Руски тролове ли създадоха най-голямата фалшива новина на света?

В момент, в който социалните мрежи и медии са подложени на остри критики за убийството на пресата и на добрата стара журналистика, служители на интернет гигантите са призовани от Брюксел да спасяват Европа от фалшивите новини. На 12 януари Европейската комисия обяви съставянето на Работна група на високо равнище за борба с фалшивите новини и онлайн дезинформацията с участието на представители на Google, Facebook, Twitter и други корпорации, медийни конгломерати, тинк-танкове и пр. Разпространяващите се като вируси отровни смеси от полуистини и лъжи в глобалната мрежа наистина се превръщат в бич на времето, в което живеем. За това допринасят отслабването на традиционните медии по финансово-икономически причини и самата технология, налагана от корпорациите, които владеят пласирането на информацията в интернет. След като разрастването на социалните мрежи принуди всички медии да се настроят спрямо спецификата им, Facebook изведнъж реши, че ще ограничи достъпа до споделяни новини от професионални източници на информация за сметка на лични истории, произвеждани от потребителите. Ще се насърчава и още по-тясното общуване във виртуални групи на хора с общи интереси. „Това означава засилване на най-лошите черти на мрежата – когнитивни балони, където потребителите се държат в силози, подхранвани от поток от фалшиви новини и екстремизъм”, предупреждава медийният анализатор Фредерик Филу в статия под заглавие „Facebook приключи с качествената журналистика. Примирете се”, преведена у нас от в. „Капитал”, който иначе е бдителен за „фалшиви новини”, идващи от източна посока, както и за всичко, свързано с прословутата „руска намеса” в американските избори. Социалните мрежи определено не са създадени с идеална цел, а (в най-добрия случай) с комерсиална. В името на търговския успех не са жалени никакви средства, поне ако се вярва на бившия президент на Facebook Шон Паркър и на бившия вицепрезидент Чамат Палихапития. Именно раздухването на поредните подозрения, свързани с „руска следа” във вота на американците (прословутите спонсорирани съобщения в няколко щата), отклониха вниманието от признанията на двама от разработчиците на Facebook. Те отправиха още по-остри критики към компанията, включително в съзнателно използване на манипулативни психологически похвати при разработването на платформата, в които са вложени огромни ресурси. Резултатът е наглед парадоксален – социалната (!) мрежа разрушава социалната тъкан на обществото; вместо да води хората към сближаване, тя ги отчуждава, разделя и създава недоверие между тях.

„Няма граждански дискурс, няма никакво сътрудничество, налице е погрешно информиране”, казва Палихапития. „Не става дума за никакви руски реклами. Това е глобален проблем, подкопават се базови основи на човешкото поведение и общуване”, допълва Паркър. Но подобни констатации и предупреждения не са във фокуса на различните комисии, групи, комитети, форуми и пр. за борба с фалшивите новини, които никнат напоследък из демократичния свят.

Да разплете цяло кълбо от проблеми е призована и 39-членната Група на високо равнище срещу фалшивите новини и онлайн дезинформацията, съставена по заръка на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Групата, която беше обявена преди дни, ще работи под наблюдението на комисаря за цифровата икономика и общество Мария Габриел и има амбицията до два месеца да излезе с работещи предложения. В състава й фигурират още двама българи – Димитър Димитров, работещ за Wikimedia, и интернет експертът Вени Марковски. Кандидатите били набирани с писма – в сайта на ЕК всеки експерт или гражданин е могъл да попълни формуляр, за да предложи услугите си. „Аз си подадох заявката така, както са направили всички останали експерти в лично качество като мен или организациите, които изпращат свои представители. Знам как функционира интернет, имам известен опит в борбата с фалшивите новини и се надявам, че тези мои знания ще са полезни за работата на групата”, споделя Марковски. Нека приемем казаното за вярно, както и твърденията, че съставът на групата е подбран балансирано. С оглед на досегашни действия обаче имаме основания за едно наум дали Еврокомисията е в състояние да предложи действителни решения за ограничаване на фалшивите новини, или всичко по традиция ще се сведе до посочване с пръст на обичайния заподозрян.

Работещи в евроинституциите признават, че „фалшива новина” и „антиевропейска пропаганда” са превърнати в синоними на „руска заплаха”. Провинциалният български дебат тече в същото русло – не е имало форум по темата, без на него да не са прозвучали дежурните мантри за Русия като водещ производител на фалшиви новини. Редица съвпадения пък навяват на подозрения, че вече се води артилерийска медийна подготовка за предстояща офанзива на пропагандния фронт. В рамките на половин година социологическата агенция „Алфа Рисърч” излезе с взаимно противоречащи си проучвания, финансирани от близката до управляващите в Германия фондация „Конрад Аденауер”. В оповестено на 27 юни 2017 г. изследване беше направен изводът, че българите умеят да разпознават фалшивите новини, 72% от гражданите ги забелязвали в медиите, само 13% не познавали този феномен. Ново проучване, разгласено в началото на декември, „установи”, че едва 16% имали реална представа какво е фалшива новина, останалите бъркали „фалшива” с „жълта”. Пита се в задачата: какво ли се промени за по-малко от шест месеца? И дали внезапно спадналата информираност на българите не е желаната обосновка за необходимостта от кампании, които да им отворят очите... Някои кръгове също създават впечатление, че са надушили нова поточна линия на програми за финансиране. Доста преди Работната група на високо равнище в Брюксел да започне да „идентифицира добри практики” и да „оценява доброволните усилия, положени до момента от онлайн платформи и новинарски медии в борбата с фалшивите новини”, някои български медии случайно се оказаха с написано домашно. Отвориха се секции за „проверка на факти” (fact checkers) и опровергаване на подозрителни информации, нищо, че една такава медия например през 2016 г. разпространи изфабрикувана от жълтата английска преса „новина”, че за да гледа мач от европейското първенство по футбол, Путин ще акостира на френския бряг от борда на тежко въоръжена подводница. Към всичко това нека прибавим и обстоятелството, че чувствителността на регистраторите на фалшиви новини винаги е изострена, щом става дума за международните дела, Русия и имиджа на Европа, но е доста по-притъпена към манипулации на социални и икономически теми. Като например популярната измишльотина на анонимен сайт, че от 1 януари 2018 г. безработните цигани ще започнат да получават Безусловен базов доход от 453 лева на месец. Или съшитите с бели конци мними предупреждения от „загрижената” Европейска комисия по повод „необоснования” ръст на заплатите в България, тиражирани от иначе сериозни медии. Какво тук значат някакви си заплати на фона на големите заплахи! Самият Вени Марковски наскоро даде принос в разобличаването на фалшива новина, свързана с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, на чийто дядо е вменено нацистко минало. Подобни действия могат само да бъдат адмирирани, стига да не се търси под вола теле. А още заглавието в блога на уважавания ИТ специалист навява на подобни дирения: „Евтина руска пропаганда срещу България и Европейския съюз”. Историята е поучителна за всичко, което се случва напоследък в информационната сфера, и заслужава по-обстоен прочит. В нея става въпрос за манипулация, но тя не е скалъпена в Москва, а във Варшава. И не сега, а преди 13 години (много преди да се влошат отношенията между Русия и ЕС и да се заговори за „хибридни”, или информационни войни). Авторите на компромата пък са част от политическия елит на европейска Полша и едва ли са целели да дискредитират Евросъюза – дори да са имали толкова грандиозни планове, кой е можел да предполага тогава, че някой ден Туск ще оглави Европейския съвет! По-скоро са се упражнявали в доста по-невинни занимания като например да манипулират общественото мнение и вота на избирателите в собствената си страна. В началото на 2018 г. произведението им, известно в Полша като аферата „Дядо от Вермахта”, се появява във Фейсбук профила на българска потребителка и започва да се споделя в мрежата. Това се случва ден след откриването на българското председателство на ЕС, на което Доналд Туск държи прочувствена реч на български. Фактът, че потребителката на социалната мрежа афишира русофилски симпатии, а също и че цитира и превежда публикация от руски източник (такива българи са хиляди), се явява основателна причина за водещи български експерти да заподозрат дългата ръка на Москва в опит да неглижира положителните реакции от речта на Туск сред българската общественост... За какво става дума? През 2005 г. Туск е кандидат за президент на Полша от партията си „Гражданска платформа” и изненадващо губи от кандидата на „Право и справедливост” (ПиС) Лех Качински. Малко преди балотажа в свое интервю шефът на щаба на ПиС Яцек Курски подхвърля, че дядото на Туск е бил доброволец в германската армия по време на Втората световна война. Твърдението съдържа не само подлото внушение, че някой е длъжен да отговаря за деяния на свои родители и близки роднини, но и една голяма неистина. Започва ровичкане в родословието на кандидата за президент и полската преса установява, че дядото на Туск действително за кратко е служил във Вермахта. Но не като доброволец, а като мобилизиран (в средата на 1944 година силите на Райха попълват оределите си редици с, общо взето, който им попадне подръка). Самият Юзеф Туск дезертира четири месеца след като е мобилизиран... Но така или иначе компроматът е насочен много прецизно. Стойността му трудно може да се оцени, ако не вникнем в полския политически контекст. От петнайсетина години насам две големи партии са се вкопчили в схватка на живот и на смърт – борбата е не просто за властта, но и за културна хегемония. И двете са много десни, твърдо проамерикански, с подчертана антикомунистическа и антируска насоченост (лидерите поне на едната вероятно биха отрекли последното, като куртоазно ще отбележат, че уважават руската култура и четат Достоевски). Разликите са в някои фини, но важни настройки на полската политика. Гражданската платформа минава за сдружение на „просветения елит”, ПиС са „по-народните хора”. Едните наблягат на пазарния фундаментализъм, другите на религиозния. „Гражданите” имат репутацията на верни последователи на германската хегемония в ЕС, „народняците” се обявяват за алтернатива на „продажния елит” и в бляновете си виждат Варшава в ЕС като втори Берлин. Ето тук е нацелен компроматът на Курски – кандидатът на „германската партия” e представен като потомствен „германофил”! „Може да е фейк, но изпростелите хора ще го купят” – самият Курски отрича да е казвал такова нещо, но полски журналисти твърдят, че са го чували. Впрочем след изборите новият президент Качински е принуден да се извини за компромата, а шефът на кампанията е свален от високи партийни длъжности. Но само докато историята се забрави. Мислите, че тя наистина вече е забравена? Така смята и Вени Марковски, за да си обясни внезапното й претопляне с „руска печка”. В отговор на въпрос от a-specto защо е склонен да види руска намеса в делата на ЕС зад тази полска история, експертът казва, че тя действително е била вътрешен проблем на поляците, но те отдавна са го решили помежду си, поставяйки му логичен край преди 13 години. Но ако манджата „дядо от Вермахта” днес се претопля някъде, то е тъкмо в Полша. За последно се случва само преди няколко месеца със скандални статуси в Тwitter на депутат от ПиС и на журналист от държавната телевизия TVP. Която впрочем днес се управлява от... същия Яцек Курски.

От 2005 г. до сега неговото творение е минало през полски медии, от там е попаднало в чешки сайт, въртяло се е в социалните мрежи, споделяно е и преди време включително и от българи, обиколило е безброй интернет форуми и пр. През 2014 г. историята стига до блога на руския журналист Олег Лурие, който я допълва с твърдения, че дядото на Туск е служил не просто във Вермахта, а в специалните части СС и я доукрасява със снимка на германски военни от 1939 г. През цялото това време аматьорското изпълнение не е било разобличавано нито като полска, нито като чешка, нито като руска пропаганда срещу друга страна или съюз, а просто като партенка. И така до момента, в който българка я завърта отново във Facebook с връзка към руски форум, в който пък друг потребител е посочил за източник блога на Лурие. Това дава основание на бившия български посланик в Москва Илиян Василев да съзре широкомащабна операция, свързана с „компромат, разработен с помощта на руски служби и пуснат в Чехия”. Пред изданието Фактор.бг известният лобист тържествува, че в Москва са в ужас, задето „сме извън тяхната орбита”, понеже можем да мобилизираме ресурсите на ЕС, за да интегрираме Западните Балкани, „което на практика ще торпилира основен акцент в руската политика – да дестабилизира ЕС през Балканите”. Ето как мухата може да се превърне в слон, фалшивите новини да се сдобият с фалшива добавена стойност, а борбата с дезинформацията да прелее в контрадезинформация. Всъщност цялата история щеше да е най-подходяща за сценарий на комедия, копродукция на няколко държави, особено ако Василев се беше сетил да намеси и същинските автори на компромата от „Право и справедливост” във волно или неволно обслужване на интересите на Русия. Подобен намек неминуемо щеше да постави на изпитание българо-полските отношения, защото по-голяма обида към властите във Варшава е трудно да си представим! Колкото до блогъра Лурие, ако още помни какво е надраскал преди повече от три години и ако българските вариации по темата стигнат до ушите му, той сигурно ще бъде принуден да направи самопризнания, че има хора с по-голямо въображение и от неговото. Но едва ли ще дочака държавна награда за геройството си да вдигне по тревога цял бивш посланик и цял член на Работната група на високо равнище към Европейската комисия! Наскоро властите са отказали на Лурие да регистрират кандидатурата му за президент на Руската федерация поради проблеми със съдимостта.

Журналист с противоречива репутация, той е известен в родината си както с гръмки разкрития, така и с необяснимо благосъстояние, с присъда за изнудване, с работа за опозиционния лидер Владимир Жириновски...

Лични профили, форуми, блогове – забелязвате ли липсващото звено в раздухването на една фалшива история? Професионалните медии. В случая те са на мястото си. Но дали винаги е така? Дезинформацията е най-опасна не когато се върти или спотайва из форуми и виртуални седенки, а когато стигне до тези, които с името и с опита си гарантират качеството на поднасяната информация. И тъй като сме в очакване какви мерки ще измъдри Работната група на високо равнище към Еврокомисията за борба с фалшивите новини, ето още една тема за размисъл. Коя е дезинформацията, разбъркала всичко в днешния свят? ОТГОВОР А: Дейността на вездесъщите руски тролове. ОТГОВОР Б: Фалшивата новина за арсеналите с оръжия за масово унищожение на режима на Саддам Хюсеин в Ирак, разпространена от правителствата на САЩ и Великобритания и подета безкритично от световни информационни гиганти. Разбира се, възможни са и други отговори, ще ги очакваме с интерес. Но без критично преосмисляне на опита едва ли може да се стигне до адекватни решения.