Починалият наскоро съветник на Живков Костадин Чакъров разказваше история как един ден при него дошъл големият цирков артист Тодор Петров. Акробатът искал съдействие да го пуснат да отиде до САЩ. Преди това бил на пореден гастрол с българския цирк там, но по време на представление в Алабама при изпълнение на особено сложен номер конструкцията на площадката рухнала и едва не го убила. Причини за инцидента се оказали техническа неизправност и грешки при монтажа, заради което Петров успял да осъди един от знаменитите американски циркове. Присъдено му било обезщетение от половин милион долара, поради което се налагало да замине да си го вземе. „За два часа му уредих задграничен паспорт“, спомня си Чакъров и разказва още как споделил за решението си пред всесилния шеф в ДС Григор Шопов. А той само промълвил - „Ами, ако не се върне?!“. Тодор Петров обаче не само се върнал, но и започнал да раздава спечеленото - на свои колеги, на нуждаещи се, на българския цирк. Станал дарител и на фонд „13 века България“...

Сетих се за тази история, когато чух депутатът от ГЕРБ и бивш министър на икономиката Делян Добрев да се оплаква, че като дете не могъл да спортува, понеже родителите му не били комунисти, а дядо му лежал в Белене. Та затова не можал да се запише „в никакъв спорт“. Сигурно вече недоумявате какво е общото между този долнопробен телевизионен цирк, разигран от Добрев, с историята на истинския майстор на цирковото изкуство Тодор Петров. Ами ето какво:

Във времето, в което Петров покорява манежите, единици са тези, които знаят, че истинската му рождена фамилия е Ферещанов. Чакъров и Шопов естествено са сред посветените, те знаят много добре чий син е известният акробат. Баща му Петър Ферещанов е, може би, най-силният българин през 30-те години, съперник по слава на Дан Колов, сочен дори за негов приемник в борбата. Спортните му успехи не са по-малко значими от титлите на Колов, макар да са се състезавали в различни стилове. Ферещанов обаче така и не става всенароден любимец. От по-възрастни хора никога няма да усетите по негов адрес онази смес от възхита, обич и чувство за национална гордост, каквато предизвиква името на Дан Колов. По време на войната всеки в София е треперел само при споменаването на Ферещанов. Говорело се, че е личният костотрошач на шефа на тайната политическа полиция Никола Гешев. Когато Тодор Петров се връща с парите от Америка, Чакъров най-после информира и Тодор Живков. Вместо да го смъмри, той се израдвал – „Браво, бе! Виж каква страна сме, какви свестни хора имаме!“. Не пропуснал да разкаже и болезнени спомени от среща с баща му.

И ето какво излиза – комунистическите властници не са забранявали на сина на своя инквизитор да се занимава със спорт и изкуство, да изкатери върхове в своята област и да обиколи най-големите световни манежи, но пък спънали още в зародиш спортната кариера на хасковлийчето Делян Добрев, защото дядо му е лежал в Белене. Жалко, че не научихме в коя дисциплина системата е погубила млад състезател. Със сигурност не и в семейното състезание „Мама, тате и аз“ или в играта на бизнес „Монополи“, ако съдим по сетнешните заложби, разкрити от предприемчивия политик.

Вместо да разказва небивалици по телевизиите, Добрев можеше да се консултира с Цветан Цветанов, той поне е специалист по физкултурна дейност и знае как са стояли нещата. А сега, ако не вярва в онази история с Петров, нека я свери с партийния си шеф – все пак бащата на Цветанов е возил не кого да е, а Григор Шопов, та може и да е подочувал нещичко... Впрочем подобно на бащата на Цветанов, и бащата на Добрев – Александър, не изглежда да е бил сред онеправданите. А историята за дядото звучи доста по-различно, когато е разказана от него.

Преди пет години пред в. „24 часа“ Александър Добрев споделя, че неговият баща е бил комунист и офицер, но сам напуснал армията през 1956 г., а също и партията малко по-късно, което лепнало клеймо на фамилията. Но колко да е било голямо клеймото щом като самият Александър Добрев, макар и безпартиен, малко преди промените през 1989 г. е бил... заместник-кмет по строителството на община Минерални бани край Хасково. Тоест фигурирал е в номенклатурния списък на Окръжния комитет на БКП. Да, става дума за сравнително дребен номенклатурен пост, но все пак номенклатурен. Някой ще повярва ли, че в годините около Възродителния процес в един чувствителен район за заместник-кмет ще бъде сложен непроверен кадър? Или че синът на този кадър е бил лишаван от възможности заради семеен произход? И то във време, в което може да е имало много ограничения, но не и откъм достъп до спортуване. Когато тренировките на някакъв спорт бяха почти задължителни, когато всяко дете можеше да се пробва в каква ли не дисциплина, с изключение на Формула 1, и когато треньори от всевъзможни школи висяха по оградите на училищните дворове, за да търсят спортни таланти.

Възможностите за масов спорт в България, особено за селските деца, наистина са силно ограничени, около 350 училища нямат действащи физкултурни салони, в още толкова се използват някакви пригодени помещения. Но това е вече във времето, в което заместник-председател на парламентарната комисия по икономическа политика, заместник-министър и министър на икономиката е клетият Делян Добрев.