като ще им бъде отказана възможността да продават стоки и да предлагат услуги за тези амбициозни проекти в цяла Евразия. Това ще са загубени поръчки, които други европейски и азиатски компании ще са щастливи да изпълнят.

Определено сме слушали и преди да се говори за затягането на връзките между Русия и Китай, но сме виждали, че такава реторика не винаги се превръща в реалност. В миналото САЩ са се възползвали от нежеланието на Китай да инвестира прекалено много в Русия или от руските притеснения за това, че могат да попадат под икономическото господство на Китай. Кирил Дмитриев, изпълнителен директор на Руския директен инвестиционен фонд, предполага, че този път ще бъде различно, че новият фонд „ще даде силен тласък за увеличаване на обема на трансграничните преки инвестиции и за значителното увеличаване на броя на проектите, които се изпълняват съвместно от двете страни”. Неохотно, но без да се правят отстъпки, Русия и Китай се сближават. Срещата на върха в Москва дава сигнал, че администрацията на Тръмп трябва сериозно да вземе предвид възможността за засилено сътрудничество между Русия и Китай, което има за цел да ограничи възможностите и властта на САЩ.

Източник: The National Interest

Автор: Николас К. Гвоздев

Превод: Десислава Пътева